Г-н Кампогранде, в България строителният сектор в момента обсъжда как механизмите за индексация на цените могат да се използват в строителни договори с частни възложители. От гледна точка на Европейската федерация на строителната индустрия каква е причината темата да се превърне във водеща на деня?

Всъщност войната в Украйна вече оказа натиск върху цените на енергията и върху веригите на доставки в строителството, а сега по-скорошните събития в Близкия изток правят общата ситуация още по-проблематична. Цялостната геополитическа нестабилност не е добра нито за строителите, нито за инвеститорите. Повишенията на цените на петрола имат незабавен ефект върху строителните компании, които трябва да придвижват механизация от един строителен обект към друг, но и дългосрочен ефект, тъй като неизбежно ще засегнат и продуктите, използвани в строителството, които са производни на петрола, като например битумни материали (асфалт, покривни мембрани), пластмаси (PVC тръби, изолация), синтетичен каучук, лепила и бои.

Комбинацията от всички тези елементи прави темата от първостепенно значение за сектора.

Как според Вас строителните компании в Европа се справят в момента със силното колебание на разходите при изпълнението на дългосрочни проекти?

Проблемът не е нов и в миналото сме преживявали няколко ситуации, които са имали подобно въздействие върху цените. Поради тази причина няколко държави, като например България, решиха да въведат механизми за преразглеждане на цените основно при обществените поръчки с цел да обхванат големи проекти с по-дълъг срок на изпълнение.

За частните договори, дори за големи проекти, няма напълно общ подход, главно защото компаниите понякога предпочитат да преговарят за това директно с клиента си във всеки отделен случай.

Означава ли това, че Европейската федерация на строителната индустрия не вижда проблем в настоящата ситуация, пред която са изправени изпълнителите?

Напротив, нестабилността, с която се сблъскваме, и колебанията в цените е невъзможно да се предвидят правилно при подаване на оферта. По-специално за големи проекти, които изискват значителни количества продукти и продължават няколко години. Няма как строителна компания да закупи предварително големи количества стомана или цимент и да ги съхранява някъде, за да се предпази от възможно бъдещо увеличение на цените им.

Смятаме, че във всеки договор трябва да има механизъм за преразглеждане на цените, който позволява да се отчитат такива развития. Не е справедливо и дори е контрапродуктивно тези рискове да се поемат единствено от изпълнителите.

Какви видове механизми за коригиране на цените се използват понастоящем на различните европейски пазари? Има ли конкретни най-добри практики, които са се доказали като ефективни за изпълнителите?

Няма единен механизъм и всеки от тях трябва да бъде съобразен със спецификите на съответния сектор и държава. Повечето от тях се основават на референтни индекси, които задействат индексация на цените, предвидени в първоначалния договор, когато тези индекси надхвърлят определен праг.

Според Вашия опит как инвеститорите, изпълнителите и клиентите могат да работят заедно, за да управляват тези рискове по балансиран начин?

Строителният проект, и по-специално големите такива не могат да бъдат разглеждани като обикновена сделка между купувач и продавач. Те по-скоро представляват дългосрочно сътрудничество между възложителя и изпълнителя на строителните дейности. Следователно е в интерес и на двете страни проектът да бъде изпълнен навреме, с адекватно ниво на качество и в рамките на предвидения бюджетен пакет.

В интерес на клиента е също така изпълнителят да може да реализира проекта съгласно поетите ангажименти и по тази причина рисковете, и по-специално непредвидените такива, следва да бъдат разпределени по разумен и балансиран начин.

Какво послание бихте отправили днес към българските строителни компании и предприемачи?

Строителните проекти съдържат широк спектър от рискове, като някои от тях (например техническите) могат да бъдат отчетени от изпълнителите. Други, които зависят от външни фактори и са непредвидими, особено в настоящата нестабилна геополитическа обстановка, трябва да бъдат разпределени по балансиран начин между участниците в проекта, включително клиента, независимо дали той е публичен или частен.

Ето защо е от ключово значение, особено ако не е предвиден механизъм за преразглеждане на цените, това да се случи възможно най-рано в първите фази на обсъжданията и преговорите с клиента. Търсенето на решения, след като проектът вече е в ход, със сигурност не е удачен вариант за справяне с проблема.