Д-р Евгени Нешев, завеждащ отделение в УМБАЛ „Света Анна“: Травмите при ПТП обикновено са тежки и животозастрашаващи

Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите по целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на общественозначимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартираха съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея се поставят проблемите на пътната безопасност, дава се гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, разглеждат се загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми е постигането на „Визия 0“ – интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на ББА „Пътна безопасност“. Целите разговори могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg. В този брой Ви срещаме с д-р Евгени Нешев, хирург, ортопед-травматолог, завеждащ отделение в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“.

Д-р Нешев, кои са най-честите травми във Вашата практика, които са следствие на пътнотранспортно произшествие?

При ПТП травмите не са от падане от собствен ръст и са много по-сериозни. Това са така наречените високоенергийни травми, които обикновено са тежки, животозастрашаващи, и когато успеем да спасим пациента, много често завършва с висок процент инвалидност.

В последните години те зачестяват, особено през лятото.

Кои са най-важните неща, които трябва да се спазват на място при катастрофа за пострадал човек?

Има няколко основни правила, които би трябвало да знаят всички колеги, които работят в Бърза помощ, както и всеки средноинтелигентен човек. Ако има активно кървене, се прави веднага тампонада на място, за да се спре. В случай че има нарушаване на дишането, да се освободи достъп на въздуха в белия дроб. След това вече е шинирането на крайниците, когато има тежка дислокация, за да се избегне шокогенният момент от високата болка. Всички тези и други неща са свързани със специална таблица по Глазгоу за увреда. Тя характеризира и степента на тежест при черепно-мозъчните травми, която е сред водещите при ПТП.

Вероятно трябва да работите доста често с медици от различни специалности, ако при Вас постъпи човек с множество травми от тежък инцидент.

Да, това е задължително. Има си т.нар. damage контрол, когато постъпва такъв пациент. Включват се специалисти от всякакъв ранг – реаниматори, лекари, проверяващи за увреда на органите в коремната или гръдната кухина, висцералните органи, неврохирурзи, които следят за травми на гръбначния стълб или на мозъка, и т.н. Всички работим в екип, което е изключително важно, за да може да спасим живота на човека и след това постепенно да направим последващите операции, с които да възстановим вече съзнанието, функцията, двигателността на пациента.

Има ли разлика между травмите от ПТП с автомобил, с мотор, с тротинетка или велосипед?

Да, има разлика. Водачите на автомобили до някаква степен са защитени от новите пластмасови брони, наличието на AirBag, колана. Основното нещо при всяка травма при възникване на катастрофа е т.нар. енергийност. Енергийността, която води до акумулиране на цялата енергия при удара. Когато две превозни средства се сблъскат, енергията от едното и от другото превозно средство се акумулира и тя попада в човешкото тяло, което реагира на удара. Ако си го представим като един балон, напълнен с вода, на първо място реагират висцеларните органи, капсулираните органи – черен дроб, бял дроб, след това при много висока енергийност започват откритите фрактури. При тези, които са зад волана или на тротинетки, травмите са по-малки. Мотористите се движат с много висока скорост и независимо от това, че са с каски, с протектори и други предпазни средства, увредите при тях са по-тежки, много често свързани с инвалидизация. Проследявал съм такива болни, а аз самият карам мотор и имам и познати, които са пострадали сериозно при такъв иницидент. При всички има не само тежка физическа травма, но и психическа. След това всеки пострадал си задава въпроса: какво можех да направя, за да не стигна дотук?

Човек трябва да се замисля върху живота си, да знае, че не е безсмъртен и че когато застане зад волана, кормилото на мотора и на всяко едно друго превозно средство, трябва да внимава.

Битува мнение в обществото, че мотористите са най-рисковите участници в движението по пътищата – като поведение, като манталитет, че са хора с по-буен темперамент.

Не мисля, че трябва да гледаме на мотористите като на отделна група. Много често, когато аз съм пътувал в България и в чужбина, съм виждал взаимно уважение между мотористите. Не бих казал, че те са безотговорни. Както има шофьори на автомобили, които спазват правилата и не превишават скоростта, така има и съвестни мотористи.

Може би това важи за младежите, които все още нямат опит и са по-неразумни.

Поведението на пътя се определя не от въз­раст­та, а от възпитанието на всеки човек. Забелязал съм, че в България липсва уважение между водачите на автомобили, а и към другите участници в движението – към пешеходците, велосипедистите. Заради такова държане често възникват трагични инциденти, от които страда не само този, който е предизвикал ПТП, а и всички около него.

Вие със сигурност сте виждали всякакви тежки травми от ПТП и не се шокирате като лекар от тях. Ако хората посещават травматологията, за да разберат какви са последствията от неспазване на правилата за движение по пътищата, дали ще се замислят повече? Подходяща форма на превенция ли е това?

Да, съгласен съм и прегръщам тази идея за превенция. Наистина гражданите трябва да видят какво се случва и какви са последствията от една травма при пътнотранспортно произшествие. Да помислят не само за себе си, но и за семействата и близките си.

Научиха ли се шофьорите да пазят мотористите, да гледат за тях? Какви са Вашите впечатления?

В България не съм забелязал водачите на автомобили да пазят мотористите. Често, когато карам мотор в София, ми се е случвало да ми се отнема предимство. Те нямат навика да поглеждат в страничното огледало, за да ме видят, независимо че аз съм включил светлини и дори давам звукова сигнализация. Надявам се с времето това да се промени и хората зад волана да внимават повече.

Мотористите също трябва да пазят себе си и за околните. Какъв съвет бихте дали на всички участници в движението?

Нека всеки, който е зад волана на МПС или се движи с друго превозно средство, да внимава със скоростта.