Камарата на строителите в България (КСБ) обяви 2025 г. за Година на строителния техник. Още в първия брой на в. „Строител“ за т.г. председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев разказа за инициативата в специално интервю за изданието. Идеята за Година на строителния техник е на Пламен Иванов, член на УС на КСБ и председател на ОП Пловдив. Чрез реализирането й Камарата иска да покаже уважението си към заслугите на многобройните строителни техници за неуморния им труд, полезност и отговорност. През годината ще бъдат организирани множество мероприятия, свързани с темата. По идея на в. „Строител“ ще се проведе и конкурс „Строителен техник на годината“.

Изданието на КСБ създаде и специална рубрика. Първият гост в нея бе инж. Христо Димитров, председател на Контролния съвет на КСБ, който е започнал професионалното си развитие като строителен техник. Инж. Димитров разказа за предизвикателствата, през които е преминал, и какви качества трябва да притежава строителният техник. Следващият гост в рубриката бе инж. Саркис Гарабедян, който е зам.-председател на УС на Научно-техническия съюз по строителство в България и член на Комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС. Той също е започнал професионалния си път като строителен техник. Гост в рубриката бе и кметът на община Раковски Павел Гуджеров, който е строителен техник, завършил обучение по професията, организирано от ОП на КСБ - Пловдив, Професионалната гимназия по строителство и архитектура – Пазарджик, и ВСУ „Любен Каравелов“.

Срещнахме Ви и с най-възрастния строителен техник Вельо Велев, който на достолепните 92 години продължава да споделя знания и опит с колегите си и да изпълнява добросъвестно функциите си на строителен техник.

В настоящия брой насочваме фокуса към младото поколение в строителството – разговаряме с 30-годишния инж. Кристиян Страхилов – мотивиран технически ръководител в „Хидрострой“ ООД – Перник, и пример за съвременните професионалисти в бранша.

Емил Христов

Ренета Николова

Няма по-хубаво чувство от това да видиш сграда, която си построил, и да си кажеш: „Това го направих аз!“

Инж. Страхилов, разкажете ни малко повече за себе си – как започна Вашият професионален път в строителството и защо избрахте именно тази професия?

Причината да се насоча към строителството се корени още в ученическите ми години. В училище винаги са ми вървели точните науки – математика, физика. По предложение на един от моите преподаватели реших да проуча възможностите, които предлага Университетът по архитектура, строителство и геодезия. Запознах се с дисциплините, които се изучават, и ми стана интересно, затова реших и да кандидатствам.

А защо избрахте конкретно да станете строителен техник?

Това, което ме спечели и реших да приема тази отговорност, е, че строителният техник е връзката между идеята и нейното физическо изпълнение. Виждаш как чертежите се превръщат в нещо реално. Строителният техник е свързващото звено между двете, той отговаря за самото изпълнение, за динамиката на обекта. Решава проблеми, които възникват в последния момент – това е най-интересната част. Да виждаш как от една поляна, буквално от нищо ден след ден се изгражда нещо солидно и красиво, е огромно удовлетворение.

Съществува ли във Вашето семейство традиция, свързана със строителството, и как беше приет от близките Ви изборът да се развивате именно в тази сфера?

Един от дядовците ми е бил строителен техник, но за съжаление аз не го познавам, защото той е починал, преди да се родя. Решението да започна работа в този бранш бе изцяло мое, а родителите ми реагираха много положително. Те изцяло ме подкрепиха и приеха този избор като логично продължение на моите силни страни. Зарадваха се, защото видяха, че съм се спрял на стабилна и сериозна професия, която изисква качества като отговорност и прецизност, а те винаги са се опитвали да ме възпитат на такива ценности. Родителите ми знаеха, че се справям много добре с математиката, и споделиха, че решението ми им се вижда като чудесна идея.

Разкажете ни как протича един Ваш типичен работен ден. Какво се случва от сутринта до вечерта на един строителен обект под Ваше ръководство?

Дните винаги са много динамични. Моята работа на обекта започва рано сутринта. Първото и най-важно нещо е инструктажът по безопасност. Събираме екипите и обсъждаме задачите за деня, като напомняме за специфичните рискове, свързани с тях. След това правим разпределение на дейностите – кой екип какво ще изпълнява. Когато вече работата на терен започне, аз обикновено трябва да обработя документация, както и да изпратя редица имейли, но свърша ли я, основното ми задължение е да бъда на терен и да наблюдавам всичко, което правят работниците. Обикалям обекта, говоря с хората. Проверявам дали се спазват здравословните и безопасни условия на труд, дали всичко се прави според приетите норми и следя за качественото изпълнение.

А какъв е обектът, на който сега работите?

В момента изграждаме техническа сграда в ТЕЦ „Република“ в град Перник. Зданието е двуетажно, като площта на всеки един от етажите е около 200 кв. м. На обекта ние изпълняваме грубия строеж, зидарията и съответно водопровода и канализацията. Отделно правим фундаменти за естакади, които водят тръбни пътища към т.нар. когенератор.

Веднага след университета ли започнахте работа в „Хидрострой“ ООД - Перник. Какъв е пътят Ви в компанията до този момент?

Да, това беше скок директно в дълбокото. Веднага след завършването станах част от екипа на „Хидрострой“ ООД - Перник. Първите ми задачи бяха свързани с изграждане на водопровод. Даже ми се падна доста отговорен обект – строителството на водопроводна мрежа с дължина около 3,5 км в Брезник. След това продължихме с канализации пак в Брезник. Имах възможност да работя и по изпълнение на груби строежи на фундамент на къща. Справяли сме се и с аварии по водопроводната мрежа.

Къде срещнахте по-големи предизвикателства – при изпълнението на ВиК обекти или при сград­но­то строителство?

Всяка дейност има своите трудности и предизвикателства, които трябва да се преодолеят. При ВиК обектите е ключово планирането – всички части и материали трябва да бъдат предвидени и заявени навреме, за да може работата да върви безпроблемно. За цялото трасе е нужно да си направил план и да си дал съответната заявка, така че работниците да разполагат с абсолютно всичко необходимо, то да е доставено на обекта и те да изпълняват дейността си по план.

В сградното строителство пък най-важното е координирането на доставките, например за бетон или армировка. Това са различни процеси, всеки със своята специфика.

Как един млад ръководител се приема от по-възрастните и опитни работници на обекта? Как се печели тяхното уважение?

Това е двустранен процес и може би най-голямото предизвикателство е в началото. Даваш мнение и слушаш по-опитните какво ти казват. Нормално е по-възрастните да имат необходимата експертиза и да могат да си свършат работата бързо и качествено. Затова подходих към тях с уважение от самото начало. Никога не съм отивал с нагласата, че аз знам всичко, защото съм завършил университет. Напротив, ясно показах, че съм там и за да се уча от тях. Важно е да отбележа, че и те винаги слушат какво им казвам. Разбира се, в крайна сметка моята дума е финална, все пак аз нося отговорността. Но задължително изслушвам техните предложения, защото те често дават по-рационално и ефективно решение, тъй като са се сблъсквали с даден казус много пъти.

Никога не съм усещал пренебрежително отношение от по-опитните от мен и мисля, че съм изградил добри професионални връзки с тях. Добре ме приемат. Мога да кажа и че се радват, защото виждат млад човек, който е решил да се занимава със строителство.

Коя беше първата труднос, с която се сблъскахте, и как решихте проблема?

В работния процес всеки ден изникват нови предизвикателства и неща, които трябва да се решават. Няма как да откроя първото или едно от тях. Важно е да използваш логика и на момента да взимаш бързи и правилни решения, за да може да продължи работният процес.

Кое според Вас е най-важното, на което до момента професията Ви е научила, и има ли урок, който не бихте забравили?

Най-важното, на което ме е научила професията, е дисциплинираност и отговорност. Това са качества, без които строителният техник няма как да работи. Трябва да си стриктен, да можеш да спазваш срокове, да следиш за правилното изпълнение на нещата, да си съвестен в работата, която поемаш, да ръководиш и да сплотяваш екипа. От голямо значение е и да имаш обратна връзка с работниците, да можеш да ги контролираш, да знаеш кога какво да кажеш. Задължително е да им осигуряваш благоприятни условия на труд и като цяло да им е комфортно на терен. Мога да се похваля, че по мое предложение на хората, с които работя, бе осигурен хладилник, за да може в горещото време да имат достъп до студена вода.

Преходът от теорията в университета към практиката на обекта не е лесен. Достатъчно подготвен ли се почувствахте и как преодоляхте тази разлика?

Определено не се почувствах подготвен. Затова съм благодарен, че в началото имах период на обучение от около две-три седмици с друг, по-опитен строителен техник, който ми помогна да навляза в нещата. Както споменах, научих много и от възрастните работници на обекта, слушах внимателно какво ми казват, защото са хора с богат опит. Всичко това ми помага по-лесно да взимам финалните решения.

Кой беше най-интересният съвет, който получихте от тях?

Не мога да се сетя за конкретен, но ако трябва да обобщя, бих казал, че от тях научих, че е много важно да се правят планове предварително и да се опитвам максимално добре да изчисля какво може да се случи при дадена ситуация. Да съм подготвен винаги за най-лошия вариант. Затова гледам да имам не само основен план, но и план „Б“, а даже и „В“.

Имате ли и други млади колеги в компанията, които са решили да се занимават с тази професия?

В момента на обекта в ТЕЦ „Република“ има едно 20-годишно момче, което е общ работник и съвместява дейността си на строежа с ученето. Имам и още няколко колеги, които са малко по-възрастни от него и успоредно учат занаят.

Ето и един интересен случай от това лято със студент, специалност архитектура, който все още учи, но изяви желание да присъства на нашите обекти, за да натрупа опит, както и да придобие представа за работните процеси, как се случват нещата на практика, как се пренасят чертежите върху терена, как става реално връзката между теорията и практиката. Показахме му как се прави водопровод в сграда на моя обект. В момента е с друг колега на жилищен блок. Определено компанията ни е отворена към младите, които искат да придобият опит. Опитът изгражда добрите майстори.

Как новите технологии – изкуствен интелект (ИИ), дронове, специализиран софтуер – променят работата Ви? Притеснявате ли се, че те биха могли да изместят човека в бъдеще?

За мен те са изключително полезен инструмент, а не заплаха. Аз използвам често AutoCAD. С изкуствен интелект съм проверявал прости греди и ми даде абсолютно точни резултати. Използвал съм ИИ и за по-сложни задачи, като например да чете чертежи и да смята армировка, но безплатните версии на приложенията с изкуствен интелект все още не се справят перфектно с подобни неща. По­тен­циа­лът на ИИ е огромен и го виждам като асистент в бъдеще. Дроновете също са от голяма помощ при заснемане и следене на по-мащабни обекти. С тях можеш да достигаш високи места, да ги огледаш подробно и да направиш снимки и видео, които после да са ти от полза. Но не мисля, че технологиите могат да ни изместят от работа на терен. Няма как, защото цялата комуникация, лидерство, контрол и способността да реагираш на неочакваното се извършват от човек. Необходимо е да има строителен техник, който да съблюдава всичко. Технологията е инструмент, но човешкият фактор на обекта остава незаменим. Трябват си две ръце и някой, който да извършва физическата работа.

Какво бихте казали на Вашите връстници, за да ги мотивирате да погледнат към строителството като възможност за реализация?

Строителството е изключително широка специалност, в която всеки може да намери нещо, което да го заинтересува – било то ВиК, изграждане на пътища, инфраструктура, ландшафт. Отговорна професия е, която изисква много голяма дисциплина и планиране на нещата. Трябва да си добър във всичко, което правиш, за да успееш в бранша. Тя дава възможност да се работи както на бюро, така и на обекта. Най-важното е, че с труда си спомагаш да бъде създадено нещо, което остава за поколенията. Няма по-хубаво чувство от това да видиш една сграда, която си построил, и да си кажеш: „Това го направих аз!“.

Какво според Вас трябва да се промени в образователната система и какви стъпки могат да предприемат университетите, за да направят строителната професия по-привлекателна за младите хора?

Може би трябва да има малко повече практика. Когато аз бях в университета, имахме такава чак към края на следването. Според мен трябва да се започне с посещения на реални обекти, за да се запознаят хората на терен с процесите, а не да се учат само на теория.

Къде се виждате след 5-10 години?

Пак в строителния бранш със сигурност. Надявам се да съм на някоя по-ръководна позиция с повече отговорности, където ще мога да участвам в стратегическото планиране и да работя по големи проекти. А професионалната ми мечта е да построя жилищен блок.

Радваме се, че можем да представим млад професионалист като Вас на страниците на в. „Строител“. Каква според Вас е ролята на специализирано издание като нашето за бранша?

Вестник „Строител“ дава възможност за популяризиране на професията. Чрез медията може да се достигне до повече хора и най-вече младите да се запознаят със строителната професия, с изискванията към нея и необходимите качества, които трябва да се владеят, за да са успешни.

Вашата медия дава обективна и точна оценка на всичко случващо се в строителния бранш в страната. Отразява различни срещи, инициативи, конкурси, свързани със строителните обекти, което е много интересно. Мисля, че специализирано издание като в. „Строител“ може да помогне да се привлекат повече млади хора към професията.

И за финал - какво бихте пожелали на нашите читатели от страниците на в. „Строител“?

Пожелавам на читателите на в. „Строител“ най-вече да са живи и здрави, да гледат напред към бъдещето смело и да търсят нови предизвикателства.