Екоархитектурата на Германия
„Произведено в Германия - Архитектура + екология” е името на изложбата, която е част от създадена от Гьоте институт и архитектурния форум АЕДЕС в Берлин (AEDESBerlin) поредица, която има за цел да обиколи редица страни по света.
Изложбата представя многообразието на екологичното строителство в Германия, в което чрез използване на възобновяемите суровини е постигнат енергиен баланс. Примерите на инженерните решения показват стремежа към създаването на устойчива съвременна архитектура. Проектите имат за цел изграждането на тясна взаимовръзка между постройката и заобикалящата я среда, като е обърнато внимание не само на естетическото въздействие, но и на влиянието на архитектурата върху всекидневието. Деветте макета на зелени сгради включват детска градина, спортна зала, административни сгради, фабрики, жилищни постройки и проекта на новата жп гара в Щутгарт. Повечето от тях са вече реализирани, защото Германия се отнася пестеливо към земята за строеж, строителните материали и енергията, което е превърнала в традиция
„Тази изложба е много подходяща за цялата концепция на Седмицата на Германия в България. Страната ни е символ на иновативната архитектура през последните 20 години. Темата за архитектурата и екологията не засяга само творчеството. Тя е с много голямо значение за бъдещето, защото се налага да се справим с проблема на намаляващите земни ресурси, без живота ни да се повлияе негативно от това”, каза при откриването на изложбата Н.Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на Германия в България.
Като нетипичен експонат той определи проекта на Централна гара Щутгарт. „Това е пример за мегапроект, който е различен от всички останали в страната, които са много по-лесно постижими в живота.“
Проектът на
Централна гара Щутгарт спечелил първа награда в Международен конкурс през 1997 г.
Щутгарт би могъл да притежава първата гара в света с нулев разход на топлинна енергия. Проектът, който ще бъде реализиран през 2013 г., е забележително доказателство за ефективното сътрудничество между архитекти и инженери. Основната му идея е изграждането на подземна зала за пероните, която да получава естествена светлина от отвори, наречени „светоочи”, и да не ползва никакви топлоизолации. Тези отвори ще осигуряват естествена вентилация на подземната гара и в случай на пожар ще гарантират нейното обездимяване. Не са необходими механична вентилация, подаване на допълнителна енергия за отопление и охлаждане. Благодарение на огромната акумулираща маса на строежа – покрив, странични стени и подова настилка, както и на ограниченото използване на стъклото в обекта, загряването на подземната гара през лятото ще бъде ограничено. Мембранни колони отвеждат в земята тежестта на изложения на голямо натоварване черупков покрив.
Депо на службата
по чистота в Лайпциг,
1999-2001 г.
Автори на зданието за отстраняване и рециклиране на отпадъците, което обединява пасивни и активни енергийни системи, са архитектите Шулц & Шулц. В сградата има депо с авторемонтен цех, офиси и помещения за отдих. Издаденият навън покрив на цеха засенчва фасадата през лятото и предотвратява прекомерното затопляне на халето, а косо падащите слънчеви лъчи през зимата проникват дълбоко в цеха и допринасят за неговото затопляне. Масивните вътрешни стени акумулират топлинна енергия и отдават излишната топлина през по-хладните часове на денонощието. Хибридната соларна инсталация върху големия покрив в средата на халето, която комбинира фотоволтаични панели и термични въздушни колектори, произвежда ток и допълнителна топлинна енергия. При системата няма прегряване, защото тя непрестанно се охлажда от естественото въздушно течение. Допълнителна термична соларна инсталация, с площ на колекторите от 70 кв. м и буферен резервоар за 4,5 хил. литра, произвежда необходимата за предприятието топла вода.
Къща R 128 в Щутгарт,
1999-2000 г.
Инженер на този експериментален дом е Вернер Зобек, който го построява за семейството си. Домът е пестелив на ресурси и е енергийно независим, без много усилия може да бъде демонтиран и построен отново на друго място. Най-интересното обаче е, че тази къща може да бъде напълно рециклирана, ако собствениците й решат, че вече не желаят да я обитават.
Четириетажната носеща конструкция съдържа едва 12 тона стомана. Обгърната е със стъкло и покрив от фотоволтаични елементи, което превръща визията й почти в нематериална. Прозорците са с изключително ниска топлопропускливост и дори без никакви щори или завеси помещенията вътре не се превръщат в „парник” през лятото. Една трета от слънчевото лъчение, проникващо в дома на сем. Зобек, се превръща в соларна енергия, която е достатъчна за отоплението и охлаждането на въздуха в стаите почти през цялата година. Допълнителната нужда от енергия се регулира от резервоар, който затопля или охлажда къщата, което е част и от системата за водоснабдяване.