Проф. д-р Николай Овчаров представи новата си книга „Аристокрацията на Второто българско царство“ на събитие в София, което събра академичната общност, много общественици, народни представители и журналисти. То беше уважено от президента на България в периода 2002-2012 г. Георги Първанов, вицепрезидента Илияна Йотова, зам.-министъра на културата доц. д-р Тодор Чобанов, председателя на УС на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев, Любомир Пейновски, председател на УС на ЕЦИХ в сектор „Строителство“ и на СД на „Строителна квалификация“ ЕАД, старши съдружник в „Клийнтех България“, Нейко Генчев, зам.-кмет на община Велико Търново, акад. Румен Ралчев, Велик Приор на Ордена на Рицарите тамплиери в България, директора на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, директора на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев, прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова.

Книгата „Аристокрацията на Второто българско царство“ е продължение на излязлата миналата година „Великите владетели на Второто българско царство“. Новото издание разкрива много по-сложна и многопластова йерархия на българското общество, в което освен болярите има сведения и за други благороднически прослойки. Разгледани са писмените и археологическите данни за епохата и материалната култура, която ги подкрепя.

Водещ на събитието беше журналистът Бойко Василев, който подчерта, че всяка информация, колкото и малка да изглежда, има огромно значение в голямата картина на изчезналата средновековна българска аристокрация. Той добави, че тя е не по-малко бляскава и достойна от английската, френската и германската в миналото.

Вицепрезидентът Йотова изтъкна, че изследването на проф. Овчаров показва, че не може да има родолюбие без познание. „С енциклопедичните си познания и владеене до съвършенство на българския език проф. Овчаров ни подарява паметта за златното време за развитието на България - време, с което трябва да се съизмерваме днес, когато претендираме, че можем да градим и пазим държавност, духовност, култура, народ, идентичност“, каза тя. Илияна Йотова отбеляза, че книгата дава отговор на много въпроси за по-нататъшното развитие на целия славянски свят и формирането на славянската цивилизация. „Втората българска империя по онова време е доминирала в Европейския югоизток и в политическо, и в културно отношение. Научните сравнения със западноевропейската история доказват по безспорен начин тезата, че България е една от най-старите с изградена държавност“, завърши Йотова.

Проф. д-р Пламен Павлов, преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, коментира, че от чисто академична гледна точка „Аристокрацията на Второто българско царство“ е образцово изследване, написано на литературен език.

„Хората повече ме свързват с Перперикон, с тракийските комплекси в Източните Родопи, но всъщност аз съм медиевист, човек, който се занимава със средновековна история, и то с историята най-вече на Второто българско царство през XIII, началото на XV век. Неслучайно и разкопките ми в Източните Родопи са свързани до голяма степен с това“, зави проф. Николай Овчаров.

От думите му стана ясно, че в книгата си той се обосновава, стъпвайки на информация от изследването на редица паметници от епохата, които проучва повече от 40 г. В нея той разглежда тематика, която е много слабо засегната досега в родната историография. „Аристокрацията е тясно свързана с един от въпросите, който много вълнува специалистите през последните сто години – съществувал ли е феодализъм в България през този период“, посочи проф. Овчаров и добави, че в края на XIII - началото на XIV век на Балканите, в частност в България, има мощно навлизане на феодални отношения от Западна Европа. „Може да се каже, че това е червената нишка в книгата за аристокрацията – а именно създаването на една много близка до западноевропейската феодална класа“, поясни той.

Проф. Николай Овчаров посочи, че темата на „Аристокрацията на Второто българско царство“ е по-сложна от тази на предишната му книга „Великите владетели на Второто българско царство“. „Историята на владетелите е много изследвана в България. Моята цел беше по-скоро да събера изследванията на сегашен етап, има и някои мои приноси, разбира се, основно за Иван Шишман и за някои други от владетелите“, поясни проф. Овчаров. Той обърна внимание, че книгата е и с богат илюстративен материал. „Читателите ще могат да видят замъците на българските аристократи такива, каквито сме ги разкрили“, допълни проф. Николай Овчаров и добави, че в книгата може да се прочете и как са се обличали българските аристократи, което става ясно от изображения, стенописи най-вече в църквите от това време. Сред особените достойнства на „Аристокрацията на Второто българско царство“ е и разработката на темата за навлизането в XIV в. на протохералдиката в българската аристокрация.