По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през първото тримесечие на 2025 г. е 1 052, а новопостроените жилища в тях са 4 086.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на 2025 г. със стоманобетонна конструкция са 75.9%, с тухлена - 19.3%, с друга - 4.2%, а с панелна - 0.6%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (77.2%), следвани от жилищните кооперации (15.9%). 

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 163 сгради с 1 341 жилища, Пловдив - 135 сгради с 418 жилища, и Варна - 130 сгради с 517 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (38.1%), следват тези с три стаи (37.8%), а най-нисък е делът на жилищата с една стая - 2.8%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през първото тримесечие на 2025 г. е 414.5 хил. кв. м, а жилищната площ - 279.7 хил. кв. метра. Средната жилищна площ на едно новопостроено жилище e 68.5 кв. метра.

Най-голяма средна жилищна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Видин - 151.8 кв. м, и Кърджали - 120.9 кв. м, а най-малка - в областите Плевен - 45.8 кв. м, и Разград - 47.5 кв. метра.

Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.

В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол образец 16 или издадено разрешение за ползване съгласно Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

От началото на 2025 г. като източник на информация за полезната площ, служи общата площ на жилищата в сградата. До края на 2024 г. полезната площ на жилищата се получава като сума от жилищната и спомагателната площ. 

Жилищната площ включва площта на стаите и кухните с площ 4 и повече квадратни метра.

Средната жилищна площ на жилището е отношение на жилищната площ към броя на жилищата.