„Строителен инженер съм по образование. Избрах да се занимавам със строителство още през 1976 г., когато кандидатствах във Висшия инженерно-строителен институт (ВИСИ), сега Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ)”, започва своя разказ инж. Егмонт Якимов, зам.-председател на Контролния съвет на Камарата на строителите в България и съуправител на фирма „Бокар” ООД. През 1976 г. е пред дилема дали да кандидатства във ВИСИ или нещо друго. Семейните традиции надделяват.
„Дядо ми е строителен инженер. Построил е зданието на Министерството на вътрешните работи и редица сгради из страната. Фактът, че той оставя нещо след себе си, ме впечатли. Въпреки че съм от музикална фамилия, която очакваше, че ще се занимавам с музика, строителството надделя. Успях да намеря връзката между него и музиката”, усмихва се инж. Якимов.
Започва като проектант
в проектантската организация „Транспроект”. Тя е специализирана за проектиране на жп линии, жп гари и всички съоръжения, свързани с тях. „Голям е броят на жп гарите, които съм проектирал, а част от тях са изпълнени по мои проекти, въпреки че само осем години работих там”, заявява зам.-председателят на КС на КСБ. По онова време 90% от проектите не се изграждат на практика. „Най-фрапиращият случай беше пристанище Червен бряг. Три дни се чудих дали е някакво съвпадение с град на Черно море или на р. Дунав. И след като не успях да го намеря там, стана ясно, че е Червен бряг до Мездра. Но това беше мечта на управляващите тогава”, обяснява той.
От 1991 г. се занимава с частен бизнес. От 1993 г. е във фирма „Бокар” заедно с още двама съдружници. От тогава до днес изграждат много обекти. Имат построени над 600 хил. кв. м, и то във всички сфери на строителството - индивидуални и редови къщи, жилищни комплекси, блокове, офисни и промишлени обекти. „Няма тип строеж, който да не сме строили в рамките на тези деветнайсет години. На 23 септември (днес) отбелязваме годишнина от създаването на фирмата”, допълва инж. Якимов.
„В момента на всички им е трудно, но кризата има и положителна страна”, усмихва се той. Всички фирми преразгледаха нерационалния си начин на работа. Мобилизираха силите си и се изчистиха от всички излишни дейности, които извършваха. Когато бизнесът на човек е в разцвет, той не се замисля за тези неща”, подчертава зам.-председателят на КС на КСБ.
Кризата дисциплинира персонала
Тя принуди всеки един да определи ясна посока на усилията си. „Преди две години и половина ние преценихме, че нашата подходяща формула е окрупняването на структурите. Създадохме консорциум, в който сме участници. Той се състои от шест фирми и една като асоцииран член. За съжаление се оказа, че не е достатъчно само желанието за окрупняване. Необходимо е да се измине дълъг път, за да могат тези фирми да заработят заедно. В момента това и правим”, заявява той.
„За мен най-добрият начин за излизане от кризата е изнасяне на строителството извън България”, подчертава инж. Якимов. Много държави, например Турция, изнасят строителство и внасят милиарди в хазната на държавата си.
Браншът в момента е поставен в ситуация, в която 80% от фирмите да имат свободни мощности и капацитет. „Има страшно много обекти извън границите на България, които могат да бъдат изпълнявани. Просто трябва да се намери подходяща форма за това как да бъде изнесено строителство. Това няма да се случи без съдействието на държавата. Аз мисля, че тук е важната роля на Камарата”, заявява той. Тя трябва да работи за обединяване на усилията на строителния бранш, за намиране на нови пазари и да „смели“ информацията, ако иска да получи помощ от държавата. „Ако й предложим готови решения и ги поставим на масата, мисля, че няма да има възражения Правителството да съдейства на строителния бранш”, обяснява идеята си зам.-председателят на КС на КСБ. По този начин се решават няколко проблема едновременно. Първо, ще се влеят пари в хазната на държавата. И второ, ще се решат социални проблеми, свързани с огромната безработица, която избълва строителният бранш. Така вместо да плаща социални помощи на строителите, държавата може да вложи тези пари в гаранционен фонд, който е необходим за банковите гаранции, споделя инж. Якимов. Те от своя страна могат да бъдат застраховани и държавата да влезе без риск в ситуацията, като застане зад бранша.
„Ако една фирма отиде сама на чуждия пазар, вероятността да се издъни е по-голяма, отколкото ако целият строителен бранш обедини усилия и го
направи.
Това е моя мечта
По тази тема съм разговарял с председателя на КСБ инж. Светослав Глосов, с председателя на ОП на КСБ – София, инж. Николай Станков, и мисля, че има разбиране в тази посока”, допълва своите аргументи Якимов.
Според него търговските представители на България в арабските страни могат да помогнат, като събират необходимата информация за строителите. „Едно от нещата, които можем да направим, е да изпратим представители на Камарата в държавите от Близкия изток и Северна Африка, като Катар, Оман, Мароко, Алжир и т.н. Стъпим ли на едно място, придобием ли опит и самочувствие, то вратите започват да се отварят лека-полека”, заявява той. Според него там ни познават, защото сме строили в тези страни. Голяма част от държавите са пращали свои кадри да учат у нас и имат сантимент към нас.
Много строители, които са работили, имат опита, познанията да работят с тях. Познават манталитета им. Това е огромно предимство. „Струва ми се, че ако наистина се работи целенасочено и съвсем последователно, има хляб за следващите двайсет години. България ще забрави, че има проблеми в строителството”, допълва своето предложение той.
Според него трябва да се обърне особено внимание и на още един начин за изпълняване на обектите – принципа на публично-частното партньорство. Ако се въведе в истинския му вид, т.е. проект, в който участват няколко страни в една конкретна задача, той ще е успешен. Всяка една ще участва със свой дял, с което ще поеме и отговорности. Банките, виждайки, че се сформира сътрудничество по линията на ПЧП, отпускат по-лесно средства в тази насока. Това означава, че се гарантира финансирането на обекта. Механизмът действа не само по време на изпълняването на строителството, но и до приключване на жизнения цикъл на проекта. „Тогава няма да има ощетени субекти. Ще липсват ниските цени на строителството, които са големият бич”, обяснява той.
„Според Закона за обществените поръчки ние подлежим на мониторинг в продължение на няколко години и ако се окаже при проверката, че обектът не е изпълнен качествено, трябва да връщаме пари”, заявява във връзка с предлаганите най-ниски цени по време на търговете той.  
„Мечтая за железни правила за строителство в България. Но толкова силни, че да не можеш да добавиш един пирон на фасадата без проектанта. Мечтая
архитектите да гледат мащабно,
а не всяка една сграда да се изгражда сама по себе си. Когато ситуираш една постройка, тя трябва да хармонизира на всичко останало. Винаги, когато сме започвали един обект, сме гледали в перспектива, какво може да се случи в карето, където попада той. Затова мечтая, а не за небостъргачи”, разказва за желанията си строителят.
Много перспективен за държавата, респективно за строителния бранш, е и тъй нареченият нов втори правителствен център според инж. Якимов. Разработен и одобрен е концептуален проект за него. Той може да стане по линията на публично-частното партньорство. Теренът се намира на 4-ти км в София, бившият щаб на армията. „Държавата трябва да е инициатор и да покани първо архитект, който да разработи идеен проект, след което да се поканят конкретните инвеститори. Местоположението на терена е изключително подходящо и би привлякло интереса на много инвеститори, а държавата ще съсредоточи своите учреждения на едно място, в момента те са разпръснати. Просто държавата трябва да почне да мисли в тази посока”, завършва инж. Егмонт Якимов.