Инж. Милен Димиев, изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър: Приоритетите ни са да покрием на 100% територията на страната с кадастрална карта и да стартираме новата информационна система

Инж. Димиев, първо приемете поздравления от Съвета на директорите и екипа на в. „Строител“ за назначаването Ви за изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Какво е състоянието на кадастъра в момента?

Благодаря Ви за поздравленията. Познавам системата на Агенцията от години и назначаването ми на поста изпълнителен директор е голяма отговорност и привилегия за мен. АГКК е една от най-големите и важни структури в държавата. Натоварена е с изключително отговорни задачи, които се ползват от почти всеки гражданин и институция. Нашата работа практически опира до всеки физически имот в държавата, натоварването е значително и това се случва в условията на максимално голяма публичност, тъй като експертите ни работят заедно с хората – очи в очи или онлайн, ползвайки някоя от десетките ни услуги.

Мога да кажа, че системата на АГКК работи много добре. Разбира се, няма как да отрека, че имаме известни проблеми, но по-важното е, че обществеността получава все по-качествени услуги, а паралелно с това продължава и нашата професионална дейност в останалите направления. Например сред приоритетите ни е да покрием на 100% територията на държавата с кадастрална карта. Насочили сме усилията си и към надграждане и модернизация на нашата информационна система, за да може да работи още по-съвършено.

Какви краткосрочни и дългосрочни приоритети си поставяте като изп. директор на АГКК?

Споменах две от първостепенните ни задачи – пълно национално покритие с кадастрална карта и успешно пускане на новата информационна система. Разбира се, много е важно да проведем и бързо обучение за работа с нея на всички заинтересовани страни, за да имаме наистина подобряване на обслужването на гражданите. Целта е системата да стане още по-бърза, сигурна и удобна. Т.е. потребителят да получава част от услугите ни директно на смартфона си, а това означава много спестено време, а и средства.

Работим и за приемане на национална стратегия за развитието на дейностите по геодезия, картография, кадастър и геоинформатика. Така ще внедрим съвременните световни достижения на научните и технологични среди. Готвим и належащото осъвременяване на някои инструкции и наредби. Паралелно усилията ни са насочени и към продължаване на дейностите по геодезия – преизмерване на първокласните нивелачни линии, актуализиране на специализираните карти по Черноморието, ускоряване създаването на цифрова кадастрална карта и регистри съгласно целите по Националната програма за развитие „България 2030“.

Дългосрочен приоритет е осъвременяването на държавната гравиметрична мрежа, мрежата от мареографни станции и създаване на цифрова едромащабна топографска карта на страната.

В какво кадрово състояние е Агенцията? Има ли спешни проблеми за решаване в структурата? Срещате ли трудности с намирането на подготвени кадри за назначаване в Агенцията?

Радвам се, че в АГКК е създаден прекрасен екип от различни специалисти. Амбицията ми е да продължа професионалното развитие на колектива, включително чрез активно обучение на колегите с цел придобиване на нови знания и умения, особено в област­та на цифровите технологии. Като цяло нямаме непопълнени свободни работни места както в централата в София, така и в отделните служби в страната. Имаме обаче нужда от назначаването на допълнителни инженерни кадри, предвид задачите, стоящи пред Агенцията. Проблемът е, че за тези специалисти, които са все по-малко, се налага да се конкурираме с бизнеса, а той има възможност да предложи по-атрактивни условия на труд. Заел съм се със задачата и заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова ще предприемем сериозни стъпки в тази посока.

Ще има ли нови проекти за цифровизация на кадастралната информация и как ще бъдат реализирани те?

За съжаление в последно време този процес беше оставен на заден план. Дори отчитам, че от година и половина насам не са възлагани нови проекти в тази насока. Полагаме активни усилия и до края на 2024 г. планираме да обявим обществена поръчка за създаване на кадастрални карти за населени места в 10 области от страната. Подобни проекти ще заложим и за 2025 г. До края на годината сме амбицирани и да има договори за изработване на специализирани карти по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Работим и по нормативни актове, позволяващи ни да стартираме създаване на цифрова едромащабна топографска карта.

Какви инвестиции в нови технологии и софтуер ще бъдат направени, за да се подобри работата на Агенцията?

Планираме в рамките на 2024 г. да пуснем в действие новата ни информационна система, за която споменах вече. Ще ни отнеме доста време, за да изброя всички иновативни технологии, които сме внедрили в нея. Потребителите ще имате възможност да се запознаете с новостите, които прилагаме. Съобразили сме се с всички възможни иновации, за да имаме една модерна и устойчива система, която да е полезна за гражданите и институциите. Сегашната ни информационна система е доста остаряла и понякога дори ние срещаме трудности с нея, защото просто не е пригодена към сегашните условия.

Необходими ли са законодателни промени, за да се подобри дейността на АГКК?

Да, имаме нужда от промяна на нормативната система, с която работим, и тя е в няколко направления. Например предложено е изменение на текстове от Закона за кадастъра и имотния регистър още през есента на 2023 г. За него има консенсус с геодезическите организации и образователни институции в сектора. Промените са внесени за разглеждане в последните две Народни събрания, на които обаче не достигна време, за да ги приемат. В същото време изменението е важно, за да можем да надградим новата информационна система с допълнителни функции, които още повече да подобрят дейността на АГКК.

Как Агенцията по геодезия, картография и кадастър подпомага изпълнението на проекти за инфраструктурно развитие?

Всъщност кадастърът е в основата на реализацията на всеки инвестиционен проект. Никой не може да планира нищо, ако не знае кой е имотът, къде се намира, площта му, неговите граници, категорията, предназначението. Изграденият обект също се нанася в кадастралните планове и карти, от особена важност е използването на коректна геодезическа основа, така че целият процес започва и завършва с геодезия и кадастър. Освен проектите за инфраструктурно развитие много съществена роля Агенцията има и при отстраняване на съществуващи явни фактически грешки в неурбанизираните територии, както и поддържане на изходните точки и репери от държавните геодезическа и нивелачна мрежа. В тази връзка бързото изпълнение на заявените услуги и наличието на пълни и коректни данни в АГКК е ключово за реализацията на инфраструктурните проекти.

Как Агенцията ще се справя с предизвикателствата, свързани с интеграцията на различни картографски и геодезически данни от различни институции?

Интеграцията на картографски и геодезически данни от различни институции е предизвикателство за Агенцията. В различни нормативни актове е указано предаването на тези данни в АГКК, което по една или друга причина към момента не се случва и е повод за сериозна работа и в тази посока. В началото на следващата година се надявам да имаме функционалната възможност да започнем интеграцията на данни от експлоатационните дружества.

Какви нови технологии и методи се прилагат в дейността на Агенцията за подобряване на кадастралните услуги?

Част от инженерите по геодезия като правоспособни лица от няколко години са оправомощени от закона за издаване на скици от АГКК. Тяхната дейност сериозно подобрява бързината на извършване на тези кадастрални услуги. В продължение на темата за внедряването на новата информационна система тук е мястото да отбележим, че в рамките на тази календарна година се предвижда закупуването и на нова информационно-комуникационна техника, която ще отговаря както на най-високите изисквания за мрежова сигурност, така и на последните тенденции в ИТ технологиите. Като част от новите технологии и методи ще се внедрят и използват последни версии на системи за управление на бази данни, както и базов ГИС софтуер. Планира се и актуализация на формата за запис на кадастрални данни.

Как планирате да работите с браншовите организации и по-специално с Камарата на строителите в България?

Агенцията има тесни контакти с геодезическите браншови организации, част от които членуват в Координационния съвет на браншовите организации в областта на строителството. Надявам се на още по-ползотворно сътрудничество с Камарата на строителите в България и с Камарата на архитектите в България. Готови сме да съдействаме на КСБ по всички въпроси, свързани с геодезическа и кадастрална дейност.

Четете ли в. „Строител“ и полезно ли е за Вас изданието?

Да, винаги когато имам възможност. Изданието е полезно не само за строителния сектор, но и за всички, свързани с него. Хубаво е професионалистите от различните области, изпълнителната и законодателната власт да имаме издание, което на едно място да представя какво се случва в отрасъла, как се развива държавата, браншът, какви са новостите, а и нуждите на отделните сектори. Много е важно да ползваме чиста информация. Използвам случая да Ви благодаря за интереса и да Ви пожелая да отразявате все така задълбочено и обективно новините в строителния отрасъл.

Имаме възможност да направим това интервю за в. „Строител“ в навечерието на Димитровден. Какво ще пожелаете на бранша по повод празника?

Съдейки по услугите, които извършва кадастърът, се усеща оживление в строителството. А какво е по-важно за един строител от това да има работа, сигурност и перспектива? По повод празника поздравявам всички строители и пожелавам преди всичко здраве на заетите в бранша и на техните близки. Желая още много нови професионални успехи и удовлетвореност от постигнатото.