На 12 август т.г. правителството прие Програма за управление на Република България в периода 2026-2030 г., която бе публикувана на сайта на Министерския съвет. Визията, заложена в основата на документа, е България да се развива като модерна европейска държава със силни и ефективни институции, конкурентоспособна икономика, високо качество на живот и устойчив обществен модел, основан на върховенството на правото, социалната справедливост, знанието, иновациите и отговорното управление на националните ресурси. Програмата за управление съдържа двадесет ключови области. Във всяка от тях са определени приоритети, които представят основните области на интервенция. Разписани са конкретните действия за постигане на целите, както и очакваните управленски резултати вследствие на извършените дейности във всяка сфера. В предишните броеве представихме подробно четири от ключовите раздели - „Регионално развитие и благоустройство“, „Икономика и инвестиции“, „Финансова политика и европейски средства“ и „Транспорт и съобщения“, както и мерките, свързани с енергийната ефективност, която е заложена като важна цел в различни раздели. В настоящия ще се спрем на по-важните цели в сферите „Заетост и социална политика“, „Образование и наука“ и „Младежки политики и спорт“.

Водещ приоритет в раздел „Заетост и социална политика“ е активната политика на пазара на труда. Целта е все повече хора да преминат от социално подпомагане към заетост, включително чрез развитие на нови умения и компетентности, а публичният ресурс да се насочва целенасочено според реалните потребности. Планира се ежегодно да се извършва национално представително проучване на нуждите от работна сила сред работодателите, като получените данни ще са основа за планиране на обученията и активните мерки спрямо безработните или постъпващите на пазара на труда. Предвижда се да бъде извършван и

ежегоден контрол на сключените трудови договори, на изплащането на възнагражденията и спазването на работното време

с цел ограничаване на недекларирания труд. Сред разписаните в документа задачи, насочени към намаляване на безработицата, са включването на безработни лица в дейности за обновяване и подобряване на обществената среда и социалната инфраструктура, например чрез Проект „Красива България“. До март 2027 г. трябва да се извърши средносрочен преглед и актуализиране на Стратегията по заетостта на Република България 2021–2030 г. Целта е да бъдат отчетени новите реалности на пазара на труда и това да залегне в ежегодните национални планове за действие по увеличаване на заетостта. Заложено е и прилагането на мерки за обучение и развитие на уменията на работната сила в съответствие с потребностите на бизнеса. Март 2027 г. е планираният срок за въвеждането на нови дигитални услуги, предлагани от публичните институции, ангажирани с изпълнението на активната политика на пазара на труда.

В управленската програма е записано, че в рамките на 2028 г. ще бъде организирана Глобалната среща на върха за уменията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). До февруари 2030 г. управляващите трябва да приложат мерки за подкрепа за плавен преход от образование към работа, за достъп до качествени работни места и развитие на умения, включително чрез разширяване на достъпа до стажове, практики и обучение по време на работа. Същият е и периодът, в който ще се предприемат дейности, свързани с насърчаване на младежкото предприемачество, ще се оказва финансова, менторска и регулаторна подкрепа за младежки стартъпи. Очак­ванията са след прилагането на разписаните мерки да се постигне по-плавен преход от образование към качествена заетост и развитие на умения сред младите, а делът на оставащите в България от тази възрастова група да се повиши. „Така ще се постигне активно участие на младите хора в граждански инициативи и обществения живот, а в същото време ще бъдат създадени условия за развитие и реализация на младежкия потенциал“, е записано в документа.

В раздел „Образование и наука“ са залегнали мерки, свързани с

развитието на професионалното образование и по-тясното му обвързване с потребностите на икономиката.

Планира се да се направи изменение и допълнение в Закона за предучилищното и училищното образование. Една от целите е да се постигне гъвкавост при формирането на паралелки в дуалната форма на обучение, така че

обучението чрез работа да може да се организира при условия, съобразени с потребностите на работодателите и с регионалните особености на пазара на труда.

Обмисля се и изменение и допълнение в Закона за професионалното образование и обучение, за да се осигури единен стандарт при обучението за част от професия при лицата над 16 години с определен минимален брой часове и така да се гарантира равнопоставеност и осигуряване на качеството на обучението.

Управляващите имат намерение да модернизират професионалните гимназии до септември 2029 г. За целта ще бъде променено финансирането за професионалното образование според качеството на обучение, което предлагат учебните заведения, и реализацията на пазара на труда на възпитаниците им. В допълнение до септември 2027 г. ще бъде създадено ново учебно съдържание, включващо „зелени” и дигитални умения, а до 2029 г. трябва да бъдат приложени мерки за привличане на специалисти от практиката в училищата.

В документа е записано, че дуалното обучение е стратегически приоритет за изграждането на модерно професионално образование, което подготвя младите хора с умения, търсени от икономиката. Затова до септември 2027 г. ще се създадат нови програми за дуално обучение, а до септември 2029 г. ще се разшири обхватът на този тип обучение. В рамките на изпълнението на програмата трябва да се постигне и подобряване на връзката с бизнеса. Очак­ванията са чрез прилагането на всички мерки да бъдат привлечени повече ученици в системата на професионалното образование, да има утвърдени нови учебни програми по професии, да бъде повишен процентът на учениците в дуални паралелки от общия брой ученици в професионални паралелки, както и да бъдат утвърдени учебни програми за обучение в реална работна среда за брой професии. „В резултат от приложените мерки ще има повече ученици, преминали допълнителни занимания и ученически практики, и ще бъде повишен делът на актуализираните учебни планове и програми с участието на бизнеса“, се посочва в програмата, която предвижда и

промени в сферата на висшето образование.

Според разписаните задачи до декември 2029 г. трябва да започнат да се провеждат обучения на студенти по предприемачество, насочено и към „зелени” и нови технологии и енергийна ефективност и околна среда. Ще се организират и учебни практики в реална работна среда в професионалното и висшето образование. Освен това до януари 2030 г. ще се създадат условия за въвеждане на дуалното обучение във висшето образование. Усилията ще са насочени и към изграждане на устойчиви партньорства между висшите училища, работодателите и публичния сектор, ще се прилагат и мерки, които да насърчат участието на работодателите при разработването на учебните програми. Ще се работи и за разширяване на възможностите за практическо обучение чрез съвременни модели на стажуване.

Успоредно с това ще се реализират и дейности, които да осигурят по-достъпно висше образование и социална подкрепа. Те включват подпомагане на студенти от социално уязвими групи, разширяване на стипендиантските програми, подобряване на условията в студентските общежития, подкрепа за преквалификация и учене през целия живот, както и насърчаване на български граждани, живеещи в чужбина, да се завърнат и да се обучават у нас.

Сред ключовите цели в раздел „Младежки политики и спорт“ е

изграждането на модерна, достъпна и устойчива спортна инфрастру­ктура.

Основната задача е да се създадат повече възможности както за масов спорт, така и за подготовка на спортисти за високи постижения. Срокът, който е предвиден за обновяване на спортните съоръжения, е декември 2029 г. При осигурено финансиране трябва да бъдат построени нови лекоатлетически писти и многофункционални зали, както и да бъдат реконструирани и модернизирани съществуващите и амортизираните спортни обекти. Отново при наличие на средства ще бъдат обновени плувни басейни в страната с цел подобряване на условията за практикуване на плуване, масов спорт и подготовка на спортисти за високи постижения. Планира се да бъде модернизирана и реконструирана материално-техническата база за осигуряване на ефективен учебно-тренировъчен процес в държавните спортни училища.

Правителството планира да бъде сформирана междуведомствена работна група, която да приеме пътна карта за управлението на имотите, собственост на Министерството на младежта и спорта в природен парк „Витоша“.

При осигурено финансиране до края на 2029 г. ще бъде подготвена обосновка община Бургас да вземе решение за определяне на терен, да бъде извършено прединвестиционно планиране, определен бюджет и изготвен инвестиционен проект за изграждане на нова сграда за Спортно училище „Юрий Гагарин“, гр. Бургас, както и да бъде извършено същинското строителство. Заложена и е реконструкция на специализираната болница по травматология, ортопедия и спортна медицина „Проф. д-р Димитър Шойлев“. В управленската програма до 2030 г. е включено и прилагането на

модели на публично-частно партньорство за изграждане, реконструкция, модернизация и управление на спортни обекти.

Те ще се реализират при ясни правила, прозрачни процедури и защита на обществения интерес. Чрез ПЧП могат да бъдат обновени спортните бази „Червено знаме“, „Септември“, „Академик“, „Българска армия“, стадион „Варна“ и други. До края на 2029 г. е заложено да бъде изготвен инвестиционен проект за цялостна модернизация на Националната спортна база „Белмекен“. Целта е в бъдеще да се планира модернизацията на съоръжението и превръщането му в съвременен център за подготовка на спортисти за високи постижения от страната и чужбина. Това ще се случи обаче, ако бъде подсигурено финансиране.

Паралелно с инвестициите за модернизацията на спортната инфраструктура ще се въвеждат и мерки за енергийна ефективност в спортните обекти и спортните училища.

Мерките в тези три ключови раздела формират цялостна политика, която свързва заетостта, образованието, науката и спорта с дългосрочното икономическо и обществено развитие на страната. Акцентът върху развитието на уменията, професионалното и висшето образование, практическото обучение и връзката с бизнеса има за цел да улесни прехода от образование към заетост и да осигури необходимите кадри за бъдещата икономика. В същото време модернизацията на научната и спортната инфраструктура, дигитализацията и обвързването на финансирането с резултатите са насочени към по-ефективно използване на публичните ресурси. Реализирането на тези мерки би могло да допринесе за ограничаване на недостига на квалифицирана работна сила и създаване на по-добри условия за развитие и реализация на младите хора в България.