Интервю

Силвия Георгиева, изп. директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ): Единици са плащанията за проекти по НПВУ – за около 1,6% от стойността на безвъзмездната помощ

Благодаря на в. „Строител“ за последователността, с която показва конкретни примери на нашите съвместни успехи

Г-жо Георгиева, с Бюджет 2024 беше обособен т.нар. общински инвестиционен фонд. Към момента как върви изпълнението на проектите с този източник на финансиране? Има ли пречки пред местните власти и ако да, от какво естество?

За първи път през 2024 г. общините имат на разположение огромен по обем ресурс за капиталови инвестиции – над 4,2 млрд. лв., заложен в рамката на Закона за държавния бюджет. Това осигури прозрачност и равнопоставен достъп на всички кметове до публичния ресурс за инвестиции в базова инфраструктура, която не е обновявана от десетилетия и за която досега разчитахме само на европейски средства. Едно е сигурно: заявените от местните власти инвестиционни обекти са крайно необходими на гражданите. Да, те са основно в базова инфраструктура и това е тъжно, да не кажа трагично. За страна, която второ десетилетие е член на ЕС, състоянието на пътища, улици, водоснабдяване, канализация е далеч от очакванията за граждани на Европа. Средствата от тази национална програма ще ни помогнат в рамките на тригодишното й действие да обновим голяма част именно от инфраструктурата, която най-много се вижда и ползва.

Няма да спестя и друга истина: част от обектите, в които общините ще вложат държавни и общински средства, усилията на много експерти и ръководители на местно ниво, са отговорност на държавни структури. Недобре обмислени реформи, например във ВиК сектора, принуждават кметовете да влагат в активи, които след това предоставят на дружества, доказали своята безпомощност както в управлението на европейски средства, така и в развитието и поддържането на системите, за които отговарят. Относно процеса на изпълнение можем да кажем, че той е изцяло нов както за държавните институции, така и за общините и е споделена отговорност между Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Въпреки това към днешна дата договарянето, а на много места и изпълнението вървят интензивно. Екипът на МРРБ работи в постоянна комуникация с експертите по места. Работата по Националната програма е много добър пример за взаимодействие между централна и местна власт по-важни за гражданите проблеми. Отбелязвам това, защото у нас се бе утвърдила практика централните администрации да „надзирават“, да контролират, да налагат санкции, но не и да подхождат конструктивно и да подпомагат бенефициентите по пътя към успеха на даден проект. Доброто управление на средствата и от националния, и от европейския бюджет е обща задача на бенефициентите и Управляващите органи и е крайно време повече структури в централните ведомства да работят с това разбиране. Има още един важен аспект, който носи успех - общинските проекти, финансирани от държавния бюджет, засега са единственият реален сигурен ресурс.

Каква е проектната готовност на общините? Към какъв тип проекти се насочват кметовете?

Проектирането за публични инвестиции е сериозна, изискваща много време и ресурси дейност. Задържащ фактор да се възлага проектиране е липсата на яснота ще има ли пари за реализацията на проектите, което поставя общинските ръководства в хипотезата на „разхищение“ на публичен ресурс. Резонно кметовете се въздържат да възлагат проектиране при липса на ясен хоризонт. В началото на Националната програма това се оказа много сериозна пречка, която вече е преодоляна успешно. С новите заявления за замяна на едни обекти с други, внесени в края на март, общините са декларирали готовността си да работят по 2258 проекта от Националната инвестиционна програма. В рамките на посочените лимити няма ограничение по отношение на броя на нещата, които дадена община може да реализира. Следващите срокове, в които могат да бъдат внасяни промени, са до 30 юни и до 30 септември 2024 г. По данни на МРРБ към 10 юни са подписани 942 споразумения за общо 2,218 млрд. лв. с 205 общини. Както споменахме, масово са за нови или реконструкция на съществуващи ВиК мрежи и съоръжения, ремонт на общински пътища и улици. Към момента са разплатени близо 27 млн. лв. В прогнозата за инвестиционните разходи са предвидени 4,2 млрд. лв. Те поетапно ще се предоставят на МРРБ за извършване на разплащания, които отчитат физически напредък, в рамките на период от 3 години. Смея да кажа, че засега процедурата върви нормално. Това ни дава основания да настояваме при преговорите за бюджет 2025 Националната програма да продължи. Извън тази, заложена в Закона за държавния бюджет на Република България, за общините е предвидена и целева субсидия за капиталови разходи в размер на 426 млн. лв. С предоставянето на такъв огромен инвестиционен ресурс държавата сериозно повиши изискванията за отчетност и прозрачност. Вицепремиерът Людмила Петкова посочи в свое изказване в парламента, че е предприета нова административна мярка – всички общински проекти ще са обект на постоянен мониторинг от НАП.

Общините трябва да реализират и проекти с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Колко договора са подписани и на каква стойност са? Започна ли изпълнението на тези обекти?

Първите процедури за набиране на проекти по НПВУ стартираха през 2022 г., а първите договори по част от тях бяха сключени едва през лятото и есента на 2023 г. Този факт сам по себе си демонстрира неособено окуражаващи темпове в работата на отговорните ведомства. Към началото на юни са сключени 451 договора за подкрепа по 10 процедури на обща стойност от 1,06 млрд. лв. с безвъзмездна финансова помощ (БФП) от 991,2 млн. лв. Тревожна за нас е съпоставката с извършените плащания – те са единици и възлизат на под 16 млн. лв., или 1,6% от стойността на безвъзмездната помощ по договорите. Въпреки напредъка засега общините инвестират собствен ресурс в проектите по НПВУ. Ние нямаме основания да се съмняваме в опита им да управляват проекти и се надяваме, че средствата ще им бъдат изплатени. Притеснения поражда фактът, че крайните срокове по 2 процедури (улично осветление и реформиране на домове за стари хора) изтичат през май и декември 2025 г. По 4 други процедури крайният срок е май 2026 г., а по останалите 4 - юни 2026 г., като към момента няма възможност за удължаването им. На практика след точно 4 години подготовка на централните администрации и тези, които трябва да изпълнят проектите на терен – общините и строителите, ни е оставено по-малко от 2 години за работа. Тези срокове силно пресират. Горещо се надяваме строителният бизнес да демонстрира високо ниво на отговорност и професионализъм, защото успехът може да бъде само общ.

С какви трудности се сблъскват общините при подготовката на процедурите и реализирането на проектите с финансиране от НПВУ?

Като хора, които работят на терен, ние сме фокусирани първо върху конкретните оперативни задачи. Над 11% от общините, които вече са сключили договори по НПВУ, работят паралелно по 5, 6 – до 16 проекта. С предстоящото договаряне на проектите за енергийна ефективност на публичните и многофамилни жилищни сгради, уличното осветление, реформирането на домовете за възрастни хора и екологичната мобилност прогнозите са в следващите няколко месеца проектите в отделни общини да достигнат до 30, 40, 50 и дори някъде да надминат 90. Те предстои да се реализират паралелно с програмите с европейско финансиране за периода 2021-2027, Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, Националната програма за общински инвестиции по чл. 107 от ЗДБРБ за 2024 г., проектите, финансирани от „Красива България”, НДЕФ, ПУДООС и др. Освен че ще се изпълняват почти едновременно, тези проекти се управляват и отчитат по различни правила. Това е огромно предизвикателство както за административния капацитет по места, така и за централните ведомства и строителния сектор. Такъв мащаб на публични инвестиции, концентриран в кратките срокове на строителния сезон, носи риск и за управлението, и за изпълнението, и за създаване на временни неудобства за хората, които обикновено реагират доста остро. И тук също е важно изключително доброто взаимодействие с изпълнителите, за да сведем до минимум излишното напрежение. Допълнително ситуацията се усложнява от бавната работа на управляващите структури в отделните министерства, липсата на добра координация между тях, периодичната промяна на условията в хода на кандидатстване. Като цяло ние отчитаме много ниско ниво на прозрачност при управлението на централно ниво на средствата от НПВУ. В същото време с внесените промени в законодателството, свързано с прилагането на реформите по Плана, на общините системно се вменяват нови отговорности и ангажименти, които не са финансово обезпечени. Такива са например задълженията по Закона за електромобилността, възложеното на общините създаване на консултантски центрове по Закона за енергията от възобновяеми източници и др.

При неатрактивните възнаграждения в общинските администрации и силно оптимизираните екипи всичко това представлява огромен товар на плещите на служителите по места. НПВУ поднесе и друга изненада – средства за управление на проектите има, ако общината наеме външен екип за тази цел, но не може да се стимулират общинските експерти, които са ангажирани с управлението и контрола на проектите. Това е силно демотивиращ фактор.

Гражданите имат големи очаквания към програмата за саниране. Как върви подготовката на търговете за избор на изпълнители? Има ли вече такива, които са в ход? Ще стигне ли капацитетът на общините да се изпълни тази програма по най-добрия начин?

Тук мога да задам и реципрочен въпрос – а ще стигне ли капацитетът на строителния бизнес да отговори на такъв голям брой едновременно обявени процедури от страна на общините? Надяваме се да е така, защото сме изправени пред възможността и отговорността да променим видимо облика на България в много кратки срокове заедно – държава, общини и строителен бизнес. Относно инвестициите в енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради - 756 блока са одобрени по първата покана от 102 общини при подадени 3068 проекта. На 28 март изтече срокът за кандидатстване по втората покана, която е с 20% съфинансиране – там има 307 заявления на обща стойност 152 млн. лв. С оглед на явното забавяне при оценката и договарянето и по двете процедури при срещата с министъра на регионалното развитие Виолета Коритарова в края на май тази година ръководството на НСОРБ настоя за ускоряване на процеса, за да може своевременно да стартира и изпълнението. Ще припомня, Сдружението счита, че трайното решаване на проблемите, свързани с енергийното обновяване на жилищния фонд, трябва да бъде търсено с реализирането на национална програма с прозрачни, достъпни и своевременно огласени правила за подкрепа на собствениците на жилища, с разнообразни източници на финансиране. НСОРБ нееднократно е декларирало готовността си активно да съдейства при разработването на подобна програма. Ние имаме реална представа, че огромен брой сгради трябва да бъдат променени, и ясно разбираме, че е необходим огромен ресурс, какъвто държавата на този етап не би могла да отдели еднократно. Различните възможности, прилагани по различни програми и при различни условия, задълбочават проблемите между собствениците на жилища и в същото време не дават системно решение.

Вече сме в третата година от програмен период 2021-2027. Как протича подготовката на местните власти? Има ли вече проекти, за които има сключени договори и са в процес на реализация?

За общините новият период отдавна започна по отношение на подготовката за кандидатстване. Проблемът е, че „таймингът“ на местните власти се размина драстично с този на Управляващите органи. На 6 юни се проведе заседание на Комитета за наблюдение (КН) на Споразумението за партньорство на Република България (СП), оче­ртаващо помощта от европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021-2027. Отчетен бе скромен напредък. Като причини бяха посочени множеството кризи, приоритетната работа по стартирането на НПВУ, приключването на предходния финансов период. 40% от ресурса за периода 2021-2027 са обявени за набиране на проекти. 20% от наличния са договорени. Подборът по фаза 1 на Интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) е на финал, до края на годината се очаква да стартират реално и първите проекти, които ще се подготвят във фаза 2. Концепцията за инвестициите от фондовете на кохезионната политика на ЕС за новия период 2021-2027 г. включва ангажимент за приоритетно инвестиране на 50% от общия ресурс в Северна България. За насърчаване на финансиране по линия на кохезионната политика на ЕС в Северна България се планират 3928 млн. евро, а средният интензитет на помощта ще бъде средно по 1632 евро на човек от населението, което е почти два пъти повече в сравнение с период 2014-2020 г. Предизвикателствата са свързани с административния капацитет на всички нива за паралелното инвестиране на ресурса от кохезията и този по НПВУ и реализацията на ИТИ подхода. Ще се повторя, но това изоставане е доста обезпокоително както от гледна точка на общините, така и от ракурса на ЕК. В дневния ред на НСОРБ и на местната власт е започването на активен публичен диалог за бъдещето на кохезионна политика за периода 2028-2034 г. Това ще бъде и една от темите, които ще дискутираме по време на тазгодишната среща на местните власти през октомври в курорта „Албена“.

НСОРБ проведе среща с ръководствата на електроразпределителните дружества. Какви въпроси бяха обсъдени и какви са резултатите от тази среща?

Тази среща бе поредната стъпка на Сдружението в търсене на ефективни инструменти за решаване на проблемите. От началото на годината ние проведохме разговори с Министерството на енергетиката (МЕ), Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) и Енергийния системен оператор (ЕСО), които очертаха липсата на воля у отговорните институции за по-голяма обществена взискателност към работата на електроразпределителните дружества. Дискусията за първи път събра представители на висшия мениджмънт на трите ЕРП и ние сме признателни за демонстрираното уважение към кметовете. Проблемите с липсата на координация при осъществяването на инвестиционните програми на дружествата по места и своевременната реакция при честите спирания на ток, особено в усложнена метеорологична обстановка, придобиват системен характер. Ключови са и въпросите за качеството на услугите. Кметовете предупредиха, че при този темп на инвестиции в следващите 10-15 години страната ни ще бъде изправена през много сериозна криза. Проблемите със състоянието на остарялата мрежа, усложнените и тромави процедури и липса на захранване в атрактивни за бизнеса райони са сериозна пречка за икономическото развитие на общините. Кметовете са категорични, че при разработване на годишните програми на дружествата трябва да бъдат вземани предвид мнението и приоритетите за общините. Ръководството на НСОРБ предложи създаване на съвместна работна група между тях и електроразпределителните дружества, която да подготви проект на споразумение за сътрудничество, обхващащо всички критични места в досегашната работа.

Един от приоритетите в дейността на НСОРБ е свързан с постигането на децентрализация. Каква е Вашата оценка за степента на финансова независимост на местните власти? Какви стъпки ще се предприемат за повишаването й?

Повече от 15 години се опитваме да привлечем вниманието на политическите сили върху необходимостта общините да разполагат с повече собствени средства, с които бързо и по-евтино да могат да решават проблемите от местно значение. От всеки 100 лв., внесени в хазната от един данъкоплатец, само 4 лв. остават директно в общинския бюджет. НСОРБ продължава да работи в посока осигуряване на по-висока степен на самостоятелност на местните власти, като работата е насочена към разширяване на финансовите правомощия чрез осигуряване на повече подлежащи на развитие приходоизточници. През април 2024 г. приключи проект „Развитие на фискалната децентрализация и подобряване на финансовото управление на местно ниво в България“, финансиран от Генерална дирекция „Подкрепа на структурните реформи” (DG REFORM) на Европейската комисия чрез Инструмента за техническа подкрепа. Изпълнението беше възложено на Съвета на Европа чрез неговия Център за експертиза за добро управление (CEGG), в който НСОРБ бе партньор. В края на май УС на НСОРБ прие и детайлно разработена Пътна карта за реформа на децентрализацията в България, изготвена в рамките на проекта. Анализите, направени от чуждестранните ключови експерти, констатират, че българските общини прекомерно зависят от държавните субсидии, а достъпът им до собствени приходи е твърде ограничен. Над 70% от местните бюджети се формират от субсидии. Този дисбаланс не съответства на практиката в останалите европейски държави. Изводите и препоръките в Пътната карта, както и скорошни доклади и препоръки на две международни организации - Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа (Конгрес) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), съдържат големи сходства по отношение на състоянието на регионалната политика и развитие в България и подходите за оптимизирането им. На фона на общата нестабилност през последните години все по-важен става въпросът за ясното дефиниране на ролите в управлението на държавата.

 

А каква е готовността на държавата да се откаже от част от приходите, които постъпват от страна на общините?

Споделяйки разбирането, че задълбоченото обсъждане на темата изисква отчитане на позициите на всички заинтересовани страни, НСОРБ активно работи и по проекта, по който бе изготвена Пътна карта за децентрализацията в България. Междувременно сме на прага на поредната смяна на изпълнителната власт. Въпреки това ние приемаме, че този важен за обществото разговор е „на пауза“, а не е прекратен. На последния голям форум, организиран от Сдружението – Националната среща на финансистите на общините, представител на Министерството на финансите подчерта, че темата за разширяване на приходната база на общините трябва да бъде съчетана с ясна визия в какви направления тези средства биха подобрили живота на хората. Този нов детайл в условията на финансовото ведомство ми дава куража да мисля, че готовността да обсъждаме въпроса прагматично все още не е угаснала.

Как ще си сътрудничите с КСБ и в какви направления може да се разшири сътрудничеството между двете организации?

Камарата на строителите в България винаги е била ключов партньор на общините. Значението на сътрудничеството ни е съизмеримо с потребността от нови пътища, от ремонт на улици, от изграждане на детски градини и училища. Основната видима част от работата е в ръцете на строителните компании и на всички специалисти, ангажирани в сложните инвестиционни процеси. Не се съмнявам, че като най-авторитетната организация в сектора КСБ подготвя своите членове за изпитанията, които животът ни поднася, и може да ги убеди, че доброто име се гради бавно и рухва за миг. Общините като един от най-стабилните големи инвеститори в страната ще продължават да бъдат все така амбициозни в плановете си и настоятелни пред институциите, за да обезпечават необходимия ресурс за развитие.

Вестник „Строител“ и НСОРБ съвместно реализират рубриката „Кметовете говорят“. Как бихте оценила тази рубрика и полезна ли е тя за местните власти?

Като обединение на всички общини НСОРБ изследва и анализира различни процеси от живота на местните власти, в това число строителството и инвестициите. Давам си сметка обаче, че общата картина никога не може да бъде така вдъхновяваща, както конкретният пример. Благодаря на вестник „Строител“ за последователността, с която показва конкретните примери на нашите съвместни успехи. Те окуражават хората, карат ги да мечтаят и пробуждат чувството за принадлежност.