Мартин Славчев   Богомил Петков – управител на фирма „Мазалат” ЕООД и председател на Областното представителство на Камарата в Габрово, е роден на 4 октомври 1966 г. в Севлиево. Вис­шето си образование завършва в Стопанската академия „Д. А. Ценов” в Свищов със специалност „Икономика”. Може да се каже, че за Богомил Петков дюлгерската професия е семейна традиция. Неговият дядо също е бил майстор строител. „Той винаги ми казваше, че не трябва да разваляш нещо, ако не можеш да построиш по-добро. И до днес аз винаги спазвам този съвет”, споделя председателят на ОП на КСБ – Габрово. Първите стъпки в кариерата му започват в началото на 90-те години на XX в. „Отначало стартирах с ремонт на моя сграда и промених нейното предназначение за търговски цели. Впоследствие реновирах няколко постройки, а освен това построих фабрика за трикотаж”, разказва той. През 1998 г. Богомил Петков изгражда първия си бетонов център, a през 2003 г. купува строителна фирма „Мазалат” ЕООД в Севлиево, на която и до днес е управител. „Най-интересният обект, по който съм работил, е възстановяването и доизграждането на Върбеновата къща в пешеходната зона на Плевен. Сградата е паметник на културата от национално значение, с уникална архитектура, проектирана в австрийски стил”, казва Петков. Тя носи името на заможния род Върбенови. Построена е в стил нео­барок, а според някои архитекти – сецесион. Историческите факти сочат, че построяването й отнема три години, а крайният резултат е точно копие на малък виенски дворец. Зданието е завършено през 1899 г. За проектирането му собственикът поканил в Плевен арх. Велцфелд. Къщата била изградена от бригада строители от Дебър, Македония. Основите на сградата са с дебелина един метър, а стените са по 80 см. В основите е вградена негасена вар, полята с вода и запълнена с камъни. Тогава не е имало бетон и всичко се е правело на ръка, но въпреки това къщата е изключително здрава. По подобен начин са били изграждани средновековните крепости. Офор­мянето на стените и таваните на Върбеновата къща ставало с арки като в църквите. Дограмата, голяма част от строителните материали, както и изпълнителите на декоративните елементи са внасяни от Австро-Унгария. Освен тази внушителна постройка Богомил Петков има и други любими обекти. „Това са две жилищни сгради с търговско и обществено предназначение, които съм кръстил на дядо ми Беро и баща ми Иван Петков, лека им пръст”, споделя строителят. „Предизвикателство за мен в професионален план е да направиш нещо, което да остане, да е полезно, необходимо и значимо. Първата асоциация, която правя по този въпрос, е с думата „сътворение”. Предизвикателство е да мечтаеш и да успееш да реализираш мечтата си, да я видиш пред теб. Предизвикателство е да дадеш възможност на млади хора да се развият, да се научат, да постигнат нещо в професията и живота. Много младежи са започнали първите си професионални стъпки в моята фирма. Успял съм да им предам както знания и умения, така и много житейски уроци – да са силни, амбициозни, волеви и оптимистични. Като предизвикателство бих определил и възможността да общувам с колеги от строителния бранш, да обменяме идеи и проекти, да работим по общи благотворителни каузи”, споделя той. Богомил Петков запазва скромност и на въпроса, как би описал себе си в личен план, отговаря: „Не обичам да говоря за себе си. По-важно е какво ще кажат хората. Ако с две думи трябва да се определя, аз съм амбициозен и много работещ човек.”   За ролята на КСБ Като най-голямата браншова организация и с широка мрежа от регионални структури Камарата на строителите в България е авторитетна и силна. Тя може да влияе на политики и позиции, да регулира взаимоотношенията между участниците в строителния процес, да е коректив на държавни решения и намерения в областта на строителството. Полезно би било КСБ да инициира и организира още национални и международни срещи и семинари, които да ни дадат възможност да опознаем чуждия опит, стандарти и технологии, начин на работа, управление на човешки ресурси, взаимодействие с различни заинтересовани страни, участие в обществени поръчки, иновативни приложения и т.н. За нас този опит е ценен и мотивиращ, дава ни нови насоки за развитие, идеи и знания.