Росица Георгиева Обществен форум, посветен на превръщането на София в зелен град, се проведе в столицата. Той беше организиран от Посолството на Франция в България и Столичната община. В конференцията участваха кметът Йорданка Фандъкова, зам.-кметът с ресор „Транспорт и транспортни комуникации” Евгени Крусев, гл. арх. Здравко Здравков, Ерик Жан-Баптист - зам.-директор на общинската дирекция за градско планиране в Париж, експерти от френската столица, архитекти, урбанисти. В рамките на форума бяха представени добрите практики, които се прилагат в мегаполиса на Франция по отношение на визията за неговото развитие, транспортната инфраструктура, опазването на старинните сгради. Посланикът на Франция в България Н.Пр. Ерик Льобедел приветства участниците и подчерта, че страната му изразява готовност да подпомага Столичната община в борбата срещу замърсяването на въздуха. Той подчерта, че плановете за развитието на София с хоризонт до 2050 г. пораждат интерес у френския бизнес, който се опитва да укрепи своето „имплантиране и работа в българската столица”. Ерик Жан-Баптист определи френската столица като град със смесен характер. В него има зони с изцяло логистична насоченост, както и зелени територии. „Това е град, който се характеризира с изключителна плътност на застрояването”, обясни специалистът. Той заяви, че по-голямата част от сградите са издигнати преди XX в. „Установихме, че трябва да бъдат опазени 100 хил. здания. Не може обаче да имаме визия за развитие, без да сме наясно какво е важно за жителите на града. Работата по документа, рамкиращ плана, продължи около 3 години. След това жителите попълваха въпросници и изготвихме нова стратегия”, разказа Жан-Баптист. Документът е разработен през 2006 г. и има хоризонт на действие до 2030 г. „Миналата година одобрихме поправки в градоустройствения план. След промените отново се допитахме до населението по три теми - жилища, атрактивност и иновации, както и околна среда“, разказа още той. По думите му, за да бъде подобен план успешен, е необходимо той да стои на солидна правна основа. Жан-Баптист подчерта, че не минава и година, през която да не се правят опростявания на съществуващата нормативна база. В Париж действат точни правила за формите на сградите, за широчината на улиците. Указани са допустимите обеми на постройките. „Има общо правило, което определя височината на зданията спрямо улицата, и за всички трасета се задава дори формата на ъгъла на сградите. Това е трудоемка работа, която е извършвана в продължение на 30 години – диагностика, изследвания, за да може да се направи и поддържа високо качество на средата и на сградния фонд на Париж”, допълни Жан-Баптист. Във френската столица ясно са определени и местата, на които могат да се изграждат сгради на мястото на стари постройки, като се запазва същата разгъната застроена площ. Обозначени са и районите, в които може да се издигат по-големи сгради на мястото на малки. Социални жилища се изграждат само в определен брой територии, върху които не може да се правят обекти с друг тип функции, стана ясно още от изказването на Жан-Баптист. Той представи пред аудиторията данни, според които във френската столица има 150 хил. социални жилища. В града е въведена забрана търговски обекти да се превръщат в здания с друго предназначение, например офис или жилище. Тези места са защитени и чрез въвеждането на това ограничение се дава възможност търговците да продължават да развиват бизнеса си. Френските експерти бяха категорични, че политиката за подобряване на мобилността в градовете се изгражда и дава резултати за 25 - 30 години. В рамките на форума беше представен опитът на метрополия Нант, която включва в себе си 24 общини. Нант е цитиран като пример във Франция, тъй като след премахването на трамваите като начин за придвижване през 1950 г. те са били възстановени след 1985 г. Една от причините за това е увеличаването на трафика по улиците. „На територията на агломерацията Нант са изградени 500 км велоалеи с 6500 места за паркиране на колела. Направено е преброяване, според което средно по 1,3 души пътуват в 1 автомобил, и това е проблем, за чието решение е необходимо да продължим да работим, като убедим хората да използват и друг тип транспорт“, каза още френският експерт. Сред приоритетите, които се реализират в метрополия Нант, е развитието на паркирането извън централната част. Местата за целта са увеличени чрез буферни паркинги и намаляването на подобни зони в централната част на града. В своето изказване пред участниците кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова подчерта, че екипът й полага усилия да се запази идентичността на столицата като древен, но и зелен град. В същото време се полагат усилия да се изгради нужният капацитет за устойчиви мерки. „София се развива интензивно и преминава през период на силен икономически растеж. Днес градът ни привлича повече хора както от страната, така и от чужбина. Те идват, за да търсят работа, добро образование и здравеопазване, както и повече възможности за развитие. Ежедневно ни посещават и туристи от цял свят“, каза градоначалникът. Според Фандъкова предизвикателствата, поставени от промените в климата, изискват активен и интегриран подход към развитието на града. Кметът посочи, че продължава работата, свързана с разширяването на пешеходните зони и мрежата от вeлоалеи. Фандъкова припомни трудностите, които са били преодолени при отварянето на бул. „Витоша“ като пешеходна зона. Тя обясни, че съществува идея за продължаване на пешеходната зона край Съдебната палата до пл. „Св. Неделя“. „В дългосрочен хоризонт трябва да решим как искаме да развиваме София - като компактен и устойчив град или като разпръснат и хаотично развиващ се. Миналата година Общинският съвет възложи на главния архитект изработването на визия за развитие на София до 2050 г. Мисля, че това е отговорен подход, който ни позволява не само да решаваме важните наболели проблеми на деня, но да погледнем в бъдещето и да направим така, че хората след нас да не изпитват тези затруднения и да не са изправени пред предизвикателствата, с които ние се сблъскваме в момента“, допълни кметът. Тя обясни, че сред въпросите, които трябва да намерят своя отговор със създаването на визията за развитие на София, са къде да се разположи бъдещото сити, дали да бъде само едно и как да се съхрани най-ценното - достъпът до планината, включително визуалният. Фандъкова каза, че разчита на международния опит за промяна на града и превръщането на центъра в исторически и пешеходен с максимално съхраняване на духа на Стара София. Кметът засегна още един аспект от разрастването на столицата, като заяви, че е необходимо да се намери баланс между това да се запазят пространствата за отдих около жилищните блокове, но в същото време да не се спира развитието и строителството на града. Като трудност в тази посока тя посочи възстановяването на земите в кварталите. Друго предизвикателство в резултат на неточностите в законовата рамка е наличието на зони, за които няма ограничение за височината на новите сгради. „В същото време всеки модерен град има и следва да има и високи здания, но със своето точно определено място в него“, каза Фандъкова. Главният архитект на София Здравко Здравков, който също участва в двудневния форум, заяви, че устойчивото развитие трябва да бъде съсредоточено в три направления - икономическо, социално и екологично. „Нашата мечта е да превърнем столицата в зелен, икономичен, умен град. Считам, че първото, което ще повлияе на превръщането й в наистина зелен мегаполис, са не толкова парковете и градините, а промяната в мобилността. Трябва да намерим начин за промяна в начина на придвижване с предоставяне на транспортни услуги, при които факторите „цена” и „време“ да станат с по-добри показатели за хората, които досега са използвали личните си автомобили“, обясни арх. Зравков. Той напомни, че София е на първо място в Европа по брой леки коли на глава от населението. Средно по 1,1 души пътуват с един автомобил. В същото време планът за столицата от 1961 г. е предвиждал в движение да са 80 автомобила на 1000 човека, докато в момента този брой е над 600 леки коли на 1000 жители. „Оскъдното пространство не позволява да се развиват градските магистрали. Инвестициите в булеварди очевидно не проработват. Над 13 млн. лв. бяха вложени в бул. „Черни връх“, но не решиха един съществен проблем – огромните задръствания в зоната. Постигнатият ефект беше по-скоро разтоварване на бул. „Симеоновско шосе“, коментира главният архитект. Той съобщи, че на последните сесии на Столичния общински съвет е одобрен проект за ново вилно селище във Владая и предстои разглеждането на такова инвестиционно намерение за подножието на Плана планина. „Тези къщи са предпоставка за увеличен брой пътувания. Всеки член на семейството ще се нуждае от автомобил, за да отиде на работа, да бъде закаран и върнат от училище“, допълни арх. Здравков. Според него визията за развитие на София към 2050 г. трябва да отговори на въпросите дали искаме да дадем приоритет на пешеходното развитие, на масовия градски транспорт или на велосипедния. Евгени Крусев заяви пред участниците във форума, че главната задача на воденото от него направление е модернизирането на основната инфраструктура в София. „Отделяме специално внимание на обособяване на пешеходни зони в града. Целта ни е да изградим и кръговите кръстовища по основни трасета, за да може да изнесем трафика в ринговете”, обясни той. Като пример за обновяване на публични пространства Крусев посочи обособяването на пешеходната зона по бул. „Витоша”. Зам.-кметът представи основните обекти, чийто ремонт се очаква през настоящата година. Един от тях е бул. „Княз Ал. Дондуков”, чието обновяване предстои през лятото. В момента се изчаква становище на Министерството на културата по отношение на настилката, която да се постави. Обявена е процедурата за избор на изпълнител на реконструкцията на бул. „Цар Борис III”. Предвижда се да се изгради скоростна трамвайна линия. Ще се ремонтира участъкът от ухо „Съдебна палата“ до това в жк „Княжево“, с изключение на зеленото трасе покрай пл. „Руски паметник“, което беше осъществено преди две години. По отношение на зелените релси Крусев обясни, че подобни съоръжения ще бъдат поставени и в района на площад „Македония”. След две седмици предстои обявяването на поръчка за ремонт на една от зоните на централната градска част и се очаква дейностите да започнат от ул. „Граф Игнатиев”. Ще се извърши подмяна на трамвайното трасе, ремонт на тротоарите и прилежащите площи, обособяване на зелени зони. Предстоят също ремонти на вътрешнокварталните улици, на мостови съоръжения, разположени в периферните части на София. Евгени Крусев подчерта, че всички мерки, които се реализират, целят София да стане по-чист и зелен град, като се намали замърсяването на въздуха. „Нашите проекти се подчиняват на решаването на проблема със завишаването на нивата фини прахови частици. Това се наблюдава по-често през зимните месеци. Изграждаме и система за ранно предупреждение за замърсяване на въздуха. Възможно е това да става до два дни по-рано и така ще сме готови да реагираме адекватно”, каза зам.-кметът. Като важен обект, реализирането на който ще допринесе за намаляване замърсеността на въздуха, той посочи третата линия от столичното метро. „В момента се изграждат 12 станции, предстои да започне строежът на още 4. Обмисляме и възможността за обособяването на буферен паркинг в кв. „Горна баня“ при първата спирка на третата линия на градската железница”, добави още Крусев. Важна стъпка за подобряване на качеството на въздуха и на градската мобилност е също изграждането на велотрасета в София, които да бъдат свързани в обща мрежа. „Предвиждаме всички налични велоалеи да се обединят, тъй като в момента съществуват само отделни отсечки. При всяка реконструкция, която правим, анализираме възможността за изграждане на такива съоръжения. От 2006 до 2015 г. в София са направени 49,51 км велоалеи“, обясни още Крусев. Той напомни и за предприетите от Столичната община мерки за купуване на газови автобуси, тролеи и трамваи, както и електробуси – отново с цел превенция на замърсяването на въздуха. Йорданка Фандъкова, кмет на Столичната община: Хоризонтът на идеите ни е до 2050 г. Имаме ясна визия за развитието на София - като зелен и иновативен град. Важни са стъпките за постигане на това. Отворихме нашата работа към света и използваме контактите си с ръководствата на европейските столици с най-добри практики. Един град се развива непрекъснато. Реализирането на визията за него не може да бъде постигнато за един, два или три мандата. Затова и хоризонтът на идеите ни е до 2050 г. Конкретните задачи и проекти имат ясни срокове. Например изграждането на метрото е с ясен хоризонт, а за последните години успяхме да удвоим дължината на линиите. През втората половина на 2019 г. ще пуснем още 12 км. Чрез реализирането на такива проекти успяваме да се доближим до желаните цели. Провеждаме мащабна програма за модернизация на превозните средства в градския транспорт. Очакваме подкрепа от държавата по отношение на законодателни промени. Ерик Жан-Баптист, зам.-директор на общинската дирекция за градско планиране в Париж: Само една сграда културна ценност е разрушена за последните 10 години В Париж няма разрушени защитени сгради поне от 10-ина години насам. Само една е съборената сграда културна ценност. Причината за разрушаването й беше, че е станала опасна. Единственото решение бе нейното премахване, за да избегнем рисковете за хората. Всяко искане за разрешение за строеж, съпътствано от план за трансформации на защитена сграда, би било много сложно. А разрушаването е забранено от закона. Съдът ще се намеси, в случай че предприемач или дори собственик иска да събори дадена сграда. Той ще носи наказателно-правна отговорност. Подобни ситуации в Париж обаче не възникват, тъй като опазването на културното наследство е част от френската традиция. Париж защитава този тип сгради със своите собствени правила, но и държавата, и архитектите също имат думата.