Сен Мало – крепостта, която пази Франция на запад

Светослав Загорски Ако вашата страст са приключенските романи, разказващи за подвизите на смели корсари, непременно трябва да посетите Сен Мало (Saint-Malo). Наречен е още пиратският град и се намира в северната част на провинция Бретан, Северозападна Франция. Построен е в началото на XII в. на скалист остров. Носи името на английския монах Мало, който проповядвал християнството в този район, някъде през VII в. Той пътешествал 7 години в страните на ледовете в търсене на рая, преди да се засели на Изумрудения бряг (Cote d'Emeraude), както наричат атлантическото крайбрежие на Бретан.

Днес корсарското свърталище се е превърнало в център на международен туризъм с богата архитектура, музеи, прекрасни пясъчни плажове, пристанища, което привлича над 2,5 млн. туристи годишно. Тук е рай за любителите на мидите - сервират ги с черупките почти във всяко заведение. Сладоледената витрина е дълга поне 3 метра и изборът определено е много труден не само защото надписите са на френски. Със сладолед в ръка, похапнали миди, можете да се отдадете на историческа обиколка на градчето.

Сен Мало е първото пристанище на северния бряг на Бретан

Всяка уличка, всяка част от брега напомнят за миналото на пиратското градче. Историческата му репутация не може да се нарече безупречна. Освен пристанище на корсари Сен Мало е бил и център на търговия с роби. Благодарение на мореплавателите и търговците си, които се отправяли към Индия, Китай, Африка, Южна и Северна Америка, градът невероятно процъфтява през XVII-XVIII в. По време на ожесточените боеве през 1944 г. е разрушен 80%, но впоследствие е напълно възстановен в стила от XVIII в.

Разположен е на устието на р. Ранс, на брега на Ла Манша, и се смята за един от най-популярните туристически обекти на Бретан. Освен това мястото е известно с едни от най-мощните приливи и отливи. В действителност туристически интерес представлява най-вече

Старият град - Intra Muros, който е обкръжен от мощна крепостна стена.

Преди да влезете в града, можете да се разходите на пристанището. Мястото е подходящо за снимки на плажовете и панорамни на града. Оттук можете да се насладите и на красиви залези.

После най-добре е да изберете Гранд порт, но ако трябва да се отбиете в туристическия офис, ще ви е по-удобна портата Сен Венсан. Ще ви посрещнат кокетни тесни улички и сиви високи каменни сгради. Практически всички здания зад крепостните стени са напълно възстановени след Втората световна война. Днес ще видите Сен Мало такъв, какъвто е бил през XVII-XVIII в.

От разрушенията е оцелял обаче само един замък, датиращ от XV в.

Гранитните стени, мансарди, мощните комини, конструирани така, че да удържат напора на силния западен вятър, са пълни със сурово достойнство. Вероятно мореплавателите са строили такива масивни домове, за да избягат от вечното морско люлеене, и са се стремили колкото е възможно по-здраво да се закрепят на сушата.

По чудо са се съхранили и няколко дървени постройки, преживели не само огромен пожар през 1661 г., но и бомбандировките от 1944 г. Това са арката „Реколе” на ул. „Виш Рампар” и Дом номер 5 на ул. „Пелико”, който доста напомня корабна кърма. На старинна палуба прилича и къщата, в която се е родил писателят романтик Шатобриан. По време на отлива можете да се разходите пеша до могилата на Шатобриан. Тя е обградена от три страни, така че и след смъртта си писателят да може да разговаря с океана.

Рано или късно разходката из стария град ще ви изведе на площад „Фрер Ламен”. В източната му част се намира

катедралата „Сен Венсан”

Строителството й започва през XI в. и е завършено през 1160 г. Сводовете тип „анжевен” се смятат за едни от най-древните, съхранили се в Бретан. Голяма част от тях са разрушени през Втората световна война, а по време на реставрацията са възстановени от гранит. В катедралата обърнете внимание на витражите, изработени от Жан Лемоал, и на съвременните бронзови олтари, в декорацията на които е забележимо влиянието на келтската култура.

На североизток от катедралата се намира

замъкът Шато Гайяр

(Chateau Gaillard), построен от херцогиня Ана Бретонска XVI-XVII в. Неговата малка крепостна кула е най-старата постройка в града. Голямата кула е във формата на подкова. Днес в замъка се помещава Музеят на историята на града и областта. Има и постоянна експозиция на восъчни фигури.

На юг, на скала над устието на р. Ранс, се издига кулата Солидор (Tour Solider), някога охранявала устието на реката и южната част. Това произведение на средновековната архитектура се състои от три части с височина 18 м, разположени във формата на триъгълник. В устието на р. Ранс през 1966 г. е била изградена първата в Европа електростанция, използваща силата на приливите и отливите. Днес в Солидор се помещава Музеят на нос Хорн, посветен на безстрашните мореплаватели, заобиколили го и извършили околосветско пътешествие през XVI-XX в.

Иначе крепостните диги се издигат като обръч около Стария град. Били са построени през средните векове, но през XVIII в. са обновени. Сега са място за разходка, откъдето се откриват чудесни гледки към града, морето и живописните околности. Има романтични пейки за почивка и съзерцание на океана, както и малки зелени градини. Разхождайки се по дигата, можете дори да надникнете в домовете на местните жители, като на места се разминавате почти на ръка разстояние с апартамент на четвъртия етаж.

На един от бастионите на крепостта се издига паметник на

корсара Робер Сюркуф,

чийто показалец сочи към Англия. Сюркуф може да не е станал почетен гражданин на града, но безспорно е най-известният. Роден е през 1774 г. в семейство на богати моряци. Прадядото на Робер бил известен корсар, правил удари по бреговете на Перу. Освен него в рода имало и други пирати. Въпреки това семейството на Робер се постарало да му даде добро буржоазно образование, но когато навършва 15 години, той тайно се записва юнга на кораба „Аврора”, заминаващ за Индийския океан.

Капитанът на кораба, приятел на семейство Сюркуф, дава на младия юнга първите морски и търговски уроци.

„Аврора” бил търговски кораб и превозвал роби от Африка

към захарните плантации на френските колонии в Индийския океан. Историята на Сюркуф е дълга и кариерата му не свършва с този кораб. След години по моретата той се превръща в богат корабовладетел. Той е и прототипът на героя в култовия филм „Тигърът на седемте морета”. За смелите корсарски набези на младия дворянин се носят много легенди. Сюркуф е един от първите кавалери на Ордена на Почетния легион. Богатият корабовладелец на Франция умира през 1827 г., обграден от грижите на семейство и деца. Но в родния му град и до днес предпочитат да си помнят Сюркуф такъв, какъвто е на паметника - млад капитан със сабя в ръка пред абордажа на поредния английски кораб. На точно копие на шхуната на Сюркуф може да се направи морска разходка. А много от туристите просто си тръгват с макет на жълт корсарски кораб.