На 12 август правителството прие Програма за управление на Република България в периода 2026-2030 г., която бе публикувана на сайта на Министерския съвет. Визията, заложена в основата на документа, е България да се развива като модерна европейска държава със силни и ефективни институции, конкурентоспособна икономика, високо качество на живот и устойчив обществен модел, основан на върховенството на правото, социалната справедливост, знанието, иновациите и отговорното управление на националните ресурси. Програмата за управление съдържа двадесет ключови области. Във всяка от тях са определени приоритети, които представят основните области на интервенция. Разписани са конкретните действия за постигане на целите, както и очакваните управленски резултати вследствие на извършените дейности във всяка сфера. 

В областта на регионалното развитие са определени девет приоритета.

В програмата е отчетено, че регионалното развитие на България продължава да се характеризира със значителни различия между отделните области и общини. Обръща се внимание, че въпреки сериозните инвестиции през последните години транспортната инфраструктура остава незавършена – няма изцяло изградени магистрали и за основна част от тях няма и проекти. Изводът е, че липсват ключови пътни връзки, наблюдава се забавеното строителство на автомагистрали, скоростни и обходни трасета, а това затруднява безопасното придвижване на хората, развитието на бизнеса и свързаността между регионите. За преодоляване на констатираните пречки правителството планира да работи за изграждането на основните транспортни коридори, както и за модернизирането на инфраструктурата.

18 проекта са определени като стратегически за подобряване на транспортната свързаност в страната.

Правителството предвижда до декември 2027 г. да бъде построена част от транспортния коридор Русе – Велико Търново – АМ „Марица“ – ГКПП „Маказа“ в отсечката Бяла – Велико Търново, както и да бъде направен идеен проект и подробен устройствен план (ПУП) като основа на подготвителни действия и възлагане на концесия за строителство на трасето Русе – Велико Търново – АМ „Марица“ – ГКПП „Маказа“ между Велико Търново и ГКПП „Маказа“. До края на 2027 г. се планира и изготвяне на идеен проект и ПУП като база на подготовка и възлагане на концесия за строителството на транспортния коридор Видин – София и изграждането на скоростен път между Монтана и София с тунел под прохода Петрохан. В споменатия срок трябва да са приключили и същите подготвителни действия за възлагане на строителството на концесия на Черноморски транспортен коридор, включващ АМ  „Черно море“ и свързаните транспортните връзки към Румъния и Турция. В него са направленията Варна – Добрич – ГКПП „Йовково“, Варна – Дуранкулак, Бургас – Малко Търново и западен обход на Бургас и връзките към пристанищата Варна и Бургас. В рамките на 2027 г. е заложено още да приключи проектирането и да стартира строителството на стратегическия транспортен коридор Монтана – Ботевград, както и на коридора АМ „Марица“ – ГКПП „Лесово“, с който ще се постигне повишаване на транспортната свързаност с Турция. Към момента за АМ „Марица“ – ГКПП „Лесово“ има одобрен идеен проект и са приключили екологичните процедури.

В Програмата за управление до юли 2028 г. са включени две ключови задачи. Дотогава е планирано да приключи проектирането и да започне изграждането на Югозападната дъга на Софийския околовръстен път. Втората цел е изготвянето на идеен проект и ПУП като основа на подготвителни действия и възлагане на концесия за строителство за разширение на АМ „Тракия“ в участъка от София до АМ „Марица“ с цел повишаване пропускателната способност, подобряване на безопасността на движението и на транспортната свързаност.

Друг значим срок е декември 2028 г. – дотогава е предвидено да се изготви идеен проект и ПУП, който да даде начало на подготвителни действия и възлагане на концесия за строителство на АМ „Рила“ до ГКПП „Гюешево“ и Република Северна Македония, като по този начин ще се осигури свързаност между автомагистралите „Хемус“, „Тракия“, „Струма“ и Еврокоридор VIII. В рамките на 2028 г. трябва да има проектна готовност и да бъдат издадени разрешения за строеж за участъци 7, 8 и 9 от АМ „Хемус“, а до края на 2029 г. – да са въведени в експлоатация лотове 2, 3, 4, 5 и 6 на аутобана в частта от п.в. „Боаза“ до пресичането с път I-5 Русе – Велико Търново. 

Според разписаните планове на правителството до декември 2029 г. трябва да стартира изграждането на тунел под Шипка, да приключи проектирането и да започне строителството на нови транспортни връзки през река Дунав при гр. Русе. Декември 2029 г. е и срокът за извършване на анализ и подготовка на проекти за свързаност с Румъния при други локации. Също до края на 2029 г. ще се работи за модернизация на трасето АМ „Тракия“ – ГКПП „Лесово“. За целта път I-7 трябва да бъде приведен към габарит Г20. В рамките на 2029 г. трябва да е приключило изграждането на участъка от стратегическия транспортен коридор Видин – София в частта Видин – Монтана.

До 2030 г. са заложени 3 основни цели. Март 2030 г. реализацията на скоростно транспортно направление АМ „Тракия“ – Пловдив – Смолян – ГКПП „Рудозем“ трябва да е финализирана. Втората е завършване на строителството на част от трасето Русе – Велико Търново – АМ „Марица“ – ГКПП „Маказа“ в отсечката Русе – Бяла. Декември 2030 г. се залага да е готов участъкът Крупник – Кресна – Кулата на АМ „Струма“, като се гарантират спазване на екологичните изисквания и поетите от страната ни европейски ангажименти.

В Програмата е разписано, че

до декември 2029 г. ще се извърши модернизиране на общински и републикански пътища в цялата страна,

които са извън трансевропейската транспортна мрежа. Същия срок си поставят управляващите да постигнат подобряване на публичния градски транспорт. Това ще стане чрез обновяване на подвижния състав, на инфраструктурата и чрез внедряване на интелигентни транспортни системи. До март 2030 г. се планира да бъде изграден нов пропускателен пункт между България и Република Северна Македония – ГКПП „Струмяни-Берово“, да бъдат модернизирани и разширени съществуващите ГКПП „Калотина“, „Лесово“ и „Капитан Андреево“, както и тези, свързани с проектирането и реализиране на стратегическите транспортни коридори. Очакваните ефекти от изпълнението на всички разписани проекти е да се постигне повишаване на качеството и безопасността на общинската и републиканската пътна инфраструктура, на достъпността и свързаността на населените места във всички региони на страната, да бъде модернизиран общественият транспорт, да се намалят времето за пътуване, експлоатационните разходи и вредните емисии. Освен това ще се постигне подобряване на трансграничната свързаност и икономическите връзки между България и съседни държави чрез изграждането и модернизирането на ГКПП.

В раздел „Регионално развитие“ на управленската програма са включени и промени в областта на устройството на територията и инвестиционния процес. До 2030 г. се предвижда да се направи опростяване, стандартизиране и дигитализиране на процедурите по устройствено планиране, инвестиционно проектиране, разрешаване на строителството и въвеждане на строежите в експлоатация. В документа е записано, че се планира съкращаване на административните срокове и ограничаване на дублиращите се съгласувателни режими при запазване на необходимите гаранции за законосъобразност, качество и защита на обществения интерес. Заложено е създаването на единна електронна среда за устройствено планиране и строителство, осигуряваща проследимост на процедурите, служебен обмен на данни и електронно взаимодействие между гражданите, бизнеса, общините и държавната администрация. Ще се работи за въвеждане на съвременни цифрови стандарти, включително BIM, цифрови устройствени планове, 3D кадастър и цифрови модели на територията и инфраструктурата. Усилията на правителството ще бъдат насочени и към подобряване на контрола в строителството и персонализиране на отговорността на участниците в инвестиционния процес, включително чрез по-ясни правила за професионална компетентност, надзор и санкции.

Ключов раздел в документа е „Икономика и инвестиции“.

В него е записано, че ще се работи за изграждане на икономика с висока добавена стойност, основана на знания, технологии и производителност. Целта е България да се превърне в предпочитана инвестиционна дестинация в Югоизточна Европа, а държавата да бъде активен съюзник на бизнеса, а не административна пречка. В програмата се посочва, че развитието на индустриалните паркове и индустриалните зони е сред основните инструменти на икономическата политика. Ще се правят инвестиции в изграждането на модерна транспортна, енергийна, цифрова и ВиК инфраструктура, така че всяка стратегическа индустриална зона да предлага условия, съпоставими с най-конкурентните европейски локации.

За да се превърне страната в предпочитана дестинация за инвестиции и правене на бизнес,

до декември 2026 г. правителството планира да изработи Национална стратегия за насърчаване на инвестициите.

Чрез нея ще се синхронизират действията на различните министерства и агенции, за да се подобри привличането на стратегически инвеститори. 

До юни 2027 г. изпълнителната власт смята да разработи и Програма за подпомагане развитието на индустриалните паркове, както и Програма за оценка, планиране и финансиране на необходимия енергиен капацитет в съществуващи и новоизграждащи се индустриални паркове и зони. В същия срок се планира създаването на специално звено в администрацията, което да отговаря за последващото обслужване на сертифицираните инвестиционни проекти за осигуряване на дългосрочна институционална подкрепа с цел подпомагане на тяхната реализация, разширяване и устойчиво развитие. В Програмата за управление също така е записано, че трябва да се направи обособяване на готови за инвестиране индустриални терени и да бъде изградена необходимата довеждаща инфраструктура в индустриалните терени в рамките на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД. Това трябва да стане факт до юни 2028 г.

За да се ускори инвестиционният процес в страната, управляващите планират да въведат и приоритетно административно обслужване. За целта ще бъде създаден механизъм за ускорено административно обслужване за проекти чрез съкращаване на сроковете за административни процедури, ще се създаде и механизъм на централизирана координация между институциите. Срокът за реализиране на тези намерения е декември 2026 г.

В Програмата за управление се предвижда да се предприемат и стъпки, които да доведат до

подобряване на правната и регулаторната среда за инвестиции и бизнес.

Правителството планира да изпълни две основни задачи до декември 2027 г. Първата е свързана с разработване на Програма за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса и оптимизиране на административните услуги. В същия срок ще бъде въведен принципът „мълчаливо съгласие“ за определени административни услуги. След изпълнението на тези две стъпки се очаква да бъдат намалени административните разходи за бизнеса, броят на лицензионните и разрешителните режими, както и средното време за издаване на разрешителни. Очаква се до края на 2027 г. да се увеличи делът на електронно предоставяните услуги, да се повиши индексът за качество на регулациите, нивото на доверие на инвеститорите, броят на електронизираните и свързани регистри. Сред резултатите, които трябва да бъдат постигнати, е и повишаване позицията на България в международните класации за бизнес среда.

Проактивното привличане на стратегически инвестиции

също е важна част от Програмата за управление до 2030 г. Планирани са законодателни мерки, които да доведат до опростяване на нормативната база с цел облекчаване на административните процедури и подобряване на инвестиционната среда. Сред тях са приемането на изменения в Закона за насърчаване на инвестициите, което се очаква до средата на 2027 г. Чрез промените ще бъдат въведени ускорени административни процедури за стратегически проекти, максимални срокове за административно обслужване за сертифицирани инвестиционни проекти, както и нови целеви стимули за подкрепа на инвеститорите. Ще бъдат направени изменения в Закона за индустриалните паркове, целящи облекчаване на административните процедури и подобряване на инвестиционната среда в индустриалните паркове. За да бъдат ускорени стратегическите инвестиции в страната, са планирани и изменения в Закона за устройство на територията.

Сред ключовите мерки е създаването и приемането на нов Закон за публично-частното партньорство (ПЧП).

Очакванията са, че нормативният акт ще създаде липсващата законова рамка за подготовката, структурирането, финансирането, управлението и контрола на публично-частните инвестиционни проекти през целия им жизнен цикъл. Чрез норматива държавата ще може системно да мобилизира частен капитал, технологична експертиза и управленски капацитет за ускорено изграждане на транспортна, енергийна, водна, цифрова, социална и индустриална инфраструктура. Планирано е новата правна рамка за ПЧП да стане факт до юни 2028 г. Преди това обаче се предвижда в срок до декември 2026 г. да се приложат принципите на ПЧП в Икономическа зона „Доброславци“ по отношение на Космоса, отбраната и deep tech, чиито дейности ще имат отражение и върху общоевропейските актуални приоритети. Мащабният проект за изграждане на високотехнологичен космически хъб и образователен център на територията на Икономическа зона „Доброславци“ ще превърне района в център с европейска значимост, специализиран в космически технологии и отбрана. Чрез ПЧП ще се изгради национален космическо-информационен център (център за сателитни наблюдения) в ИЗ „Доброславци“.

Като приоритет в своята дейност до 2030 г. управляващите извеждат оказването на

силна подкрепа за българския бизнес, малките и средните предприятия (МСП) и предприемачеството.

За целта ще се планира предприемането на стъпки за насърчаване на предприемаческата екосистема и създаване на условия за развитие на високотехнологични производства и интензивни на знания услуги за повишаване на добавената стойност. Ще бъде подобрен достъпът до финансиране на МСП, включително стартиращи и разрастващи се предприятия, чрез финансови инструменти от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, Българската банка за развитие (ББР), Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) и др. Друга стъпка в тази посока, която ще се изпълнява, е свързана с интеграция във веригите на стойност и подобряване на ресурсната ефективност на МСП, подкрепа на МСП за адаптацията към екологичния преход, въвеждане на „зелени” и кръгови технологии. Държавата ще работи за подобряване на експортния потенциал и стимулиране на интернационализацията на МСП чрез инструментите на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, ББР и БАЕЗ. Ще се положат усилия и в посока развитие на уменията, дигитализация и технологична модернизация на МСП за повишаване на конкурентоспособността, производителността и иновационния им капацитет. Привличането на инвестиции ще бъде подкрепено чрез активна икономическа и бизнес дипломация, участие на международни форуми за промотиране на инвестиционния потенциал на страната. Държавата ще създаде институт на независимия инвестиционен омбудсман за съдействие при конкретни казуси по инвестиционните проекти. Основните функции на инвестиционния омбудсман ще са защита срещу административен натиск и борба с корупцията, арбитраж при инвестиционни спорове и правни анализи. Новата институция ще трябва да заработи до юни 2027 г.

В документа е записано още, че държавата трябва да организира ежегоден международен инвестиционен форум, който да утвърди България като водещ инвестиционен и бизнес център в Югоизточна Европа. Форумът ще събира международни инвеститори, финансови институции, компании и публични лидери с цел привличане на стратегически инвестиции, насърчаване на публично-частните партньорства и позициониране на страната ни като предпочитана дестинация за инвестиции и иновации.

Останалите приоритети в Програмата за управление на Република България в периода 2026-2030 г. ще представим в следващия брой на в. „Строител“.