На 12 август т.г. правителството прие Програма за управление на Република България в периода 2026-2030 г., която бе публикувана на сайта на Министерския съвет. Визията, заложена в основата на документа, е България да се развива като модерна европейска държава със силни и ефективни институции, конкурентоспособна икономика, високо качество на живот и устойчив обществен модел, основан на върховенството на правото, социалната справедливост, знанието, иновациите и отговорното управление на националните ресурси. Програмата за управление съдържа двадесет ключови области. Във всяка от тях са определени приоритети, които представят основните области на интервенция. Разписани са конкретните действия за постигане на целите, както и очакваните управленски резултати вследствие на извършените дейности във всяка сфера. В предишните броеве представихме подробно седем от ключовите раздели - „Регионално развитие и благоустройство“, „Икономика и инвестиции“, „Финансова политика и европейски средства“ и „Транспорт и съобщения“, „Заетост и социална политика“, „Образование и наука“ и „Младежки политики и спорт“, както и мерки, свързани с енергийната ефективност (ЕЕ), която е заложена като важна цел в различни раздели. В настоящия ще се спрем на по-важните цели в сферите „Енергетика“, „Околна среда и води“ и „Иновации и дигитална трансформация“.

Документът предвижда

стратегическа трансформация за сигурна, модерна и конкурентоспособна българска енергетика –

диверсификация, децентрализация и ефективност, развитие на ядрената енергетика, енергопреносни коридори и системи за съхранение, публично-частни партньорства (ПЧП), устойчиви държавни дружества и силен експертен капацитет. Едно от нещата, които предстоят в направлението, е да се приеме Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Акцент ще бъде поставен върху повишаване на прозрачността при концесионната дейност, засилване на контрола върху изпълнението на концесионните договори и гарантиране на ясни и предвидими процедури за инвеститорите. Срокът за промяна на нормативния акт е до декември 2026 г. До януари 2028 г. е планирано да се направи преглед на действащите концесионни договори и изготвяне на механизми за оптимизиране на приходите от концесионна дейност за държавния бюджет. Също така до края на 2028 г. ще бъде създадена дигитализирана информационна система за управление на концесиите.

До април 2027 г. трябва да бъде изготвена Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България с хоризонт до 2050 г., а до септември 2028 г. – Екологична оценка на Стратегията. Документите трябва да бъдат одобрени от Министерския съвет (МС) до октомври 2028 г. Усилията на правителството ще бъдат насочени и към създаването на работеща програма за проучване и оценка на потенциала за стратегически и критични суровини, включително редкоземни метали, като част от политиката за ресурсна и енергийна независимост.

В сектор „Енергетика“ също са разписани мерки, свързани с повишаване на енергийната ефективност на домакинствата.

МС планира да одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност до октомври 2026 г.

Целта е да се постигне подобряване на ЕЕ и обновяване на сградния фонд в страната.

Разписани са и по-важните проекти, които трябва да бъдат изпълнени до 2030 г. Предвижда се да продължи работата по изграждането на блокове 7 и 8 на АЕЦ „Козлодуй“ с цел подготовка за вземане на окончателно инвестиционно решение до октомври 2026 г. До края на 2030 г. са заложени и още две ключови мерки по отношение на АЕЦ „Козлодуй“. Първата от тях е свързана с изпълнение на програмите за модернизация на атомната централа и на планираните технически и инвестиционни дейности за поддържане на безопасната, надеждна и ефективна експлоатация на блокове 5 и 6 и подготовка на необходимите действия за удължаване на експлоатационния им живот. За блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“ трябва да бъдат изпълнени планираните дейности и проекти за безопасно и отговорно извеждане от експлоатация на съоръженията.

Заложено е до септември следващата година да бъде подготвена национална оценка на възможностите за развитие на други нови ядрени проекти, включително малки модулни реактори, с анализ на потенциалните приложения, технологичната готовност, необходимата инфраструктура, възможните площадки и моделите за реализация и финансиране. До началото на 2028 г. държавата трябва да разработи пътна карта за развитие на малки модулни реактори в България и да бъдат идентифицирани необходимите нормативни и административни предпоставки за тяхното развитие и лицензиране.

В управленската програма се посочва, че периодично трябва да бъдат определяни и актуализирани приоритетните проекти за модернизация и разширяване на електропреносната мрежа въз основа на десетгодишния план за нейното развитие. Сред задачите е и набелязването на конкретните етапи, срокове и източници на финансиране с цел осигуряване на прозрачно и координирано планиране и насочване на инвестициите към определени обекти. От септември тази година ще започне извършването на ежегоден преглед от Министерството на енергетиката съвместно с мрежовите оператори на напредъка по приоритетните инфраструктурни проекти, използването на наличния капацитет и необходимостта от нови инвестиции.

Очаква се да се реализират проекти за повишаване на капацитета за пренос на природен газ към Гърция и Румъния. Сред планираните мерки още са и разширяването на подземното газохранилище „Чирен“ до 1000 млн. куб. м; изграждането на 4 подстанции 400/110 kV, 8 открити разпределителни уредби 400 kV и 700 км нови въздушни линии 400 kV.

В програмата за управление до 2030 г. е записано, че

политиките в областта на околната среда ще бъдат интегрирани във всички секторни политики,

така че икономическото развитие, енергийната сигурност, регионалното развитие, земеделието, транспортът и индустрията да се развиват в съответствие с принципите на устойчивото развитие. Преходът към кръгова икономика и отговорно управление на отпадъците ще бъде ускорен, ще се работи и за повторната употреба и рециклирането, включително и чрез въвеждане на депозитна система за опаковки и по-справедлив модел на такса „битов отпадък“ според количеството генерирани отпадъци. Планира се да бъде подобрено управлението на водните ресурси, като същевременно ще се повиши готовността за справяне с недостига на вода. До септември 2027 г. трябва да бъде създадена национална платформа за воден риск и Регистър на загубите. В документа се посочва, че до април 2030 г. ще бъде направено спешно планиране и изпълнение на инвестиции във водоснабдителна инфраструктура за питейно водоснабдяване в региони с безводие и с трайно отклонение на качеството на питейната вода от нормативните изисквания. Същият е срокът за планиране и изпълнение на инвестиции за постигане на съответствие с Директива (ЕС) 2024/3019 за пречистването на градските отпадъчни води. Ще се работи и за дигитална трансформация на управлението на водния риск – до декември 2029 г. е заложена система за ранно предупреждение и прогнозиране на водния риск, а до края на 2035 г. – да има двойници на водоснабдителни системи.

Подземното газохранилище „Чирен“ трябва да бъде разширено до 1000 млн. куб. м

Ключова задача е до юни 2027 г. да бъде въведен интегриран подход при планиране на публичните инвестиции по Програма „Околна среда 2021-2027“ и ПУДООС, като в същия срок трябва да бъде направено приоритизиране на инвестициите по двете програми.

В Програмата за управление са разписани

целенасочени политики за развитие на иновационна инфраструктура и дигиталната трансформация.

Ще бъдат изпълнени мерки за стимулиране на инвестициите в технологии и подобряване на регулаторната и финансовата среда с акцент върху свързването на науката с бизнеса и комерсиализацията на научните разработки в България. Водеща цел ще бъде утвърждаването на страната като регионален технологичен център в области с висок потенциал за растеж – изкуствен интелект (ИИ), високопроизводителни изчисления, микроелектроника, технологии с двойна употреба, космически технологии, роботика и нови материали. От съществено значение е развитието на национален капацитет в област­та на ИИ, включително чрез изграждането на фабриката за изкуствен интелект BRAIN++ и използването на високопроизводителни изчислителни ресурси за нуждите на науката, администрацията и бизнеса.

Предвижда се до юни 2027 г. да бъде направено изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите – регламентиране на технологичния трансфер, комерсиализацията на резултатите от научноизследователската дейност и статута на офисите за технологичен трансфер.

Октомври 2026 г. трябва да приключи разработването и да започне изпълнението на Национална стратегия за цифрова трансформация на Република България.

Управляващите планират до края на 2026 г. да бъдат приложени мерки за развитие на високоскоростна цифрова инфраструктура и свързаност за университети, научни организации и изследователски центрове с цел подпомагане на научните изследвания, иновациите и развитието. Началото на 2027 г. е срокът, в който ще бъде обособен акселератор към София Тех Парк по програмата NATO DIANA, осигуряващ интегриране на България в мрежата на НАТО за развитие на дълбоки технологии и завършена национална екосистема чрез свързване на тестови центрове, иновативни компании, инвеститори и научни организации. 2027 г. България ще разполага и с регулаторна лаборатория (sandbox) за изкуствен интелект в съответствие с изискванията на EU AI Act, която ще предоставя контролирана среда на компании за тестване, разработване и внедряване на иновативни ИИ решения. В рамките на 2027 г. трябва да стане факт националната правна рамка за изкуствения интелект. Това е срокът, в който трябва да се направи оптимизиране на вътрешните административни процеси чрез електронния документооборот.

Сред задачите на програмата е ускоряване на публичните инвестиции с финансиране от ПУДООС. През 2026 г. община Царево реализира 7 проекта за детски и спортни съоръжения с финансиране от ПУДООС, с които са подобрени условията за живот

До 2028 г. ще се осигури финансиране за изследователски проекти между международни компании, български предприятия, висши училища и научни организации с цел засилване на връзката между науката и бизнеса чрез разработване на съвместни иновации и внедряване на нови технологии. Ще бъде въведен облекчен регистрационен и регулаторен режим за нови стартъп компании, както и за привличане на висококвалифицирани специалисти от трети държави.

2028 г. трябва да започне и изпълнението на национална програма за финансиране на стратегически иновационни сектори, като отбранителна индустрия, микроелектроника и космически технологии. Отново през 2028 г. трябва да стане факт

националният One-Stop-Shop за стратегически инвестиции.

Това ще бъде единна цифрова платформа и координационно звено с независим инвестиционен омбудсман, осигуряващи регистрация на бизнес и първо разрешително до 5 работни дни. Плановете на правителството включват до декември 2028 г. да бъде разработено и внедрено единно мобилно приложение за достъп до цифрови публични услуги. До края на декември същата година трябва да станат факт т.нар. пространства на данни по стратегически сектори и области от обществен интерес, на технологични средства и решения за тяхното управление и функциониране, създаване и внедряване на инфраструктура за данни и за цифрови услуги, базирани на данни.

Предвижда се да бъде създаден регистър на публичните услуги, ориентирани към потребителя, проактивни услуги и услуги за уведомяване при настъпване на събитие с цел намаляване на административната тежест и облекчаване на бизнеса, издаване на електронни индивидуални административни актове. Това трябва да се случи до май 2029 г. По същото време трябва завърши дигитализацията на оставащите хартиени масиви в администрацията и електронно архивиране на документи, както и да завърши пълната дигитализация на регистрите и трансформиране на административни услуги във вътрешни електронни административни услуги.

Очаква се до декември 2029 г. България да се присъедини към Европейската космическа агенция като асоцииран член. Същият е срокът за изграждане, внедряване и развитие на Европейски портфейл за цифрова самоличност и Европейски бизнес портфейл за предоставяне на сигурен цифров достъп до публични и частни услуги. Краят на 2029 г. е заложено да приключи изграждането на централизирани системи за мониторинг, управление и анализ на инфраструктурните ресурси на държавната цифрова инфраструктура, както и да се осигури равен достъп до цифрови услуги за всички граждани, включително възрастни хора, хора с увреждания и уязвими групи.

До март 2030 г. ще бъдат определени стимули за иновации и предприемачество, в т.ч. чрез финансова подкрепа за европейски и световни патенти. Месец по-късно ще бъде осигурен достъп на българските граждани и бизнеса до цифрови публични услуги в рамките на Европейския съюз чрез трансграничен обмен на данни.