Следващият доклад за България по Механизма за сътрудничество и проверка, който се очаква да бъде публикуван в началото на следващата година, ще бъде изключително тежък. „Сравнението между България и в Румъния категорично не е в наша полза”, коментира на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Меглена Кунева. Тя подчерта, че много от държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) продължават да настояват резултатите от доклада да бъдат обвързани със структурните фондове на ЕС. Въпреки че докладът няма директна връзка с приемането на България в Шенгенското пространство, Меглена Кунева припомни, че се очакват 2 поредни положителни доклада за страната ни, за да се отвори темата за присъединяването ни към безвизовото пространство. „Мисля, че нашите съседи имат основание да настояват за това”, коментира вицепремиерът и допълни, че нямаме никакви основания да твърдим, че „механизмът не върви както трябва, че не е измислен както трябва и затова не работи”. „Причините трябва да се търсят тук, в изключителното забавяне на много от мерките, в липсата на единна политическа, а бих казала и на голяма обществена воля”, каза още тя. Меглена Кунева не пожела да отговори директно на въпрос дали България ще бъде отделена от Румъния в Механизма за сътрудничество и проверка. Тя обаче посочи, че заради по-добрия доклад за северната ни съседка най-вероятно ще може да се очаква поетапното отпадане на част от ограниченията за нея. Вицепремиерът допълни, че България ще продължи да отстоява позицията, че сме готови за влизане в Шенген и че докладите по линия на специалното наблюдение не трябва да се обвързват с приемането ни в безвизовото пространство. Същевременно Меглена Кунева подчерта, че има първи признаци на политическа воля за преодоляването на проблемите. Подготвя се план за действие заради предстоящия доклад, като в него са залегнали включително новите Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс. През декември ще има и нова мисия в Брюксел, а едновременно с това продължават и срещите и разговорите с посланиците на държавите от ЕС. Наказателните процедури Вицепремиерът отчете, че от началото на членството ни в ЕС срещу България са открити общо 328 наказателни процедури. Данните на Министерския съвет показват, че те са били най-много в първата година от присъединяването ни към блока (2007 г.) – 80, а най-малко – през 2013 г. (19). Намалението се дължи на включването ни в пилотния проект за правото на ЕС, което позволява нарушенията да бъдат отстранени възможно най-рано. Тази година обаче са отворени над два пъти повече процедури за нарушение срещу страната ни – общо 47. Поради изпълнение на задълженията от страна на България са закрити 261 от всичките 328 процедури, каза Меглена Кунева. Остават 67, като от тях 51 са на първия, досъдебен етап от процедурата за нарушение – уведомително писмо. Според вицепремиерът може да се очаква затварянето на около една трета от тях, тъй като България вече има работещ Парламент, който да приеме нужните законодателни промени. Същевременно 10 от процедурите са на втория етап от досъдебната фаза – т. нар. мотивирано становище. В съдебна фаза са навлезли 6 от процедурите срещу България, като две от тях са отложени за неопределено време, включително и тази за софийския боклук, тъй като строителството на завода за преработката на отпадъци продължава. „Висящите” дела са 3 (за мултиплексите, за Калиакра и за депата за отпадъци), а по едно дело Съдът не се е произнесъл. „И в трите случая сме предоставили данни на Съда и настояваме искът да бъде обявен за несъстоятелен”, каза вицепремиерът. В сряда Меглена Кунева ще внесе доклад в Министерския съвет за процедурите за нарушения срещу България, за да се предприемат и мерки за преодоляване на проблемите.