Кой гостува на страниците на в. „Строител“ през 2023 г.

През 2023 г. на страниците на в. „Строител“ гостуваха личности с място и значение в европейския и българския дневен ред, хора, чиито решения са важни за развитието на строителния сектор и на българската икономика. За да бъде максимално полезно на бранша и всички свои читатели, при всеки информационен повод изданието на КСБ се среща с представители на европейските институции, на законодателната, изпълнителната и местната власт в страната, на научните среди. И през изминалата година разговорите ни с ръководството на Камарата на строителите в България бяха чести, за да показваме как браншовата организация търси решения на актуалните проблеми в отрасъла, като липсата на реално прилагане на Методиката за индексация, в каква посока съсредоточава усилията си Камарата за подобряването на бизнес средата и повишаването на конкурентоспособността на фирмите в сферата. Поддържахме постоянен контакт и с председателите на Областните представителства на КСБ, които информираха какво се случва с бранша в цялата страна. Във фокуса ни бяха и представители на строителните фирми.

В началото на новата година традиционно си припомняме голяма част от личностите, присъствали на страниците на изданието на КСБ през 2023 г., темите, които екипът е коментирал с тях, и запомнящите се фрази на гостите ни. Сред ключовите ни разговори през 2023 г. бяха тези с евродепутатите Искра Михайлова, Андрей Новаков, Ева Майдел, Цветелина Пенкова, Емил Радев, Джауме Дук, говорител на Европейския парламент, министрите на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков и Андрей Цеков, министъра на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков. Наши гости бяха кметът на Столичната община (СО) Йорданка Фандъкова, инж. Даниел Панов, председател на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и кмет на Велико Търново, представителите на община Виена Биргит Хундсторфер и Никол Бюхл и, разбира се, председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, зам.-председателите на УС на КСБ инж. Любомир Качамаков, който е и председател на ОП на КСБ – София, и инж. Иван Моллов, председатели на ОП и на секции на браншовата организация. Всяко едно интервю бе значимо, защото даваше важна информация по актуалните теми, касаещи строителния отрасъл. С някои от събеседниците ни Ви срещахме по-често, а с други – при конкретен повод, но водени от това да представяме първи новините, касаещи сектора, а читателите ни да са винаги добре, обективно и достоверно информирани.

Посочените позиции на всички цитирани събеседници на в. „Строител” са към момента на публикуване на интервютата.

Арх. Иван Шишков, служебен министър на регионалното развитие и благоустройството, даде първото си интервю за 2023 г. на в. „Строител“. В бр. 1 той коментира проблемите, свързани с индексацията и новата програма за енергийна ефективност на жилищни сгради по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Арх. Шишков бе категоричен, че трябва да се направи нова икономическа стратегия за строителството на инфраструктура, включително възможност магистрали и пътища да се отдават на концесия. „Приоритет, но не само на мен, а на когото и да е на този пост е да бъде възложено проектирането на всички магистрали“, заяви регионалният министър. „Към бранша моето пожелание е да работи все така. Да му бъде дадена възможност да работи, за което държавата е длъжник и трябва да го направи. Нека да бъде достатъчно търпелив, за да може в рамките на 2023 г. да поставим здрава проектна и икономическа основа и секторът да тръгне нагоре“, се обърна към строителите арх. Иван Шишков.

Също в първо интервю за годината за в. „Строител“ председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев заяви, че през 2023 г. КСБ ще насочи усилията си за реалното прилагане на индексацията и за подобряване на нормативната среда за работа на строителните фирми. „Мисля, че е време и да поставим пред институциите и обществото темата за необходимостта от дългосрочна стратегия за развитието на бранша, която да включва и разширяване на възможностите за финансиране на инфраструктурни обекти“, посочи инж. Терзиев и добави, че това е една от темите, по които КСБ и МРРБ могат да си сътрудничат успешно. Той очерта и приоритетите на КСБ през 2023 г. „Ще продължат заложените дейности в проекта за изграждане на Европейски цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) в строителството. Камарата ще продължи и усилията си срещу сивия сектор и нелоялната конкуренция в бранша. КСБ ще работи активно и за подобряване на законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес“, обяви инж. Терзиев.

Вторият брой на годината постави началото на поредица интервюта по случай 25-годишнината от въвеждането в експлоатация на първия участък от Софийското метро – между станциите „Сливница“ и „Константин Величков“, който е част от Линия 1 на подземната железница. В. „Строител“ бе официален медиен партньор на проявите, организирани от „Метрополитен“ ЕАД по случай юбилея, и стартира специална рубрика „25 години столично метро“. Първият гост в нея бе Стефан Софиянски, кмет на Столичната община в периода 1995-2005 г. Той разказа за развитието на метрополитена през времето, в което е бил начело на СО, като започна с факта, че когато е станал кмет, е липсвало финансиране за проекта за метрото, строителството на което на практика е спряло. Софиянски намира начин да осигури средства чрез споразумение с „Булбанк“, което в този период е държавна финансова институция, взема се и решение Столичната община да отделя ритмично средства от бюджета си. Осигурено е и финансиране от Японската банка за международно сътрудничество. Стефан Софиянски отчете, че докато е бил кмет, е завършена отсечката по бул. „Тодор Александров“, въведен в експлоатация е и участъкът от жк „Люлин“ до бул. „Константин Величков“, пуснато е трасето до МС „Сердика“ и е започната подготовката на линията от „Св. Неделя“ до Националния стадион „Васил Левски”. Ексградоначалникът си припомни още, че при откриването на МС „Сердика“ по негова покана е присъствал и тогавашният кмет на Москва Юрий Лужков. „Заедно с него се возихме в метрото и той остана очарован. Московското метро е от съвсем друг вид, но Лужков каза: „Браво! Много хубаво сте го направили!“, завърши Стефан Софиянски.

„Метрото е сред най-големите ни постижения. Постигнахме го с усилията на много хора – от решенията на Столичния общински съвет (СОС) през работата на екипа на „Метрополитен“ ЕАД и изпълнителите“, заяви кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя бе следващият гост в рубрика „25 години столично метро“ в бр. 3. „Благодарение на финансирането на ЕК този проект е познат на еврокомисари, председатели на Комисията в различните мандати. Представители на европейските институции са идвали не само да откриваме заедно станции, но и са помагали да преодоляваме проблеми. Навремето комисарят по европейска политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан нарече метрото проект за пример“, сподели Фандъкова.

Третият брой предшестваше Научно-тех­ни­чес­ката конференция с международно учас­тие „Иновативни ар­хитек­тур­ни, конструктивни и технически решения при строителството на метрополитени“, поради което в него гостуваха проф. д-р инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен” ЕАД, и проф. д-р инж. Фантина Рангелова, председател на борда на директорите на „Метрополитен” ЕАД. Проф. Братоев информира, че двата етапа от разширението на третата линя ще бъдат завършени през 2025-2026 г. „Строителството на метрото е важно да продължи. Моето виждане е, че подземната железница трябва да достигне дължина от 80 км“, подчерта той. „При изграждането на метрото българските строители доказаха своята висока инженерна, технологична и кадрова подготовка“, изтъкна проф. Рангелова. „Метрото е обект без аналог по своите мащаби и значение не само за София и столичани, но и за страната“, добави тя.

Рубриката „25 години столично метро“ продължи с д-р инж. Владимир Вутов, зам.-управител на „Геотехмин“ ООД, изп. директор на „Геострой“ АД, зам.-председател на УС на КСБ. „Метрото е най-сложният инфраструктурен проект на столицата. Група ГЕОТЕХМИН е участвала в строителството на три метростанции с прилежащи тунели, както и на метродепо „Земляне“. Той разказа, че „Геотехмин“ ООД е изградила конструкциите на метростанция „Стадион Васил Левски“. Метростанция „Джеймс Баучер“ е вторият проект, по който работи екипът на Група ГЕОТЕХМИН, а третият – МС „Бизнес парк“, прилежащ метротунел с дължина 1 км и възстановяване и строителството на нов участък на бул. „Александър Малинов“ между МС „Бизнес парк“ и МС „Академик Александър Теодоров - Балан“. „Успешното завършване на всеки проект от метрото носи голямо удовлетворение за служителите на Група ­ГЕОТЕХМИН. Всеки от нас е горд и ние сме много благодарни на екипите от Групата, които през годините работеха всеотдайно и отговорно по тези проекти“, сподели д-р инж. Вутов.

В края на януари инж. Ангел Джоргов, зам.-кмет на Столичната община по „Обществено строителство“, представи от страниците на в. „Строител“ ключовите инфраструктурни обекти на София за 2023 г., сред които посочи метрото. „Продължаваме да работим по изграждането на трите метростанции и тунелите между тях. Дейностите на този участък от третата линия на метрото се изпълняват в срок. Изместена е инженерната инфраструктура и се работи по тунелите и станциите. Надяваме се тази година да започне строителството и на участъка от метрото през кв. „Слатина“, който е изключително важен“, информира той. „Работим всички започнати обекти на територията на СО да бъдат завършени успешно“, бе категоричен той.

„Метрото утвърди София като модерна европейска столица“, заяви в бр. 5 Стефан Тотев, изп. директор на „Джи Пи Груп“ АД, член на ИБ и УС на КСБ, който гостува в рубриката „25 години столично метро“. От 2010 г. насам дружеството има участие – като основен изпълнител или като част от обединение от компании – в строителството на 9 метростанции по няколко различни метродиаметъра. Това са: „Александър Малинов“ от Линия М1; „Бели Дунав“, „Надежда“, „Витоша“ от Линия М2; „Св. Патриарх Евтимий“, „НДК 2“, „Овча купел“, „Горна баня“ от Линия М3; и „Летище София“ от Линия М4“, каза пред в. „Строител“ Тотев. „Благодарен съм на всички специалисти, участващи в изграждането на метрополитена. Те доказаха своята висока инженерна и технологична подготовка, а тяхната отдаденост и неуморният им – понякога и денонощен – труд са в основата на всичко постигнато“, добави Стефан Тотев.

В същия брой Искра Михайлова, евродепутат, зам.-председател на Групата „Обнови Европа“, ни разказа за Световния икономически форум, провел се в периода 16-20 януари 2023 г. „Пет години след първата Декларация от Давос за Баукултур беше обсъден и подписан Меморандум, който дефинира задачите на Баукултур, разширява амбициите на инициативата и очертава ролята както на държавните администрации, така и на бизнеса, академичните среди и всички заинтересовани“, каза тя и добави, че Декларацията от Давос поставя културата на строителството в центъра на просперитета на съвременното общество. Тя коментира и възможностите за строителите по „Нов европейски Баухаус“ и други интересни за бранша инициативи на европейско ниво.

„Разработването на инвестиционната програма на АПИ за 2023 г. е в заключителен етап.“ Това съобщи инж. Венцислав Ангелов, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ в първото си интервю за в. „Строител“, в което представи приоритетите си. „През тази година ще може да започне основният ремонт на около 200 км пътища. Ще продължи изпълнението на големите инфраструктурни проекти“, посочи инж. Ангелов. „Сътрудничеството ни с КСБ не само продължава, но трябва и да се задълбочи, за да може заедно в диалог и в кратък срок да решаваме оперативно въпросите“, изтъкна той.

Последва разговор с инж. Благой Козарев, председател на Комисията по професионална етика към КСБ и член на СД на „Вестник Строител“ ЕАД, който очерта насоката на работата на КПЕ. Той припомни, че с решение на Общото събрание на КСБ Комисията вече не е отговорна само за членовете на Камарата. „Нейната дейност се премества към ЦПРС, така че решенията и действията на КПЕ всъщност да имат ефект върху целия строителен бранш. По този начин всички над 6500 фирми, регистрирани в ЦПРС, ще могат да се възползват от услугите на КПЕ“, разясни инж. Козарев. „В рамките на 6 месеца ще преработим Етичния кодекс съгласно нормите и вижданията на КСБ, както и Правилника за работа на Етичната комисия“, съобщи още председателят на КПЕ.

След като инж. Димитър Манолов и инж. ­Иоанис Партениотис бяха преизбрани за президент и вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ на XI Конгрес на Конфедерацията, двамата дадоха съвместно интервю за в. „Строител“. „Предстои ни още много работа. Продължаваме да вървим напред. Очевидно е, че всичко, което сме постигнали, ще трябва да се надгражда“, каза инж. Манолов. „Основно трябва да се фокусираме върху овладяването на инфлационните процеси и спиране на темпа на инфлацията“, подчерта инж. Партениотис. „Изключително важно е с КСБ да стартираме Фонд „Професионално обучение“ и „Помирителна комисия и доброволен трудов арбитраж“, заявиха още те пред изданието.

„Държавата трябва да създаде условия енергийното обновяване да стане бизнес“, коментира в бр. 7 инж. Йордан Николов, председател на секция „Изолации“ към КСБ и изп. директор на БАИС. Във фокусна на разговора бе Директивата за енергийни характеристики на сградите (ДЕХС), която бе гласувана в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) в Европейския парламент. През цялата година бяхме в контакт с инж. Николов, с когото обсъждахме на страниците на в. „Строител“ не само одобрението на Директивата на различните нива на европейските институции, но и новата програма за енергийно обновяване на жилищния фонд по НПВУ.

Директивата за енергийните характеристики на сградите и енергийното обновяване у нас разглеждахме и в интервюта с Цветелина Пенкова, евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, член на ITRE, в бр. 7 и бр. 49. „Основното предизвикателство пред енергийното обновяване ще бъде достъпът до финансиране. Има отделено целево финансиране от европейските програми, но то трябва да се използва приоритетно за подпомагане на най-уязвимите домакинства, които обитават най-слабоефективните сгради“, каза тя.

В началото на март главният архитект на Столичната община арх. Здравко Здравков представи проектите, по които работи ръководеното от него Направление „Архитектура и градоустройство“. „Приоритетите ни за 2023 г. са свързани с довършването на работата по няколко цялостни подробни устройствени планове. Сред тях е планът на Борисовата градина. Другите ни важни цели са свързани с обезпечаване на транспортната, велосипедната и пешеходната инфраструктура на Столичната община. Във фокуса ни продължава да е Зеленият ринг, който ще е най-големият линеен парк на София с 30 км пешеходна и велосипедна връзка и ще свързва множество квартали. Ще продължим работата си и по развитието на Трети градски ринг на СО“, разказа той.

В бр. 9 заедно с обширен материал за първата за годината открита изнесена приемна на в. „Строител”, която медията организира с ОП на КСБ Силистра, публикувахме и интервюта с кмета на общината д-р Юлиян Найденов, инж. Ивелин Лозев, председател на Областното представителство в Силистра, и инж. Цанка Атанасова, член на УС на КСБ. „Благодаря на всички строители, които промениха толкова знакови обекти в града и населените места в община Силистра“, каза кметът Найденов и информира, че през 2023 г. общината трябва да завърши три трансгранични проекта, които осъществява в партньорство с румънски институции. „Откритата изнесена приемна на в. „Строител“ постави ново начало за нови контакти с община Силистра. Ако местната власт и ОП на КСБ – Силистра, заработят заедно, нещата ще се случват по най-добрия начин“, бяха думите на инж. Лозев.

„Строителният бизнес, независимо от икономическите и политически условия, трябва да се развива успешно и най-голямата помощ колегите очакват от КСБ за решаване на актуалните проблеми“, подчерта инж. Атанасова.

Специален гост в същия брой бе доц. Георги Лозанов, катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ към Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски“. Поводът за интервюто бе, че той беше лектор на обучителен семинар за кореспондентите на в. „Строител“. „Няма как да изчезнат хартиените медии, защото те са първообразът на масмедиите въобще. Отпечатаното слово създава редакционната отговорност. В социалните мрежи няма такава и затова те не са медии. Днес във времето на постистината предвиждам, че изходът ще е във връщането към хартиените вестници. Особено когато се отнася до гилдийни издания като в. „Строител“, изтъкна доц. Лозанов. „Виждам три важни качества на вестник „Строител”. С ясна цел се разполага в една медийна ниша, където е елиминирал конкуренцията и дава информация, която трудно можеш да намериш другаде. Не разчита на сензации, още по-малко на компромати и играе fair play, без да се интересува от пропуснати печалби. Изгражда гилдийна общност и осигурява вътрешната й комуникация“, добави още експертът по медии и журналистика.

Любопитно бе интервюто с инж. Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), в бр. 11. Информационният повод бе работната среща между ръководството на МРРБ и браншовите организации в сектор „Строителство“, в която той взе участие. „Впечатлен съм, че МРРБ се обърна към браншовите организации за мнение и съвет как да се постъпи спрямо незаконното строителство. Това е пътят и правилният начин да се решават проблемите“, сподели инж. Шопов. Той посочи и основните задачи на НАСП за 2023 г., сред които решаването на проблема с частните имоти под улична регулация. „Това е огромен казус, който не позволява градовете да се развиват хармонично и да се изгражда инфраструктура“, бе категоричен инж. Георги Шопов. Председателят на УС на НАСП бе гост на изданието на КСБ и в бр. 34, в който анализира пазара на недвижими имоти през 2023 г. и разказа какви проекти е изпълнила ръководената от него компания „Тобо Груп“.

„Строителите са достойни хора, аз се гордея, че съм строител. Строителите заслужават уважение, което в последните години не получават”, заяви инж. Велико Желев, председател на СД на „Хидрострой“ АД, от страниците на в. „Строител”. „Искрено се надявам икономическата, бизнес и политическата среда в страната да се подобрят. И това да доведе до много нови инвеститори в нашата държава. Където ние да може да продължим да работим достойно и с признанието, което българският строител заслужава”, допълни той.

„Ще работя за това България да има достъп до достатъчно европейски средства“, даде заявка Андрей Новаков, евродепутат от Групата на ЕНП, от страниците на в. „Строител“ в бр. 12. Той разказа за идеята си големите инфраструктурни проекти да бъдат поставени под специален надзор на ЕК, за да не се бавят и спират. „Причината да поискам такава „бърза писта“ е, че когато даден проект бъде одобрен на европейско ниво, намерено е финансиране и е избран изпълнител, започнало е изграждането – да кажем на една отсечка от международен транспортен коридор, който би свързал брега на Атлантическия океан с този на Черно море – без значение, че един кмет или ресорен министър се е сменил с друг, реализацията трябва да продължи“, поясни Новаков. С него Ви срещнахме и в бр. 25, в който заяви, че продължава да работи за повече инвестиции в транспортни проекти в България. „За мен, а и според много други мои колеги, кохезионната политика трябва да продължи да съществува. Това не означава, че трябва да оставяме финансовите инструменти настрана. Те могат да съжителстват заедно“, каза още той.

В края на март се проведе традиционната годишна работна среща между община Варна и Областното представителство на КСБ в морската столица, на която бе представена строително-инвестиционната програма на местната администрация. Съорганизатори на събитието бяха ОП на КСБ – Варна, и в. „Строител”, който е и медиен партньор. Изданието не само отрази подробно срещата, но и направи интервюта със зам.-кмета на община Варна инж. Христо Иванов и инж. Пенко Стоянов, председател на ОП Варна. „Подобряването на инфраструктурата не е еднократен акт. От три години изпълняваме програма за модернизиране на пътната мрежа на община Варна и за облагородяване на междублоковите пространства в кварталите на града“, каза инж. Иванов. „Продължаваме традицията да поддържаме работен диалог с местната власт, като комуникацията ни с общината не е едностранна. Успяхме да поставим няколко важни теми, да чуем мнението на администрацията по отношение на актуалните проблеми и да се запознаем с вижданията им за това как ще бъдат решени. Разбрахме и какво ще се случва в рамките на инвестиционната програма на общината в близко бъдеще“, заяви инж. Стоянов.

„Трябва да хармонизираме правилата така, че иновативните компании да имат лесен достъп до рисково финансиране“, бе запомняща се фраза от интервюто с Ева Майдел, евродепутат от Групата на ЕНП, публикувано в броя с дата 14 април. В разговора тя обърна внимание и на ползите от енергийната ефективност. „Неоспорим факт е, че санирането води до по-добра енергийна ефективност и по-малки разходи за отопление. Всяка ефективна мярка и политика за саниране на здания трябва да бъде подпомагана. Аз лично бих подкрепяла да има програма, по която държавата субсидира под някаква форма санирането на многофамилните сгради, без значение дали има европейско финансиране или не“, бяха думите й.

Срещнахме Ви и със зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ (ОПРР) и Програма „Развитие на регионите“ (ПРР) Ангелина Бонева. В бр. 16 тя ни запозна подробно с ПРР, какво е новото и различното спрямо ОПРР и какви са възможностите пред строителните фирми. „Планираните мерки по ПРР са добре познати от ОПРР – те са насочени към обновяване и модернизация на пътна, образователна, здравна, социална, културна, туристическа и спортна инфраструктура, енергийна ефективност и устойчива градска мобилност, подкрепа за зелена градска среда и сигурност на обществените пространства, както и за насърчаване на икономическата активност, включително инвестиции в индустриални паркове и други зони с потенциал да допринесат за развитие на регионите. На практика пред строителните фирми се откриват възможности да работят и отново да съдействат за качествената реализация на почти всички видове публични инфраструктурни инвестиционни проекти“, разказа тя. Бонева съобщи, че има интерес към всички отворени процедури по НПВУ, като най-много са кандидатите за енергийно обновяване на жилищните сгради. Коментирахме с нея напредъка по ОПРР, ПРР и програмата за енергийна ефективност за многофамилни сгради по НПВУ и в бр. 31. „Нашите адмирации към създаването на ЕЦИХ в сектор строителство. Надяваме се да продължим работата в това направление с активното участие на браншовете и КСБ специфично. От страниците на в. „Строител” отправям апел към КСБ и бранша - дръжте диалога жив и отворен, подпомагайте бързото темпо на работа и високата експертиза, която се изисква от нас като министерство и администрация”, заяви Бонева.

През април инж. Егмонт Якимов, член на ИБ и УС на КСБ, собственик и управител на „Бокар“ ООД, сподели мнението си по актуални за бранша теми, сред които бе проблемът с индексирането на строителните договори. „Другите важни насоки за работата на Камарата са промените в нормативната база, особено Закона за устройство на територията. Да насочим усилия за приемането на специален Закон за строителството, който е много важен, но не успяхме да го прокараме. Трябва да не се отказваме от тази тема и да продължим усилията си“, заяви той. „Необходимо е още да помислим за правилник за капитално строителство. Да върнем разрядите на работниците, да се върви в посока дигитализация. Необходимо е в търговете да се заложи принципът „отпадане на най-ниска и най-висока цена“. Качеството трябва да е водещо при определяне на критериите. Важно е и да се помисли за по-стриктно използване на застраховките в строителството. Много са важни иновациите, това е тема, по която аз лично работя в Камарата от години“, каза той.

След като КСБ и „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) проведоха работна среща, на която обсъдиха възможностите пред строителните компании за инвестиции в индустриалните зони, д-р Антоанета Барес, изп. директор на НКИЗ, даде интервю за в. „Строител”, което бе поместено в бр. 17. „Смятам, че партньорството ни с КСБ е важно, защото именно строителният бранш е този, който реализира проектите на нашите инвеститори. Имаме много възможности за съвместна работа”, посочи тя. Д-р Барес предстви подробно отворената мярката по НПВУ в подкрепа на индустриалните паркове в размер на 212 млн. лв. „НКИЗ ще използва финансирането по програмата и по други подобни за инфраструктурно развитие и модернизиране на своите паркове”, добави тя. Д-р Антоанета Барес ни гостува и в бр. 23 веднага след като КСБ и НКИЗ преподписаха меморандума си за сътрудничество. „Основната насока на партньорството между НКИЗ и КСБ предвижда развитие на интензивна комуникация между двете страни, обмяна на опит и добри практики с цел изработване на общи позиции, постигане на необходимата координация, информационен обмен за бъдещи проекти и програми, както и за реализиране на съвместни действия, които ще допринесат за бързо, качествено и навременно изграждане на строителни обекти в индустриалните зони в България”, разясни тя.

На втората регионална среща между ръководството на КСБ и председателите на Областните представителства на Камарата, която се проведе във Велико Търново, в. „Строител” направи интервюта с включилите се ръководители на местни структури на браншовата организация. Попитахме ги за предизвикателствата, с които се сблъскват в своята дейност, както и за задачите и целите, които стоят пред тях. Председателят на ОП Велико Търново Венцислав Дончев, който бе домакин на срещата, каза пред изданието на КСБ, че в краткосрочен план ще работи членовете на КСБ от областта да се запознаят с промените, които се случват в законодателството, с всичко, което е свързано с индексацията на договорите, и как да си получат средствата, по какъв начин да подготвят следващи договори. „В дългосрочен план разработваме план за сътрудничество с Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“, информира той. Мария Башева, председател на ОП на КСБ – Габрово, посочи, че важен въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е обучението на млади кадри за строителния бранш. „Това е най-належащият проблем за решаване. Също привличане на кадри към сектора, издигане престижа на строителната професия”, добави тя.

„Утвърдени строителни компании масово се оттеглят от пазара поради липса на персонал. Главната причина за недостига на хора е огромният „сив“ сектор в нашия регион. Хората не искат да работят във фирми, предпочитат да са в нелегални бригади или самостоятелно. Така изкарват повече пари, в Ловеч заплатите не са високи като софийските възнаграждения поради различията в икономиката”, посочи председателят на ОП на КСБ – Ловеч, Бранимир Тотев.

Инж. Красимир Инджов, председател на ОП на КСБ – Ямбол, очерта като приоритети консолидирането на бранша и изчистването на „сивия“ сектор. „Както навсякъде, и при нас има такива компании и не бива да си мислим, че „сив“ сектор няма“, поясни той.

„Сред основните ни задачи е да помагаме на фирмите от бранша в нашия регион. За съжаление няколко местни компании бяха заличени от Регистъра, но имаме и няколко нови. Не може да се оплачем от липса на членове и мисля, че сме в пика на развитието на бранша в Русе – вече сме над 110 фирми. Опитваме се да им помагаме по всякакъв начин. Освен това, когато взимаме решения на Областен съвет, се стремим да запознаваме колегите си от другите структури на КСБ”, коментира председателят на ОП на КСБ – Русе, инж. Красимир Атанасов.

През април ръководството на КСБ, местната структура на браншовата организация и кметът на Велико Търново и председател на УС на НСОРБ инж. Даниел Панов проведоха работна среща в сградата на общината. По време на събитието инж. Панов прие поканата на в. „Строител” да гостува на страниците на изданието на КСБ, за да разкаже повече за партньорството между КСБ и НСОРБ, приоритетите в дейността на Сдружението и да предстви инвестиционната програма на община Велико Търново. „Една от най-важните теми е успешното завършване на проектите в общините, което минава през задължителната индексация на строителните договори и реалното й прилагане. Този въпрос е основен и за местната власт, и за строителния бранш – ние сме от едната страна на монетата. Общините нямат вина, че днес средствата за реализиране на инвестиционните намерения по оперативните програми се оказват недостатъчни. Строителите също нямат вина – те не могат да си позволят да работят на загуба”, сподели инж. Даниел Панов. През септември разговаряхме отново с инж. Панов, за да направи оценка на приключващия мандат 2019-2023 г. на местните власти. „Кметовете от мандат 2019-2023 оставяме едно много добро „наследство“ – стабилност на общините, диалогичност в работата на общинските съвети и солиден опит в управлението на кризи. Отминаващият мандат е безпрецедентен по своята сложност и ние успяхме да останем последната брънка държавност, която да гарантира в значителни периоди от време всички права на гражданите”, бе равносметката на председателя на УС на НСОРБ.

На 9 май ЕС отбеляза Деня на Европа. По случай празника вестник „Строител” покани на страниците си Емил Радев, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ. „9 май е чудесна възможност да си припомняме, че обединението, създадено в името на мира, и днес е най-доброто решение на кризите”, итъкна Радев. Той коментира темите на дневен ред пред Съюза и предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, и представи идеята за плавателен канал между Русе и Варна, влязла в дневния ред на Европейския парламент. „Предложението внесохме с колегите Андрей Новаков и Радан Кънев, не са необходими детайли. В него се посочва единствено, че бъдещият вътрешен воден път би свързвал градовете Русе, Разград, Шумен, Провадия, Девня и Варна. За всички е ясно, че проектът за реализацията на тази дългогодишна идея е достатъчно стар, за да бъде нещо повече от една добра основа. Подробностите относно трасето, размера и стойността на плавателния канал изискват нови задълбочени експертни оценки, анализи и разчети. Даваме си сметка, че за проект от подобни мащаби са необходими солидни разходи, и тъкмо затова полагаме усилия да му дадем шанс, като осигурим възможност за строителството да се ползва и европейско финансиране”, разясни той.

В бр. 19 заедно с голям материал за важна за КСБ среща – ръководството на Камарата, ОП на КСБ – Смолян, и кметове на родопски общини, публикувахме и интервюта с ръководителите на местните власти, включили се в събитието. Кметът на община Смолян Николай Мелемов сподели, че трябва да се търсят инструменти на национално и местно ниво за облекчаване на административната тежест с оглед по-бърза реализация на частните и публичните инвестиционни проекти. „Настоящата година е последна за довършване на проекти от програмен период 2014-2020 г. В този смисъл работим на няколко фронта – от една страна, да завършим всичко успешно, от друга - да кандидатстваме по нови проекти”, каза още той. Областният управител на Смолян Стефан Сабрутев изтъкна, че ръководенета от него администрация поддържа изключително добри взаимоотношения с КСБ. „Срещата на общините от областта с КСБ бе много ползотворна. На нея бяха изяснени доста проблеми, които касаят строителството и най-вече въпроса с индексацията на договорите за строителство. Това наистина е един много сериозен проблем предвид високата инфлация, покачването на цените на строителните материали”, посочи Сабрутев. Здравко Иванов, кмет на община Девин, съобщи какви инвестиции ще се реализират през 2023 г. „Предстои да бъдат санирани осем многофамилни жилищни сгради по ОП „Региони в растеж“. Подменяме 50% от вътрешната водопроводна мрежа на кв. „Настан“ в Девин. В процес на изпълнение е и проект, който има за цел да подобри средата на живот на жителите на кв. „Настан“, като се изгражда изцяло нов площад. Възложили сме и цялостната рехабилитация на улица в града и строителството на нова улица в с. Гьоврен. Осигурили сме финансиране и сме възложили цялостна подмяна на парапетите на два от мостовете в Девин. Тече и предстои изграждането на четири подпорни стени на територията на общината”, отбеляза Иванов.

„Програмата ни включва обновяване на инфраструктурата в почти всички населени места в общината, преди всичко ремонти на улици и подмяна на водопроводи. Търсим всякакъв начин да развием общината. На 6 май по време на официалния празник на община Баните направихме първата копка на 5-звезден комплекс с вътрешен басейн и място за балнеопроцедури в централната част”, разказа Павлин Белчев, кмет на община Баните.

Мирослав Янчев, кмет на община Златоград, заяви, че срещите с браншови организации са изключително полезни. „Като кмет познавам нуждите на моята община, но невинаги съм наясно с възможностите и практиките на строителите. Работата ни обаче е обща и именно по този начин може да се постигнат качествени бъдещи резултати. Като участници в строителния процес сме изправени пред общи предизвикателства”, бе категоричен той. „Това, което научих от дългогодишния си опит като кмет, е, че трябва да бъдем винаги готови не само с идеи, но и с пълна техническа документация за реализацията им”, добави Янчев.

Румен Пехливанов, кмет на община Рудозем, сподели, че индексацията е проблем за общината. „При нас има няколко обекта, които са стартирани, но без индексация няма да може да бъдат завършени. Те са основно в сферата на ВиК инфраструктурата – водопроводи, канализация. Единни указания биха били полезни, въпреки че аз считам, че и в момента Методиката е ясно написана и прилагането на различни подходи за мен буди недоумение. Но различните Управляващи органи на програмите започнаха да правят свой прочит. Методиката е проста математическа формула, просто трябва да се прилага”, поясни той.

С инж. Тодор Андонов, член на ИБ и УС на КСБ, коментирахме в бр. 21 енергийното обновяване на сградния фонд у нас, което според него трябва да стане устойчив и постоянен процес. „Санирането в България се осъществява кампанийно, което означава, че в един период голям брой сгради се обновяват, като за тях се изсипва финансов ресурс, мобилизират се инженери, проектанти, транспорт, логистика, строители и отговорен персонал, след което следва едно затишие. После идва нова кампания и отново затишие. В периода, когато няма работа, работната ръка се преориентира към друг тип дейности, а голяма част от подготвените и опитни работници напускат страната. Това е негативна тенденция, която аз смятам, че ние трябва да променим задължително“, уточни той. Инж. Андонов обърна внимание, че липсата на реално прилагане на Методиката за индексация ще бъде проблем при изпълнението на програмата за ЕЕ по НПВУ, тъй като от времето на обследването за енергийна ефективност, техническите паспорти и изготвянето на съответните окрупнени СМР до тръжните процедури, избор на изпълнител и реалното саниране минава минимум една година.

През май ОП на КСБ – Сливен, бе домакин на Разширения управителен съвет на КСБ. Гост на събитието бе Стефан Радев, кмет на община Сливен. Вестник „Строител“ не пропусна възможност да интервюира градоначалника и председателя на Областното представителство на Камарата инж. Андон Горнаков. Кметът Стефан Радев разказа, че едно от основните направления, в които общината ще насочи инвестициите си, е образователната инфраструктура. „Планирали сме да изградим два физкултурни салона за гимназиите в центъра на града. Също така ще построим и нова детска градина, както ще работим и по проектите на още три. Друго нещо, върху което ще наблегнем, е транспортната инфраструктура“, информира той. Радев отбеляза, че местната администрация си сътрудничи много добре с ОП Сливен. Инж. Андон Горнаков подчерта, че основното предизвикателство пред строителите в област Сливен е свързано с липсата на квалифицирана работна ръка. „Друг голям проблем пред бранша в региона е липсата на реално прилагане на Методиката за индексация на договорите в строителството. Вие знаете, че това е проблем за строителните фирми от цяла България, и е необходимо да бъде намерено решение час по-скоро“, бе категоричен председателят на ОП Сливен. По думите му в областта най-силно се развиват проектите, свързани с енергийната инфраструктура.

„Най-важната цел, която си поставям, е Националният клуб на строителите ветерани да работи за повишаване на авторитета на строителите“, това заяви инж. Виктор Шарков в първото си интервю като председател на УС на НКСВ. Той бе избран на 30 май на Общото годишно събрание на Клуба, което беше отразено от в. „Строител“. „Да си председател на НКСВ е голямо признание. Аз го чувствам и като задължение най-вече към гилдията и строителите ветерани – тези, които съградиха съвременна България. Благодаря на всички колеги, които ми гласуваха доверие. Най-важното, което си поставям като цел, е НКСВ да работи за повишаването на авторитета на строителите“, сподели инж. Шарков пред изданието на КСБ.

В бр. 23 представихме интригуващо интервю с Богомил Петков, член на УС на КСБ. Той разказа за работата си като депутат в 47-ото и 48-ото Народно събрание и коментира проблемите, пред които е изправен строителният бранш. „За мен каузата за изграждане на модерна инфраструктура на България е по-голяма от всичко. Тунелът под Шипка беше един от основните ми приоритети, с които влязох в политиката, заедно с обходния път на Севлиево“, сподели той. Според него КСБ трябва да подпомага работата на Областните представителства, да съдейства с информация, анализи, отговори на актуални проблеми, да работи за защита интересите на строителните фирми, да създава положителен ­имидж на строителната професия. „Пожелавам успех на целия екип на в. „Строител“ и много положителни новини!“, каза на финала Богомил Петков.

Вестник „Строител“ бе първата печатна медия, на която министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков даде интервю. То бе публикувано в бр. 28 с дата 14 юли. „Първият ми фокус е насочен към създаване на условия, при които максимално честно и прозрачно да се възлагат обществени поръчки в сферата на строителството“, обяви от страниците на изданието министърът и добави, че е необходима стратегия, която да зададе ясните приоритети в регионалното развитие. „Нашата държава има икономически потенциал да си позволи да инвестира в техническа инфраструктура, в благоустройство и изобщо в регионално развитие. Това, което й липсва, е ясна посока и приоритет къде точно да инвестира“, заяви Цеков. Той даде и информация как ще продължат да се развиват големите пътни проекти и какви ремонти на републиканската мрежа се предвиждат. Разбира се, министър Цеков не пропусна да коментира индексацията на строителните договори и изказа мнение, че в Методиката са допуснати грешки и има нужда да бъде променена. Андрей Цеков добави, че след като е провел работна среща с КСБ, са сформирани три работни групи. „Едната група ще работи основно по Методиката и ин хауса, втората за незаконното строителство в ЗУТ, третата е по FIDIC“, разясни той.

„Европейската икономика се нуждае от тласък, това не е въпрос само на просперитет, но и на сигурност“, каза Джауме Дук, говорител на Европейския парламент, с когото разговаряхме през юли. Той представи одобрените законодателни документи от ЕП от началото на 2023 г., като обърна внимание на пакет „Подготвени за цел 55“. „Приеха се и правилата на RePowerEU, които дадоха незабавен достъп на държавите членки до финансиране от Next Generation EU, за да намалят зависимостта си от изкопаеми горива. Институцията прие законодателство за по-справедлив и по-безопасен дигитален свят със Закона за цифровите услуги и Закона за цифровите пазари“, отчете той. Дук се спря и на предстоящите избори за Европейски парламент през 2024 г. „Гласуването не е само най-важният инструмент на разположение на гражданите, за да изберат своето бъдеще и това на Европа, то е начин за защита на демокрацията“, изтъкна той.

В разгара на строителния сезон наш гост беше кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова. В края на юли тя разказа кои са основните проекти, по които се работи и ще се реализират до края на годината в сферата на пътната, образователната и културната инфраструктура. В интервюто Фандъкова благодари на в. „Строител“ и на КСБ, че за поредна 10-а година организират със съдействието на Столичната община изложба по случай Деня на строителя. „Експозицията е възможност за софиянци да видят как са инвестирани техните данъци, а за всички, които са работили по проектите – резултатите от своя труд. Изложбата на КСБ и в. „Строител“ се утвърди и показва работата на много хора. Всичко, което се прави в града, е плод на дейността на инженери, проектанти, строители, надзорници, администрацията и моя екип. Зад построеното стои много труд, който заслужава уважение“, отбеляза тя.

През август поканихме отново на страниците на в. „Строител“ и проф. д-р инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД. Той съобщи, че към момента изпълнението на разширението на третата линия на метрото до жк „Левски“ е достигнало между 31% и 33%. Относно проекта за строителството на Линия 3 към кв. „Слатина“ проф. Братоев информира, че „Метрополитен“ има готовност да даде началото на СМР веднага след като Подробният устройствен план влезе в сила. Относно перспективите за развитие на подземната железница в по-далечно бъдеще посочи, че има предвидено разширение от МС „Бизнес парк“ по Софийския околовръстен път до долната линия на Симеоновския лифт.

Председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Ясен Йорданов също даде първото си интервю за печатна медия на в. „Строител“. „Сред ключовите ни цели е да създадем условия за прозрачност при организирането на тръжните процедури. Считам, че имаме възможността и трябва да направим сериозна промяна в подхода. Използването на технически предложения, които генерират в себе си хиляди страници и са преразказани технически спецификации и данни, които са на практика задължителни за изпълнителите, дали следва да носят добра оценка на един изпълнител? Не мисля, че доброто „разказване“ е сериозно и прозрачно средство за избор. За мен изпълнителите трябва да отговарят на ясни критерии за тяхната допустимост до това да участват в тръжната процедура“, подчерта той. Инж. Йорданов даде заявка, че АПИ ще си сътрудничи с КСБ в стратегически направления. „Включително заедно можем да решаваме проблемите, които възникват при изграждането на пътните съоръжения и по време на тяхното поддържане“, акцентира той.

Брой 36 се радва на изключителен интерес заради две интервюта – на Биргит Хундсторфер, началник-отдел за 12-и, 13-и и 23-ти район на община Виена, и Никол Бюхл, ръководител на Hauskunft (Съвети за обновяване на къщи с бъдеще) – Виенски жилищен фонд. Екипът на в. „Строител“ разговаря с тях по време на работно посещение в столицата на Австрия по покана на международния офис на община Виена, по време на което се запозна с опита на местната власт в устройственото планиране и обновяването на сградния фонд и разгледа най-новия квартал на Виена - „Зонвендфиртел“, който е изграден на мястото на бивша промишлена зона. „Община Виена има два отдела, които отговарят за планирането и зонирането на различните райони в града. Аз се занимавам с развитието на южната част на австрийската столица. Акцент в настоящата ни дейност е да подпомагаме строителството и благоустрояването в части на Виена, където са били разположени бивши големи предприятия и гарови комплекси. Актуални примери, които мога да дам, са метаморфозата на кв. „Ацгерсдорф“, който сега е част от 23-ти район, и кв. „Зонвендфиртел“, изграден на територията на бивша жп гара“, разказа Биргит Хундсторфер.

„Годишно санираме между 100 и 150 обекта. За да постигнем желаните резултати, бихме искали броят им да е многократно по-голям. Община Виена има общ фонд за субсидиране на жилища за 450 млн. евро. През последните години около 80% от тези средства са отделени за ново строителство и саниране“, сподели Никол Бюхл.

Седмица преди откриването на Деветата годишна конференция „Безопасна инфраструктура“, организирана от Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“, публикувахме интервю с д-р ик.н. Николай Иванов, председател на УС на ББАПБ и член на Контролния съвет на КСБ. Той маркира темите и лекторите на събитието и представи останалите мероприятия на ББАПБ, планирани за 2023 г. Д-р Иванов се спря и на политиките за осигуряване на по-висока безопасност по нашите пътища, като направи анализ на състоянието им. „Поддръжката на пътната мрежа е в правопропорционално отношение с пътната безопасност. Вложените средства за пътна безопасност са инвестиция, а не разход“, бе категоричен той. „КСБ има изключително важна роля за защита на интересите на строителния бранш. Много са направленията, в които се работи, в това число подобряване на законодателството, активен диалог с централната и местната власт. За мен най-важният приоритет на Камарата е утвърждаването на авторитета на българския строител в обществото“, изтъкна д-р ик.н. Николай Иванов.

Интервютата с Искра Михайлова, зам.-председател на Групата „Обнови Европа“ в ЕП, бяха сред най-четените в изданието. В края на септември тя разговаря с прокуриста и главен редактор на в. „Строител“ в деня, в който ЕК съобщи, че прекратява Механизма за сътрудничество и проверка спрямо България. „Искам да благодаря за възможността отново да се срещна с екипа на вестник „Строител“ и с неговите читатели. Денят е прекрасен, защото наистина получихме много добри новини от Европейската комисия. Първата дойде с изявлението на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за състоянието на Съюза, в което тя абсолютно категорично каза не само че България и Румъния трябва да бъдат членове на Шенген, но и благодари специално на нашата страна за усилията, които полагаме в областта на миграцията и всичко, което правим за спиране на миграционната вълна. Що се отнася до Механизма за сътрудничество и проверка, това е още по-хубава новина. Тя показва, че усилията на България в продължение на години да подобри всички показатели в областта на върховенството на закона са довели до резултати“, бяха думите на Михайлова.

„Най-сериозните проблеми са, че реално строителните договори не се индексират, а икономическата среда се влошава. Все още не се изпълняват проекти с европейско финансиране по новите програми и по Националния план за възстановяване и устойчивост.“ Това заяви инж. Христо Димитров, председател на Контролния съвет на КСБ, в бр. 42. Той посочи, че КС продължава да изпълнява основната си дейност – да контролира изпълнението на решенията на Общото събрание и законосъобразността на решенията на УС и другите органи на КСБ. „Проверяваме документите на Камарата, следим за нарушения и за правилното стопанисване на имуществото и разходването на финансовите средства на КСБ, упражняваме контрол на договорите за външни услуги и гражданските договори и т.н.“, добави инж. Димитров.

В броя за Деня на строителя поканихме министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков. „На бранша пожелавам здраве на всички, заети в него. Той е ключов за икономиката и демографията ни. Пожелавам сила, тъй като предстоят важни за изпълнение проекти. Пожелавам им енергия, за да могат да ги изпълняват достатъчно бързо и качествено. Обектите са налице. Желая спорна работа на всички.“ С тези думи министър Цеков поздрави строителите на професионалния им празник. „Очаквам 2024 г. да бъде напрегната от гледна точка на строителната работа. Мисля, че ще има достатъчно работа както по обектите от пътната инфраструктура, така и по ВиК проектите, особено със стартирането на новата оперативна програма. Общините с осигуреното финансиране за довършване на вече стартиралите проекти, от една страна, и по новия фонд, от друга, също ще имат достатъчно капиталови инвестиции“, прогнозира Андрей Цеков.

Броени дни след като строителите отбелязаха Димитровден, инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, направи равносметка за 2023 г. „Не беше лека година, но не мога да кажа, че беше неуспешна. Напротив, въпреки трудностите българските строителни фирми продължиха с цялата голяма отговорност за дейността си и с висок професионализъм да изпълняват и реализират възложените им обекти. В навечерието на нашия професионален празник открихме заедно с вестник „Строител“ и със съдействието на Столичната община традиционната изложба „Виж София - заедно строим за хората“, която тази година беше 10-а юбилейна. Няма как, гледайки тези фотографии на изградени от българските строителни фирми прекрасни обекти – метро, училища, детски градини, пътища, булеварди, градска среда, зали, площадки и още много други, да не се чувствам изключително горд. Използвам случая отново да благодаря на всички колеги за това, че въпреки предизвикателствата не спират да градят и да създават, влагайки любов и сърце! Благодаря им, че с неуморния си труд и отдаденост ежедневно отстояват авторитета на благородната ни професия!“, каза инж. Терзиев.

В следващия брой инж. Любомир Качамаков, зам.-председател на УС на КСБ, председател на ОП на КСБ – София, и вицепрезидент на CICA, ни разказа за работното си посещение в столицата на Съединените американски щати Вашингтон като част от делегацията на Конфедерацията на международните контрактори. „Настоящата визита бе насочена основно към срещи и разговори с различни представители на Световната банка (СБ) – най-мащабната организация в международен план, която финансира строителни проекти“, посочи инж. Качамаков. Той сподели, че сред обсъжданите теми са били т.нар. условия за оценяване при търгове. „Нещо, което касае и България. Тези условия за оценяване в момента се променят по инициатива на банката, като CICA, Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) и Европейските международни контрактори (EIC) имат обща позиция по тази тема. И трите международни организации настояват тежестта на критерия „цена“ в тръжните процедури да бъде ограничена в полза на критериите „качество“ и „устойчивост“, разясни вицепрезидентът на CICA. „Обсъдихме също така, че е много по-добре да се преминава през т.нар. предквалификационен процес“, добави инж. Качамаков.

Интервюто в бр. 47 бе със зам.-председателя на УС на КСБ инж. Иван Моллов, който е и изп. директор на „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД. Поводът да се срещнем с инж. Моллов бе, че „Райкомерс Конструкшън“ получи престижното отличие в традиционния конкурс на ОП София „Най-добър строител“ в категория „Много големи предприятия“. „Приемам наградата като признание за отлично свършената работа от всички 349 служители, тъй като тя е предимно за тях, за тези, които ежедневно дават от себе си най-доброто, за да постигнем тези високи резултати“, сподели той. Според него през 2024 г. строителите ще трябва да покажат, че са отговорен бизнес, който е готов да отстоява своите позиции. „Годината ще е изпълнена с големи предизвикателства, бих казал малко по-различни от тези, които сме срещали досега, а именно – от една страна, има възможност държавата да реализира изключително голяма капиталова програма, а от друга – строителните фирми за пореден път ще трябва да доказваме, че основното нещо, което правим, е да строим добре, не евтино, а качествено. Също така ще бъде година, в която ще сме изправени пред необходимостта да отстояваме позициите си, защото много малка част от нашите справедливи искания биват чути“, изтъкна инж. Иван Моллов.

С наближаването на края на 2023 г. традиционно в. „Строител“ стартира поредица от интервюта, в които представя каква е била изминалата година през погледа на председателите на Областните представителства на КСБ. Първото бе с инж. Емилия Митова, председател на ОП Перник. „2023 г. имахме много работа. Но изпращаме годината с нерешен проблем, пред който са изправени не само строителните компании от Перник, а целият бранш – това е липсата на квалифицирана работна ръка за всякакви кадри. Нещо, за което непрекъснато алармираме“, коментира тя. „Смятам, че изпращаме една умерено успешна година за бранша в нашия регион. Във Велико Търново няма някакви драстични разлики в сравнение с всичко, което се случва в държавата. 2023 г. не беше лека – все още понасяме последиците от инфлацията, от продължителната липса на бюджет в държавата, което рефлектираше и върху обявяването на обществените поръчки, и върху дейностите на местните власти“, бе равносметката на Венцислав Дончев, председател на ОП Велико Търново, втори гост в поредицата, която продължаваме и през Новата 2024 г.

В началото на декември стартираха срещите на ОП на КСБ с избраните кметове за мандат 2023-2027 г. Първото събитие бе организирано от ОП на КСБ – Пловдив, и в. „Строител“, който е инициатор и медиен партньор на инициативата. Изданието използва възможността да направи интервюта с домакина на събитието Пламен Иванов, председател на ОП Пловдив и член на УС на КСБ, и новия кмет на община Пловдив Костадин Димитров. Председателят на ОП Пловдив коментира резултатите от проведената среща. „Установихме, че имаме отворени канали за комуникация на различните нива в областната управа, общината и с районните кметове. На следващо място – заявено бе желание за партньорство между нас и загриженост за бъдещето на града. Има опит за споделена компетентност и капацитет помежду ни, както и сериозно желание от двете страни за минимизиране на лошите практики“, отчете Пламен Иванов.

„Несъмнено като консултанти, като критици строителите са част от развитието не само на Пловдив, но и на България. В тази посока аз заявих пред бранша, че може взаимно да си бъдем полезни, да разчитаме един на друг. Със съветите на строителите можем да имаме успешно проектиране и строителство в нашия любим град Пловдив“, подчерта кметът Димитров и добави, че приоритет за него ще бъде завършването на големите инфраструктурни проекти.

По повод традиционното за пътния бранш мероприятие „Инженер на годината“ се срещнахме с председателя на УС на Българска браншова камара „Пътища“ инж. Стефан Чайков. „В пътностроителния бранш работят много хора, които биха били достойни за тази награда. В продължение на няколко години УС на ББКП смяташе, че поради естеството на наименованието на отличието е логично един човек да бъде инженер на годината, но си дадохме сметка, че по този начин заслужили колеги не получават признание за труда си. Заради това решихме да променим малко правилата на конкурса и да включим и специалисти в областта на проектирането и строителния надзор“, заяви инж. Чайков и добави, че и тримата носители на отличията през 2023 г. са работили на най-големия и модерен инфраструктурен проект през последните години – тунел „Железница“. Той отбеляза и доброто сътрудничество между ББКП и КСБ и очерта темите, по които двете организации ще работят съвместно през новата година - разделянето на ЗУТ, дигитализацията и кръговата икономика в сектор „Строителство“.

За коледния брой поканихме Искра Михайлова, евродепутат, зам.-председател на Групата „Обнови Европа“ в ЕП. „Бих искала да пожелая на българските строители преди всичко здраве! Нека Новата 2024 година е мирна и здрава, усилна и успешна, изпълнена с радост и лично щастие! Нека Светлата Коледа ни дари с мир, светлина и благоденствие! Рождество Христово да бъде благословение за всички строители! На екипа на в. „Строител“ пожелавам и все така всеотдайно да работи за добрия обществен образ на българската строителна индустрия!“, бе поздравът на Михайлова за светлите празници.

В този брой Ви срещнахме и с кмета на Враца Калин Каменов, който бе гост на една от поредицата срещи между Областните представителства на Камарата, КСБ и местните власти за мандат 2023-2027 г. „Надявам се 2024 г. да бъде много по-успешна по отношение на подобряването на инфраструктурата. Акцент в дейността ни ще бъдат ремонти на основни пътни трасета, тротоари и улично осветление, за да отговорим на очакванията на нашите съграждани. Смятаме да насочим средства за благоустрояване на междублокови пространства. Предвиждаме да бъдат обновени детски и спортни площадки. Важна задача ще е и да имаме богата културна програма в града“, информира Каменов.

В последния, новогодишен брой на в. „Строител“ ни гостува за пръв път министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков. „Най-важният проект, за който чакаме решението на Европейската комисия още в началото на 2024 г., е проучването за втори мост Русе – Гюргево. Заедно с Румъния подадохме през септември съвместен проект за предпроектно проучване на втори мост между Русе и Гюргево над река Дунав. С това на практика стартирахме процеса по изграждане на втори комбиниран пътен и жп мост над р. Дунав при Русе. И той вече не е само добро намерение“, заяви той. „Още от началото на мандата цялото правителство работи активно за подобряване на транспортната свързаност със съседните страни. Заради геополитическата обстановка в Европа сериозен акцент в момента се поставя върху укрепването на връзките Север - Юг, тъй като те дават алтернатива на преминаването през Черно море. В много активни разговори сме с колегите от Гърция и Румъния, като нашата цел е да се възползваме максимално от финансовата подкрепа по линия на ЕС, за да финансираме стратегически проекти, за които все още не са осигурени средства. Такъв проект е например третият мост над Дунав“, подчерта още министърът и пожела на читателите на в. „Строител“ и на целия екип на изданието много здраве и професионални успехи през 2024 г.!

Ето и други интересни цитати на събеседниците ни през 2023 г:

Инж. Николай Иванов, председател на секция „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения“ към КСБ: „Използвам трибуната, която ми дава изданието на КСБ, за да мотивирам колегите да бъдат още по-активни в дейността на секцията и да ни помагат да я развиваме.”

Инж. Николай Георгиев, член на ОП на КСБ – Ямбол, и на Комисията по ЦПРС: „Нашето виждане е да създадем свободна икономическа зона, която да се трансформира в индустриална.“

Инж. Венцислав Зарев, управител на „Пътпроект“ ЕООД: „Най-голямото богатство и основен приоритет на компанията са хората.“

Иван Петков, областен управител на Плевен: „Не е далеч времето, когато ОП на КСБ – Плевен, ще е една от най-иновативните организации в „ковачницата“ на кадри за бранша.“

Георг Спартански, кмет на Плевен: „Интересът към новата програма за саниране надхвърли нашите очаквания.“

Станислав Владимиров, кмет на община Перник: „Развитието ни е невъзможно без привличане на инвеститори, гъвкава финансова политика и силна икономика.“

Пенчо Милков, кмет на Русе: „Работя добре със строителния сектор в общината. Смятам, че можем да си съдействаме за привличането на повече млади хора в бранша.“

Инж. Георги Лапчев, кмет на община Царево: „Трябва да изградим свързаността между морските населени места.“

Инж. Емануил Манолов, кмет на Павликени: „Основните ни усилия сега са насочени към подмяната на водопроводната мрежа в населените места.“

Иван Кадев, кмет на Банско: „Банско вдига имиджа си на световен курорт с развитието на инфраструктурата на всички нива.”

Трайко Младенов, кмет на Костинброд: „Подобряването на учебната среда се дължи и на професионализма на българските строители, с които от години работим коректно в полза на нашите съграждани.”

Дончо Барбалов, зам.-кмет на Столичната община по „Финанси и здравеопазване“: „Много е важно държавата да намери механизъм да помогне финансово на общините за индексацията.“

Надя Данкинова, изп. директор на Фонд ФЛАГ и представляващ Фонд за устойчиви градове: „За деветмесечието на 2023 г. Фонд ФЛАГ е предоставил 57 кредита за 107 млн. лв.“

Златина Георгиева, председател на СД на „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ АД: „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ се развива с бързи темпове. Вече сме запълнили над 80% от терените в територията на първата фаза на зоната.”

Росица Матева, зам.-председател на ЦИК: „Призоваваме всички избиратели да изпълнят гражданския си дълг и да упражнят правото си на глас.“

Инж. Цветелина Иванова, председател на ФНСС към КНСБ: „КСБ е опора и стожер на своите членове, спомага за издигането на професионалния престиж на строителите, подкрепя иновационните проекти и задава модерна визия за отрасъла.“

Цветелина Бикарска, зам.-председател на ФНСС към КНСБ: „Повишихме влиянието на Федерацията във всички процеси, касаещи строителството, строителната промишленост, проектното дело, архитектурата, благоустройството, пътното строителство и поддържането на пътища на национално и европейско ниво.“

Борислав Тодоров, председател на УС на Асоциацията на търговците на едра строителна техника (АТЕСТ): „На АТЕСТ ЕКСПО ще може да се види най-новата едра строителна техника, която се ползва в света.“

Добромир Ганев, председател на УС на Национално сдружение Недвижими имоти: „Работата на НСНИ е насочена към постигането на справедлива регулация на брокерския бизнес с имоти.“

Диана Русинова, председател на УС на Европейски център за транспортни политики: „Голям проблем за пътната безопасност е липсата на ясна и дългосрочна политика за намаляване на жертвите от ПТП.“

Ясен Георгиев, изп. директор на Института за икономическа политика: „В сградното строителство през последните години водещо място заема жилищното.“

Доц. д-р инж. Лъчезар Хрисчев, председател на УС на НТССБ и ръководител на катедра „Технология и механизация на строителството“ в УАСГ: „Връчихме годишните награди за най-добър дипломен проект на прекрасно организираното тържество на ОП на КСБ – София.“

Проф. д-р инж. Иван Марков, ректор на УАСГ: „Подготвяме кадри за сектора заедно със строителния бизнес.“

Доц. д-р инж. Анита Хандрулева, ректор на ВСУ „Любен Каравелов“: „През новата учебна 2023/2024 г. ще продължим и ще доразвием взаимоотношенията си с в. „Строител“.“

Проф. д-р Христина Николова, ръководител на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ в УНСС: „Инвестициите в проекти за повишаване на пътната безопасност осигуряват значителни ползи за обществото.“

Доц. д-р инж. Станислав Цветков, ръководител катедра „Строителни конструкции“, ВСУ „Л. Каравелов“: „ВСУ, ВТУ и УАСГ ще си сътрудничат при подготовката на специалисти.“

Даниела Симеонова, директор на ПГСАГ „Кольо Фичето“ – Бургас: „Предизвикателствата пред нас са свързани с адаптирането на учебния материал към новите технологии в различните направления.“

Инж. Камелия Денчева, директор на ПГСАГ „Пеньо Пенев“, Русе: „Училището е сред 28-те в цялата страна със статут на Център за високи постижения в професионалното образование и обучение.“

Д-р Евгения Илиева, директор на ПГСАГ „Ангел Попов“ – Велико Търново: „Имаме амбицията да въведем предмет „Дигитализация на строителството.“

Инж. Димитричка Ангелова, директор на ПГТС „Христо Смирненски“ – Разград: „Строителните фирми са нашият постоянен професионален партньор.”

Инж. Красимир Георгиев, директор на Сливенската професионална гимназия по строителство и геодезия „Арх. Георги Козаров“: „Пазарът на труда изисква да отговаряме на все по-разнообразните нужди от специалисти в строителството.“

Проф. д-р инж. Димитър Назърски на 80 години: „Времето е на българските строители, които преобразиха и преобразяват България.“

И през 2024 г. ще продължим да срещаме читателите на вестник „Строител“ с интересни и важни за бранша събеседници. Започваме годината с интервю с Ангелина Бонева, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на УО на „ОПРР 2014-2020“ и „ПРР 2021-2027“.