Около 450 млн. лв. ще бъдат заложени в бюджета на МРРБ за инвестиционни проекти на общините
Председателят на УС на НСОРБ инж. Даниел Панов благодари на КСБ за съвместната работа за приемането на Методиката за индексация в строителството
Около 450 млн. лв. ще бъдат заложени в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за финансиране на инвестиционни проекти на общините. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков по време на форума „Финансова автономност на българските общини в съответствие с европейските практики и стандарти“, който се проведе в София в рамките на 36-ото Общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). В него се включиха премиерът Гълъб Донев, зам.-министърът на финансите Людмила Петкова, кметове и представители на местните власти в България. Домакин на Общото събрание беше кметът на София Йорданка Фандъкова, която откри събитието заедно с председателя на НСОРБ и кмет на Велико Търново инж. Даниел Панов.
Министър Шишков уточни, че тези 450 млн. лв. трябва да бъдат одобрени от следващото Народно събрание. Той припомни, че през 2022 г. беше приет списък с общински проекти и по него към местните власти са преведени малко над 400 млн. лв., които са 50% от необходимите средства за изпълнението им.
На форума на НСОРБ кметове поискаха министър Шишков да даде разяснения по отношение на прилагането на Методиката за индексация на строителните договори. „Няма проблеми тя да бъде прилагана и във вида, в който е разписана. Работи се обаче върху вариант на инструкции, които да бъдат дадени на местните власти. Втората стъпка, която трябва да извървим, е да преценим как да се осигури финансиране за общините за допълнителните средствата за индексация“, каза той. Арх. Иван Шишков допълни, че по темата за индексацията МРРБ работи с Министерството на финансите, и подчерта, че допълнителните пари трябва да се заложат в държавния бюджет за 2023 г.
Министър Шишков съобщи, че има
изключително голям интерес по програмата за енергийно обновяване,
финансирана по Националния план за възстановяване и устойчивост, като припомни, че срокът за кандидатстване е удължен до март. Според него общинските администрации трябва да избират изпълнителите и да бъдат двигател на санирането.
Арх. Иван Шишков коментира, че магистралите у нас се строят бавно, и препоръча кметовете да направят анализ дали е възможно да се промени начинът, по който се финансира строителството им. „Трябва да се мисли за концесия на някои от тях. Така държавата няма да се ангажира сега и веднага да осигури сериозни суми, с които не разполага. В рамките например на 30 години концесионерите ще имат ангажимента да ги поддържат в добро състояние за тяхна сметка. В цяла Европа се случва по този начин строителството на магистрали“, каза той.
Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова съобщи пред представителите на местната власт, че
служебният кабинет подготвя проект на закон за държавния бюджет за 2023 г.
и той ще бъде внесен за приемане от Народното събрание веднага след неговото конституиране. Тя подчерта, че с гласуваното от последния парламент удължаване на действието на бюджета за 2022 г. са определени нивата на разходи по бюджетите на общините до приемането на закона за 2023 г. „По този начин е гарантирано, че няма да се възпрепятства или спре дейността на местните власти“, подчерта Петкова.
При откриването на 36-ото Общо събрание на НСОРБ, което предшества форума, председателят на УС на Сдружението инж. Даниел Панов коментира, че поскъпването на материалите и труда в строителството е повлияло негативно върху хода на инвестиционните процеси в общините и се отразило на изпълнението на проекти с европейско финансиране. Той припомни активната работа на НСОРБ за намиране на решение на проблема, като добави, че до приемането от държавата на Методика за индексация за строителните договори се е стигнало след поредица от срещи на Сдружението с централните органи на изпълнителната власт. Даниел Панов специално благодари на Камарата на строителите в България за подкрепата и за това, че заедно са работили за разрешаването на проблема и взимането на решение за индексацията на държавно ниво. „Ние винаги сме поставяли и въпроса за
осигуряването на достатъчно средства за покриването на допълнителните разходи за индексация“,
подчерта инж. Панов. „Това ще е сред най-важните проблеми, върху който Сдружението ще съсредоточи усилията си“, изтъкна още той.
„Местната власт остана гарант на стабилност и двигател на развитието и промените, за които работим всеки ден. Много често София задава тона за промените, но ние следим и приемаме и добрите практики от другите общини“, каза кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова. Тя посочи, че водещи приоритети за София в настоящия програмен период са екологията и качеството на въздуха, „зелената“ трансформация, енергийната ефективност, модернизирането на градския транспорт и образованието. „В този мандат от началото се сблъскахме с непознати трудности – кризата с ковид, разпростряла се в социалния и икономически живот, войната в Украйна, не закъсня и политическата криза. Местната власт стана най-стабилното представителство на гражданите“, добави Фандъкова.
Министър-председателят Гълъб Донев изтъкна, че местната власт е сред стожерите на всяко демократично общество. „За успеха на Вашата работа несъмнено значение има взаимното разбиране и прагматичното партньорство. Ние полагаме усилия да създадем добри условия за изпълнението на Вашите задачи и на свой ред разчитаме на подкрепа от Вас“. Премиерът обобщи свършеното от служебното правителство през изминалите близо седем месеца в подкрепа на местната власт, като постави акцент върху финансовото обезпечаване на инвестиционни проекти, свързани с ВиК инфраструктура, ремонт на общински пътища и на улична мрежа.
„Работим общините да може да стартират проектите с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост. Разчитам много на Вас, кметовете и общинските съветници, важните проекти в значими за местните власти сфери и направления за инвестиции да започнат да се реализират своевременно. Само така редица инфраструктурни проекти и дейности, свързани с енергийната ефективност могат да бъдат реализирани своевременно“, отбеляза още Донев.