Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и вестник „Строител“ имат подписан Меморандум за сътрудничество и дългогодишно добро партньорство. От този брой започваме нова съвместна инициатива, в която студенти от УАСГ ще имат възможност да бъдат автори на материали за в. „Строител“. Вярваме, че за читателите на вестника ще бъдат интересни темите, които вълнуват бъдещите специалисти в бранша, личностите, за които искат да разберат повече, въпросите, които поставят.

Проф. д-р арх. Минчо Ненчев е един от утвърдените български архитекти и преподаватели в УАСГ. Той съчетава дългогодишна проектантска практика с академична дейност, посветена на архитектурното образование и градската среда. За професионалния му път като проектант и преподавател с него разговаря студентът по архитектура от УАСГ Ивана Каменова.

Ивана Каменова,

студент, УАСГ

Проф. Ненчев, как започна Вашият път в архитектурата и какво Ви вдъхнови да изберете тази професия?

Всичко започна още в техникума, който завърших. При практиката ми в проектантска организация работих по реален проект за районна служба на пожарната с канцеларии и гаражи. Тогава нещо се открехна в мен. Постепенно разбрах, че това е и една вдъхновяваща професия с всичките й трудности и специфика. Както се казва: апетитът идва с яденето.

Кои хора или проекти оформиха Вашия професионален и преподавателски път?

Безкрайно съм благодарен на моите по-опит­ни колеги, от които черпех ежедневно мъдрост и опит – най-вече на проф. Иван Никифоров, проф. Росица Никифорова, арх. Румен Галов, арх. Стоянка Куюмджиева и много други. Удоволствието да опознавам все повече нови колеги, а и други специалисти беше непрекъснато през моите петдесетина години творчество.

По време на развитието ми проектите се увеличаваха и като разнообразни теми, и като различни мащаби. От отделни малки обекти – къщи, кооперации, заведения и ресторанти, хотели и църкви, ваканционни комплекси, до цели градове и специфични уникални проекти. Архитектът трябва да бъде различен при всеки един проблем и обект.

Колкото до преподаването – то се превърна в логично изражение за контакт с моите млади колеги, – в крайна сметка никога дипломата не е гаранция, че си добър проектант. Трябва ежедневен упорит труд и усвояване на способности – от чертане и изобразяване на дадена идея до коректен анализ на това каква цел си поставяш с реализацията. А студентите са постоянен повод да си коригираш отношението към професията.

Как бихте описали своята архитектурна философия – кое е най-важното за Вас в един проект?

Всеки инвеститор обикновено иска супер качество и ефективност, но повечето не са наясно с крайния резултат. Затова е много важен подходът и убедителното представяне за уникалност и разумност. Обезателно всеки нов проект трябва да бъде уникален.

Кой от реализираните Ви обекти Ви е най-скъп и защо?

Това е може би най-трудният въпрос, защото всички са по един или друг начин скъпи и запомнящи се. В професионалния си път имах различни периоди, в които насочвах вниманието си за реализиране на нови идеи както в архитектурата, така и в градоустройството. В някои моменти нещата се преплитаха, но това беше за добро – разбрах, че натрупването на проектантски проблеми е от полза за израстването. Опитът дисциплинира и спомага за правилно ориентиране. Постепенно с неговото нарастване архитектът става своеобразен артист с все повече достойнства и похвати и започва сам понякога да усложнява своето планово задание с желание за по-добри крайни резултати.

Може би най-любимите са най-трудно осъществените – някои църкви, хотели, археологически резервати, площади, паркове. Много са, може би над 1500 осъществени проекта. Към всеки един от тях се отнасям с известна носталгия, защото си спомням за усилията на съграждането и перипетиите, съпровождащи целия процес.

Каква е според Вас отговорността на архитекта към обществото и към градската среда?

Истински отговорният архитект цени пресметнатия риск и с голяма доза скромност реализира поставените задачи. Не са важни количествата, защото най-глупавото е да се превърнеш в занаятчия и в машина за печат. Много от колегите дори се прочуват с този факт, с копи-пейст. В крайна сметка резултатът е повече от трагичен. Такава грешка допускат най-вече млади колеги, но след време осъзнават, че това не е правилно, и се променят.

Аз лично се радвам на успешно реализирани коректни проекти. Знам колко трудна е самата реализация. А и когато се стремиш да се самоусъвършенстваш – винаги коригираш своя стил и мерник. Много е важно да не предприемаш стъпки към административен пост, ако не си достатъчно опитен – било то в община, правителство и дори в Съюза на архитектите в България и Камарата на архитектите в България. Човек не трябва да бъде самодеец за собствено добруване, а отговорен. В администрацията трябва да се участва само в полза на обществото, а не за собствена облага.

Как архитектът може да подходи към проекти, свързани с история и национална памет, без да наруши тяхната автентичност?

Най-важното е още в началото да оцени своята роля и подход, за да не надвиши собственото си его. Давам пример с Перперикон, където новият посетителски център на практика не се конкурира с руините на стария град и крепостта. Тоест не е създаден паметник на новата музейна архитектура, а е постигнато дискретно експониране, внимателен подход, плавно въвеждане и разкриване на това древно богатство.

Какво Ви мотивира да се посветите на академичната работа в Университета по архитектура, строителство и геодезия?

Основното е контактът със студентите и стремежът да им предам моя опит. В годините на строителния бум работих с повече от 30 души – преимуществено млади хора. Това те кара да си дисциплиниран и гъвкав. Самата организация на творческия процес е нещо много занимателно. Естеството на академичната работа предполага непрекъснато подреждане на знания и умения, постоянно обработване на практическа информация и опит, отговорност за крайния резултат, минимизиране на грешки и същевременно – смелост в решенията. А това е не само поучително, но и удовлетворяващо.

Бих искал да отбележа, че в Архитектурния факултет на УАСГ има достатъчно опитни колеги, които имат огромното желание да предадат своите знания на студентите. В сравнение с различните архитектурни факултети по света и Европа при нас нивото на обучение е достатъчно високо. Най-приятното е устремът на новото ръководство в лицето на ректора на УАСГ доц. д-р арх. Гичка Кутова - Каменова и всички колеги от факултета да усъвършенстват учебния процес с нови курсове и съвременни практики в различните направления. Сега действително всеки при желание може да се развива, като набира опит и у нас, и в чужбина (препоръчително за един-два семестъра).

Какви ценности се стремите да предадете на студентите си?

Да бъдат честни с колегите си и с всички участници в строително-инвестиционния процес, да разширяват непрекъснато кръгозора си, винаги да организират своята работа и да са неограничено любопитни. Коректност и любопитство – това е ключът за успеха.

Какъв съвет бихте дали на студент, който се стреми към академична кариера или докторантура в архитектурата?

Задължително да натрупа малко опит в практиката, дори на различни места, за да навлезе повече в професията. Без минимален опит е твърде оптимистично да се мисли за кариера. Говоря за поне 2-3 години. След това започва истинското преосмисляне на ценностите. Опитът е незаменим, или както се казва: с гледане само не става.

Какво послание бихте отправили към младите архитекти, които сега започват своя професионален път?

Непрекъснато учение и труд, труд и пак труд. По-малко хиперболизация на всяка стъпка, повече скромност и дръзновение. Нищо не остава невъзнаградено – най-малкото приятелите и колегите ще Ви признаят, а малко по-късно и обществото. Трупайте опит и успехи – дори на първо време незабележими за останалите. Начертайте си план за самоусъвършенстване и самочувствието Ви ще се оправдае.