Тема

Инж. Петър Дишков, началник-отдел „Снабдяване с дървесина“ в „Кроношпан България“ ЕООД, и Даниел Данаилов, специалист доставка, оползотворяване и рециклиране на дървесина в „Кроношпан България“ ЕООД: Предоставяме алтернатива на строителните компании да рециклират дървесните си отпадъци

Разполагаме с площадки за събирането и третирането им в 6 града в страната

Инж. Дишков, г-н Данаилов, разкажете ни малко повече за работата на „Кроношпан България“ ЕООД и инициативата на компанията, която дава нов живот на дървесните отпадъци от строителството.

Инж. Петър Дишков: „Кроношпан България“ ЕООД е част от международния консорциум „Кроношпан“, който включва 39 завода в Европа и по един в САЩ и Китай. Всички те произвеждат плочи от дървесни частици, които след това се използват в строителството или за изработката на мебели. Компанията е основана през 1897 г. в Австрия като малка семейна фирма. В България „Кроношпан“ стъпва през 1997 г. в Бургас. През 2006 г. бе създаден и заводът ни във Велико Търново, който е на територия от около 300 декара и разполага с едни от най-модерните технологии и машини в областта на дървообработването. Около 75% от производството ни са за износ. Инвестирали сме над 600 млн. лв. във Велико Търново и голяма част от средствата са вложени в т.нар. почистваща кула. Тя представлява огромна сграда, която е с много различни нива на почистване и отделя всичко, което е недървесно, за да може да рециклираме дървесината. Рециклирането само по себе си е много трудоемко и скъпо, но за сметка на това се създава суровина, която може да се използва за много неща.

Единствените сме в страната, които имаме сертификат FSC® за проследяване на продукцията. Оборотът ни за изминалата година е 183 млн. евро. Имаме 475 служители. Работим с около 1000 фирми, които дават заетост на около 3000 човека.

Специфичното за нашия тип производство е, че използваме най-вече дървесни отпадъци, които заместват изцяло масивната дървесина. Строителството е сред секторите, които генерират много големи количества дървесни отпадъци, и ние бихме могли да си бъдем от полза с бранша. Можем да преработваме всички неопасни дървесни отпадъци от строителството у нас. Вече работим успешно с някои от членовете на Камарата на строителите в България, например с фирми от Велико Търново, Бургас, Варна и София.

„Кроношпан България“ ЕООД е водещ производител на плоскости от дървесни частици, предназначени за мебелната индустрия и строителството. Притежаваме площадки за събиране и третиране на дървесни отпадъци в кв. „Кремиковци“ в София, с. Царацово в Пловдив, както и във Варна, Бургас и Велико Търново.

Чрез новата си технология, въведена в завода във Велико Търново при спазване на най-високите екологични норми за производство, „Кроношпан“ прилага приоритетната за ЕС кръгова икономика, като осигурява висококачествено рециклиране на дървесни отпадъци. Ние целим да заместим използването на масивна дървесина, което намалява изсичането на гори, подпомага общините, тъй като те понижават разходите си за депониране, ограничават се нерегламентираните сметища и се понижава концентрацията на фини прахови частици от незаконното изгаряне на дървесни отпадъци. Отделно сме инвестирали в над 130 контейнера, които можем да предоставим на места, където се генерират отпадъци. Също така разполагаме с камиони, с които можем да транспортираме дървесни отпадъци.

Тоест целим не само да преработваме суровина, но и да достигнем навсякъде, където се генерира този тип отпадък в страната, в противен случай строителите трябва да го закарат в някое депо и да заплатят сериозна сума. Важно е да отбележа, че при по-голямо количество дървесен отпадък и спрямо качеството предлагаме и цена за изкупуването му.

„Кроношпан“ изпълнява висококачествено рециклиране, спазвайки изцяло българското и европейско законодателството, включително и всички изисквания на ЕС за кръгова икономика, и влагаме материала в продукт, който е с дълъг жизнен цикъл, и искаме да протегнем ръка към строителния бизнес, за да си помогнем взаимно да намалим дървесните отпадъци.

Даниел Данаилов: В България няма друга компания, която да може да използва тези дървесни отпадъци. Те или се изгарят и всички дишаме след това мръсния въздух, или се пълнят депата в страната, които и без това са на предела си.

За съжаление в България дървесните отпадъци почти не се рециклират и използват отново в индустрията, нещо което вече в почти цяла Европа се прилага масово. Опитваме се непрекъснато да разговаряме с фирми и общини, за да промотираме нашата работа, показваме им реалните ползи от нея. Въпрос на време е и у нас хората да погледнат доста по-сериозно на темата.

С какви предизвикателства се сблъсквате? Според Вас има ли нужда от законодателни промени в сферата на дървопреработката?

П.Д.: Трудностите и предизвикателствата са много. Преди няколко години, когато се появи пандемията от COVID-19, имаше сериозен проблем с цените на материалите и доставките. През 2021 г. нещата започнаха да се нормализират, но у нас започна политическа криза и липсата на редовно управление. Това доведе до взимане на популистки решения. Едно от тях бе да се ограничи добивът на дървесина в страната, срещу което се обединиха бизнесът и науката. На нас решението не ни се отрази пряко, но обричаше производителите, които използват масивна дървесина. Заповедта бе пагубна и за малките семейни фирми в страната. Станахме свидетели на ефекта на доминото, който се прояви върху всички, които ползват дървесина. Заради това се стигна до невероятно високи цени, което обрече до голяма степен на енергийна бедност хората, отопляващи се на дърва.

Категорично трябва да се заложи на устойчивото управление и правилното използване на този ресурс. Дървесината е ограничена, но възобновяема. Тя дава поминък на над 100 000 души. Горската промишленост генерира над 3% от БВП на страната. Време е да се разбере, че капацитетът на българските гори позволява да достигнем до 7-8% от БВП. Можем да дадем за пример Естония, която при своята значително по-малка територия от България генерира 20% от БВП от гори.

Според Европейския съюз дървесината е суровината на бъдещето. Това се отнася особено за строителството, за което европейските институции посочват, че трябва поне 10% от материалите, които се влагат в строителните обекти, да са дървесина.

Д.Д.: През последните няколко години като при всеки бизнес и при нас имаше сериозни предизвикателства. Високи цени, нарушени доставки в цяла Европа и т.н. Различните кризи се отразиха много сериозно на потребителите на дървесните отпадъци, защото хората, като не могат да си осигурят доставка или не могат да си позволят такава, защото е много скъпа, започват да горят каквото има. Всички си спомняме, че не само в София, но и в голяма част от градовете много осезаемо започна да се усеща мръсният въздух през студените месеци в този период.

Има държави в Централна и Западна Европа, които ползват 90% от дървесните отпадъци. Това е ресурс, на който държавата трябва да обърне по-сериозно внимание. Говорим за много ползи за бизнеса. Законодателството го имаме, защото много добре сме ратифицирали всички наредби и изисквания от ЕС. Проблем е спазването им. Държавата упражнява необходимия контрол, което ще доведе до увеличаване на обема на рециклираната дървесина през годините. Данните на Министерството на околната среда и водите показват, че през 2017 г., за която има данни, са рециклирани 170 т, а съгласно Националния план за упраление на отпадъците следва през 2020 г. да се рециклират – 90 000 т – т.е. реално дървесните отпадъци не се рециклират. В същото време т.г. само от един завод в София за месец сме взели 3000 т. Ако се обърне достатъчно внимание, ние можем да изпълним заложените цели, но за да се случи това, трябва да има държавна политика. Важно е и общините да обърнат внимание. Ние можем да сме им от полза, ще им спестим много средства. В България има над 200 общини, в които няма разделно събиране.

Отново ще повторя, че за нас е много важно да се подобри контролът в страната. Смятам, че това реално ще помогне. Също така строителните фирми трябва да знаят, че има към кого да се обърнат, за да решат проблема с ненужната им дървесина, и не необходимо да плащат излишни пари по депата.

Хубаво е и гражданите да започнат да мислят в тази посока. Ако например човек си прави ремонт вкъщи и знае колко отпадъци ще генерира, тогава може да потърси вариант, в който да ги рециклира, и няма да плати огромни суми, за да ги изхвърли в някое депо. Ние даваме възможност този проблем да бъде решен.