Урб. Цветан Тодоров, директор на Дирекция „Общински строителен контрол“ в Направление „Архитектура и градоустройство“ към СО: Няма услуга, която да не може да бъде заявена дигитално в дирекция „Общински строителен контрол” на НАГ

Г-н Тодоров, благодаря Ви, че приехте поканата на в. „Строител“ за интервю, което е първо за изданието. От колко време сте начело на Дирекция „Общински строителен контрол“ в Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) към Столичната община (СО)?

Благодаря за възможността да представя дейността на дирекцията. Оглавявам „Общински строителен контрол“ в НАГ от края на 2022 г. В Направление „Архитектура и градоустройство“ работя от 10 години, като преминах през длъжностите главен експерт и началник на отдел.

Приключи първият етап от приема на документите по процедурата „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“, финансирана от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Как участвахте в процеса?

В МРРБ са входирани 198 искания за саниране на обекти на територията на Столичната община със средства от НПВУ, които са на обща стойност за над 283 хил. лв. Колеги от екипа ни участваха активно във всички срещи и дискусии със сдружения на собственици. Гражданите бяха много активни.

СОС прие стандарти за цветовото оформление на различните зони в столицата. Как тези изисквания за различните квартали се транспонират в проектите, които се изпълняват?

В последните години Столичната община предприема различни действия за подобряване на градската среда. Целта е да се създадат по-благоприятни условия както за пешеходно и велосипедно движение, така и за прекарване на свободно време на открито от гражданите и гостите на София. В тази връзка при обновяването на Зона 2 от централната част по възлагане на Направление „Архитектура и градоустройство“ бяха изработени проекти за цялостно оформяне и цветово решение на фасадите по ул. „Граф Игнатиев“ и части от улиците „Солунска“, „6-ти септември“, „Цар Иван Шишман“ и „Ген. Паренсов“. Те бяха приети от СОС като част от Наредбата за градската среда на Столичната община, която е първият нормативен документ в България, поставящ отделни и специфични изисквания към проектите и строителството, които да доведат до решения именно в този аспект – подобряване на функционалността и естетиката на града с поглед към детайла, цвета и материала. В момента е в ход тръжна процедура за изработване на фасадни решения на две също много характерни градски пространства – уличните ансамбли по бул. „Княгиня Мария Луиза“ от пл. „Св. Неделя“ до пл. „Лъвов мост“ и по ул. „Екзарх Йосиф“ от бул. „Княгиня Мария Луиза“ до ул. „Г. С. Раковски“.

С начина на структуриране на наредбата е предвидена възможност поетапно да се създават правила, съдържащи указания за различните компоненти и елементи на градската среда. Предвижда се те да се въвеждат постепенно във времето, като същите ще се актуализират в съответствие с настоящите и бъдещи потребности на обществото.

Последният стандарт, който бе приет през миналата година, е за уличните настилки. Столичната община започна мащабна програма за подобряване на състоянието на тротоарите и пешеходните пространства. Стандартът дава ясни правила за избора на настилки във всяка част на града, метода на тяхното полагане, правилата за разполагане на тактилни ивици, шахти, бордюри, ограничителни колчета, дървета и т.н.

Предстои приемането на стандарти за елементите на градското обзавеждане, за създаване на единна визия по отношение на графичното оформление на номерацията на жилищните сгради в кварталите с комплексно застрояване и за уличното озеленяване.

По отношение на новата програма за саниране контролът за прилагане на стандартите за градската среда ще се прилага още на ниво инвестиционно намерение. Всеки един възложител ще трябва да се придържа към тези норми.

Дирекцията, която ръководите, отговаря за превенцията на опасните сгради в СО. Какъв е техният брой, в кои райони са концентрирани и какво правите в тази посока?

Столичната община поддържа регистър на опасните сгради, като към момента в него са включени над 100 обекта, за които има издадени заповеди за извършване на определени действия – за възстановяване или премахване, ако са силно компрометирани и не подлежат на ремонт. Най-много здания са определени като опасни в районите „Оборище“, „Възраждане“ и „Красно село“.

Дирекция „Общински строителен контрол“ извършва текущ контрол за състоянието на опасните сгради. Всяка година в общинския бюджет са предвидени определени средства за премахване на такива обекти, за заздравяване или укрепване. Голяма част от тях обаче са частни и изпитваме доста затруднения в комуникацията със собствениците им.

Как процедирате със стопаните на опасни обекти и какви са Вашите правомощия за налагане на санкции?

Всеки собственик, който не поддържа собствеността си в безопасен и естетичен вид, подлежи на наказание. Но това не решава проблема, защото през годините са се случвали неприятни инциденти с рушащи се необезопасени сгради. Често стопаните на такива имоти се намират в съдебни спорове за собствеността си или не са наясно със своите задължения. Срещаме трудности и при откриване на притежателите на такива здания, защото те се укриват от представителите на администрацията или не живеят в страната. Когато собствениците откажат да изпълнят издадена заповед, тогава ние пристъпваме към принудително изпълнение и след това направените разходи се търсят от тях. Няма как да чакаме някой да извърши предписаните действия някога, в неопределено време. На първо място е опазването на живота и здравето на гражданите и гостите на столицата.

Какви са най-честите затруднения, с които се сблъсквате при изпълнението на заповеди за премахване на обекти, които не отговарят на нормите?

Те се реализират на няколко етапа. Към принудително изпълнение се пристъпва след провеждане на процедура за избор на изпълнител на дейностите, която обикновено е съпътствана с трудности. Друг проблем е, че собствениците не осигуряват достъп. Също така всяка заповед подлежи на съдебен контрол. Много често се стига дотам, че се водят продължителни дела.

Имаше идея в София да се внедрява опитът на парижкия район „Маре“ за опазване на културното наследство. Какво е направено в тази посока?

Законодателството на Франция, компетентните органи в страната и организацията на процесите в областта на опазването на културното наследство са доста различни от българските. Има добри практики, от които черпим опит в няколко направления. Съвместно с преподаватели от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ разработихме предложения за промени в Закона за културното наследство, които са предоставени на Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Основното в тези предложения е създаването на работещ механизъм за налагане на законна ипотека върху сгради, на които принудително се изпълняват от държавата или общината мерки по укрепване, реставрация и консервация, когато такива не са изпълнени доброволно от собствениците им в определения срок. По възлагане на Направление „Архитектура и градоустройство“ беше изготвена актуализация на недвижимите културни ценности в зоната на т.нар. малки пет кьошета – територията между бул. „Патриарх Евтимий“, ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Г. С. Раковски“, като в разработката са включени и няколко квартала, разположени западно от ул. „Г. С. Раковски“. Изготвени са режими за опазване както на груповата недвижима културна ценност, така и за всички единични недвижими културни ценности. Разработката е изпратена в НИНКН и очакваме издаване на заповед за приемането й от министъра от културата. В момента се изготвя подобна актуализация и за част от „Зона Г-14“ – територията, заключена между бул. „Княз Ал. Дондуков“, бул. „Княгиня Мария Луиза“, бул. „Сливница“ и ул. „Г. С. Раковски“. Предстои възлагане и за „Зоната на работническото движение“.

През 2019 г. по инициатива на кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова стартира Програма „Културно наследство“. Тя има за цел да подкрепи опазването на недвижимото културно наследство, като подпомага собствениците на такива обекти за извършване на дейности по опазването, реставрацията, консервацията и социализацията им. Програмата финансира изцяло обследване на сградите, съставяне на технически паспорт и изготвяне на инвестиционните проекти, заплащане на такси за съгласуване/одобряване на същите, издаване на разрешение за строеж и разходите по авторски надзор на проектантите по време на строителството. Собствениците им се задължават в тригодишен срок да изпълнят необходимите ремонтни дейности. Към момента са проведени две сесии по програмата и СО е осигурила финансиране за допустимите дейности по нея за десет сгради.

В контактите си с гражданите какви въпроси се поставят най-често пред Вас и как успявате да се справите с казусите?

НАГ създаде интернет платформа по инициатива на главния архитект на София Здравко Здравков, която дава възможност на гражданите да се свързват с нас, когато имат нужда от помощ при решаването на различни казуси. Поставят се въпроси от различно естество – от наличие на незаконна ограда или затворена улица, което препятства достигане до жилищни имоти, до инвестиционни намерения за големи обекти, за проблеми, свързани с нормативната уредба. Прави впечатление, че гражданите имат все по-големи очаквания от институциите по отношение на контрола, както и към качеството на предоставяното обслужване. Те изискват от нас съдействие в рамките на указаните срокове и ние правим всичко възможно да ги спазваме.

Полагаме доста усилия и мисля, че резултатите са налице. Няма услуга, която да не може да бъде заявена дигитално в дирекция „Общински строителен контрол“. Използваме електронно подписване на документи. Осигурена е възможност за прием на гражданите в дигитална среда. НАГ изпълнява политика за дигитализация на цялата си структура.

Как можете да си бъдете взаимно полезни с КСБ и с Областното представителство на организацията в София?

Познавам се с повечето от колегите от ОП на КСБ – София. Ние винаги сме насреща при възникването на каквито и да е въпроси или затруднения в тяхната дейност. Работим изключително добре със строителите.

Моята голяма цел е да осъществяваме дейността си, спазвайки сроковете и коректността при разглеждане на всички преписки в рамките на нормативните правила, което е ключово за успешната дейност на строителите.