Регионалният клуб на строителите ветерани (РКСВ) в Смолян проведе Общо годишно събрание. То се състоя на 9 септември в залата на Областното представителство (ОП) на КСБ в Смолян. В заседанието участваха инж. Виктор Шарков, основател и председател на УС на НКСВ, Владимир Кехайов, член на Контролния съвет на КСБ и почетен председател на ОП на КСБ – Смолян, строители с дългогодишен опит и утвърдени общественици, свързани със строителния бранш, и Наталия Новкова, секретар на НКСВ.

В началото инж. Виктор Шарков запозна присъстващите с подробности от срещата, състояла се по-рано с кмета на община Смолян Николай Мелемов и председателя на Общински съвет – Смолян, Димитър Кацаров. На нея председателят на УС на НКСВ им е връчил плакети с девиза на НКСВ „Уважение и приемственост между поколенията“.

Събранието на РКСВ Смолян избра единодушно за свой председател Алеко Келешев, собственик и управител на фирма „Ай Пи Зет“ ЕООД и дългогодишен член на ОП Смолян. Роден е в с. Кутела, област Смолян, на 25.09.1954 г. Завършил е специалност „Строителен техник“ в бившия Строителен техникум в Пловдив. През 2023 г. e удостоен от ОП Смолян с приза „Устойчивост и перспектива в строителството“, а през 2025 г. е отличен като „Стожер на строителната традиция“. Наградата се присъжда на строители с дълга и впечатляваща кариера, пример за новото поколение. След като Алеко Келешев пое ръководството на РКСВ Смолян, той даде интервю за в. „Строител“, в което разказа за професионалния си път.

Недялка

Маргаритова,

ОП на КСБ – Смолян

Г-н Келешев, първо поздравления за избирането Ви за председател на РКСВ Смолян. Вие сте посветили десетилетия от живота си на строителството и на развитието на строителния бизнес в Родопите. Как стартирахте кариерата си и какво Ви привлече към тази професия?

Всичко започна през далечната 1977 г. Тогава бях назначен за отговорник по строителната дейност в Горско стопанство – с. Славейно. Първата ми голяма задача беше да построя административно-стопанската сграда на стопанството. Справих се добре и именно тогава у мен се зароди интересът към тази професия.

Професионалният ми път продължи през 1981 г., когато поех отговорността за доставката, обработката и полагането на настилката от скално-облицовъчни материали за Новия център на град Смолян – проект, по който работих цяло десетилетие до 1991 г. След промените трябваше да премина в частния бизнес. Създадох собствен цех за обработка на скално-облицовъчни материали в Асеновград и до 1999 г. реализирахме десетки обекти с облицовки и настилки.

Последва нов етап, в който се насочих към хидростроителството.

Стартирах с водноелектрическа централа – МВЕЦ „Алеко и синове – Кутела“. През ноември 2000 г. тя беше завършена и пусната в експлоатация като първата частна електрическа централа у нас след демокрацията. Последваха ВЕЦ „Давидково 1“ (2001–2002 г.) и ВЕЦ „Давидково 2“, която беше готова в края на 2005 г. През 2006 г. започнаха дейностите на МВЕЦ „Баните“ и приключиха в рамките на 2009 г., а 2010 г. стартирахме МВЕЦ „Сливка“ и МВЕЦ „Хладилника“, които завършихме 2012 г. От 2014 г. до момента компанията ми е ангажирана с поддръжката на ВЕЦ и общо строителство, като сред текущите ни проекти е и изграждането на нова жилищна сграда.

Паралелно с работата ми по скално-облицовъчните материали бях силно ангажиран и с Давидковското рудно поле. Историята там е дълга и показва огромния потенциал на нашия регион. Проучванията всъщност започнаха още в периода 1954-1980 г., като тогавашното Геологопроучвателно предприятие в Асеновград направи мащабни изследвания. Техните доклади категорично доказаха, че земята ни крие богати находища на подземни богатства – основно олово и цинк. Веднага след това, от 1980 г. до 1990 г., на терен влезе „Минстрой“ - Мадан, като за цяло десетилетие се извършиха сериозни СМР по подготовката на находището. Години по-късно, между 2015 г. и 2019 г., ние подновихме дейността и направихме нови геоложки проучвания, изцяло съобразени с изискванията на законодателството. Изготвихме подробен и солиден доклад, който отново потвърди големите запаси на рудното поле. За съжаление въпреки доказания потенциал и изрядните документи заради чисто административни пречки и бюрокрация досега все още няма издадена концесия за добив.

Какъв беше строителният бранш в Смолян, когато започнахте?

Когато прохождах в професията, Родопите бяха една огромна строителна площадка. В Смолян се изпълняваха мащабни, архитектурно сложни обекти, които изискваха изключителна мобилизация. Работеше се при сурови планински условия, често с дефицит на материали, но с огромна дисциплина. Строителният бранш в региона тогава беше гръбнакът на местната икономика и се ползваше с огромно уважение от обществото.

Какви бяха отношенията между строителите във Вашата младост? Имаше ли силно чувство за колегиалност и взаимопомощ? Какво означава за Вас думата „майстор“?

Отношенията бяха повече от добри, изпитвахме дълбок взаимен респект. Помагали сме си изключително много – и с техника, и с жива сила, и със съвети. Нямаше я днешната агресивна конкуренция, имаше кауза.

За мен „майстор“ е свята дума. Това е човек, който създава траен продукт благодарение на своите умения и упорита работа. Майсторът е умен човек с голямо сърце, напълно отдаден на това, което създава. Той притежава огромно чувство за отговорност и силна воля, защото знае, че съграденото от него ще го надживее.

Как се промени строителството през десетилетията, в които работихте?

Строителството претърпя огромно технологично развитие. Навлязоха много по-добри технологии, съвременна и мощна техника. Днес се строи много по-бързо и по-лесно в сравнение с миналото. Ръчният тежък труд намаля драстично, а материалите станаха много по-достъпни и разнообразни.

Какво отличава бранша във Вашите очи днес?

Браншът е изключително динамичен и пазарно ориентиран. За съжаление изгубихме част от онази романтика и спойка между хората, която имахме преди. Сега всичко е срокове, бюджети и договори. Положителното е, че младите колеги имат достъп до световния опит и софтуерни решения, но понякога усещам липса на достатъчно подготвени кадри на терен, което е сериозно предизвикателство.

Какви са основните цели, които си поставяте като председател на Регионалния клуб на строителите ветерани в Смолян?

Основната ми цел е да бъдем полезни и с каквото можем да помагаме на младите строители – с идеи, с експертни съвети при сложни казуси и най-вече да им даваме кураж за развитие в тази трудна област. Нашата мисия е да съхраним паметта за съграденото в Смолянско и да предаваме щафетата с достойнство.

Какви инициативи бихте искали да реализирате?

Желанието ми е да организираме редовни срещи между ветераните и младите инженери и строители от Областното представителство на КСБ в Смолян, за да обменяме опит „на живо“. Също така може да планираме срещи с ученици от професионалните гимназии, за да им покажем, че строителството е достоен занаят. Обмисляме и създаването на летопис или фотоизложба, която да запечата историята на най-значимите градежи в Средните Родопи.

Смятате ли, че опитът на строителите ветерани може да бъде полезен на днешните професионалисти?

Разбира се. Смятам, че имаме натрупан огромен и безценен опит, който можем и трябва да предаваме на професионалистите. Новите технологии са прекрасни, но те не могат да заменят усета към терена, познаването на родопската почва и климат, както и майсторството при справянето с неочаквани ситуации на обекта.

Какво Ви дава сили и желание да продължавате да бъдете активен в професията?

Строителството е моята сила и моята слабост. Когато човек е прекарал целия си съзнателен живот на обектите, той не може просто да спре и да забрави. Моторът ми е желанието да виждам как регионът ни се развива и как след нас остават красиви и сигурни градежи.

Известно е, че Вашите синове вървят по стъпките Ви в бизнеса. Какво ги съветвате днес?

Винаги ги съветвам да бъдат постоянни в работата си, защото в строителството лесните победи бързо се забравят, а трудностите се преодоляват само с упорство. Казвам им да слушат интуицията си и на първо място – да бъдат добри колеги с другите в бранша. Името се гради с години, а се губи за секунди.