Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите по целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на обществено значимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартираха през 2024 г. съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея се поставят проблемите на пътната безопасност, дава се гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, разглеждат се загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми е постигането на „Визия 0“ – интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на ББА „Пътна безопасност“. Целите разговори могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg. В настоящия брой Ви срещаме с инж. Алекси Кесяков, експерт по пътна безопасност.

Инж. Кесяков, като експерт по пътна безопасност къде бихте сложили мястото на превенцията?

Превенцията има място навсякъде, като трябва да знаем, че тя зависи от нас. Независимо какви участници в движението сме - пешеходци, водачи на различни МПС, пътници в автомобилите, трябва да следим обстановката. И всяко разсейване, всяко отклонение на вниманието ни застрашава с инцидент, в който може да загубим живота си. Важно е да осъзнаваме, че колкото по-бързо управляваме автомобила, толкова по-силно можем да се ударим с друга кола или някакво препятствие. Трябва да има познания, а не да разчитаме, че само с глоби хората ще се научат как да участват безопасно в движението. Със санкции може да се коригира донякъде поведението на един шофьор, защото му се отнема от бюджета, но те са крайно недостатъчни.

Когато участваме в движението, е ключово да следим обстановката, защото на базата на получената информация трябва да вземем правилното решение. За да реагираме, обаче не бива да шофираме след употреба на алкохол или наркотици, защото тогава човек обработва информацията бавно и пропуска доста неща.

Превенцията започва от раждането, от поставянето за пръв път на бебето в детско столче в автомобила. След това в първите си 3 години детето следи родителите и те трябва да му дават пример как да участваме в движението безопасно. В този период то възприема и оценява различни ситуации и изгражда невронната си мрежа. Както се казва - по-добре е едно дете да има невронна мрежа на „Мерседес”, а не на „Трабант”. Манталитетът се формира в ранните години. Родителите обичат децата си, плащат за всевъзможни курсове, за да имат бъдеще, но често пропускат безопасността, която е не по-малко значима.

Друг пример – всеки мисли за здравето си и посещава при проблем центрове за здраве, лаборатории и болнични заведения, а когато хората участват в движението, забравят за здравето си.

Тоест превенцията тръгва от човека, от неговите решения, от това, което той прави или не прави зад волана. Значи ли това, че нас, българите, манталитетът ни убива?

Много е важно във всяко семейство и в родовата памет да се възпитава култура на безопасност. Именно там се формира отношението към правилата и към останалите участници в движението. В повечето случаи се работи с бъдещите водачи едва в курсовете за придобиване на правоспособност. Но ако един човек влезе в тях недисциплиниран, агресивен и без уважение към правилата, много трудно ще излезе различен – просто ще получи свидетелство за управление. Курсовете не променят неговото възпитание, целта му е да научи листовките и да мине кормуването, някои дори не запаметяват трайно правилата за движение по пътищата, а ги назубрят, колкото да си вземат изпита.

Необходимо е да осъзнаем, че манталитетът се формира в ранните години. Затова е важно непрекъснато да убеждаваме хората, че всеки родител, който обича децата си, трябва да ги възпитава на безопасно участие в движението по пътищата. Защото след една катастрофа нищо вече не е същото – и за пострадалия, и за виновния, и за човека, който е причинил инцидента. От следващия ден животът на всички тях се променя.

Когато участваме в движението, трябва да сме наясно, че на пътя няма място за подценяване на риска. Не е достатъчно да познаваме само правилата за движение – необходимо е да разбираме и процесите, които ги определят. Става дума за физични закони, които не можем да променим или да пренебрегнем. Често критикуваме контролните органи, че събират твърде много глоби и че така се пълни държавният бюджет. Истината обаче е, че всеки, който нарушава правилата, плаща цената на собственото си решение. Както когато отиде в магазина и си купи нещо – всяко действие има своята цена. В крайна сметка, ако нямаше нарушители, нямаше да има и глоби.

Една от основните причини за пътните инциденти е надценяването на собствените възможности и подценяването на реалната пътна обстановка. Именно това разминаване поставя водачите в ситуации, от които често няма изход. Затова призовавам всички участници в движението да спазват правилата и ограниченията на скоростта. Дори да сте убедени в собствените си умения, на пътя винаги може да се появи друг водач, който не спазва правилата. Ако скоростта е висока, няма да имате време и възможност да реагирате и да предотвратите произшествието.

Би ли помогнал закон за морал, защото всички неща, които коментирате, се движат от моралния компас на всеки един от нас?

На този въпрос ще отговоря със статистика. Миналата година по пътищата в България загинаха 456 души. Това е приблизително същият брой, какъвто е бил през 1961 г. Въпреки че през последните шест десетилетия автомобилите, пътната инфраструктура и системите за безопасност се развиха значително, този факт показва, че проблемът не е решен.

Безспорно има положителни промени – използването на предпазни колани е по-масово, автомобилите са по-безопасни, изграждат се магистрали и се предприемат мерки за обезопасяване на пътищата. Но най-важният фактор остава човекът. Когато участваме в движението, именно нашето поведение е решаващо. Извън нас нищо няма да се промени, ако самите ние не променим отношението си към безопасността.

Затова трябва да бъдем по-толерантни, по-внимателни и да се уважаваме взаимно. Понякога е по-разумно да отстъпим, отколкото на всяка цена да настояваме за предимството си. Защото какъв е смисълът да си бил с предимство, ако цената е тежък инцидент или трайно увреждане?

Много се говори за безопасността на пешеходците и пешеходните пътеки. Темата обаче е по-сложна. Пешеходците трябва да са наясно, че автомобилът не може да спре мигновено. Ако човек внезапно навлезе в опасната зона за спиране, водачът често няма физическа възможност да предотврати удара.

Не бива да забравяме, че между възприемането на опасността и натискането на спирачката има време за реакция. През този интервал автомобилът продължава да се движи и в зависимост от скоростта може да измине десетки метри, преди изобщо да започне да спира. Именно затова пешеходната пътека дава предимство, но не отменя необходимостта пешеходецът също да бъде внимателен и да се огледа, преди да пресече.

Друг сериозен проблем е състоянието на пешеходните пътеки. Нерядко маркировката е изтрита или почти невидима, което затруднява водачите, особено при неблагоприятни атмосферни условия или през нощта. Поддържането им е задължение на институциите и смятам, че то трябва да бъде ясно регламентирано и стриктно контролирано, така че всяка страна да носи своята отговорност.

Вниманието ли е най-важно?

Вниманието е най-важният фактор за безопасното участие в движението. Всеки шофьор трябва да осъзнае защо концентрацията зад волана е жизненоважна. С увеличаването на скоростта зрителното поле се стеснява и водачът възприема все по-малка част от случващото се около него. При висока скорост погледът се концентрира в тясна зона пред автомобила и опасността да бъде пропуснато важно препятствие нараства значително.

Често давам следния пример. Представете си акробат, който върви по въже над Ниагарския водопад. Цялото му внимание е съсредоточено върху всяка следваща крачка. Ако в този момент някой му се обади по телефона, би ли оставил балансиращия прът, за да отговори? Разбира се, че не. По същия начин и участието в движението изисква пълна концентрация. Това е дейност с висок риск, която не допуска разсейване.

Освен правилата за движение трябва да познаваме и законите на физиката. Автомобилът се подчинява на природните закони, а не на нашите желания. Ако не разбираме как скоростта, инерцията и спирачният път влияят върху движението, няма да можем да реагираме правилно в критична ситуация.