Момчил Манчев, журналист и коментатор на Формула 1: Когато човек е концентриран и с отворени сетива към шофирането, рисковете на пътя намаляват

Г-н Манчев, как оценявате обстановката по нашите пътища в момента?

От известно време ми се струва, че повечето хора като че ли са по-спокойни и толерантни. Да, винаги има шофьори, склонни на крайности, понякога с неприемливо поведение, но придвижването с автомобил е една идея по-спокойно. Може само на мен така да ми изглежда, но се надявам да съм прав, защото колкото по-спокойни сме на пътя, толкова по-добре за всички.

В такъв случай как си обяснявате, че продължават да загиват толкова много хора при ПТП? Пътната безопасност е нещо комплексно, но човешкият фактор не е ли е основен?

Напълно съгласен съм, защото всеки, който управлява автомобил или е участник в движението, е част от една комплексна система. Колкото по-наясно сме с обстановката около нас и как нашите действия се отразяват на всички останали, толкова по-нисък е рискът. Много хора са на мнение, че динамичните агресивни шофьори са най-опасни. Склонен съм да се съглася с това определение, но отчасти, защото има и друг вид водачи, които са много опасни, без да го съзнават. Такива, които не са адекватни спрямо ситуацията. Моят опит показва, че динамичните шофьори обикновено са наясно със случващото се около тях, те са с изострени сетива и имат добри реакции. Много по-опасно е, когато някой се движи в рамките на ограничението, но е силно разсеян или притеснен за нещо, със сетива, които не са насочени към заобикалящата го обстановка. Ако кара и автомобил без модерни системи за предотвратяване на инцидент, буквално няколко десети от секундата без реакция могат да се окажат решаващи. От тази гледна точка категорично човешкият фактор е определящ и отново казвам колкото по-наясно сме за обстановката около нас, колкото по-спокойни и адекватни сме, толкова по-висока е безопасността за всички.

Кои са най-честите грешки, които допускат водачите на МПС?

Най-опасните инциденти се случват, без хората да ги предвидят, едва ли има човек, който сяда зад волана с идеята да предизвика ПТП. Това би било някакъв краен случай. Обикновено жертва на инцидент стават тези, които нещо не са видели или усетили навреме, не се реагирали адекватно в точния момент, а както споменах, няколко десети от секундата са решаващи. Така че за мен това е най-често срещаният проблем, а не скоростта. Неслучайно в Закона за движението по пътищата е записано, че скоростта трябва да се съобразява с конкретните условия на видимост. При определени условия скорост в рамките на ограничението може да е опасна, твърде висока и е важно да сме адекватни спрямо ситуацията на пътя. Няма как законодателят да предвиди всички възможни вероятности, които могат да възникнат. Водачите не сме роботи, които изпълняват задачи, след като ги включат, а сме хора, които анализираме ситуацията с открити сетива и нащрек. Ако сме напълно фокусирани, не си говорим по телефона, не пращаме имейли и т.н., докато се придвижваме, тогава нещата биха били много различни. Друго нещо, което е важно да отбележим, е, че когато скоростта е ниска, повечето щети са леки, а когато е висока или има пресичащи се потоци на движение на автомобилите, дори и с ниска скорост в рамките на града, тогава нещата са опасни. Зимата, когато е заснежено и ледено, има повече материални щети по автомобилите, но по-малко жертви сред водачите, защото скоростите са по-ниски, а динамиката е по-ограничена. Наистина е много важно да сме нащрек най-вече когато скоростта е висока. Между другото, какво значи висока скорост? Малко хора са наясно, че скорост от 50-60 км/ч, която изглежда почти пешеходна, при определени условия може да е животозастрашаваща. Представете си, ако два автомобила се ударят под ъгъл 90°. Единият се движи с 50-60 км/ч, другият с малко по-ниска или по-висока скорост, общият сбор на кинетичната енергия е изключително опасен. Така че понятието висока и ниска скорост е доста относително, не е абсолютно и трябва да се има предвид спрямо конкретиката във всеки момент.

Вие имате доста наблюдения и върху автомобилни състезатели. При тях предполагам пак е индивидуално как реагират, а и за един висока скорост може да е 100 км/ч, а за друг да е 300 км/ч, ако например е състезател в MotoGP.

Реакцията зависи на 100% от неговия опит, съзнание и способността му да определя нивото на риск. Да вземем следната ситуация – при висока скорост гръмва гума, в единия случай зад волана е опитен състезател, а в другия – неопитен младеж. Действието и при единия, и при другия ще е от решаващо значение. Тук ще вмъкна, че преди години гледах интервю на американски войник, който каза: „Ние тренираме на стрелбището, подготвяме се по хиляди начини, когато обаче отидеш в реална ситуация и чуеш как свистят около теб истински патрони, първоначално се стъписваш. Буквално блокираш за няколко секунди, след което всичко тренирано и научено инстинктивно започва да те води, без да го осъзнаваш. Толкова бързо се случват събитията, че нямаш време да помислиш“. Тоест в ситуацията със спуканата гума това, което ти си автоматизирал дълги години, започва да работи за теб. Тук е значението на опита, то не е в смелостта – да вдигнеш 300 км/ч. Всеки може да вдигне 300 км/ч, но хората, които са наясно с възможностите си, нямат нужда да се доказват и да се перчат, те са спокойни и уверени във възможностите си и гледат лежерно на такива предизвикателства. Различен е начинът, по който реагират хората на високата скорост, различни са и уменията, които притежават. Мнозина си мислят, че имат умения, но всъщност никога не са ги тествали, доста не знаят какво е поведението на автомобила при условия, при които гумите се пързалят върху асфалта. Немалко шофьори се стряскат, когато заработи ABS – характерният звук на скърцащ метал в някаква друга метална или солидна повърхност ги плаши. За съжаление в България не е въведен някакъв модул, който периодично да тества обикновени шофьори в изкуствено симулирани екстремни условия. Това е изключително полезен метод човек да се постави в различни ситуации и да свикне да реагира адекватно.

На финала какъв съвет бихте дали на хората, кое е най-важното нещо?

Да не се разсейват, докато шофират, и да са нащрек. Всеки знае как да управлява автомобила си и кои са най-опасните моменти, в които се губи концентрация. Инцидентът се случва, защото някой не е видял навреме нещо. Независимо дали вниманието ни е било насочено в мобилно устройство, или друг човек е предизвикал опасна ситуация, определени действия могат да се предвидят, не е трудно. Всеки един от участниците в движението има език на тялото. Опитен шофьор в 95% от случаите ще предугади следващото действие на водача край него, съдейки от поведението му в трафика. Така че, когато човек е нащрек, концентриран и с отворени сетива към шофирането, рисковете на пътя намаляват.