Акад. Ячко Иванов

В годината, когато българският народ отбелязва най-епохалното събитие в историята на страната ни по време на Възраждането - 150 години от Априлското въстание, ние си спомнямe за онази двадесетгодишна девойка, която ушива знамето на въстаниците от Хвърковатата чета от Четвърти революционен окръг - Райна Попгеоргиева Футекова.

Записалата със златни букви името си в историята на въстанието, на България и на София Райна Попгеоргиева е родена в Панагюрище на 18.01.1856 г. Тя е първото дете на панагюрския свещеник Георги Футеков. Отлична ученичка в местното църковно училище тя е изпратена да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище с издръжка на общината в Панагюрище. Съществуват и публикации [1], според които тя е изпратена в това училище поради пристрастието й към стиховете на Любен Каравелов, Добри Чинтулов и Христо Ботев. Завършва образованието си с отличие, но и по това време тя неочаквано проявява характер – на изпита при завършването внезапно цитира „Стани, стани, юнак балкански” и е прекъсната и свалена от сцената. На нея й било дадено писмо до Павел Бобеков, което тя скрила в чорапа си. Завръщайки се в родното Панагюрище, става учителка в местното училище. Тук тя е известна с името Райкя, основава и дружество „Китка” (Женско благотворително дружество) и става член на женско дружество „Надежда“.

Писмо от Захарий Стоянов

Участието на Райна във въстанието като знаменосец

На Райна (Райкя) Георги Бенковски поръчва да ушие знамето на Четвърти революционен окръг. Избродирала съдбовното „Свобода или смърт”, в биографията си тя отбелязва [2]: „Втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава по желание на гражданите трябваше да го взема в ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя, че петвековното османско владичество е отхвърлено завинаги. Беловласи старци, редом с невръстни деца вървяха навсякъде след мен, пееха любими песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като разноцветен килим. Виковете „Ура” и „Да живее” нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.”

Райна Княгиня в османския затвор

Априлското въстание жестоко е потушено! Райкя се крие 25 дни, след което е заловена и затворена отначало в Пазарджик, а след това в женски затвор в Пловдив – измъчвана и подигравателно наречена „Крал Къз” („Крал момиче”). Тя с невероятен стоицизъм изтърпява разпитите и мъченията (оцелява само с хляб и вода), но за затворническия си живот ще отбележи [1]: „Стократно съжалявах, че не бях умряла ...за да кажат бъдещите поколения, че съм умряла за българското име и свободата. Сега ме очакваше да гния някъде в затвора и да завърша живота си с позорна смърт”. Tя въпреки мъченията устоява на опитите да бъде потурчена и брани християнската си вяра.

Георги Бенковски поръчва на Райна Княгиня да ушие знамето на Четвърти революционен окръг

Априлското въстание намира изключителен отзвук в Европа и Америка. Жестокостите при потушаването предизвикват гнева и възмущението на хиляди европейци и американци. Кореспондентът на вестник „Дейли Нюз” Дж. Макгахан прави анкета сред пострадалите в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище и др. При това става известно, че Райна Княгиня още е жива. В неговите спомени четем [2 – и/р.]: „Чух да се говори за едно лице, което османците насмешливо наричаха „княгиня на българите”. Казаха ми, че тя възглавявала въстанието ...че възседнала величествен кон и се разхождала по улиците на родния си град и развявала знамето като нова Жана д’Арк... Естествено, в мен се породи голямо желание да се запозная с тази свалена княгиня, да видя що за човек е тя... Нежни и грациозни форми прозираха през нейните оскъдни и мизерни дрехи. Тя имаше широки лешникови очи, овално лице, леко почерняло от слънцето, с прав нос и истинска розова пъпка – нейната уста. Тънка и слаба, тя едвам се държеше на крака. А младото девичо лице носеше отчаян и разбит поглед, покъртителен за гледане. Забрадена с носна кърпичка, тя носеше кафяв жакет от груб вълнен плат. Къса пола, направена от същия плат, едва достигаше до коленете й и откриваше бял и нежен крак. Нямаше обувки и чорапи, а тези дрехи й ги дали, когато смъкнали нейните собствени. В малко думи тя разказа своята повест, от която узнахме, че приела само косвено участие във въстанието и че коронясването й за българска княгиня е било глупава измислица.“

За нейното освобождаване се застъпват Дж. Макгахан, княз Церетелев (руски консул в Пловдив), Юджийн Скайлер (американски дипломат в Цариград), множество чужди дипломати и журналисти, които й предлагат убежище в собствените си страни. В края на юли 1876 г. тя е освободена и избира да замине в славянска Русия. Найден Геров и княз Церетелев я снабдяват с фалшив паспорт и пари. Панагюрецът Тодор Минев я води в Одрин, откъдето тя се отправя за Цариград и Одеса, от там заминава за Москва. По време на въстанието е убит баща й Георги Футеков.

Райна Княгиня в Москва

Настанена е в Страстния девически манастир, построен 1654 г. Първите шест месеца тя се лекува в болница. Тук в Москва тя учи едновременно за учителка и акушерка.

През 1877 г. със съдействието на благородничката Евгения Озерова, игуменка на манастира, открива приют за деца, в който живеят 32 българчета – сираци на убити въстаници, които получават образование. Там са нейната сестра Мария и брат й Васил.

От Москва тя води оживена кореспонденция с роднини, приятелки от женското дружество „Китка” и други. Нейният най-голям син генерал Иван Дипчев предава през 1928 г. цялата кореспонденция (91 писма) на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. През 1923 г. във факсимилно издание д-р Ивета Рашева публикува „Непознати писма на Райна Попгеоргиева” [2]: разпределени в 5 групи:

 - Първа група – 8 писма, свързани с личните страдания на Райкя;

 - Втора група – 13 писма от роднини и молители от България. В тази група са и писма за помощ на сирачета от Панагюрище, благодарности за помощта, информация, че Източна Румелия вече има губернатор и др.;

 - Трета група – 8 писма от учителки и приятелки от дружество „Китка”, информация за съдбата на бивши опълченци, отношението на панагюрци към свещениците, за опита да продължи дейността на дружество „Китка” и др.;

- Четвърта група – 3 писма от църковни молители от Панагюрище за състоянието на двете църкви „Св. Георги” и „Св. Богородица”, молба и благодарност за изпращането на църковен утвар, тъй като те са осквернени и ограбени от турците;

- Пета група – 2 писма за наградата и ухажването на Райкя със споделена сестринска обич и благодарност към игуменката Евгения, изразяване на гордост, че Райна е наградена от руското правителство, както и писмо от Васил Ив. Дипчев, бъдещ съпруг на Райна, с първото любовно писмо до нея, в което съобщава, че се е върнал в Панагюрище и отказва опитите на близките да го оженят, защото „онази, която му е на сърце, е далеко”.

Проучванията показват, че Райна Княгиня по това време е по-известна в славянския свят. За нея първите писмени материали и книги се появяват в чужбина. У нас дори и в родното Панагюрище, което тя нарича „Отечество”, се пускат слухове за нейната смърт.

Писмо от Васил Дипчев

Райна Княгиня отново
в България

От Москва тя пише няколко писма до близки във Варна и Панагюрище със запитване може ли да започне работа като учителка – отговори няма или са със съобщение, че си имат учителки. През 1879 г. тя среща случайно дееца на Българското книжовно дружество Васил Друмев, който я кани да се завърне в България и да даскалува в Търново. Тя приема и там заедно с още две учителки преподава в новооткритата Втора девическа гимназия. С тази покана Райна Княгиня преодолява съмненията си и изпитваните терзания по повод факта, че тези от „Отечеството” отдавна са я зачеркнали за бъдещето.

През 1882 г., след като се омъжва за дееца от Априлското въстание и споменат по-горе Васил Дипчев, тя се завръща в „Отечеството”. Тъжно е, че Дипчев, който вече е кмет на Панагюрище, е бил обект на присмех и съжаление, че се е оженил за Райна Княгиня, която вече е стара (на 26 години).

Райна Княгиня в София

По-късно (1898 г.), когато съпругът й В. Дипчев е депутат, тя живее в София. Тук Райна Княгиня отказва покана на Фердинанд да бъде придворна дама. В тези бурни години В. Дипчев е арестуван по политически причини и вероятно убит в мазетата на Черната джамия (храма „Свети Седмочисленици“). Тя сама отглежда и се грижи за образованието на петте им момчета и осиновеното едно момиче.

В София Райна Княгиня като първа дипломирана акушерка сменя будителската си дейност на учителка и организира израждането на бъдещи столичани и деца на дипломати. През 1901 г. тя полага основите на първата в България акушерска организация – днешния „Майчин дом”. Тя е и първата преподавателка на бъдещите акушерки. До края на живота си Райна Княгиня остава вярна на обета си да служи на хората с денонощни бдения на акушерка, едновременно с това е измъчвана от костна туберкулоза, пипната по време на пребиваването й в затвора. Тя умира на 27.07.1017 г. на 41 години и е изпратена в последния си път само от няколко от живите поборници от април 1876 г.

София е несправедлива към Райна Kнягиня - само малко повече от три години (от 1935 г.) кварталът, където тя е живяла и е къщата й, носи нейното име. След това той отново е с възстановеното име „Орландовци” (на името на италианец Орландо) и не е известно кой и защо е разпоредил тази смяна на името.

Как почитаме днес Райна Княгиня

Райкя само десет дни е кралица на бунтовна България, но за нея народът ни пее песни. Тя дълго време е представяна от чужденци, а у нас доста по-късно и най-добре е представяна от много поети, писатели и историци. Тя заслужава тук да преведем част от песен [ 1]:

Де се е чуло, видело, мома в тъмница да седи,

Както е Райка седяла три дни и три месеца.

Османец на Райка думаше: Райке, тъмничарке ле,

Райке, тъмничарке ле, мъчно ли ти е или не?

Оти се, Райке, не склониш за един сина бейов?

Оти се Райке, не склониш, османска кралица да

станеш?

Райкини очи пресъхнали, сълзица не проронват.

Райкини уста на камък, думица не продумват.

Ще покажем и част от стихотворението „Княгинята” на поетесата Станка Пенчева [1.]:

Княгиньо с най-кратко царуване!

И твоя палат те чака вече,

И железните гривни чакат ръцете ти.

Кочо удря жена си в сърцето.

Клисура гори,

Слитат се орли от далече...

Днес в нейното „Отечество” Панагюрище има два паметника, дело на скулптора панагюрец Делчо Пъков. Единият е в центъра на града, а другият на гроба й до този на нейните родители. В София до днес няма открит паметник на тази заслужила българка.

Тази година Панагюрище на 18. 01. 2026 г. даде началото на честванията на 170-годишнината от рождението на Райна Княгиня с проведената кръгла маса „Райна Княгиня – 170 години вдъхновение и културно наследство на Панагюрище” [5.]

Tук с благодарност ще отбележа, че БАН създаде Инициативен комитет с председател чл.-кор. Евелина Славчева, председател на БАН, за изграждане на паметник на Райна Княгиня в София. Проучванията на Инициативния комитет показаха, че скулпторът Делчо Пъков е изработил и трети паметник на Райна Княгиня за София, но той не е официално открит и се съхранява в 24 ДКЦ в кв. „Свобода”, „Надежда“. Съгласно Наредбата на Столичния общински съвет за именуване и преименуване на общински обекти, поставяне, преместване и премахване на паметници и художествени елементи на територията на Столичната община [6] са направени постъпки за разрешение на СО за преместване на паметника в градинката пред „Майчин дом”. С откриването на паметника и извършеното през миналата година възстановяване на къщата на Райна Княгиня в квартал „Орландовци“ София ще отдаде заслужената почит на великата българка.

Следва да отбележим и създаването на Академичен организационен комитет в БАН за честване на 150-годишнината от Априлското въстание, който излезе с национален призив „150 години Априлско въстание: Памет, единение и бъдеще”. На проведеното на 12.03. 2026 г. координационно съвещание бе приета разгърната програма за честванията. В изпълнение на заложеното в тази програма на 26.03.2026 г. по време на изнесеното заседание на Разширения управителен съвет на Камарата на строителите в България във Велинград, Комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС и служителите към Регистъра проведоха събрание, на което проф. д-р инж. Добрин Денев изнесе доклад за Априлското въстание, а акад. Ячко Иванов представи настоящия доклад.

На заседание на Комисията за ЦПРС във Велинград проф. д-р инж. Добрин Денев изнесе доклад за Априлското въстание, а акад. Ячко Иванов представи доклад за Райна Княгиня

Литература

1. Зографова, К. Истинската Райна Княгиня, Списание на БАН, н. 2. 2026, с. 57.
2. Рашева, И. Непознати писма  на Райна Попгеоргиева, ОНГЛ, София, 2023, с. 111.
3. Автобиография  Райна Княгиня, С. 2020, с. 29.
4. Иванов, Я. 170  години от рождението на Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня), Пов. по инт., С. 2026, с.19.
5. Рашева, И. Започнаха честванията в България по случай 150 години от Априлското въстание (Скулпторите на Райна Княгиня в Панагюрище), Библиотека, к. 1, 2026, с. 30.
6. Наредба за именуване и преименуване на общински обекти, поставяне, преместване и премахване на паметници и художествени елементи на територията на Столичната община (Загл. Изм. – Решение № 265 по Протокол № 84 от 25.06.2015) (редакция от 31.05.2018 г.).