Д-р инж. Адриана Спасова, член на Комитета по договорите на FIDIC и член на УС на Българското общество по строително право (БОСП):

 

Преди две години с подкрепата на вестник „Строител” започнахме да Ви запознаваме с предимствата на всяка от основните форми на FIDIC за услуги и строителство, с взаимодействието на тези договори с нормативната уредба, с подготовката на тръжна документация за строителство, с ролята на консултанта за администрирането на договорите на FIDIC и с възможностите за използването на BIM с тези договори. Ако сте пропуснали някои от Месечните порции FIDIC, можете да ги откриете на сайта на изданието www.vestnikstroitel.bg.

Преди десет месеца започнахме да се фокусираме върху всяка от областите знания за управление на проекти, за да демонстрираме наличните инструменти в договорите на FIDIC. В миналата „Месечна порция” се спряхме на процедурата за искове, която дава възможност на Страните по Договора своевременно да предявят претенциите си. Сега ще продължим темата, като разгледаме исковете на Изпълнителя за компенсация при забава, риск на Възложителя.

Допустимост на претендираните извънредни разходи

Изпълнителят може да претендира за компенсация на направените извънредни разходи при забава, риск на Възложителя, чрез процедурата за искове, ако:

1. има договорно/правно основание

Общите условия на FIDIC изрично посочват кога една от Страните ще има право на обезщетение за направени Разходи. Например при доказани Непредвидими физически условия, водещи до забава по критичния път, Под-Клауза 4.12 е договорно основание за претендиране на допълнителни Разходи при Червена, Жълта и Изумрудена книга, но не и при Сребърна книга. Освен на база на договорно основание, Изпълнителят може да претендира обезщетение на основание приложимото право;

2. докаже причинно-следствената връзка между забавата и настъпилите вреди/загуби

Например ако Изпълнителят докаже, че забавеното одобрение на проектите е причина за направените извънредни разходи, по дефиницията за Разходи те трябва да са разумно направени в изпълнение на Договора. Няма да се считат разумно направени разходи за мобилизация и престой на механизация, преди да е завършена процедурата за одобрение на проектите и разрешено изпълнението им. В този случай за разумно направени могат да се считат разходите за удължаване на застраховки и банкови гаранции, както и други разходи, настъпили в резултат на забавата, които няма как да бъдат избегнати;

3. разходите са направени и доказани съгласно счетоводните стандарти

Изпълнителят трябва да разполага с първични документи по чл. 6 на Закона за счетоводството за всеки разход — външни (фактури от доставчици/подизпълнители) и вътрешни (протоколи, ведомости за заплати, отчети за времето и т.н.) и доказателства по смисъла на Счетоводен стандарт №11 „Договори за строителство“, т. 4.5 и 5.1(а), че разходите/претенцията са пряко свързани с договора и обективно измерими (записи, като дневници на Площадката, видеоархив, записи за престоите, персонала, оборудването и материалите, които се включват в месечните доклади, протоколи и др.).

„Разходи”, съгласно дефиницията в Под-Клауза 1.1.19 (Червена/Жълта/Изумрудена книга) / 1.16 (Сребърна книга), включват всички разходи, разумно направени или предстоящи да бъдат направени от Изпълнителя при изпълнението на Договора, независимо дали на или извън Площадката, включително данъци, режийни и подобни разходи, но не включват печалба.

FIDIC силно препоръчва Изпълнителят да води текущи записи за разходите и обстоятелствата, поради които са направени, за да може да докаже, че е било уместно и необходимо да ги направи. Под-Клауза 20.2.3 [Текущи записи] на новото издание на книгите за големи проекти дефинира „текущи записи” като записи, които се изготвят или създават по време на или непосредствено след събитието или обстоятелството, пораждащо Иска. Изпълнителят трябва да води необходимите текущи записи, за да докаже Иска. Инженерът може да следи записите на Изпълнителя и да го инструктира да води допълнителни записи.

Освен текущите записи Изпълнителят трябва да представи заедно с подробния Иск подробна подкрепяща информация за претендираната сума. Ясно изложените изчисления следва да свързват претендираните суми с приложените текущи записи, доказвайки причинно-следствената връзка и правното основание за правото на плащане.

Въпреки че определението за „Разходи“ включва направени или предстоящи да бъдат направени разходи от Изпълнителя, докато уведомлението за иск може да се даде, когато е ясно, че такива разходи ще възникнат като ранно предупреждение за добро управление на риска, подробният иск може да включва само вече направени и доказани разходи. Той трябва да съдържа освен основанието текущи записи и подробна подкрепяща информация за размера на претендираното допълнително плащане. Ако събитието или обстоятелството, пораждащо Иска, има продължаващо действие, след представяне на първия междинен подробен Иск Изпълнителят следва да представя допълнителни междинни подробни Искове на месечна база, посочвайки общата сума на претендираното допълнително плащане с натрупване. Инженерът е длъжен да включи във всеки Сертификат за плащане такива суми, които са били разумно обосновани като дължими на Изпълнителя съгласно съответната разпоредба на Договора, след получаването на Уведомлението за Иск, дори да не е постигнато споразумение или все още да не е издадено определение по Иска.

Съгласно съдебната практика, договорна клауза за остойностяване на търпими загуби по калкулативен път замества единствено липсата на определен или определяем размер на вредата, не и на доказателствата за нейното претърпяване. Дори да би била налице договорна воля за предварително обезщетяване на бъдещи, ненаправени разходи, тя би противоречала на добрите нрави, тъй като не съдържа гаранции за недопускане на неоснователно обогатяване.¹

Изпълнителят има общо задължение да намалява до минимум своите загуби. Съгласно чл. 83 ЗЗД във връзка със забавата в резултат на неизпълнение на Възложителя, той не дължи обезщетение за вредите, които Изпълнителят би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Съгласно чл. 302 на Търговския закон, длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец.

Както е показано на Фигура 1, правото на Удължаване на Времето за завършване (УНВ) не води автоматично до право на обезщетение (и обратно). Когато забавата на завършването, за която отговаря Възложителят, и забавата на завършването, за която отговаря Изпълнителят, са конкурентни (по едно и също време), Изпълнителят следва да получи обезщетение само ако е в състояние да отдели допълнителните разходи, причинени от забавата на Възложителя, от тези, причинени от забавата на самия Изпълнител. Ако Изпълнителят би направил допълнителните разходи във всеки случай – в резултат на забавата, за която отговаря самият той – Изпълнителят няма да има право да претендира тези допълнителни разходи.

Под-Клауза 8.5 предвижда, че правилата и процедурите за оценка на правото на Изпълнителя на удължаване на Времето за завършване в случаите, в които има съвпадащи периоди на забава, за които отговарят и двете Страни, следва да се посочват в Специалните разпоредби. Съгласно чл. 96 ЗЗД, когато Възложителят е в забава в качеството си на кредитор, който не приема изпълнението или не съдейства на Изпълнителя, когато е необходимо, рискът преминава върху него; ако и Изпълнителят е бил в забава, той се освобождава от нейните последици. В тежест на Възложителя са необходимите Разходи, направени поради неговата забава.

Когато Изпълнителят има право съгласно Договора на плащане на Разходи, те се добавят към Договорната цена. Изпълнителят може да има право на Разходи плюс печалба, когато Възложителят е в неизпълнение. В случай на неутрални събития, при които рискът е разпределен на Възложителя, който не е виновен, обезщетението включва само Разходи.

Договорни основания за претендиране на разходи (вкл. във връзка със забава на Възложителя)

Таблица 1 изброява договорните основания за допълнително плащане чрез процедурата за Искове в новото издание на книгите за големи обекти. Обезщетенията може да покриват освен Разходи във връзка със забавата и други разходи, възникнали в резултат на конкретното основание. Например при грешки в Изискванията на Възложителя Изпълнителят може да докаже правото на обезщетение за претърпени вреди/загуби в резултат на забавата, както и допълнителни Разходи за повторно изпълнение на проектиране/строителство, доколкото те не са договорени/определени чрез процедурата за Промяна.

Освен разпоредбите, изброени в Таблица 1, даващи право на Изпълнителя на плащане на обезщетение по Договора, Изпълнителят може да има право на плащане на:

• обезщетение за загуби, възникнали в резултат на неизпълнение на Договора от Възложителя:

o във връзка с разпоредба на Договора (напр. когато Инженерът забави Прегледа на проекта и инструктира Изпълнителя да не започва изпълнение след изтичане на 21-дневния срок за Преглед и Изпълнителят вследствие на това прави Разходи);

o по силата на приложимия закон (напр. при неизпълнение от страна на Възложителя на задължителното изискване да назначи строителен надзор);

• лихви за забавено плащане съгласно Под-Клауза 14.8 [Забавено плащане], без да е необходимо предявяване на Иск съгласно Под-Клауза 20.2.

Правни основания за претендиране на разходи във връзка със забава на Възложителя

При неизпълнение на Възложителя като длъжник чл. 79 на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) предвижда възможност Изпълнителят да претендира точно изпълнение на задължението заедно с обезщетение за забавата, като при договор на FIDIC трябва да се следва процедурата за искове. Чл. 79 и чл. 82 ЗЗД може да се използват като правно основание за компенсиране на Разходи плюс печалба във връзка с правото за удължаване на Времето за завършване при всяка забава, препятствие или пречка, причинени от или за които отговаря Възложителят, Персоналът на Възложителя или други изпълнители на Възложителя на Площадката, претендирано съгласно Под-Клауза 8.5 [Удължаване на Времето за завършване].

Дори и да не е възникнала критична забава, даваща право на удължаване на Времето за завършване, при неизпълнение на задължения на Възложителя чл. 82 ЗЗД е валидно правно основание при иск за Разходи плюс печалба, ако Изпълнителят може да докаже размера на претърпяната загуба, както и че тя е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и е могла да бъде предвидена при пораждане на задължението. Това основание например може да се използва, ако Уведомлението за Датата на започване, съгласно Под-Клауза 8.1, е издадено много по-късно от договорената дата. Съгласно Общите условия на Жълтата книга 2017 г., Датата на започване следва да бъде в рамките на 42 дни от датата, на която Изпълнителят е получил Писмото за приемане. Ако Възложителят не е уредил правото на достъп или не е назначил строителен надзор (поради обжалване на процедурата за обществена поръчка) и Датата на започване е осем месеца след Писмото за приемане, дори и при липса на разпоредба за индексация, Изпълнителят може да претендира за компенсиране на загубите, възникнали във връзка с поскъпването на труда и Материалите, както и допълнителни разходи в резултат на нарушаване на графика. Тъй като ЗУТ изисква писмен договор за строителство, в България датата на Писмото за приемане обикновено се заменя в Специфичните разпоредби с датата на подписване на Договора. За разлика от закъснялата Дата на започване, ако Възложителят бави самото подписване на Договора с осем месеца, Изпълнителят може да поиска предоговаряне или в случай на обществена поръчка да се съгласи да работи на загуба с оферираните цени, като в този случай няма как да претендира за компенсиране на загубите.

Под-Клауза 1.15 [Ограничаване на отговорността] лимитира обезщетението за пропусната полза, допустимо съгласно чл. 82 ЗЗД, до договорената печалба.

Възложителят може да изпадне и в забава на кредитора, ако не приема изпълнението или не оказва съдействие. Тогава Изпълнителят може по процедурата за искове с правно основание чл. 95 и 96 ЗЗД да претендира удължаване на Времето за завършване и Разходи в резултат на забавата.

Ограничения на ЗОП при искове за обезщетение при забава, риск на Възложителя

Законът за обществените поръчки (ЗОП) не съдържа и не може да съдържа самостоятелна изчерпателна уредба на договорната отговорност за вреди. ЗОП не урежда съдържанието на облигационното правоотношение след сключването на Договора. Поради това общите правила на ЗЗД (и субсидиарно на Търговския закон) за забава на Възложителя и за обезщетение за вреди се прилагат пряко и неограничено и към договорите за обществени поръчки. Единственото практическо усложнение, което ЗОП внася, е от процедурен, а не от материалноправен характер и е свързано с реда, по който увеличеното плащане може да бъде реализирано доброволно по време на изпълнението на договора (чл. 116 ЗОП).

ЗОП не ограничава дали се дължи обезщетение, а единствено начина, по който то следва да бъде установено и изплатено, когато страните не могат да постигнат безспорно съгласие за размера му.

Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗОП, договорите за обществени поръчки могат да се изменят само в изчерпателно изброени хипотези. Съгласно чл. 116, ал. 5 ЗОП, изменение, което прави договора съществено различен по своята същност от първоначално сключения - включително такова, което би довело до промяна на икономическия баланс на договора в полза на изпълнителя по начин, непредвиден в първоначалните условия - е недопустимо и води до административнонаказателна и/или финансова отговорност, а при проекти с европейско финансиране - до риск от налагане на финансова корекция.

От това следва, че двустранно подписан анекс, с който Възложителят се съгласява доброволно да увеличи Договорната цена в резултат на собствената си забава, носи реален риск да бъде квалифициран от контролните органи (Агенция по обществени поръчки, Управляващи органи по оперативни програми, Сметна палата) като недопустимо съществено изменение по чл. 116 ЗОП, ако не е стриктно обосновано в рамките на някоя от изчерпателно изброените хипотези. Затова на практика много юристи съветват, че най-сигурният и правно издържан път за Изпълнителя да реализира материалното си право на обезщетение по чл. 79, 82 и 96 ЗЗД е по съдебен или арбитражен ред, а не чрез извънсъдебно споразумение — присъденото от съд или арбитраж обезщетение за доказано неизпълнение/забава на Възложителя не съставлява „изменение" на договора по смисъла на ЗОП, а изпълнение на нормативно установено задължение по ЗЗД, което възниква ex lege, а не по волята на страните.

За да не се стига до съд или арбитраж, в случаите на съгласие от страна на Възложителя, че Изпълнителят има право на обезщетение за забавата, риск на Възложителя, са възможни следните решения:

1. правната обосновка да класифицира изменението като допустимо по ЗОП, тъй като попада в хипотезите на чл.116:

a. ал. 1, т. 1: в случая на иск за обезщетение за забава обхватът и естеството на възможните изменения, както и условията, при които те могат да се използват, не водят до промяна в предмета на поръчката;

b. ал. 1, т. 1: промените са предвидени в документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи (пример за Жълта книга, издание 2017 г., препечатка 2022 г.):

i. Под-Клауза 14.1: Договорната цена е общата Приета договорна сума и подлежи на корекции, добавки (включително Разходи или Разходи плюс печалба, на които Изпълнителят има право съгласно Договора);

ii. Под-Клауза 20.2.5: След получаване на подробен Иск, съгласно Под-Клауза 20.2.4, или на междинен или окончателен подробен Иск (според случая), съгласно Под-Клауза 20.2.6 [Искове с продължаващо действие], Инженерът следва да процедира съгласно Под-Клауза 3.7 [Споразумение или определение], за да договори или определи допълнителното плащане;

iii. Под-Клауза 14.3: Отчетът на Изпълнителя с искането за междинно плащане следва да включва всички добавки, които са станали дължими съгласно Договора или на друго основание, включително тези ,съгласно Под-Клауза 3.7 [Споразумение или определение];

iv. Под-Клауза 14.6: Инженерът следва в срок от 28 дни от получаването на Отчет и придружаващи документи да сертифицира плащането, като посочи сумата, която Инженерът справедливо счита за дължима, включваща всички добавки, които са станали дължими, съгласно Под-Клауза 3.7 [Споразумение или определение] или съгласно Договора, или на друго основание;

v. Под-Клауза 20.2.7: След получаването на Уведомлението за Иск и до споразумение или определение по Иска Инженерът е длъжен да сертифицира такива суми за съответния Иск, които са били разумно обосновани като дължими на Изпълнителя съгласно съответната разпоредба на Договора.

c. ал. 1, т. 3 при неутрално събитие, риск на Възложителя: поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа Възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора;

d. ал. 1, т. 7: измененията не са съществени, тъй като не е изпълнен нито един критерий на чл. 116, ал. 5:

i. изменението не въвежда условия, които водят до неравнопоставеност на участниците в поръчката;

ii. изменението не променя икономическия баланс на договора за поръчка в полза на Изпълнителя по начин, който не е бил предвиден в първоначалния договор, а напротив, възстановява този баланс;

iii. изменението не засяга предмета или обема на договора за обществена поръчка;

iv. Изпълнителят не е заменен с нов.

2. В изпълнение на чл. 116, ал. 2 ЗОП увеличението на Договорната цена да не надхвърля с повече от 50 на сто стойността на Приетата договорна сума, като се натрупат и останалите корекции. За тази цел могат да се търсят възможности за отпадане на работи, без които обектът може да се въведе в експлоатация и да се изпълни предметът на Договора, както и рационализации по процедурата за Промяна, водещи до намаление на Договорната цена.

Ако Договорът е сключен с твърда Договорна цена, включваща само 5% за непредвидени разходи, и не могат да се намерят възможности за отпадане на работи или рационализации, след изразходване на заложените непредвидени разходи при обществени поръчки съдебният/арбитражният ред остава най-сигурният способ за реализиране на материалното право на Изпълнителя на обезщетение в пълен размер. Ако възложителите подготвят добре реализацията на проекта, планирайки достатъчно финансови резерви за непредвидени обстоятелства (например 10% за непредвидени разходи плюс отделна Таблица за работа, отчитана на дневна база за покриване на незначителни работи, която формира 4-5% допълнителен резерв, плюс Таблица с Провизорни суми за очаквани рискове като пресичане на инфраструктура и др.) и не променят, без да е необходимо, Общите условия на FIDIC, много по-лесно ще могат да управляват рисковете, включително чрез корекции на Приетата договорна сума до разрешените 50%.

Доказване причинно-следствената връзка между забавата и настъпилите вреди/загуби

Право на компенсация при забава, риск на Възложителя, може да възникне при:

• Забава по критичния път, която води до извънредни разходи (critical delay);

• Забава, която не е на критичния път, но води до по-високи от планираните разходи в резултат на по-ниска производителност (disruption - дезорганизация).

Критичната забава и дезорганизацията в резултат на некритична забава са свързани помежду си. Загубата на производителност може да доведе до критична забава. От друга страна забавата по критичния път може да се отрази на поточната организация на строителството със загуба на производителността при работи, които не са на критичния път, но са свързани с критичните работи. Поради това Изпълнителят може да се позове на анализ на загубата на производителност в допълнение към анализа на критичния път.

В „Месечната порция”, посветена на управлението на графика с договорите на FIDIC, публикувана през ноември 2025 г., показахме примери, демонстриращи забава по критичния път при строителството на Регионален център за управление на отпадъци, включващ закриване на две депа.

Фигура 3 показва сценарий за същия обект, при който са направени непланирани разходи в резултат на забавен достъп до по-малкото депо, което не е на критичния път. Разходите за престой на механизацията започват да се натрупват, когато специализираното оборудване, завършило оформянето на голямото депо, не може да продължи работата си на по-малкото депо, както е било планирано. Изпълнителят е длъжен да положи разумни усилия да сведе до минимум загубите, като пренасочи механизацията в други части на Площадката или на други обекти, но това невинаги е възможно. Особено трудно е при използването на специализирана техника, както в този случай, или при изграждането на железопътна инфраструктура.

Първоначално по-малкото депо може да не е на критичния път, но ако липсата на достъп продължава, времевият резерв ще бъде изчерпан. Когато по-малкото депо попадне на критичния път, ще бъдат направени и разходи за УНВ (например за удължена Гаранция за изпълнение, застраховка, управление на строителството и др.).

Ако Изпълнителят разполага с по-малко от планираното време за изпълнение на работните дейности (при липса на УНВ), е възможно предприетите мерки да доведат до изпълнение на тези задачи с по-ниска от планираната производителност, с надбавки за извънреден труд или по-скъпи материали/методи, следователно при по-високи Разходи. В новото издание на книгите за големи обекти Под-Клауза 8.7 [Темп на напредъка] предвижда Под-Клауза 13.3.1 [Промяна чрез инструкция] да се прилага по отношение на ревизираните методи, включително мерките за ускоряване, инструктирани от Инженера за намаляване на забавата, даваща право на УНВ. Дори и при старото издание от 1999 г., ако Изпълнителят получи инструкция да се вмести на всяка цена в първоначалното Време за завършване при критична забава, риск на Възложителя, той може да уведоми, че счита инструкцията за Промяна и ако не е удовлетворен от определението на Инженера, да подготви иск за компенсиране на извънредните Разходи, направени за ускоряване темпа на напредък.

Остойностяване на исковете

Разходите се класифицират в следните основни категории:

(a) преки разходи (труд, оборудване, материали, подизпълнители); и

(b) непреки разходи (режийни разходи на Площадката и режийни разходи на централния офис), независимо дали са свързани с времето или не.

Разходите, възникнали в резултат на критична забава, даваща право на УНВ, се отчитат за периода на въздействие на събитието, причинило забавата, както е показано на Фигура 5.

Режийните разходи на Площадката обикновено са тези, направени от Изпълнителя на Площадката за изпълнението на неговите задължения, като офиси на Площадката, техническо ръководство, секретарски и помощни услуги, складове и складови площи, охрана, автопарк. Те се идентифицират лесно като разходи, направени специфично за изпълнението на проекта. Те се категоризират като:

• Фиксирани (еднократни);

• Зависещи от срока;

• Зависещи от обема на работата.

Обичайният подход включва изчисляване на дневните режийни разходи на Площадката, зависещи от срока, които се умножават по компенсируемата забава от анализа на критичния път. Този подход може да бъде критикуван, тъй като изчислението не отчита:

• Причинно-следствената връзка;

• Степента на принос/пълно или частично спиране/ускоряване;

• Двойното възстановяване на режийните при Промени;

• Едновременната забава на Изпълнителя.

Режийните разходи извън Площадката обикновено са режийните разходи на централния офис, представляващи приноса, който всеки проект следва да генерира за финансирането на управлението на бизнеса (общо управление, бизнес развитие, човешки ресурси, финанси и счетоводство и др.). Те не се идентифицират лесно като разходи, направени специфично за изпълнението на конкретен проект, тъй като имат хоризонтален характер, обслужвайки всички дейности, извършвани от Изпълнителя по всичките му проекти.

Ако Изпълнителят възнамерява да разчита на прилагането на формула за оценка на пропуснатата печалба и непокритите режийни разходи на централния офис, той първо ще трябва да представи доказателства, че не е бил в състояние да поеме друга налична за него работа поради забавата на Възложителя. Тези доказателства могат да включват:

• бизнес плановете на Изпълнителя преди забавата на Възложителя;

• историята на участието на Изпълнителя в тръжни процедури и записи за приемане или отхвърляне на възможности за участие в търгове в зависимост от наличността на ресурси;

• протоколи от срещи за преглед на бъдещи възможности за участие в търгове и наличност на персонал;

• записи, подкрепящи въведените данни във формулата – по-специално годишните финансови отчети на дружеството на Изпълнителя за периодите непосредствено преди и след забавата на Възложителя, както и за периода, през който е настъпила забавата на Възложителя.

Страните биха могли да обмислят договарянето на размера на режийните в Договора, вместо да изискват доказване на действителни разходи или загуби за определени случаи.² 

Поради трудностите при доказване на причинно-следствената връзка и остойностяването на Разходите при критична забава, често водещи до спорове, второто издание на Зелената книга въвежда формула в Договорните данни, Под-Клауза 1.1.35, за тяхното изчисляване. С този модерен подход за включване на определяема неустойка Ви запознахме в „Месечната порция”, посветена на Зелената книга, публикувана през март 2025 г.

Остойностяване на Разходите при некритична забава

Анализът на загубата на производителност може да се използва за изчисляване на режийните разходи на Площадката. Той е насочен към изчисляване на увеличението на ресурсите, необходими за компенсиране на по-ниската производителност. За този анализ се използват методи, базирани на производителността, и методи, базирани на разходите, систематизирани в Таблица 2. Докато методите, базирани на производителността, измерват загубата на производителност на използваните ресурси и след това остойностяват тази загуба, методите, базирани на разходите, се стремят по-пряко да установят разликата между действителния разход и планирания разход, без първо да измерват загубите на производителност.

Анализът по метода „Измерена миля“ е много популярен. Той сравнява нивото на производителност, постигнато в зони или периоди на строителните работи, засегнати от идентифицирани събития, свързани с дезорганизация, с производителност, постигната при идентични или подобни дейности в зони или периоди, незасегнати от тези идентифицирани събития. Методът позволява избягване на спорове относно валидността/истинността на тръжните допускания. Това е много ефикасна, най-често използвана и надеждна методология. Избраният базов период трябва да бъде достатъчно дълъг, за да служи като надежден пример за непроменена производителност. Все пак може да бъде сложно и да се изискват редица документи, за да се определи „производителността“, т.е. отделянето на период без или със ограничена дезорганизация може да се окаже предизвикателство.

Анализът на придобитата стойност идентифицира количеството човекочасове, включени в офертата за определени дейности, и сравнява това с действителните човекочасове за завършване на тази работа.

Анализът на програмата се базира на програми с въведени ресурси.

При Проучванията за сравнение на проекти производителността по дезорганизиран проект се сравнява с подобни или аналогични проекти (или подобни или аналогични дейности по други проекти), където събитията, водещи до намалена производителност, не са настъпили.

Проучвания на бранша се използват, когато няма достатъчно документация по отношение на специфично за проекта проучване или проучвания за сравнение на проекти.

Методите, базирани на разходите, разчитат на анализа на планираното и действителното изразходване на ресурси или средства. Те осигуряват най-гъвкав подход при предявяване на иск за дезорганизация и често се прилагат, когато загубата на производителност не може да бъде надеждно изчислена чрез използване на подход, основан на производителността. Те се фокусират върху записите за разходите по проекта и сравняват действителни и прогнозни разходи, или вложения труд и прогнозния труд, за тези дейности, засегнати от дезорганизация, за които е отговорен Възложителят.

¹ Решение №59 от 06.10.2015 г. на Върховен касационен съд (ВКС) първо търговско отделение по договор на FIDIC.

² SCL Delay and Disruption Protocol (SCL, 2017 г.)

През септември 2026 г. в рубриката „Месечна порция FIDIC” очаквайте продължение на статиите за управление на исковете: „Искове на Възложителя“.