Председателят на ОП София инж. Николай Станков цитира Фидел Кастро: „Перспективата е безнадеждна, алтернативата е борба”

 

„Като малък мечтаех да стана летец. Харесваха ми самолетите. С доста модели на гражданската авиация съм летял като пътник и продължава да ми харесва.” Така започва разговорът с председателя на ОП на КСБ – София, инж. Николай Станков. Баща му е строителен инженер и инж. Станков е възпитан в идеалите на професията. Помага на баща си в различни проекти и след като завършва математическата гимназия в София, е приет в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Първото желание на младия строител е Геодезическият факултет, какъвто е и съветът на баща му. Мотивът е любопитен – тези дисциплини дават възможност за работа извън България и по-специално в Африка.

„Цялото следване е един прекрасен момент в живота на хората. За съжаление малко по-късно го оценяваме”, философски заявява вече улегналият мъж. След завършването си Николай Станков започва работа в строителна компания. Година и половина по-късно с баща му създават еднолична фирма, която започва да се занимава с ремонти, реконструкции и малки обекти. През 1994 г. я пререгистрират и тогава се ражда „Мрамороид - 1” ЕООД. „Работехме предимно като изпълнители. След като направихме няколко обекта, започнахме да се занимаваме и с предприемачество”, разказва инж. Станков. През 1997 г. обаче строителният бизнес в България изпада в криза. „Хората търсеха спасение в имотите. Левът се обезценяваше с часове. Спомням си, че курсът на щатския долар тогава стигна до 3000 хил. лв. само за няколко месеца. Точно тогава строяхме една сграда и едва я завършихме. Парите просто се стопиха”, спомня си Станков. В онази обстановка той решава да потърси възможност за работа в Германия. След известна подготовка идеята е реализирана. „Намерихме работа и в продължение на 7 години с един и същи екип, за една и съща немска фирма работихме във Франкфурт на Майн. На обекти като летищния център на летище Франкфурт, офис сгради и няколко банки. Както повечето строители инж. Станков помни с хубаво всеки свой обект и не може да определи кой от всички стои най-близо до сърцето му. „Строителите, когато правим нещо, винаги оставяме частица от себе си. Един от интересните обекти за времето си беше сграда на ул. „Опълченска” в София. Сега е в неугледно състояние, тъй като собствениците направиха много промени типично по български. Това е именно сградата, която едва завършихме. Специфичното при нея бяха розовите нюанси. Хората ги считаха за странни и прекалено разчупени. Имаше коментари от приятели и колеги. Малко от тях тогава дръзваха да направят нещо нестандартно. Избрахме интересни корнизи, за растера по фасадата използвахме летвички. Нямахме технологии и ни беше трудно. Други бяха времената...” Питаме инженера как вижда бъдещето на компанията си. Отговорът е изречение от 4-часова реч на Фидел Кастро, което му попаднало наскоро и цитира по памет: „Перспективата е безнадеждна, алтернативата е борба.“ И продължава: „Ще трябва да се справим. Времената са тежки. Мисля за преориентиране в дейността на фирмата към инфраструктурата и по-специално водния сектор. Трудно е, тъй като се изисква сериозен ресурс. Може би позакъсняхме малко. Още повече че средствата, на които бизнесът основно разчита, са по еврофондовете, които за съжаление трудно се усвояват. Липсата на административен капацитет е пречка за реализацията на доста проекти по програмите.“ Станков е в ръководството на ОП на КСБ – София, от създаването му. Той е няколко мандата в Управителния съвет. След това влиза и в структурата на новата камара. Става зам.-председател и в последствие председател на софийското областно представителство. Според инж. Станков КСБ винаги е имала и ще има един основен приоритет - защитата на интересите на своите членове във всички аспекти. В заключение – традиционният ни въпрос: „Какъв щяхте да бъдете, ако не бяхте строител?” - „Не съм мислил за това. Със сигурност щях да стана инженер, което е логично след математическа гимназия.“  

Приятна емоция зад океана

Един от големите градове в щата Арканзас се казва Форт Смит. Там бях на една изключително приятна индивидуална специализация през 1996 г. Посетих много обекти. Показваха ми как стоят нещата при тях по отношение на технологията и най-вече организацията в строителството. Съвсем скоро беше минало много силно торнадо през Форт Смит. То беше разрушило много домове. Всичките им жилищни сгради са от дървени конструкции. Когато попитах защо не правят постройките по-стабилни (със стоманобетонна конструкция), отговорът им беше, че това не е изгодно икономически. Торнадото минава веднъж на 25 години... А и традицията повелява този тип строителство за семейни къщи. Колегите имаха доста работа, а аз се движех с тях от рано сутрин до късно вечер. По време на моята специализация там може би бях единственият чужденец. Поканиха ме на заседание на градската управа. Не виждах причина да присъствам, но отидох. Седнах на последния ред. Кметът на града влезе и обяви връчването на титлата „Почетен гражданин” на мен. Също така 20 август беше обявен за мой ден в града. Всичко беше много мило и символично. Носеше голям емоционален заряд. А и те, американците, могат да правят тези неща. Каква беше причината – може би това, че българин е попаднал на това място за специализация, че през цялото време бях с колегите и се чувствах съпричастен към проблемите им след природното бедствие. На един обект във Филаделфия – доста сериозна търговска сграда, американските колеги се подготвяха да наливат бетона. Дойде помпата и започнаха наливането. Казаха ми: „Ето, ние в Америка така наливаме бетон.” Стана ми забавно и смешно. Ние българските строители наливаме бетон по този начин от десетилетия. Явно впечатленията им за нас са погрешни. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Непослушната кобила

Обичам да чета. Обичам да пътувам. Колкото и нестандартно да е, обичам и да яздя. Напоследък не ми се случва, а и не смея заради килограмите. Навремето имах хубава спортна кобила. Гледах я на хиподрума в Банкя. Имам и инциденти с нея – паднах и счупих ръка. Всичко се оправи за щастие, но много колеги от Камарата още ме помнят с гипса в странна поза. Ездата ми доставя голямо удоволствие. Колкото и изморен да е човек, след час на коня може да започне отначало работата си, по-свеж и разтоварен от всякога. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––  

Бетон или какво?

В бурните години от края на миналия век строителите ежедневно преживявахме весели, куриозни и поучителни моменти. Наливаме надосновни стени. Поръчали сме си бетон от бетоновия център с клас Б 20. И както на пръв поглед си вървеше нормален бетон, от последните няколко миксера излезе всичко друго, но не и това. Още при наливането забелязахме проблема. На другия ден, когато свалихме вертикалния кофраж, се оказа, че част от стените имат странен цвят. Едва ли класът на този бетон е бил дори B 7,5. Наложи се да разрушаваме готови излети стени. И наново – кофраж, армировка, бетон. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––