Д-р инж. Адриана Спасова, член на Комитета по договорите на FIDIC и член на УС на Българското общество по строително право (БОСП):

През изминалите 23 месеца с подкрепата на вестник „Строител“ Ви запознахме с предимствата на всяка от основните форми на FIDIC за услуги и строителство, с взаимодействието на тези договори с нормативната уредба, с подготовката на тръжна документация за строителство, с ролята на консултанта за администрирането на договорите на FIDIC и с възможностите за използването на BIM с тези договори. Ако сте пропуснали някои от „Месечните порции FIDIC“, можете да ги откриете на сайта на изданието www.vestnikstroitel.bg.

Преди осем месеца започнахме да се фокусираме върху всяка от областите знания за управление на проекти, за да демонстрираме наличните инструменти в договорите на FIDIC. В предходната „Месечна порция“ (бр. 22 на в. „Строител“ от 2026 г.) разгледахме управлението на безопасността, здравето и околната среда с договорите на FIDIC. В тази порция надграждаме темата с управлението на въглеродните емисии съгласно новите ръководства, наскоро публикувани от FIDIC, приветствани от строителния бранш и многостранните банки за развитие.

Защо темата е неотложна за строителния бранш?

Ако въглеродните емисии от строителството изглеждат абстрактна грижа за бъдещите поколения, пет конкретни причини обясняват защо секторът трябва да действа именно сега:

1. Декларацията от Шайо (Déclaration de Chaillot). България е сред страните, подписали през 2024 г. тази важна международна декларация, с която над 70 правителства се ангажират да намалят въглеродния отпечатък на строителния сектор.

2. Въглеродните емисии като ресурс с пазарна стойност. Докладът на Световната банка „State and Trends of Carbon Pricing 2026“ документира, че средната цена на въглеродните емисии е нараснала двойно от 10 щ.д./тCO₂e през 2016 г. до почти 21 щ.д./тCO₂e през 2026 г., а държавните приходи от системите за търговия с емисии и въглеродните данъци вече надхвърлят 107 млрд. щ.д. годишно. Компаниите с ефективно управление на емисиите могат да продават излишни квоти, превръщайки ниския въглероден отпечатък в конкурентно предимство и пряк финансов актив. България има достъп до специализираните европейски фондове, които капитализират въглеродните постъпления на ниво ЕС. Модернизационният фонд и Иновационният фонд предлагат механизми за финансиране на мащабни инфраструктурни проекти и внедряване на технологии за декарбонизация.

3. Задължително отчитане на устойчивостта (CSRD и ESRS). Директивата на ЕС 2022/2464 за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (Corporate Sustainability Reporting Directive — CSRD) вече задължава големите компании да правят подробни разкрития за своята устойчивост съгласно Европейските стандарти за отчитане (ESRS). Изискванията обхващат емисиите от строителната верига на доставки. Освен CSRD на хоризонта е и Директивата (EU) 2024/1760 за дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (Corporate sustainability due diligence- CSDD), която ще задължи големите компании да управляват въздействието на своята верига за доставки — включително въглеродния отпечатък. Големите строителни компании, както и тези, които работят за възложители, задължени да се отчитат, ще трябва да предоставят данни за емисиите си. Неподготвените участници просто ще отпаднат от пазара. Строителните компании, които вече са въвели системи за управление на въглеродните емисии, ще отговорят на изискванията от позиция на готовност, а не на кризисна реакция.

4. Делегиран регламент (ЕС) 2026/52. В сила от 24 май 2026 г., като изменя Приложение III към Директива (ЕС) 2024/1275 за енергийните характеристики на сградите с цел постигане на сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г. Регламентът въвежда единна рамка на ЕС за изчисляване на потенциала за глобално затопляне (Global Warming Potential - GWP) за целия жизнен цикъл на сградите, поставяйки основата за унифициран подход при изчисляването на емисиите на парникови газове – от производството и транспорта на материали, строителните дейности, енергопотреблението по време на експлоатация, подмяната на компоненти, както и процесите по разрушаване, рециклиране и обезвреждане. От януари 2028 г. изчисляването и оповестяването на GWP трябва да стане задължително за нови сгради с площ над 1 000 кв. м, като от 2030 г. мярката трябва да обхване всички нови сгради. Регламентът предвижда и по-добра координация с други европейски политики, като Регламента за строителните продукти и законодателството за екодизайн и енергийно етикетиране. В случаите, когато липсват конкретни данни от производителите, ще може да се използват стандартни стойности. Очакванията са новата рамка да стимулира използването на нисковъглеродни материали като „зелена“ стомана и цимент, както и материали, съхраняващи въглерод, като дървесина. Насърчават се също повторната употреба и рециклирането в строителството. Регламент (ЕС) 2026/52 и инструментите на FIDIC се допълват взаимно. Регламентът определя правното задължение да се изчисли GWP, а FIDIC предоставя договорните механизми за отчитане и верификация на резултатите.

5. Ползите от доброволното управление на емисии. Дори без правно задължение, управлението на въглеродните емисии носи реални стратегически и финансови ползи, посочени в Таблица 1.

Таблица 1 показва, че аргументите за доброволно управление на въглеродните емисии са многопластови. Стратегическите ползи са особено важни за публичните Възложители, търсещи признание за социална отговорност. Финансовите стимули говорят на езика на частния сектор: ниският въглероден отпечатък вече е измерим бизнес актив. Очакванията на заинтересованите страни отразяват промяна в обществения договор: клиентите, инвеститорите и общностите очакват видими действия — не само декларации.

Ангажиментът на FIDIC към устойчивостта

Устойчивостта е основен принцип на FIDIC от основаването му през 1913 г. насам. Тази ангажираност придоби конкретна форма в серия от документи, публикувани през последната петилетка. През 2021 г. FIDIC издаде Хартата за климатичните промени (Climate Change Charter) — призив за действие, насърчаващ инженерите да водят устойчивото планиране, проектиране и строителство.

Хартата разпозна необходимостта от значителни промени в начина на обществените поръчки и разпределението на риска в договорите, за да бъдат включени цели и показатели за намаляване на въглеродния отпечатък. През 2023 г. FIDIC създаде Работна група 23, която разработи Ръководството за управление на въглеродните емисии (CM Guide) и съпровождащите ръководства към договорите (CEM Guidance). Тези документи бяха публикувани на Международната конференция на ползвателите на договорите на FIDIC в Лондон през ноември 2025 г., два месеца след като FIDIC публикува Рамката за управление на въглеродните емисии (Carbon Management Framework - CMF).

Тези документи образуват единна екосистема: Хартата призовава за действие; CMF предоставя стандартизирана практическа рамка за подпомагане на проектните екипи при измерването, управлението и намаляването на въглеродните емисии през целия жизнен цикъл на инфраструктурните проекти и методологията за организация на екипите; CM Guide въвежда принципите за управление на въглеродните емисии на ниво проект, а CEM Guidance ги интегрира в конкретните договори на FIDIC.

Ръководството за управление на въглеродните емисии (CM Guide)

CM Guide е стратегически документ на ниво проект. Той установява общата рамка, дефинира шестте принципа за управление на въглеродните емисии, подпомага Възложителите за определянето на Целева стойност на въглеродните емисии (CE Target) и поддържането на Въглеродния баланс (Carbon Balance Sheet) за всички договори в рамките на проекта.

Инструментите са проектирани да бъдат адаптивни, отразявайки специфичните изисквания на Възложителите, финансиращите институции, приложимото право и местния контекст. CM Guide включва набор от дефинирани термини, описание на отговорностите на заинтересованите страни, шест принципа и примери за критерии при обществени поръчки.

Сред ключовите дефинирани термини са:

„Въглероден бюджет“ (CE Budget): обвързващото за Изпълнителя количество парникови газове, изразено в тонове CO₂e, с което той се ангажира при подаване на офертата и което не бива да бъде надхвърлено при изпълнение на Договора.

„Целева стойност на въглеродните емисии“ (CE Target): определяната от Възложителя амбициозна цел за целия проект, обхващаща всички договори — от замисъла до края на жизнения цикъл. CE Target е стратегически и аспирационен; CE Budget е договорно обвързващ.

„Въглероден баланс“ (Carbon Balance Sheet): документът на Възложителя, в който непрекъснато се актуализират CE Budgets на всички договори, действителните емисии и мерките за компенсиране. Подобно на финансовия баланс, той третира въглерода като управляем ресурс.

Въглеродният баланс е новост в договорната практика. Приложение A на CEM Guidance за Бялата книга съдържа конкретен пример за попълнен Carbon Balance Sheet — ценно помагало за Възложители и консултанти. Балансът може в началото да включва само строителната фаза и само преките емисии и да се разширява в следващите проекти с натрупването на опит.

В проекти с множество договори — например магистрала с отделни договори за отделни участъци, групи работи и съоръжения, Carbon Balance Sheet на Възложителя е единственият инструмент, осигуряващ системен поглед. Без него рискът е да се намалят емисиите в един договор, докато в друг се генерира неконтролиран въглероден отпечатък. Именно затова CM Guide е документ на ниво проект, който обхваща всички отделни договори за услуги, доставки и работи.

„Цена на въглерода“ (Carbon Price): цената за тон CO₂ e, определяна от Възложителя за Договора. Служи за изчисляване на стимули и неустойки и може да варира за различните договори в рамките на един проект.

Определянето на тази цена е ключово решение за Възложителя при изготвяне на тръжната документация. Твърде ниска цена прави неустойките символични и не мотивира Изпълнителя да инвестира в по-ниски емисии. Твърде висока цена може да направи проекта нежизнеспособен. CM Guide препоръчва цената да отчита: разходите за Мерки за поглъщане на въглерод, пазарните цени на въглеродни квоти, регулаторните очаквания и уроците от предишни проекти. За България пазарната цена на въглеродни квоти може да служи като добра отправна точка.

„Мерки за поглъщане на въглерод“ (Carbon Removal Measures): дейности за компенсиране на неизбежните остатъчни емисии, като залесяване или улавяне на CO₂ — отговорност изключително на Възложителя съгласно принцип 5.

Фигура 1 илюстрира ключова архитектурна идея: CM Guide и CEM Guidance не са алтернативни документи — те са йерархично свързани. CM Guide определя стратегията на ниво проект; CEM Guidance за Червена книга (или Жълта книга, или Бяла книга) дава указания как да приложим тази стратегия в конкретния договор. Въглеродните емисии от всички договори с отделни Въглеродни бюджети се отразяват в общия Въглероден баланс.

Шестте принципа на FIDIC за управление на въглеродните емисии

Сърцевината на CM Guide са шестте принципа (Carbon Management Principles — CMP), показани на Фигура 2. Те трансформират устойчивостта от добро намерение в ясно разписани отговорности и задължения.

CMP 1 — Въглеродният бюджет като критерий за оценка. Процедурите за обществени поръчки за строителни работи трябва да включват критерий за устойчивост, така че участниците да се конкурират не само с цена и технически показатели, но и с предложения Въглероден бюджет. Както е показано на Фигура 3, при равна техническа и финансова оценка ще спечели Изпълнителят, предложил по-ниски емисии.

Интегрирането на изискванията за управление на въглеродните емисии в процедурите за избор на Изпълнител е в сърцевината на CM Guide. Изискванията за допустимост (примерни формуляри ER CEM-1 до ER CEM-4 за Eligibility Requirements в Приложение А на CM Guide) доказват дали участниците разполагат с организационен капацитет за управление на въглеродните емисии. Приложение В на CM Guide включва образци за технически показатели за оценяване управлението на въглеродните емисии, които могат да се включат в техническата оценка. Приложение C предоставя конкретен пример за оценка на оферти за строителство, в който в съответствие с CMP1 Въглеродният бюджет участва в комплексната оценка заедно с техническата и финансовата оценка.

CMP 2 — Въглероден баланс за целия жизнен цикъл. Въглеродният баланс на проекта, формиран от Възложителя, трябва да съдържа количествени цели, стандартизирани методики за измерване и подлежи на периодична верификация. Целта е непрекъснато подобряване. Балансът включва данните от всички договори — проектиране, строителство, поддръжка и извеждане от експлоатация.

CMP 3 — Приоритет на преките мерки за намаляване на емисиите. Принципът установява ясна йерархия: първо се намаляват емисиите, доколкото е възможно, чрез ефективни технологии и методи, едва след това се прибягва до компенсиране.

Както е показано на Фигура 4, още при предпроектните проучвания трябва да се сравнят варианти, за да се анализира как да се спестят емисии. Да се събаря или реновира, къде да се избере площадката, отчитайки наличната инфраструктура – ранните решения може да имат по-голямо въздействие от мерките по време на строителството. При проектирането могат да се сравнят различни материали и технологии, за да се изберат тези с по-ниски емисии. Във Въглеродния баланс се залага Целева стойност на емисиите. Изпълнителите на работите се състезават с Въглероден бюджет. Договорите съдържат разпоредби, които обвързват със стимули намалението на емисиите спрямо гарантираните, като при по-високи действителни емисии Изпълнителят дължи неустойки.

Мерките за поглъщане на въглерод компенсират неизбежните остатъчни емисии.

CMP 4 — Ясна Методика за изчисляване на въглеродните емисии. Възложителят трябва да я установи в ранните проектни фази. Методиката трябва да е съобразена с обхвата, размера, местоположението и специфичните характеристики на проекта. Ясната методика мотивира всички страни да управляват риска и да идентифицират възможности за намаляване на емисиите.

CMP 5 — Възложителят носи отговорност за Мерките за поглъщане на въглерод. Отговорността за компенсиращите мерки не може да бъде прехвърлена на Изпълнителя.

CMP 6 — Трансформация на веригата за доставки. Възложители, изпълнители и доставчици трябва да си сътрудничат за намаляване на емисиите по цялата верига на доставки. Принципът насърчава използването на „зелени“ технологии, устойчиви материали и ефективни процеси. Трансформацията на пазара се постига чрез конкурентно налагане на добри практики, а не само чрез нормативна принуда.

Шестте принципа са взаимно свързани. Възложителят поема отговорността за целия жизнен цикъл и компенсирането на остатъчните емисии. Изпълнителите се конкурират с Въглероден бюджет, който ги обвързва договорно, като стимули и неустойки допринасят за постоянен стремеж за намаление на емисиите по време на строителството. Трансформацията на веригата на доставки е условие за реален успех в сектора.

Жизненият цикъл на проекта и ролята на Консултанта: CEM Guidance за Бялата книга

CM Guide подчертава, че един проект включва множество договори — за проектиране, строителство, експлоатация, поддръжка и т.н. Всеки от тях изисква собствен Въглероден бюджет, а данните от всички договори постъпват във Въглеродния баланс на Възложителя.

Ролята на Консултанта (проектант, Инженер, надзор) е ключова — той е едновременно съветник и оценява съответствието с изискванията. FIDIC препоръчва Възложителите да ангажират експерти с достатъчен опит в управлението на парниковите газове. Задачите на Консултанта са подробно разписани в CEM Guidance за Бялата книга за целия жизнен цикъл. Те варират в зависимост от фазата на проекта:

• В предпроектната фаза: сравнява алтернативи, разработва предварителната методика за изчисляване, оценява готовността на пазара и подготвя първоначалния Въглероден баланс;

• По време на проектирането: изготвя подробна оценка на жизнения цикъл (Life Cycle Assessment - LCA), търси възможности за намаление на емисиите;

• При подготовката на тръжни документи: финализира Въглеродния баланс, подготвя Таблицата-график на въглеродните емисии (Schedule of Carbon Emissions), определя критерии за оценка и Етапи при управлението на въглеродните емисии (CE Milestones);

• По време на строителство: наблюдава Действителните въглеродни емисии (Actual CE) спрямо Въглеродния бюджет (CE Budget), организира Срещите за управление на въглерода (CE Meetings), актуализира Регистъра на риска за въглеродните емисии (CE Risk Register);

• В края на жизнения цикъл: подготвя финална оценка, документира постигнатото и уроците от проекта за следващи проекти.

Ролята на Администратора на договора (Инженер по Червена или Жълта книга, Представител на Възложителя по Сребърна книга) е ключова при управлението на въглеродните емисии. Инженерът осигурява баланс между интересите на Възложителя и Изпълнителя при вземане на решения по новите разпоредби на Договора. Конкретно Инженерът: организира Срещите за управление на въглерода; преглежда Докладите за въглеродните емисии на Изпълнителя (CE Reports) за съответствие с методологията; договаря или определя промените във Въглеродния бюджет; сертифицира договорените Стимули и Неустойки. Тази роля изисква специализирано обучение — именно затова FIDIC Academy подготвя специални курсове по темата.

CEM Guidance за договорите за строителство

Ако CM Guide е стратегическият компас на проекта, CEM Guidance (за Червена книга, Жълта книга) е оперативният наръчник за всеки отделен договор. CEM Guidance предоставя конкретните договорни клаузи, задължения и механизми за измерване, отчитане и управление на въглеродните емисии.

CEM Guidance включва нова Клауза за управление на въглеродните емисии (CEM Клауза), съставена от седем Под-Клаузи:

CEM 1 [Дефиниции за въглеродните емисии]

Въвежда пълния речник: Действителни въглеродни емисии (Actual CE), Въглероден бюджет (CE Budget), Стимули за въглеродни емисии (CE Incentives), Неустойки за въглеродни емисии (CE Damages), Етапи при управлението на въглеродните емисии (CE Milestones), Цели за управлението на въглеродните емисии (CE Objectives), Доклади за въглеродните емисии (CE Reports) и Срещи за въглеродните емисии (CE Meetings). Терминологията е обвързваща и не допуска двусмислие при изпълнение на Договора.

CEM 2 [Цели за управлението на въглеродните емисии]

Страните си сътрудничат за постигането им. Инженерът, Изпълнителят и Възложителят полагат разумни усилия да споделят екологични данни, добри практики и опит с цел намаляване на емисиите. Принципът на сътрудничество е основен: Въглеродният бюджет е обща цел.

CEM 3 [Задължения за въглеродните емисии]

Изпълнителят трябва да завърши строителството от Датата на започване до издаването на Сертификата за изпълнение с емисии в рамките на Въглеродния бюджет. Задължението е аналогично на задължението за спазване на Договорната цена.

CEM 4 [Доклади за въглеродните емисии]

Изпълнителят предава Начален доклад за въглеродните емисии и периодични актуализации само в електронен вид. Докладите съдържат данни за Действителните въглеродни емисии по категории, сравнение с Въглеродния бюджет и прогноза до края на Договора. Методологията и форматът са предварително определени в Договора.

CEM 5 [Срещи за въглеродните емисии]

След всеки доклад Инженерът организира такива срещи обикновено всяко тримесечие. Максималният интервал е определен в Договорните данни. Целта е да се прегледа последният доклад, да се обсъдят рисковете и да се идентифицират възможности за намаляване на емисиите.

CEM 6 [Промени във Въглеродния бюджет]

Механизмът за промени е балансиран: само обстоятелства извън контрола на Изпълнителя, като промяна в обхвата, непредвидими условия и т.н., могат да доведат до коригиране на Въглеродния бюджет. Някои обстоятелства може да не пораждат право на удължаване на Времето за завършване и/или изменение на Договорната цена, но да пораждат право на увеличение на Въглеродния бюджет. Балансираното разпределение на риска е в духа на Златните принципи на FIDIC.

CEM 7 [Стимули и Hеустойки за въглеродни емисии]

Както е показано на Фигура 5, ако Действителните въглеродни емисии са по-ниски от заложените във Въглеродния бюджет, Изпълнителят получава Стимули за въглеродни емисии. Ако Действителните въглеродни емисии са по-високи от заложените, Изпълнителят дължи Неустойки за въглеродни емисии. И Стимулите, и Неустойките имат договорно определен максимум, посочен в Договорните данни. Механизмът се прилага междинно при всeки Етап при управлението на въглерода и окончателно след издаване на Сертификата за изпълнение.

Договорните данни (Специфични условия Част A) трябва да включват Въглеродния бюджет (tCO₂e), Въглеродна цена (€ за tCO₂e), максимален размер на Стимулите и Неустойките за въглеродни емисии, Етапи при управлението на въглерода (CE Milestones) и честота на Срещите за въглеродни емисии (CE Meetings).

Пет Под-Клаузи от Общите условия (1.5, 1.15, 3.7, 5.1 и 14.3) изискват изменения, посочени в Част B на Специфичните условия, за да функционира новата CEM Клауза.

В допълнение към задължителната CEM Клауза CEM Guidance предоставя набор от опционни разпоредби, с които Договорът може да бъде допълнен в зависимост от специфичните нужди на проекта:

• Под-Клауза 3.4.1 [Асистент за мониторинг на устойчивостта] предвижда назначаването на независим асистент за мониторинг на изпълнението на CEM задълженията — полезно за мащабни проекти с висока публична видимост;

• Под-Клауза 6.8.2 [Отговорник по въглеродните емисии] изисква Изпълнителят да назначи квалифициран специалист, отговорен за Докладите и Срещите за въглеродните емисии — аналог на отговорника по безопасност и здраве;

• Под-Клауза 4.17 [Оборудване на Изпълнителя] и 4.19 [Временни комунални услуги] предлагат добавяне на изисквания за ниски емисии от строителната механизация и временното захранване с електроенергия;

• Под-Клауза 8.4 [Ранно предупреждение] допълва задължението на Страните да предупреждават предварително при рискове от надвишаване на Въглеродния бюджет.

Таблицата-график за въглеродните емисии (Schedule of Carbon Emissions) е ключов договорен документ, в който се описва Методиката за изчисляване на въглеродните емисии, разпределението на Въглеродния бюджет по категории и фази, Етапите при управлението на въглерода, изискванията към отчитането и формата на Докладите за въглеродните емисии. CEM Guidance включва образец на таблица-график.

Практическите въпроси при изготвяне на Таблицата-график за въглеродните емисии включват: кои категории емисии се отчитат (само Обхват 1 и 2 или и Обхват 3 съгласно Фигура 6); как се третират материалите с дълъг производствен цикъл (стомана, цимент); как се разпределят емисиите при подизпълнителите. CM Guide препоръчва използване на стандарти, като GHG Protocol или EN 15978.

Етапите при управлението на въглерода са договорно определени контролни точки, при които Инженерът оценява дали Действителните въглеродни емисии са в рамките на Въглеродния бюджет. За сграда те могат да включват завършване на нулевия цикъл, завършване на конструкцията и издаване на Сертификата за приемане. При всеки Етап Инженерът сертифицира междинни Стимули или Неустойки.

CEM Guidance при договорите за проектиране-строителство

Предстои публикуване на CEM Guidance за Жълта, Сребърна, Изумрудена книга. При договорите за проектиране-строителство CEM Guidance ще включва същата CEM Клауза за управлението на въглеродните емисии по време на строителството. Въздействието на проектирането върху експлоатационните параметри ще се отчита чрез съществуващите механизми за измерване на гарантираните параметри чрез Пробите при/след завършване и Неустойките за неточно изпълнение, дължими в случай на по-високи емисии от гарантираните. Добавена е опционна симетрична разпоредба за Бонуси при измерени по-ниски емисии от гарантираните (например по-ниска консумация на ток от договорената в Таблицата с гарантирани параметри).

От нулев опит до пълно прилагане: четири фази

FIDIC признава, че преходът към пълно управление на въглеродните емисии изисква натрупване на знания и опит. Председателят на Работна група 23 Хюго Фонсека предлага четирифазен подход, съобразен с реалностите на пазара и достъпен дори за участници без предишен опит.

Фаза 1 — Наблюдавай и учи: Въвежда опростена договорна рамка без Стимули и Неустойки. Целта е да се събере базова информация за реалните нива на емисиите. Изпълнителите получават заплащане за изготвяне на коректни CE Reports — така се насърчава спазването на изискванията за отчитане. Всички страни преминават обучение на работното място. Методологията е опростена, за да е приложима и при минимален опит.

Фаза 2 — Стимули: Въглеродният бюджет вече е включен като критерий за оценка при избора на Изпълнител. Въвеждат се задължения за измерване и отчитане и Стимули, но все още без Неустойки.

Фаза 3 — Пълно прилагане: Проектът разполага с Въглероден баланс. Прилага се цялостна Методика за изчисляване на въглеродните емисии. Техническите CEM показатели са включени в техническата оценка, а Въглеродният бюджет участва в комплексната оценка. Пълните CEM разпоредби са в сила, включително Неустойки при превишаване на Въглеродния бюджет.

Фаза 4 — Оптимизация (продължаваща): Всички договори по проекта прилагат пълните CEM изисквания. Данните от реализирани договори калибрират новите разпоредби. Споделят се поуки и бенчмаркинг показатели с партньори. Изграденият капацитет се предава на другите участници в сектора — така постепенно се трансформира целият пазар.

Фаза 4 не е крайна точка, а непрекъснат процес на усъвършенстване. Проектите, достигнали тази фаза, допринасят за изграждането на национална база данни с въглеродни показатели за различи обекти (на m² за сгради, за км линейна инфраструктура, за MW инсталирана мощност). Тези бенчмарк данни са ценни за определяне на реалистичен CE Target при бъдещи проекти и за регулаторите при въвеждане на нормативни прагове. Страни, изградили такива бази данни (Франция, Нидерландия, Дания), вече имат значително предимство при прилагане изискванията на Регламент (ЕС) 2026/52.

За публичните Възложители в България Фаза 1 е реалистичната начална точка. Тя ще осигури плавен преход към спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2026/52. Конкретни стъпки за старт на Фаза 1 включват:

(а) включване в тръжните документи на изискване за подаване на опростен Доклад за въглеродните емисии в предварително определен формат;

(б) заплащане на Изпълнителя за изготвяне на коректен Доклад (например 0.1% от Договорната цена);

(в) организиране на Срещи за въглеродните емисии на тримесечие.

Тези мерки са с ниска административна тежест за Изпълнителя, но дават ценна базова информация на Възложителя и са напълно съвместими с действащото законодателство за обществени поръчки.

Изкуственият интелект в управлението на въглеродните емисии

Изкуственият интелект (ИИ) е мощен съюзник при прилагането на CEM Guide. Автоматизираният анализ на данни трансформира отчитането на емисиите от административна тежест в оперативен инструмент за управление.

ИИ помага в управлението на въглеродните емисии чрез:

• Автоматично изчисляване: Алгоритмите агрегират данни от строителната механизация, транспорта и материалите в реално време, изчислявайки Действителните емисии по предварително зададена Методика за изчисляване на въглеродните емисии.

• Прогнозен анализ: Системите предсказват дали Въглеродният бюджет ще бъде спазен към края на Договора — позволявайки ранни коригиращи действия, преди да е настъпило надвишаване.

• Оптимизация на материалите: ИИ идентифицира алтернативни материали с по-нисък въглероден отпечатък при съпоставими технически характеристики и цена, намалявайки емисиите.

• Цифрови двойници: Моделирането на целия жизнен цикъл в цифрова среда позволява тестване на различни сценарии и оптимизиране на Въглеродния бюджет преди физическото изпълнение.

• Автоматизирано отчитане: Генерирането на CE Reports в изискуемия формат намалява административната тежест и минимизира риска от грешки при изчисляване.

• Верификация на веригата за доставки: ИИ инструментите могат да проследяват и верифицират декларираните въглеродни данни на подизпълнителите и доставчиците.

ИИ инструментите могат да се използват при всяка от четирите фази на прилагане — от простото събиране на базова информация във Фаза 1 до пълната оптимизация във Фаза 4. Инвестицията в технология за измерване на емисиите е и инвестиция в конкурентоспособност.

На пазара вече има специализирани платформи за управление на въглеродния отпечатък в строителството — от прости електронни таблици с полуавтоматично въвеждане до интегрирани BIM базирани системи, изчисляващи емисиите директно от 3D модела. Например френската компания ORIS заявява, че може да намали времето за изчисляване на емисиите с 90% и да оптимизира решенията, така че да се намалят емисиите и цената.¹

Ключово е избраната система да поддържа необходимата Методика за изчисляване на въглеродните емисии и да генерира изходни данни в предписания от договора формат за Докладите. FIDIC не предписва конкретна технология — той стандартизира изискванията към резултата, оставяйки технологичния избор на пазара.

Призив за действие

Управлението на въглеродните емисии не е далечна перспектива — то е договорна реалност, до която FIDIC предоставя ясен път. Регламент (ЕС) 2026/52 вече е в сила. CSRD вече задължава. Пазарът вече изисква. И FIDIC вече предоставя инструментите.

Ключовото послание е просто: започнете при следващата тръжна процедура. Приемете несъвършенството на началото. Учете от данните. Итерирайте. Водете трансформацията на сектора.

Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗОП Възложителят може да изисква от кандидатите да прилагат определени мерки за опазване на околната среда при изпълнението на поръчката, както и да прилагат системи или стандарти за опазване на околната среда. Тези разпоредби дават възможност да се използват образците на FIDIC от приложенията към CM Guide.

Дори в отсъствие на нормативно задължение, доброволното управление на въглеродните емисии вече е пазарен императив: банките и интелигентните инвеститори го изискват, веригите за доставки са под натиск, а конкурентите, действали по-рано, ще разполагат с по-зряла система и по-добри резултати, когато задължителните изисквания са в сила.

България е в добра изходна позиция. Авторът има ръководна роля при разработката на CM Guide и CEM Guidance, Камарата на строителите в България е активен член на водещите международни организации, имаме над 30-годишен опит с приложението на договорите на FIDIC. Местният строителен сектор разполага с директен достъп до знанието и до мрежата на FIDIC. Това е стратегическо предимство, което може да бъде използвано за позициониране на България като регионален лидер в прилагането на новите инструменти на FIDIC.

Първите стъпки са достъпни за всеки участник в строителния процес. Консултантите могат да предложат на своите клиенти включване на опростени CEM изисквания в следващия договор. Изпълнителите могат да започнат да измерват и документират емисиите си — дори без договорно задължение. Възложителите могат да използват CM Guide в следващата тръжна процедура. Всяка от тези стъпки изгражда капацитет, натрупва данни и води до конкурентно предимство.

Ако желаете да се запознаете по-детайлно с CM Guide и CEM Guidance, като начало можете безплатно да свалите документа с въпроси и отговори (Q/A for the Carbon Guide and Guidances) от FIDIC Bookshop, където може да закупите Ръководствата. Обученията на FIDIC по темата ще бъдат достъпни до края на годината за всички участници в строителния процес — възложители, консултанти, изпълнители и финансиращи институции.

¹ https://www.oris-connect.com/en/products/materials-intelligence.

През юли 2026 г. в рубриката „Месечна порция FIDIC“ очаквайте „Управление на исковете с договорите на FIDIC“.