Чудно какво ли още трябва да се случи, че българският управник да проумее очевидното: докато смята частния бизнес за дойна крава, а не за равноправен партньор на държавата, нищо добро не ни чака. И още нещо е длъжен да стори въпросният български управник, ако иска милата ни татковина да не бъде споходена от злощастната съдба на съседна Гърция - да забрави номерата от селските вечеринки, чрез които осигурява на близките и приятелите си завиден жизнен стандарт. На държавен гръб естествено... 

В началото на март 2010 г. земеделският министър Мирослав Найденов посети „удавения” гр. Брегово, където на места водният стълб бе стигнал 6 метра. Въпреки това, днес – две години по-късно – за възстановяването и укрепването на градската дига институциите все още не смогват да отделят 30 000 - 40 000 лева

Едва ли има смисъл да рецитираме наново всички мрачни прогнози на тема икономически растеж, които тези дни „окупираха” публичното пространство. Налага се обаче да припомним най-важните изводи на бизнес анализаторите - експерти на Българската стопанска камара: √ броени дни след като Министерството на финансите сви с 3 млрд. лв. очакванията си за икономиката през 2012 г., бизнесът направи още по-мрачна прогноза за тежък спад за първото тримесечие и пробойна в бюджетните сметки; √ изплащането на пенсии, заплати в публичния сектор и инвестициите може да се окажат под заплаха, ако брутният вътрешен продукт (БВП) се срине с 5% през първото тримесечие, както се очертава; √ за втора поредна година официалната прогноза за икономическото развитие на страната се оказва безпочвено оптимистична; √  вместо на 81,629 млрд. лв. кабинетът може да разчита едва на 78,553 млрд. лв. произведени стоки и услуги; √ преките чуждестранни инвестиции през януари 2012 г. са 44,2 млн. евро, докато през януари миналата година те са били 186,1 млн. евро; √ заплахата бюджетният дефицит да бъде значително по-голям от предвидения става все по-реална. „Нещо”, което неминуемо ще доведе до невъзможност за покриване на публичните разходи (публични инвестиции, пенсии и т. н.). Много пъти досега сме споменавали, че ефектът от умерената параноя е здравословен. „Поуката” от днешната ни история обаче би озадачила дори най-заклетите фенове на теорията за световната конспирация. Хронологията В средата на ноември 2011 г. председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров съобщава, че одитът на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за 2010 г. няма да бъде заверен. Причината е, че при ликвидирането на Изпълнителната агенция по хидромелиорации 11 от язовирите, прехвърлени в „Напоителни системи” ЕАД, не са записани в баланса на МЗХ. На 6 февруари 2012 г. стената на язовир „Иваново” се къса и стихията помита харманлийското с. Бисер. Триметровата водна стена отнема живота на 8 души. Тотално съсипани са 100-150 къщи и селскостопански постройки. На 8 февруари 2012 г. председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров огласява имената на 11-те „изчезнали” язовира: „Малко Шарково”, „Сопот”, „Пчелина”, „Тракиец”, „Тополница”, „Ахелой”, „Бели Лом”, „Дяково”, „Жребчево”, „Порой” и „Съединение”. На 21 февруари Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС отпуска на засегнатите и застрашените общини общо 13,4 млн. лв. На 9 март тогавашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обявява, че контролът на язовирите трябва да бъде поет от независим държавен орган. Тоест от структура, която няма нищо общо с двата държавни „мастодонта” в ресора - „Язовири и каскади” и „Напоителни системи”. На 1 април всичко „това” - поне около жълтите павета в София - вече е забравено, защото на 4 април в сайта на Агенцията за обществени поръчки (АОП) е публикувано Решение № РД 52-59 от 3 април 2012 г., с което земеделският министър Мирослав Найденов открива процедура за възлагане на обществена поръчка с 22 обособени позиции (виж карето). Колкото и странно да прозвучи, с това решение министър Найденов определя и щастливеца, на когото се е паднала честта да оправдае високото доверие - държавната фирма „Напоителни системи” ЕАД. Формално причината е съвсем в реда на нещата, защото съдържанието на графа „Процедура” в решението е категорично: „Без обявление по ЗОП”.

Спор няма, че коритото на р. Сазлийка (името на реката в обществената поръчка е сгрешено) има нужда от много сериозен ремонт. Защо обаче това трябва да се случва по този начин - на тъмно и в условията на някаква нелегалност?

Ако човек потършува малко из бездънните информационни масиви на „чичо Гугъл” обаче, историята придобива съвсем друг, при това доста нелицеприятен вид. Според ведомствения сайт „Напоителни системи” ЕАД е 100% собственост на държавата, а предметът му на дейност е... необятен: √ стопанисване, експлоатация, ремонт, поддържане, разширяване, инвестиране, проучване и проектиране; √ научноизследователска, развойна и инженерингова дейност за комплексно използване на хидромелиоративния фонд; √ доставка и продажба на вода за напояване и промишлено водоснабдяване, мелиоративно и селскостопанско строителство; √ търговия в страната и чужбина; √  производство и търговия със селскостопанска продукция, дървен материал, ел. енергия, риба и рибни продукти; √ извършване на специализирани работи и услуги в сферата на хидромелиорациите и строителството; √  отдаване под наем на хидротехнически съоръжения и сгради; √ обучение, квалификация и преквалификация на кадри за хидромелиоративното строителство; √ почивно дело, туризъм, ресторантьорство и хотелиерство. Пак по „длъжностна характеристика” дружеството има 21 регионални представителства. Основната им мисия е да извършват следните услуги: √ доставка на вода за напояване; √ промишлено и питейно водоснабдяване; √ отводняване и предпазване от заливане на земеделски земи, промишлени обекти, населени места и др. Освен това поделенията на „Напоителни системи” предлагат: √ специализирани административни и консултантски услуги; √  проектантски, строителни, авторемонтни, дърводелски услуги и др.; √ услуги със строителна и селскостопанска механизация; √ инертни материали, бетонови смеси и изделия; √ почивка на български и чуждестранни граждани в спортно-туристически комплекс „Жребчево” и почивен дом „Здравец”. За да изглежда фирмената „визитна картичка” гъсто изписана (дето има една приказка - открай докрай), в сайта на „Напоителни системи” ЕАД пише, че дружеството разполага с „висококвалифицирани специалисти, които могат да консултират фермери, земеделски стопани и фирми по интересуващите ги въпроси в областта на мелиорациите, хидромелио­ративното и хидротехническото строителство и експлоатация на напоителни и отводнителни системи и корекции на реки”. А накрая, за да не си помисли някой, че земеделският министър е на път да възложи мегапоръчката на някоя бутафорна структура, сайтът на „Напоителни системи” ЕАД изобилства и от конкретни тактико-технически данни: √ дружеството се грижи за 236 напоителни системи и голям брой напоителни полета, които обхващат общо 7,406 млн. декара; √ стопанисва 168 комплексни напоителни язовира (общ завирен обем 3,1 млрд. кубически метра) плюс 612 изравнители; √ разполага със 188 напоителни помпени станции; √ обгрижва 2238 км напорни тръбопроводи и 530 км деривационни канали; √ откритата канална мрежа е с обща дължина 5441 км, а закритата тръбна мрежа - 9269 км. Изрично са посочени и националните обекти, които „Напоителни системи” ЕАД е длъжно да обгрижва: √ предпазни диги на р. Дунав - 295 км; √ корекции на вътрешни реки - 3240 км; √ предпазни диги - 385 км; √ ретензионни язовири - 14 бр.; √ отводнителни помпени станции - 90 бр.; √ отводнителни полета – 1, 434 млн. дка (на 32% от тях отводняването се осъществява помпено, а на останалите - гравитачно); √ главна канална мрежа - 2334 км; √ събирателна канална мрежа -11 192 км; √ закрита дренажна мрежа - върху 356 000 дка. Звучи толкова грандиозно, че човек направо започва да се чуди като как така държавният колос „Напоителни системи” не е изпълнил абсолютно всички „вододайни”, „язовирни” и „речни” обществени поръчки през последните 10-15 години. Е, има грешка, има и прошка, казва народът по друг повод. Защото през годините в споменатите „ресорни” процедури може и да са участвали частни строителни компании, но днес ситуацията вече е друга - единствено годна да изпълни отговорната мисия е държавната фирма „Напоителни системи” ЕАД. За да изглежда всичко като истинско, възложителят - в лицето на земеделския министър, е изпълнил дори предписанието на чл. 91, ал. 2 от ЗОП - да мотивира решението си да възложи поръчката чрез договаряне без обявление (цитат): „Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВПМС) предоставя средства от резерва за непредвидени и НЕОТЛОЖНИ разходи по чл. 1, ал. 2, т. 4.2 на Закона за държавния бюджет за 2012 г., за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последици от бедствия. Обектите са с приоритетно значение за живота и здравето на населението, както и за опазване на имуществото му. Част от работата на тази комисия е именно да разграничи обектите, които спешно се нуждаят от възстановителни работи, от други обекти, които биха могли да бъдат включени в т. нар. планови дейности. Това е така, тъй като общественият интерес от извършване на определени дейности в тези случаи надделява над общите правила за избор на изпълнители на обществени поръчки. Този принцип е заложен и в разпоредбата на чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Практически наличието на тази хипотеза се преценява още към момента на вземане на решение от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане. Тя отпуска средства при констатация за наличието й. Дейностите, предвидени за извършване на обектите, посочени в настоящата заповед, са във всички случаи спешни и неотложни. Мотивите за избора на процедурата са очакваните пролетни, интензивни валежи или снеготопене, или комбинация от двете и свързаните с тях хидроложки условия за формиране на значителен отток и повишаване на притока в язовирите и съответно значително повишаване на водното ниво в реките. Това налага във възможните най-кратки срокове да бъдат възстановени компрометираните или частично разрушени след бедствия аварирали язовири и корекции на реки, осигуряване на проводимост на корекциите на реките и недопускане на нови наводнения, като случилото се през февруари 2012 г., човешки жертви и пострадали, заливане на земеделски земи, инфраструктурни обекти, населени места и др. От гореизложеното и от визираното в разпоредбата на чл. 90, ал. 1, т. 4 от Закона за обществените поръчки е видно, че настоящата процедура следва да бъде стартирана чрез договаряне без обявление.” Звучи прекрасно. Стига човек да не знае за какво всъщност става дума. Споменатата от възложителя законова разпоредба - чл. 90, ал. 1, т. 4, е приета от Народното събрание с проекта за ремонт на ЗОП, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 90 от 25 ноември 2011 г., и влиза в сила на... 26 февруари 2012 г. Тоест две седмици след сбирката на междуведомствената комисия, на която са отпуснати „онези” 13 млн. лв., за които стана дума по-горе. Това дава възможност на земеделския министър да издаде решението, с което директно възлага на „Напоителни системи” ЕАД да изпълни високоотговорната поръчка. В предишната й редакция разпоредбата на чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗОП гласи следното: „Възложителите могат да възлагат обществени поръчки чрез процедура на договаряне без обявление само когато поради непреодолима сила не могат да бъдат спазени сроковете за провеждане на открита или ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление.” Докато след ремонта през ноември 2011 г. тя придобива далеч по-либерален вид: „Възложителите могат да възлагат обществени поръчки чрез процедура на договаряне без обявление само когато е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия, породени от настъпване на събитие от извънреден характер, което възложителят при полагане на дължимата грижа не е могъл или не е бил длъжен да предвиди или предотврати и за преодоляването на което не могат да бъдат спазени сроковете за провеждане на открита или ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление.” Много удобно, нали? Никой не знае и не може да предвиди, че към края на зимата и в началото на пролетта има опасност от наводнения, че снеговете започват да се топят и по „традиция” валят проливни дъждове. Имаше навремето една такава хлапашка гатанка: „Какво означава хвърлено във водата звънче?” Единственият правилен отговор е „Дрън-дрън, та пляс!” Горе-долу така звучат и мотивите, с които е облечено решението за даване на милионите на държавната фирма. Защото „другата” логика навява съвсем други мисли. Примерно - защо различните обособени позиции на поръчката не са изпълнявани поетапно през годините от същата тази държавна фирма? По какви причини ремонтът на язовир „Малко Шарково” стана изключително неотложен веднага след влизането в сила на новата редакция на чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗОП, при положение че за проблемите там се знае поне от една петилетка? Как така документацията на същия този язовир, изгубена миналата година за пред Сметната палата, изведнъж се намери? Или този обект е наместен в поръчката, въпреки че документацията му я няма? Нищо и никакви въпроси, но с деликатни отговори. Чудно дали скоро ще чуем поне един-два от тях? Да речем - колко милиона ще струва на държавата този „масраф” и защо в решението за обявяване на поръчката не се казва нищо за нейната прогнозна стойност?