Емил Христов

Ренета Николова

Г-н Юмер, бихте ли се представили и да ни разкажете малко повече за професионалния Ви път?

Аз съм сертифициран BIM мениджър с над 13 години опит. Професионалният ми път започна в Дания, където специализирах „Архитектурни технологии и управление на строителството” (ATCM) в UCN (Университетски колеж на Северна Дания). Там започнах да се интересувам от BIM технологиите и видях техния потенциал, който революционизира индустрията.

След това се преместих в Малта, където получих бакалавърска степен „Архитектура“ в Университета на Малта. Направи ми силно впечатление, че тази страна е дигитално по-изостанала. Някои процеси се случват бавно и това влияе много на организацията на работа. По този начин има опасност човек да допусне и повече грешки. Аз видях това като възможност да рекламирам и ръководя BIM в Малта. Започнах работа с една от най-големите архитектурни компании, свързана с Corinthia (5-звездна хотелска верига).

Въпреки това беше много трудно, тъй като хората не бяха толкова мотивирани да прилагат BIM, затова се запитах дали би било по-успешно да работя с мотивирани хора, което ми позволи да изляза на международния пазар. Започнах да работя с компании от различни държави и установих, че всяка една от тях има специфични различия. Например в Съединените американски щати обръщат голямо внимание на постигането на резултати на практика, а не само на теория. Едно е да говорим за ползите от дигитализацията и съвсем друго да ги видим в действителност.

Вие сте основател на Integrated BIM („Интегрирани дизайн студия“ ЕООД). С какво се занимава компанията?

Нашата основна задача е да консултираме и да разработваме програми за автоматизиране на повтарящи се задачи, за да улесним цялата дейност в индустрията. Помагаме на компаниите да намалят своите разходи, забавяния и конфликти по даден проект. Също така подобряваме веригата на доставки, скоростта на производство, сътрудничеството и координацията между участниците при реализирането на даден обект.

Както казах, доста хора не разбират дигитализацията и за тях BIM е много сложно нещо (и скъпо). Тук идваме ние, за да внедрим нужните инструменти и внимателно да обясним как се случва всичко. Бил съм в много различни държави, говорил съм с представители на всякакви компании и винаги съм чувал оправдания защо не използват иновации. Посочва се, че екипът не е млад и не би могъл да се справи с новите технологии, или пък държавата и проектите са малки. Най-странно е оправданието, че проектите са твърде големи. Човек иска ли да си намери причина да не работи с някой цифров инструмент, винаги ще намери такава.

Нашата компания Integrated BIM помага най-вече на тези фирми, които искат да се развиват и да научат новостите в бранша. Там е силата ни, защото имаме една и съща визия с тях, съвместно искаме да постигаме резултати.

Първото нещо, което правим при работа с нов клиент, е да създадем обща стратегия. Разучаваме каква е визията на компанията. Тя се различава, и то не само според това дали е архитектурна, инженерна или инвеститорска. Много често предприемачите не са със сходни виждания – например дали ще продават имоти, или само ще ги изграждат. В началото се опитваме да разберем какво иска клиентът и правим подробен анализ, така че да отговорим на нуждите на компанията и тя да може да реализира по-голяма печалба.

Ако работим с архитектурна фирма, им помагаме те да не обръщат толкова голямо внимание на техническата част, а да имат необходимото време, за да създадат най-добрия дизайн и да не допускат грешки в проектите си. Това интересува архитектите.

Също така успешно внедряваме и изкуствения интелект в процеса на работа на всеки един клиент, с когото работим.

А как помагате на строителните компании?

Помагаме им най-вече да оптимизират процеса на работа. Ще дам пример с фирма, която искаше да реализира голям обект за близо 20 млн. евро, финансиран с публични средства. Той бе направен на 2D (скици/чертеж) и бяхме наети да създадем целия 3D модел на сградата. След като го изготвихме, установихме, че има много допуснати грешки в самия чертеж. Това много помогна на строителя при подготовката на документацията за участието му в тръжната процедура.

В резултат на нашите услуги целият процес беше оптимизиран и сега всичко се случва по-бързо, лесно и с минимално допуснати грешки. Те знаеха точно колко материали да поръчат, колко служители са им необходими за различните дейности. Не само имаха възможност много ясно да разпределят ресурсите си, но и във всеки един момент имаха ясна прогноза и знаеха какво би могло да се обърка или пък не.

За съжаление предприемачите в строителството все още са много далеч от новите технологии. Те трябва да осъзнаят колко преимущества им дава дигитализацията на процеса, че могат да постигнат повече и това ще се отрази и на печалбите им. Ключово е мениджърският екип на всяка една компания да го осъзнае, в противен случай браншът трудно ще продължи да се развива.

Бяхте лектор на семинар на тема „Дигитални разрешителни за строеж“, който се проведе в Бургас в края на април. Разкажете ни повече за събитието. Кои бяха основните акценти в него?

Основният акцент бе как да подпомогнем местните власти по отношение на изграждането на капацитет, който им е необходим за дигитализацията на строителния процес. Конференцията се проведе едновременно във всички държави членки на Европейския съюз. В Бургас събитието се организира със съдействието на Технологичния университет на Шанън (Ирландия) и по инициатива на Изпълнителната агенция за Европейския съвет по иновациите и за малките и средните предприятия (EISMEA). Идеята беше да се покажат най-важните стъпки, за да може всички страни в ЕС да имат дигитално разрешение за строеж. На самия форум бяха представени много анализи и визуални ревюта, за да покажат нагледно тези най-важни стъпки.

С какви инструменти трябва да разполагат общините в България, за да могат да въведат електронното издаване на разрешения за строеж?

Съветът, който мога да дам на местните администрации в България, е да започнат по-скоро да използват новите технологии. Това обаче няма как да се случи, ако самата държава не поиска да върви в посока на дигитализиране на процесите. Ако общините сами се опитат да направят нещо, то ще бъде фрагментирано. Заради това е важно властите да вземат решение да се тръгне в тази посока. Както знаете, една от най-големите критики към България е, че няма достатъчно прозрачност в търговете. Дигитализацията носи именно тази прозрачност. Държавата трябва да разбере, че това е начинът и обществото да е спокойно. С дигитализирането на строителния сектор фирмите ще работят още по-бързо и качествено.

Ако няма прозрачност, икономиката спира да расте с времето. Не на последно място, развитието на човешките ресурси също зависи от това. Много хора искат да използват нови технологии и когато видят, че това не се случва, повече от естествено е те да търсят възможност да намерят работа в чужбина, където вече се използва BIM. Там техният труд се оценява за разлика от България. Властите трябва да разберат, че ако искат да привлекат инвеститори, е необходимо да дигитализират строителния сектор.

Какво предстои за България и нашите общини за внедряване на BIM и дигитализация?

За момента имам наблюдения за София и Бургас, където все повече се внедряват BIM технологиите. Това обаче не е така в много голяма част от другите райони в страната. Направи ми впечатление, че на някои места е проблем да се предостави обществено достъпна информация за устройствените планове. Администрацията задава повече въпроси за какво ти е тя, отколкото да помага на потенциалните инвеститори. Особено по-малките общини сякаш не искат да споделят информацията с хората, която по закон трябва да е публична. Местните власти не разбират, че ползата от публичната достъпност на тези документи е именно привличането на повече средства за региона. Икономиката на общината ще се подобри много, ще има работа и хората ще искат да се върнат.

Камарата на строителите в България (КСБ) активно работи за дигитализацията на сектор „Строителство“. Въпреки това цифровият преход в бранша се движи с не особено бързи темпове. Какви са възможностите за ускоряване на процеса?

Ние няма как да накараме насила властите в страната да ускорят процеса. Единствената възможност е Европейският съюз да ни задължи или да каже, че ще ни наложи някакъв тип санкции, ако не го направим. ЕС обаче работи по различен начин. Смятам, че обучението е най-важното, за да покажем плюсовете от дигитализацията.

Ще дам пример със САЩ. Преди 400 г. такава държава не е съществувала, а сега е сред водещите страни в света. Как става това? Там са наблегнали на обучението и най-вече на технологията, това носи силата.

Вярвам, че това е валидно и за частния бизнес у нас. Ако покажем, че наистина с иновация можем да постигнем повече неща, представим добрите примери от чужбина и хората, които имат дългосрочна визия за развитието на страната ни, осъзнаят ползите, тогава ще постигнем напредък. Не трябва да се оплакваме, а да продължаваме напред и да се развиваме. Според мен именно тук идва мястото на изкуствения интелект, който до 5 г. ще се използва навсякъде. Тогава, който не последва технологията, ще изостане драстично и дори е възможно да спре да работи.

Какви са ползите от дигиталния инструментариум?

Много зависи от коя гледна точка подхождаме към въпроса. За инвеститорите например дигитализацията води до по-голяма прозрачност. Така те са сигурни, че няма конфликт между проектантите, архитектите и строителите. От самото началото на реализацията на проекта всичко се вижда, подредено е и улеснява процеса на работа. Инвеститорът също така може да тества идеите си и как те биха повлияли на проекта.

Архитектът от своя страна има повече време за дизайн, а строителят може да се фокусира върху качественото изпълнение, защото всичко друго вече е описано. Може да види къде ще има по-малко риск, ще е по-сигурен и в печалбата си. Самият процес става по-бърз.

Как другите страни работят по дигитализацията? Какви са най-добрите практики?

Най-добрият пример е Великобритания. Там властите взеха решение, че ще разчитат много на дигитализацията и BIM технологиите при изграждането на големи проекти. Те създадоха стратегия, с която да направят обектите 30% по-бързо и 50% по-евтино. По този начин строителната индустрия започна да се развива, привлякоха се и повече инвеститори. Държавата създаде стратегията, а браншът разви инструменти за постигането на заложените цели. Секторът си създаде и необходимите условия за работа.

Примерът на Великобритания бе последван от Сингапур и Естония. Щастлив съм, че в България КСБ работи за дигитализацията на сектор „Строителство“. Адмирации, че браншовата организация търси начини, по които могат да бъдат внедрени новите технологии в отрасъла, които да подпомогнат строителите в България. Един от тях е използването на BIM технологиите. От голяма полза за бранша ще е, ако Камарата създаде и част от инструментите, подобно на индустрията във Великобритания.

Естония е друг отличен пример как дигитализацията променя цялата икономика на страната. Преди 5 години те не бяха толкова напред. В този период там се създадоха много инструменти, които да подпомогнат строителния отрасъл. В момента държавата им е сред най-бързо развиващите се в света.

Какви са предизвикателствата и перспективите пред навлизането на новите технологии като BIM, ChatGPT и други в България? Къде се намира страната ни спрямо останалите в Европа?

Има редица български компании, които вече много успешно пласират своите иновативни продукти по цял свят. За голяма част от тях хората дори не знаят, че са регистрирани и функционират в България. Възможно е някои от тях да не искат да се разбира, че са регистрирани у нас. Причината е, че съществува едно погрешно мнение, че ако продуктът е от България, то той не е толкова добър, колко би бил италианският или немският. Това изобщо не е вярно. Според мен българските продукти трябва да се рекламират по-добре, защото ние имаме отлични таланти и възможности и нашето качество наистина е добро.

Как виждате взаимодействието си с в. „Строител“ и как бихме могли да си бъдем взаимно полезни?

Във вестника има много полезна информация и е хубаво тя да стига до повече читатели в България и извън страната. Аз например работя в чужбина и доскоро не знаех за съществуването на изданието на КСБ. Сега не само го следя, но и дори запознавам все повече хора с него извън България, за да достига до повече професионалисти в сектора, които със сигурност биха се заинтригували от материалите в него.

Благодаря за възможността да дам интервю пред в. „Строител“ и неговите читатели, защото повече компании могат да получат информация за BIM технологиите. Темата е изключително важна и тя трябва да стигне до всички, които се интересуват от нея. Бих се радвал да видя на страниците на изданието повече статии по тези въпроси. Защото това е бъдещето пред строителния сектор в страната.

Смятам, че партньорството ни ще се задълбочи. Задължително за всяко следващо наше събитие в страната ще търсим в. „Строител“ за медиен партньор.