Мая Косева, управител на „Научноизследователски строителен институт – НИСИ“ ЕООД: За 125-годишната си история НИСИ запази своето стратегическо място в изпитвателната и сертификационна дейност в строителната индустрия
Вестник „Строител“ обективно и безпристрастно отразява актуалните теми в строителния бранш и налага своята марка на естествен лидер в информираността на обществото
Г-жо Косева, тази година „Научноизследователски строителен институт – НИСИ“ отбелязва 125 г. от своето създаване. Приемете най-искрени поздравления от Съвета на директорите и екипа на в. „Строител“ за този впечатляващ юбилей! Кои моменти от историята на Института бихте отбелязали като най-значими?
125 г. са наистина впечатляваща възраст. Може би само Българската академия на науките и „Български пощи“ са по-стари от нас.
Всичко започва през далечната 1899 г., когато се учредява Постоянна комисия към тогавашното Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство със задача да контролира качеството на внасяните от чужбина строителни материали. По-късно, през 1909 г., с изграждането на Първата българска фабрика за цимент „ЛЕВ“ – Плевен, стартират и първите изследвания на български строителни материали. 1954 г. с постановление на Министерския съвет структурата се обособява като Научноизследователски строителен институт. Той е сред първите ведомствени научни институти в България и е оборудван с най-модерната за времето си експериментална техника, изграждат се лабораториите за изпитване на конструкции, строителна физика и химия, изолации в строителството. Това са годините, в които в НИСИ работят десетки строителни инженери, проектанти, архитекти, или както ние се шегуваме - нито един метър вертикално или хоризонтално строителство у нас не се е случвало без строителната експертиза на Института.
От 1997 г. с решение на Софийския градски съд НИСИ се преобразува в търговско дружество с принципал Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а през 2018 г. в НИСИ се влива Научноизследователският институт по строителни материали (НИИСМ).
В своята 125-годишна история Научноизследователският строителен институт е имал както върхови постижения и периоди на забележителни успехи и растеж, така и своите падове, икономически кризи и застой.
Каква е ролята на НИСИ за развитието на българския строителен бранш през годините?
Малцина знаят, че през 60-80-те години на миналия век всички мащабни строителни обекти са разработвани, проектирани и изграждани с експертиза на Института. Той е разполагал със стотици инженерни строителни и проектантски кадри и с поделения във всички областни центрове на страната. Под професионалния и прецизен поглед на специалистите на НИСИ са изпълнени не само най-големите инфраструктурни и знакови съоръжения у нас, а и в редица страни в Европа, Азия и Африка. И до днес се разказват истории как за няколко нощи експерти на НИСИ разработват специална рецепта за бетона, с който е строен виадуктът на АМ „Хемус“ и мостовете на р. Бебреш.
В годините НИСИ се е утвърждавал като център на образователна дейност за подготовка и квалификация на кадрите от строителни лаборатории, които са осъществявали непосредствен и текущ контрол в цялостния цикъл на строителството.
Ключов фактор в работата на Института е била и проектантската му организация. Например НИСИ е автор на иновативен метод на строителство – „Пакетно повдигане на плочи“, по който е изпълнена сградата на профсъюзите в София, която сега е централа на КНСБ.
В най-новата ни история, непосредствено преди приемането на страната ни в Европейския съюз, НИСИ е съавтор на редица разработки на държавните стандарти, норми, правилници и указания за хармонизиране на българското законодателство с европейското в областта на строителството.
Преди няколко години успяхме да открием ценни исторически фотографии и артефакти, които реставрирахме и поставихме началото на музейна експозиция в залите на Института. Сега архивите пазят живи спомените за дългия и труден път на НИСИ през тези 125 г. с най-значимите постижения, изпитвания и научни открития.
С какви мероприятия планирате да отбележите юбилея?
Всяка една годишнина е повод не само за празнуване, а и за равносметка. За НИСИ тя показва сериозен ръст на финансовите параметри и запазване на устойчивото развитие.
Независимо от усложнената и несигурна икономическа и политическа обстановка, продължаващите войни в Европа и Близкия изток, нестабилната бизнес среда, свиването на вътрешния и външен пазар и фалити на строителни компании Институтът запази своето стратегическо място в изпитвателната и сертификационна дейност в строителната индустрия.
Предвиждаме да отбележим 125-ата годишнина със скромна церемония, на която ще наградим водещи експерти със значим принос в развитието на Института.
Върху какво е фокусирана дейността на Института?
По своя предмет на дейност НИСИ е комплексен специализиран научен институт, в който се извършват изследвания, свързани с: решаване на теоретични проблеми и иновационни задачи в областта на строителната наука и практика; усъвършенстване на строителните технологии, конструкции и продукти, както и свързаната със строителството техническа нормативна база; разработване на нови технологии и технически решения за проектиране, строителство и поддържане на строежите.
Знакът на Института е защитен със Свидетелство за марка за услуга №7076 на Патентното ведомство и е добре познат символ за добро качество и професионализъм в строителната практика не само в страната, но и в повече от 50 държави в света.
Портфолиото на НИСИ включва научноизследователска и иновационна, нормативна, експертно-консултантска, изпитвателна, сертификационна, проектантска дейност в областта на строителните материали, продукти и технологии, конструкции на сгради и строителни съоръжения (включително и антисеизмичното им осигуряване), строителни физика, химия и изолации, информационно и научно-техническо обслужване на строителни фирми, общинската, държавната и съдебната администрация.
Както виждате, един доста широк спектър от дейности, които покриват почти всички аспекти на строителния процес.
В НИСИ работят водещи експерти в областта на строителната химия, физика, строителни конструкции и земна механика и други. Функционират две изпитвателни лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (ИА БСА) – Изпитвателен център по строителство (ИЦС) и Изпитвателна лаборатория по строителни материали (ИЛСМ). Лабораториите разполагат с необходимите технически средства и висококвалифициран персонал с дългогодишен опит в извършване на изпитвания на строителни продукти, материали и изделия, на строителни конструкции, елементи и детайли на технологично оборудване за клиенти от страната и чужбина.
Също така НИСИ е и оторизиран орган за оценяване на съответствието на строителни продукти и издаване на български технически одобрения (БТО) за съответствие с националните изисквания на МРРБ за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на България.
Понастоящем НИСИ е нотифициран орган, определен от Европейската комисия за изпълнение на задачи, свързани с оценяване на съответствието на строителни продукти съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 305/2011. и е включен в базата данни на Европейската комисия.
Аз съм оптимист за бъдещето на НИСИ. Постигнатото дотук показва устойчивост в развитието на дружеството в последните години и утвърждава мястото на Института като водещ център за компетентност в бранша. А за най-голям успех бих определила, че съумяхме да съхраним енергията и духа на хората, че запазихме и продължихме най-добрите традиции в работата на Института. Превърнахме НИСИ в средище за професионални дискусии, сериозна изследователска дейност, експертни становища и научно-технически разработки.
Разкажете ни повече за изпитванията, които провеждате в НИСИ?
Характерно за Института е, че винаги е работил с практическа насоченост към проблемите на строителния бранш. Годишно в нашите лаборатории се извършват между 50-70 000 изпитвания на различни строителни материали, продукти и изделия. По наша преценка като цяло строителните материали, влагани у нас, отговарят на нормативните изисквания.
Бих акцентирала върху изпитвания, които се провеждат само при нас и това ни прави в известен смисъл уникални. В Изпитвателната лаборатория по строителни материали към НИСИ бе въведено и акредитирано за първи път в страната изпитването за измерване топлината на хидратация на цимент по метода на разтваряне по БДС EN 196–8. Наши екипи участват в международни междулабораторни сравнения за допълнителна проверка на пригодността на метода и компетентността на персонала. Това дава възможност на производителите на цименти да произвеждат и да сертифицират у нас т.нар. нискотермичен цимент, който се използва за изграждането на язовирни стени, основи на масивни сгради, небостъргачи и др. мегаобекти.
Единствено ние разполагаме със собствена 500-тонна преса за изпитване на якост на натиск на масивни бетони за хидросъоръжения – например язовирни стени.
Също така само ние изпитваме динамични характеристики на бетони, предназначени за пътно строителство (Е-модул). Отново само в нашата лаборатория можем да предизвикаме земетресение от девета степен и да изпитваме поведението на отделни конструктивни елементи.
И в кръга на шегата – Вашите читатели спокойно могат да водят децата си в Софийския зоопарк, защото ние изпитваме якостта на армираното стъкло за клетки на диви животни и гарантираме безопасност.
Как виждате ролята на НИСИ в бъдеще?
Анализът на целевите пазари в последните няколко години показва спад от 0,5-2% на юридически и физически клиенти на Института. Това налага в близко бъдеще активно позициониране на дружеството в областта на строителната експертиза в България, Балканите, Централна и Източна Европа.
Изхождайки от тенденциите на пазара за строителна експертиза в областта на конструкциите и земната механика, НИСИ насочва усилията си в търсенето и налагането на няколко пазарни ниши, като разширява обхвата на акредитация от ИА БСА с нови изпитвания, които да отговарят на актуалните потребности в строителния сектор. Например свързани с укрепване на свлачища, срутища, строителство и ремонт на тунели, жп линии и др., като методът определя носещата способност на анкерите спрямо заложената носимоспособност в проектите.
С последното разширение на акредитацията Институтът се утвърди като лидер в областта на изпитвания на инжекционни анкери и динамични изпитвания, свързани с умора на стоманобетонни траверси.
Постигането на какво би Ви донесло удовлетворение като управител на НИСИ?
Не мога да бъда недоволна от постигнатите резултати. От институт, който беше на ръба на своето оцеляване и в който за една година се бяха сменили петима управители, днес НИСИ е не просто научен институт. Той е институция.
За мен най-важни са авторитетът, доброто име и безспорната репутация на НИСИ. Тук не правим никакви компромиси с качеството при извършваните проверки и издаване на сертификати на строителните фирми. Известни сме в строителния бранш с нашата взискателност и безкомпромисност. Не е тайна, че не всички организации, извършващи оценяване на строителните продукти, са на такова ниво. Това води до влагане в строежите на строителни продукти, които не покриват всички изисквания.
За съжаление в бранша битува мнението, че като държавно дружество ние сме привилегировани и защитени от икономическата криза. Тук искам ясно да отбележа, че НИСИ не получава държавна субсидия. НИСИ не взима една стотинка държавен бюджет. Няма нито една инхаус поръчка. Нещо повече, ежегодно в края на всяка финансова година дружеството превежда 100% дължим дивидент на държавата от размера на реализираната нетна печалба след облагане с данъци.
Всичко това не допринася за по-доброто изпълнение на инвестиционната програма на НИСИ за закупуване на съвременни технически средства, с които ще се генерират по-съществени финансови резултати.
По отношение на научноизследователската и развойна дейност на Института неблагоприятен фактор е липсата на бюджетни средства и държавни поръчки за развитие в тази област, както и недопустимостта на НИСИ като държавно дружество за кандидатстване по различни европейски програми и проекти. В последните години липсата на финансиране на научни изследвания се отразява върху обхвата и развитието на научната дейност. На практика тя е сведена до критичния минимум. Необходима е подкрепа от страна на държавата, на браншовите организации в строителния сектор, което да допринесе за развиване на теми за научни разработки.
Казвам последното с надежда да бъде прочетено и преосмислено от компетентните държавни органи.
Според Вас с какви предизвикателства ще се сблъска строителният сектор през 2025 г.?
За съжаление темата за проблемите в строителния сектор продължава да бъде „тема с продължение“. Аз бих разделила проблемите условно в две групи.
Първата – системни проблеми, които се повтарят многократно в годините, за които пишем, говорим, анализираме, дискутираме и в крайна сметка така и не намират своето ясно и категорично решение. Те за съжаление твърде често са резултат или функция от цялостната нестабилна политическа и икономическа обстановка у нас и в Европа. Тук бих посочила кръга от нерешени проблеми, свързани с качеството, корупцията, нелоялната конкуренция, липсата на квалифицирана работна ръка, отлива на чуждестранни инвеститори, междуфирмената задлъжнялост, недостатъчната индексация и все по-ограничените възможности за финансиране на големи инфраструктурни обекти. Мога да продължа с изброяването, но нека да не отегчаваме читателите на в „Строител“.
Втората група проблеми произтичат пряко от членството на страната в ЕС. Едно от големите предизвикателства пред строителния сектор в следващите няколко години ще бъде изпълнението на новата Европейска директива за въвеждане на мерки за намаляване на вредните парникови емисии. Изискването на ЕК за новото строителство след 2030 г. е за нулеви вредни емисии, което пряко ще засегне строителната индустрия. Всичко това налага прилагането на методи за минимизиране на негативното въздействие върху околната среда от тези дейности и влизане в сила на изменения на законодателството в тази посока.
Трябва да отбележа, че на база на изменение в Регламент 305/2011 (Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти) се създава нова система за оценяване на строителни продукти – система 3+ с Делегиран акт към регламента, който ще влезе в сила до края на 2024 г.
Планирате ли съвместни инициативи с Камарата на строителите в България? Как може да затвърдите партньорството си с браншовата организация?
Използвам случая да изкажа моята и на колегите ми благодарност на ръководството на КСБ и на вестник „Строител“ за това, че не просто поставят всички важни въпроси за бранша приоритетно пред компетентните държавни и общински органи и във фокуса на публичното внимание, а и извършват цялостен систематичен преглед на състоянието на строителната практика и предлагането на дълго отлаганите и очаквани решения за подобряване на управлението и повишаване на качеството на строителния процес.
Следва да отбележа, че в това отношение безспорно е направено много от КСБ в последните над 15 години, но и много предстои.
Ние сме готови да бъдем незаменим и ценен партньор на КСБ в нейната дейност по утвърждаване на българските строителни компании до нивото на водещи световни фирми в строителството. Именно тук виждам ролята и мястото на КСБ, вестник „Строител“ и НИСИ – в диалога, в търсенето и налагането на нови иновативни подходи и утвърждаването на креативни модели и стратегии в динамично развиващата се строителна индустрия в България.
Четете ли в. „Строител“ и полезно ли е за Вас изданието?
Много пъти съм имала възможността да изразя моята убеденост, че изданието на КСБ обективно и безпристрастно отразява актуалните теми в строителния бранш и налага своята марка на естествен лидер в информираността на обществото по ключови теми и проблеми. Поздравявам екипа на в. „Строител“ с предстоящия професионален празник и пожелавам да съхраните енергията и доверието на многобройната си читателска аудитория и да продължавате да бъдете все така обективна и необходима за обществото ни медия!