Росица Георгиева

Мирослав Еленков

На 5 март в София се проведе 38-ото Общо събрание (ОС) на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Официален гост на събитието беше вицепрезидентът Илияна Йотова. В него участие взе инж. Христо Димитров, председател на Общинския съвет на Варна и председател на Контролния съвет на Камарата на строителите в България. Събранието откри председателят на УС на НСОРБ инж. Даниел Панов, който е и кмет на Велико Търново. Той благодари на кметовете за усилията, които полагат за развитието на българските общини, и обърна внимание, че местните власти не са единствената институция, която да решава проблемите на хората. „Очакваме да бъдем подкрепени от държавата за всички задачи, които ни възлага. Както и да започнем заедно с нея да решаваме натрупаните през годините системни проблеми във всички сфери. Само чрез открито и конструктивно сътрудничество можем да формираме политики, които подкрепят устойчивото развитие на общините, укрепват местната демокрация и създават условия за по-добро качество на живот“, изтъкна инж. Даниел Панов.

След него кметът на Столичната община (СО) Васил Терзиев отправи приветствие към делегатите на ОС. Той очерта предизвикателствата, които общините са преодолели през 2024 г. „Светът се променя бързо, а ние, кметовете, управляваме в среда, която става все по-сложна и непредвидима. На национално ниво институциите също се изправят пред динамични предизвикателства. Но едно остава непроменено – нашата отговорност към хората“, подчерта той. Терзиев беше категоричен, че проблемите са резултат от остарели законови рамки, сложни бюрократични процедури и недостатъчна координация между ведомствата. „Именно затова ролята на НСОРБ е не само да поставя важните за всички нас въпроси на дневен ред, но и да бъде активен участник в намирането на решения“, каза още той. Терзиев изтъкна, че

важна тема за местните власти е Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

„България рискува да загуби милиарди евро заради забавяне на ключови реформи. Това не е просто административен въпрос – това са реални проекти, инвестиции и работни места, които няма да се случат, ако държавата не действа по-бързо и по-решително. Българските общини имат проекти, имат идеи, имат визия за бъдещето. Но за да ги реализираме, се нуждаем от институционална стабилност, предвидими политики и адекватни механизми за подкрепа. България не може да си позволи да бъде последна в ЕС по усвояване на средства“, коментира кметът на СО.

В своето обръщение Илияна Йотова заяви, че общините имат нужда от повече свобода и равнопоставеност. „Голямата тема за децентрализацията продължава да бъде на дневен ред – особено в периоди на кризи гъвкавият подход и „развързването на ръцете“ на местната власт ще доведат до по-голям успех“, посочи Йотова и открои основни проблеми на кметовете, които те споделят с президентската институция. „Общини, оставени без средства дори за текущи сметки за ток и вода. Поставени на изпитание плащания към най-уязвимите групи. Замразени проекти от ключово значение за развитието на общините – инфраструктура, подобряване на жизнената среда, създаване на работни места. Режим на водата в 21 век в европейска България – проблем, неглижиран с години, решаването му от сега нататък изисква спешност и още повече средства“, отбеляза вицепрезидентът. Тя посочи като надежда за разрешаване на проблема осигурените средства по Програма „Околна среда 2021-2027“ („ПОС 2021-2027“) с подписването в началото на февруари на договори за модернизиране на ВиК инфраструктура за близо 762 млн. лв.

След приключване на официалната част на Общото събрание инж. Даниел Панов направи отчет за дейността на Сдружението за 2024 г. Той съобщи, че

над 1000 общински проекта за въвеждане на енергийна ефективност на сгради са на stand by.

„Ако до края на май не сме подписали договорите за избор на изпълнители за обектите, които са одобрени в първия етап на програмата за саниране на жилищни обекти по НПВУ, то тези проекти ще бъдат прекратени“, каза инж. Панов. Той беше категоричен, че държавата трябва да поеме отговорност и да обясни на хората защо те няма да се случат, и алармира, че от началото на 2025 г. плащанията по Инвестиционната програма за общински проекти са изцяло блокирани, а за 2024 г. са разплатени само 500 млн. лв. В тази връзка НСОРБ води разговори с ресорните министерства за разрешаване на проблема. Според председателя на УС на НСОРБ европейското финансиране не е атрактивно за местните власти заради многото налагани финансови корекции.

След това проф. Христо Христов, член на Контролния съвет на НСОРБ и кмет на Шумен, представи отчета на КС за 2024 г., който беше приет единодушно. Последва обсъждане на приоритетите в дейността на Сдружението за 2025 г. Донка Михайлова, зам.-председател на УС на НСОРБ и кмет на Троян, постави пред делегатите по-важните акценти, сред които са Инвестиционната програма за общински проекти и НПВУ. Важна задача за НСОРБ е и да участва в средносрочния преглед на европейските програми и да настоява промените по тях да са в полза на общините. Михайлова сподели, че организацията ще насочи усилията си и към справяне с предизвикателствата във ВиК сектора и безводието. „Темата за електроснабдяването също налага интензивна работа с компетентните институции и органи за реална промяна в дейността на електроразпределителните дружества“, посочи тя.

В следобедната сесия на Общото събрание се проведе дискусия с министрите на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов и на околната среда и водите Манол Генов и със зам.-министъра на финансите Кирил Ананиев.

Ананиев коментира, че

в проекта на Закона за държавния бюджет за 2025 г. са включени общо 3066 проекта на 264 общини на стойност 7,233 млрд. лв.

Те са по Инвестиционната програма, която продължава до 2029 г. За 2025 г. по нея е планирано местните власти да получат 1,6 млрд. лв. „Общият размер на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет е 8,9 млрд. лв.“, заяви той и допълни, че изравнителната субсидия е 460 млн. лв. Той разясни, че трансферите за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища са 49 млн. лв., или има увеличение от 800 хил. лв. спрямо м.г. „Целевата субсидия за капиталови разходи е в размер на 454 млн. лв., което представлява ръст от 27,7 млн. лв. спрямо 2024 г.“, съобщи Ананиев. Зам.-министърът изтъкна, че предвидените разходи за местните власти са 11,8 млрд. лв., които като относителен дял достигат 5,5% спрямо БВП. „70 млн. лв. е предвиденият трансфер за други целеви разходи за местни дейности“, каза Кирил Ананиев. По думите му изключително важно е да се ускори усвояването на средства по НПВУ и по европейските програми. „Имаме много голямо забавяне по изпълнението на Плана, както и на програмите на ЕС“, подчерта зам.-министърът. Ананиев добави, че в МФ се прави сериозен анализ, с който да се установи кои от инвестициите и реформите няма да могат да бъдат реализирани, защото няма да стигне времето. „По всички, които имаме шанс да бъдат изпълнени, създаваме необходимата организация, за да се минимализират загубите“, поясни зам.-министърът.

Иван Иванов акцентира на факта, че в МРРБ е установено сериозно забавяне с 15 месеца на програмата за саниране на жилищни сгради по НПВУ. „За това нямат вина кметовете. Нито МРРБ, нито МФ искат да създадат тежест на общините с изпълнението на програмата за саниране с финансиране по Плана. Затова предлагаме възстановяване на Националната програма за енергийна ефективност, която да действа до 2029 г. Ние сме идентифицирали, че към 28 февруари имаме сключени договори за саниране на 158 сгради. По данни на общините има обявени поръчки за 394 сгради, а до 15 март се очаква да бъдат стартирани търгове за още 116 сгради”, каза Иванов. Той съобщи, че се водят преговори за намаляване на параметри в програмата за саниране по НПВУ, за да се избегне загуба на средства. „За втория й етап има риск за загуба на средствата. Затова по него няма да процедираме нищо. Нека собствениците на сградите, които бяха одобрени, да са спокойни, че техните блокове ще бъдат прехвърлени за финансиране от националния бюджет”, информира Иван Иванов.

След това във фокуса на дискусията бе проблемът с безводието в страната. Регионалният министър коментира, че

33 млрд. лв. са нужни за рехабилитиране на цялата ВиК мрежа в България.

„Нямаме 33 млрд. лв. в бюджета, но ще направим всичко необходимо, за да се ремонтират съоръженията. Дали ще има национална програма за ВиК – не мога да кажа, защото това е въпрос на преговори и на решение на държавно ниво”, посочи той. Иванов добави, че от „ПОС 2021-2027“ се прехвърлят средства, с които ще бъдат финансирани проекти,  заложени за изпълнение по НПВУ, но са забавени във времето.

В своето изказване министър Манол Генов постави акцент върху премахването на нерегламентираните сметища и промяната на начина на формиране на такса „Смет“ в общините. „Контролните функции на МОСВ за премахване на нерегламентираните сметища на територията на цялата страна ще бъдат завишени“, обяви той и изтъкна необходимостта да се продължи комуникацията с общините. Генов изрази мнение, че те подценяват бюджетите за ликвидиране на нерегламентираните сметища на тяхна територия. Министърът на околната среда припомни, че предстоят законодателни промени, с които да бъде въведена депозитната система при управлението на отпадъците, която ще бъде изключително полезна за общините. „Потребителят трябва да е достатъчно мотивиран да върне една пластмасова бутилка в съответните пунктове“, посочи той. Манол Генов съобщи още, че МОСВ чрез Програма „Околна среда 2021-2027“ е възложила изработка на моделите за бъдещото събиране на отпадъците – т.нар. принцип замърсителят плаща. Около 5 млн. лв. ще бъдат осигурени за тази цел. Предвидени са и изменения в Закона за управление на отпадъците.