В рамките на практическо обучение в България група студенти от Техническия университет по приложни науки в Щутгарт (HFT Stuttgart), водени от преподавателя проф. д-р инж. Лейла Шакар, се запознаха със строителните дейности по модернизацията на участъка Елин Пелин – Костенец от железопътната линия София – Пловдив. Посещението бе организирано съвместно от „Битумина ГмбХ – България“ ЕООД и „ВДХ“ АД по покана на инж. Илия Недев, главен инженер на „Битумина ГмбХ – България“ ЕООД, който бе домакин и запозна бъдещите специалисти с техническите и административните предизвикателства при изпълнението на обекта. Представителите на немския университет имаха възможност да научат детайли за технологиите за рециклиране на материали, сложните процедури по съгласуване и екологичните стандарти, прилагани в България. Акцент бе поставен и върху безопасността на труда при работа в близост до преминаващи влакове и електрифицирани мрежи, както и върху значението на добрата комуникация между държавните институции и местните общности.

Инж. Недев сподели ценен практически опит със студентите и им обясни как се организира строителният процес. „Целта е при изпълнението на СМР да не се спира напълно движението – приоритетно се реализират дейности на единия коловоз, докато по другия продължават да преминават влакове. Работата ни не се измерва просто в положени метри релсов път, а включва сложен затворен цикъл от демонтаж, почистване и рециклиране“, разказа той. По думите му, когато се достигне до етапа на финалния монтаж, темпото на изпълнение може да е 300 м релсов път на ден, но преди това се преминава през мащабни земни работи с изкопи и насипи.

„Специално внимание се отделя на екологичния аспект и повторната употреба на материалите – демонтираните релси се връщат за поддръжка на други линии, траверсите се сортират за повторна употреба или преработка, а старият баласт се рециклира на място в материал за защитни пластове под строг лабораторен контрол на всеки две седмици“, обясни инж. Илия Недев.

Той изтъкна, че изпълнението на СМР изисква изключителна бдителност по отношение на безопасността на труда, тъй като рискът при работа в близост до движещи се влакове и високо напрежение в контактната мрежа е постоянен. Това налага стриктно спазване на работните габарити и задължително заземяване на всички метални съоръжения по трасето. В контекста на тези практически предизвикателства инж. Недев подчерта пред студентите, че академичната подготовка е само необходимата основа. Според него същинското инженерно майсторство се изразява в способност­та за бърза ориентация в информационния поток и ефективното прилагане на придобитите знания в реална, динамична и често непредвидима строителна среда.

Жп участъкът Елин Пелин – Костенец е посетен и от ученици от Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. Събитието е организирано от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ съвместно с Управляващите органи на Програма „Транспортна свързаност“ и Програма „Образование“ във връзка с осигуряване на популяризиране и публичност на обектите, изпълнявани по ПТС.

Четете повече в следващия брой на в. „Строител“.

Инж. Илия Недев, главен инженер на „Битумина ГмбХ – България“ ЕООД:  Полагаме усилия да представяме професията си по начин, който да вдъхновява младите хора

Инж. Недев, имахте интересна среща със студенти от HFT Stuttgart. Каква е основната идея на тази инициатива?

Ние поддържаме постоянна комуникация с колеги от различни държави, работещи в сферата на инфраструктурното строителство и висшето образование. Целта е да обменяме знания и опит не само с колеги от бранша в България, но и с тези от чужбина. Имаме отлични отношения с университета в Щутгарт и затова поканихме техни студенти да разгледат нашия обект. Групата от HFT Stuttgart планира да посети още няколко обекта по време на престоя си в страната.

Какви са впечатленията Ви от самите студенти и към кои аспекти от работата проявиха най-голям интерес?

Постарахме се да им представим проекта в детайли, като акцентирахме върху предизвикателствата, с които се сблъскваме по време на строителството. Най-интересните теми за тях бяха производителността, ежедневният напредък на СМР, сроковете за изпълнение и стойността на договорите. Този интерес е напълно логичен, тъй като по-голяма част от групата се състои от студенти по „Строителен мениджмънт“.

Как работите за привличането и мотивирането на младите хора да изберат строителната професия?

Липсата на кадри е сериозно предизвикателство пред целия строителен бранш. Нашата компания, както и всички колеги в сектора търсим начини да мотивираме младите да се развиват професионално в сферата. Факт е, че има проблем с броя на кандидатите в строителните университети, както и с реализацията на завършващите. Може би все още не сме открили най-правилния подход, щом този въпрос остава актуален. Трябва да продължим да полагаме усилия и да представяме професията си по начин, който да вдъхновява младите хора да избират строителството. Това предизвикателство не е само за строителните компании, но и за преподавателите и ръководствата на висшите учебни заведения. Обсъждали сме темата с представители на Университета по архитектура, строителство и геодезия и се стараем да им съдействаме максимално. Вярвам, че общите ни усилия ще доведат до резултат, който ще удовлетвори както бранша, така и обществото, тъй като качествената инфраструктура е от полза за всички.

Проф. д-р инж. Лейла Шакар, преподавател в HFT Stuttgart: Целта е студентите да видят практическото приложение на знанията си

Проф. Шакар, каква е целта на визитата с възпитаниците Ви в България и как се организира тя?

В нашата бакалавърска програма е заложена научна екскурзия, която студентите могат да проведат по време на своя трети, четвърти или пети семестър в HFT Stuttgart. Именно заради това групата ни в България е разнородна. За посещението си студентите получават една кредитна точка, а след като се завърнат в Германия, трябва да подготвят отчетен доклад.

Целта е да видят практическото приложение на знанията, които придобиват в рамките на обучението си. Стараем се да им покажем различни области на строителството. При предишното ни посещение в България разгледахме пътен проект, сега сме на жп обект. Планирани са и посещения на две работни площадки за високо строителство.

Какви са Вашите впечатления от изпълнението на жп проекта тук? Какви прилики виждате между работата в Германия и България?

Инженерите в Германия се сблъскват с абсолютно същите проблеми, каквито има и в България. В Германия железопътната мрежа е огромна – над 38 000 км, и поради тази причина рядко се строят изцяло нови участъци с ново трасиране. По-голямата част от наличните средства се влагат в рехабилитация на изградените линии, за да може да се гарантира сигурност­та и ритмичността на движението на влаковете.

Вашите студенти доволни ли са от посещението си в България?

Те показват, че са доста заинтересовани от строителния обект. Слушаха изключително внимателно и макар понякога да са малко срамежливи, зададоха смислени въпроси. Много съм доволна от знанията, които демонстрираха при разговорите с екипа на изпълнителите на обекта.

Фабиан, студент в HFT Stuttgart:  Посещаваме различни места, за да придобием представа как се работи в други държави

Бихте ли се представили с няколко думи?

Казвам се Фабиан и съм студент в HFT Stuttgart. Следвам „Строително инженерство“, в четвърти семестър съм и съм на 21 години.

Защо решихте да дойдете в България?

Посещаваме различни места като строителния обект тук, за да придобием представа как се работи в други държави и каква е разликата спрямо Германия.

Какви са впечатленията Ви? Открихте ли голяма разлика спрямо строителството в Германия и има ли прилики?

Една от приликите е, че процесите отнемат много време заради бюрокрацията. Не става въпрос само за самото строителство – трябват разрешителни за всичко. В Германия дори мисля, че е малко по-сложно – има повече разрешителни и всичко отнема повече време. По отношение на рециклирането и последващото използване на строителни материали нещата са доста сходни в двете държави.

Какъв е стилът на обучение в HFT Stuttgart? Посещавате ли често строителни площадки?

Понякога имаме възможност да посещаваме обекти, но в по-голямата си част обучението ни е теоретично и преминава в университета.

Какви са плановете Ви за бъдещето? Ще продължите ли развитието си в строителната сфера?

Да, планът ми е първо да завърша бакалавърска степен, а после и магистратура. След това мога да избирам между инженерната или архитектурната сфера. Лично аз бих искал да се занимавал по-скоро с изпълнението на проектите, отколкото с тяхното планиране.