На 19 май в София се проведе „София Мониторинг Форум 2026“. Събитието бе организирано от „Енкардио-Геотех“ ООД и събра водещи инженери, геолози и представители на строителния сектор, които се обединиха около тезата, че е необходимо внедряването на проактивни технологични решения за гарантиране на сигурността на критичната инфраструктура у нас. Домакини бяха инж. Мирослав Вучков, управител на „Геотех Груп“ ООД, и Мартин Вучков, управител на „Енкардио-Геотех“ ООД. Гости на събитието бяха Аруши Бхала, управител на Encardio Rite Group, и Ратин Матур, президент на Encardio Rite Group.

Форума откри инж. Мирослав Вучков, който подчерта, че

България се намира в ключов момент от своето инфраструктурно развитие.

„Строят се нови пътища и съоръжения, градската среда се трансформира и това е възможност да започнем да работим по-интелигентно, като сведем до минимум рисковете“, заяви инж. Вучков. „Днешната инфраструктура е твърде сложна и критична, за да можем да разчитаме на догадки. Въпреки това мнозина в бранша все още възприемат мониторинга като допълнителен разход или досадна административна необходимост. Нашата цел е да променим тази нагласа“, подчерта той.

Според него

съвременният мониторинг оптимизира разходите при строителството и под­дръж­ката, като значително удължава живота на съоръженията.

„Ние трансформираме изходните данни в ценна информация. Тя е ключът към всяко обосновано, безопасно и ефективно инженерно решение“, заключи управителят на „Геотех Груп“.

„Инфраструктурата днес не просто трябва да функционира, тя трябва да издържа“, отбеляза от своя страна Ратин Матур. Той подчерта, че голямата стойност на мониторинга не се крие в генерирането на огромни масиви от данни, а в способността те да се използват за по-добри управленски решения. „Индустрията се движи от периодично отчитане към непрекъсната видимост и свързани екосистеми. Всеки тунел, всяка язовирна стена или мост непрекъснато комуникира с нас. Те ни „говорят“ чрез своите движения, чрез напрежението, вибрациите и промените в структурата си. Въпросът, пред който сме изправени като инженери, е дали слушаме достатъчно внимателно и дали сме способни да преведем тези сигнали в уверени и правилни решения“, заяви президентът на Encardio Rite Group.

„В Европа и на Балканите инфраструктурата винаги е имала много по-дълбоко значение от чистата функционалност. Тя свързва общности, икономики, енергийни системи и транспортни мрежи. Тези дългосрочни регионални амбиции станаха възможни единствено чрез ролята на инженерството“, отбеляза Матур и подчерта, че

мисията на Encardio Rite през последните шест десетилетия е била да осигури на заинтересованите страни яснота и контрол върху техните активи.

Той обърна специално внимание на факта, че компанията вече не се възприема просто като производител на хардуер, а като партньор в цялата екосистема на сигурност­та. „Ние не сме просто доставчици на технология. Ние сме дългосрочни партньори на собствениците на активи, които търсят сигурност, на консултантите, навигиращи в техническата сложност, и на изпълнителите, които управляват рисковете в реално време. Ние сме партньори на властите, на които е поверена обществената безопасност“, категоричен бе Ратин Матур.

Основен акцент в дискусиите бе поставен

върху интегрирания мониторинг на свлачища и опасни скални склонове.

Експертите демонстрираха как съвременните технологии позволяват засичане на структурни деформации в реално време с точност до милиметър. Специално внимание бе обърнато на спътниковата технология InSAR (Интерферометричен радар със синтетична апертура), която дава възможност за мащабно радарно засичане на измененията от Космоса, покривайки огромни и труднодостъпни територии без необходимост от физическо присъствие на терен.

За постигане на максимална надеждност космическото наблюдение се комбинира на терен с прецизна наземна апаратура. Инженерите представиха работата на инклинометри и тилтметри за измерване на дълбочинните премествания и наклона на откоса, както и на пиезометри, които следят порестото налягане на подземните води – основния катализатор за активиране на свлачищни процеси. Бе представено и внедряването на LiDAR технологии за дигитално 3D картиране, което позволява ранно откриване на промени в геометрията на скалните откоси. При преминаване на критичните прагове на сигурност

тези свързани системи автоматично генерират алармени сигнали, осигурявайки ценно време за евакуация и затваряне на застрашените пътни участъци.

Паралелно с проблемите на инфраструктурната мрежа участниците във форума обсъдиха и критичната тема за модернизацията на бетонните язовирни стени в България. Според експертите голяма част от тези съоръжения в страната страдат от остаряла апаратура и забавено ръчно събиране на данни.

Специалистите представиха изцяло нова архитектура за автоматизиране на измерванията на слягането, филтрацията и появата на пукнатини

чрез съвременни безжични сензорни мрежи.

Системите предават събраната информация чрез радио или клетъчна връзка директно към облачни сървъри, осигурявайки денонощен отдалечен надзор и централизирана визуализация за операторите и държавните регулатори. Това не само повишава сигурност­та на населението под язовирите, но и драстично удължава експлоатационния живот на съоръженията и оптимизира разходите за поддръжка.

Партньорите от Encardio Rite Group споделиха своя богат международен опит от участието си в някои от най-амбициозните строителни проекти в света. Техни системи за мониторинг подсигуряват футуристичния мегапроект NEOM в Саудитска Арабия, супервисоката кула Jeddah Tower, метрото в Дубай, както и сложни мостови съоръжения в Азия.

В експертния панел, който се проведе в рамките на събитието, участваха специалистите проф. д-р инж. Стефчо Стойнев, проф. д-р инж. Николай Жечев, инж. Мина Канариева и инж. Ивелин Гаврилов. Панела води инж. Мирослав Вучков. Участниците се обединиха около тезата, че

преходът от конвенционални към автоматизирани и сателитни системи за контрол

е единственият път към ефективна превенция и оптимизация на разходите.

Проф. Стойнев постави акцент върху проблема със срутищата. Той подчерта, че това явление поради своята внезапност и висока скорост на развитие носи много по-непосредствен риск за човешкия живот в сравнение със свлачищата, където почти винаги има подготвителен период. Той алармира, че срутищата у нас са извън обхвата на действащата нормативна уредба и не са включени пряко в дейността на държавните дружества, отговарящи за инфраструктурата. Проф. Стефчо Стойнев призова за спешни нормативни промени и държавна методологическа намеса за организиране на постоянен мониторинг на скалните откоси, особено по протежението на пътната и жп мрежата, където рискът е най-висок.

Проф. Жечев също обърна внимание на необходимостта от усъвършенстване на нормативната база. Той обясни, че действащите стандарти и линейни методи на изчисление са остарели и това принуждава проектантите да се презастраховат, което води до излишно преоразмеряване на укрепителните съоръжения и неоправдано оскъпяване на проектите. „С внедряването на качествен детайлен и непрекъснат автоматизиран мониторинг съоръженията могат да се оразмеряват много по-точно и икономично. Използването на данни в реално време позволява прецизен инженерен разчет и гъвкавост без преразход на средства“, каза той.

Практическата страна на въпроса бе представена от инж. Канариева („Геозащита Перник“) и инж. Гаврилов („Геозащита Плевен“). Те разясниха водещата роля на държавните геозащитни дружества при контрола на проявените свлачищни процеси у нас. Според специалистите геозащитните дружества функционират като основен стълб в координацията на отделните ведомства при регистрирането и мониторинга на свлачищата.

По думите им мониторингът е концентриран предимно върху официално регистрираните обекти, а за некартотекираните свлачища държавните дружества по геозащита често нямат информация, тъй като процедурата изисква подаване на официални сигнали от общинските или областните администрации. Автоматизираният мониторинг би дал възможност специалистите да се концентрират върху анализа на резултатите и препоръките за превенция, която проф. Стойнев спомена като важен подход от страна на държавните институции. Инж. Гаврилов изтъкна, че технологии като сателитния InSAR мониторинг могат да разширят обхвата на наблюдението и да се прилагат успешно за проследяване на ерозията по Дунавското крайбрежие и на абразията по Черноморието като основни фактори за възникването и развитието на мащабните свлачища, които застрашават цели градове.

Като ярък пример за практическото приложение на модерните технологии и в подкрепа на държавните дружества по време на форума беше обявена важна инициатива. Специално за събитието организаторите са

изготвили напълно безплатен сателитен анализ на свлачището по пътя Смолян – Пампорово,

базиран на прецизни радарни данни. Той ще бъде предоставен безвъзмездно на „Геозащита“. Целта е да се подпомогнат експертите в ежедневната им работа и да им се даде надежден инструмент за вземане на превантивни решения за сигурността на тази критична пътна отсечка.

По време на „София Мониторинг Форум 2026“ ръководството на Encardio Rite Group и „Енкардио-Геотех“ ООД разказа пред вестник „Строител“ защо е важно да се прави мониторинг на големите инфраструктурни проекти и как чрез него могат да се вземат интелигентни решения в строителството. Аруши Бхала, управител на Encardio Rite Group, Ратин Матур, президент на Encardio Rite Group, и Мартин Вучков, управител на „Енкардио-Геотех“ ООД, коментираха пред екипа на изданието и ролята на изкуствения интелект (ИИ), и потенциала на България в сферата.

Работили сме по някои от най-мащабните инфраструктурни проекти в света

Предлагаме високи технологии на територията на цяла Европа

Г-жо Бхала, г-н Матур, г-н Вучков, нека започнем с кратко представяне – кои са Encardio Rite Group и каква е Вашата мисия?

Аруши Бхала: Encardio Rite Group има 60-годишна история – всъщност ще отпразнуваме този значим юбилей съвсем скоро, на 14 юни. През десетилетията натрупахме огромен опит, еволюирахме технологично и днес присъстваме в десетки държави. Работили сме по някои от най-мащабните инфраструктурни проекти в света и продължаваме да се развиваме всеки ден.

Ратин Матур: Encardio Rite Group е утвърдена компания, но това, което ни прави уникални в световен мащаб, е нашият затворен цикъл на работа. Предлагаме мониторинг решения от край до край – от производството на сензори и системи за предаване на данни до инсталация, аналитични инструменти и софтуерни платформи за вземане на решения. Нашата философия се корени в индийската концепция Janhit – работа в полза на обществото чрез осигуряване на безопасност за активите и инфраструктурата.

Мартин Вучков: „Геотех Груп“ ООД заедно с партньорите ни от Encardio Rite Group създадохме новото дружество „Енкардио-Геотех“ ООД. Нашата цел в лицето ни на партьнор, е да съчетаем 60-годишния ни световен опит и познания, като предлагаме тези високи технологии на територията на цяла Европа.

Защо е толкова важно да правим мониторинг на големите инфраструктурни проекти и какви са ползите?

Р. М.: В началото в Encardio започнахме с инструменти за мониторинг на човешкото здраве. Днес всеки от нас измерва кръвното си налягане или кръвната захар. Структурният мониторинг е идентичен – ние следим „стреса“ и „напрежението“ в конструкциите. Инфраструктурата изисква огромен капитал, а парите на всяко правителство не са неограничени, а и доста често не стигат за строителство и поддръжка. Мониторингът гарантира, че дадено съоръжение ще има максимално дълъг живот. Той не просто ни дава данни, а ни предоставя „интелект“, чрез който да вземаме по-добри решения. Целта е един мост, проектиран за 50 г., да може безопасно да се експлоатира 75 г.

А. Б.: Към икономическата полза трябва да добавим и безопасността. Когато строиш под земята, винаги има „неизвестни“ – водно налягане, промяна в слоевете на почвата. Нашите сензори валидират проекта в реално време. Бедствията могат да бъдат със сериозни мащаби и последствия, а мониторингът е застраховка срещу тях. Например при изграждането на метростанция в Дубай нашите сензори показаха движение на стените навън. Оказа се, че се използва твърде много цимент под налягане, защото инженерите са очаквали почвата да е по-слаба. Коригирахме това веднага, спестявайки време и огромни разходи.

М. В.: Бих добавил и екологичния аспект. Чрез прецизен мониторинг можем да оптимизираме количеството на използваните материали. Когато знаем точно от какво се нуждае дадена конструкция, избягваме разхищението на ресурси и значително намаляваме въглеродния си отпечатък. В днешно време това е тема от критично значение.

Кои са най-ефективните методи за справяне с геоложките предизвикателства при тунелното строителство?

А. Б.: Всяка ситуация е уникална. В тунелите ключовият параметър е т.нар. конвергенция (сближаване на стените). Използваме лазерни сензори, които измерват преместванията, без да нарушават целостта на облицовката. Инсталираме и пиезометри за следене на водното налягане. Комбинацията от автоматизирани измервателни станции, призми и дори роботи, които сканират за пукнатини, ни дава пълната картина. Всичко това се адаптира според конкретния тунел.

Р. М.: Тук е важно да разберем, че цената на мониторинга е нищожна в сравнение с цената на една катастрофа. Технологията ни позволява да правим т.нар. проверка на пулса. Можем дистанционно да наблюдаваме стотици километри инфраструктура и ако открием аномалия, да направим „дълбоко гмуркане“ точно в този участък, за да установим точния проблем и нужните мерки.

Живеем във времена, в които ИИ се използва вече всекидневно. Как той променя Вашата работа?

Р. М.: Изкуственият интелект вече е част от нашите платформи, като например системата Infinitus. Когато имаш огромни масиви от данни, ИИ помага за тяхното структуриране и ефективна обработка. Той прави т.нар. крос-контекстуализация – съпоставя данни от различни източници и ни казва кои обекти трябва да приоритизираме. Това позволява да се знае къде има реален проблем, вместо да разберем за него от новините след инцидент.

А. Б.: ИИ съкращава времето за анализ драстично – процеси, които отнемаха 20 дни, сега стават за 2 часа. Но ние винаги държим на „човешката валидация“. Експертите ни проверяват заключенията на софтуера, за да сме сигурни, че ИИ не бърка. Технологията е инструмент, но крайното решение остава човешко.

Как виждате развитието на мониторинга в България и Източна Европа?

М. В: В Източна Европа все още сме назад в сравнение със западните държави. Нашата мисия с „Енкардио-Геотех“ е точно тази – да интегрираме най-новите световни технологии тук. Вече имаме партньори в Сърбия и Чехия и водим разговори с колеги в Германия и Турция. Искаме да наложим стандарт, при който инфраструктурата се изгражда и поддържа интелигентно.

А. Б.: България е член на ЕС, строи се много, инвестират се средства. Най-доброто време да направи инфраструктурата си сигурна и устойчива е именно сега. Нашите решения са тук и сме готови да помогнем на България да бъде по-безопасно място.