Общо над 330 млн. лв. са инвестирани по двата фонда за градско развитие за София и Южна България в периода 2019 – 2023 г.
През 2023 г. са стартирали пазарните консултации за нови ФГР
Във връзка с успешното приключване на първия цикъл на инвестиции на фондовете за градско развитие (ФГР) по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ („ОПРР 2014-2020“) вестник „Строител“ разговаря с представляващите Фонд за устойчиви градове (ФУГ) – Надя Данкинова, изп. директор на Фонд ФЛАГ, Добромир Добрев, член на УС и изп. директор „Корпоративно банкиране и пазари“ на ОББ, и Стоян Ставрев, собственик и управител на Българска консултантска организация. Помолихме ги не само да направят равносметка за постигнатото през изминалите години, но и ги върнахме към самото начало на създаването на ФГР. Те разказаха, че
Фонд за устойчиви градове е създаден през 2017 г.
с цел кандидатстване и изпълнение на финансов инструмент Фонд за градско развитие, като през 2018 г. ФУГ е избран да управлява ФГР за регионите София и Южна България след проведена процедура от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД (ФМФИБ). Към крайния срок на допустимост на средствата по „ОПРР 2014-2020“ – 31.12.2023 г., Фондът е ангажирал изцяло разполагаемия ресурс в допустими проекти в София и градовете от Южна България.
В края на януари се проведе церемония, на която бяха отчетени резултатите от успешното приключване на първи цикъл на инвестиране по ФГР за София и Южна България за периода 2014-2020 г. „Освен повод за преглед на резултатите събитието даде възможност на всяка от партньорските организации във фонда да направи равносметка на постигнатото и да даде висока оценка на сътрудничеството между публичния и частния сектор. На церемонията бяха отличени най-ярките изпълнени до момента проекти в различните сектори, които да служат за пример и вдъхновение за бъдещи проектни идеи“, споделиха представляващите ФУГ и припомниха кои са наградените:
Сектор „Градска среда“ – Павел Лисев, изп. директор на ФМФИБ, награди „Софийски имоти“ ЕАД за разширяването на парк „Възраждане“. Ася Станкова, главен директор в Управляващия орган на ОПРР, връчи награда в сектора на община Стара Загора за реновацията на пазар „Васил Шаханов“.
Сектор „Културна инфраструктура” – Лиляна Павлова, вицепрезидент и член на Управителния комитет на Европейската инвестиционна банка 2019-2023 г., даде приза в тази категория на зам.-кмета на община Бургас Весна Балтина за проекта за изграждане на Център за съвременно изкуство и библиотека, спечелил наскоро и престижната европейска награда Regiostars в категория Europe closer to its citizens.
Сектор „Бизнес и икономически зони“ – Добромир Добрев, изп. директор на ОББ, връчи отличието на „Телетек Електроникс“ за строителството на производствена сграда за електроника със складова и административно-битова част.
Сектор „Туризъм и културно наследство“ – проектът „Светът на траките“ е победител в категорията. Наградата взе кметът на община Казанлък Галина Стоянова от зам.-министъра на иновациите и растежа Мартин Гиков.
„Зелени проекти“ – Специалната награда получи „Елдрайв чарджинг“ ЕАД за изграждането на публична зарядна инфраструктура за електромобили в София и в допустими градове от Южна България.
„Независимо от множеството кризи през последните пет години – от пандемията COVID-19 през значителния скок в цените на суровините и енергията до инфлационните процеси в строителството, фондът успя напълно да ангажира разполагаемия ресурс в допустими проекти на публични и частни крайни получатели. Близо 60% от ресурса представляват европейски средства, предоставени от Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ и включващи съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие“, категорични са представляващите ФУГ.
Те обясниха, че
чрез финансовите инструменти се цели по-ефективното използване на публичния ресурс
за реализацията на социално значими и икономически жизнеспособни проекти с недостатъчно висока възвращаемост, за да бъдат осигурени нужните средства от свободния банков пазар. От ФУГ отчитат, че през изминалия програмен период 2014-2020 г. делът на подкрепата чрез финансови инструменти осезаемо е увеличен – заделеният ресурс от „ОПРР 2014-2020“ за финансови инструменти е близо пет пъти по-голям спрямо предходния период, а териториалният обхват – значително разширен. Общо 39 града са били определени за допустими за финансиране на проекти в областта на градското развитие (Приоритетна ос 1) и на територията на цялата страна – за проекти в областта на туризъм и културно наследство (Приоритетна ос 6).
За първи път е реализиран и подходът за комбинирано финансиране между БФП и финансов инструмент
за проекти за градско развитие (за културна инфраструктура и енергийна ефективност на студентски общежития) и за такива за туризъм и културно наследство в две отделни операции.
Равносметката на представляващите ФУГ е, че през първия цикъл на финансиране, който обхваща периода 2019-2023 г., по двата фонда за градско развитие за София и Южна България са инвестирани общо над 330 млн. лв. в почти 70 допустими проекта.
В столицата чрез ФГР София са изпълнени общо 15 проекта на публични и частни крайни получатели на стойност над 93 млн. лв. Чрез ФГР за Южна България реализираните проекти са над 50 с финансиране от над 237 млн. лв. Във ФГР Юг най-значителен обем на инвестициите – в размер на над 78 млн. лв., е за проекти в Пловдив – с инвестиции в градско развитие, туризъм и културно наследство, културна и спортна инфраструктура.
Общо чрез ФГР Юг е осигурено финансиране на проекти в 21 града, както и на интегриран проект за изграждане на електрически зарядни станции, обхващащ всички големи градове на територията на Южна България. Със средства от ФГР Юг подкрепа са получили още Бургас, Ямбол, Сливен, Перник, Стара Загора, Карлово, Панагюрище, Дупница, Петрич, Димитровград, Гоце Делчев, Кюстендил, Казанлък, Смолян, Кърджали, Хисаря, Ивайловград, Благоевград, Асеновград, Рила.
Представляващите Фонд за устойчиви градове – Надя Данкинова, изп. директор на Фонд ФЛАГ, Добромир Добрев, член на УС и изп. директор „Корпоративно банкиране и пазари“ на ОББ, и Стоян Ставрев, собственик и управител на Българска консултантска организация: Партньорството и доверието ни помогнаха да се справим с всичко и да имаме този успех
Надяваме се и занапред чрез в. „Строител“ да популяризираме възможностите, които предоставяме като финансиращи институции, както и успешните проекти
На какво се дължат успешните резултати – на добра организация, екипна работа, осъзнаване на предимствата на използването на финансовите инструменти или и още нещо?
Надя Данкинова: На всичко това. Едно от големите предимства на управлението на Фонда за градско развитие е, че успя да събере екипи от хора от различни институции и всеки допринесе със своя опит, знание и умения.
Съумяхме да се организираме добре и да създадем от три екипа, които формално продължават да са екипи на своите организации, едно общо цяло – отбор, който има обща цел, хората взаимно се допълват, обучават, развиват. В този отбор всички вярвахме в смисъла от инструмента, който предлагаме. Работата беше толкова разнообразна, динамична, различна и това ни даваше мотивация и сила в трудните дни и месеци. Никой проблем, сложна отчетност, тежка административна дейност не ни отказа.
Не казвам, че всичко по пътя през тези години е било безпроблемно. Напротив, имахме всякакви перипетии – експерти от екипите напуснаха, минахме заедно през две сливания на банката, външната среда беше динамична и трудна. Партньорството и доверието ни помогнаха да се справим с всичко и да имаме този успех.
Добромир Добрев: Мога само да се съглася с г-жа Данкинова. Резултатите се дължат на правилна спойка между партньорите, отговорно отношение към програмата и поставените цели и не на последно място – високата мотивация от това, че проектите, в които се влагат средствата, са важни за обществото и за градовете. ОББ е организация, която иска да бъде референт по отношение на отговорното банкиране. При избора си на партньор за тази програма за нас беше важно да си партнираме с организации, които проповядват сходни на нашите принципи и идеали. Смятам, че сме направили правилния избор, и резултатите го доказват!
Заключителното събитие на първи цикъл на инвестиране се състоя в мултифункционалното пространство за култура и изкуство в столицата – The Purgatory/„Чистилището“, един от финансираните обекти от ФГР София. Г-н Добрев, разкажете ни малко повече за този проект. Какви други проекти, реализирани със средства от фондовете за градско развитие за София и Южна България, са Ви впечатлили?
Добромир Добрев: Гордеем се с всички проекти, финансирани от ФГР, всеки от тях допринася за важни за облика на градовете ни аспекти – подобряване на градската среда, запазване на културното наследство, облагородяване на изоставени и неугледни пространства, по-качествени условия за туризъм и спорт, стимулиране на зелените инициативи, реализиране на жизнеспособни проекти, които срещат трудности в намирането на достатъчно финансиране на пазарен принцип.
Специално за новото място за култура и изкуство в столицата – The Purgatory/„Чистилището“, мога да кажа, че подобни реновации на стари сгради и трансформирането им в мултифункционални градски пространства е устойчива тенденция в Европа. Едно изоставено здание, построено в началото на 70-те, функционирало до 2016 г. като Професионална гимназия по топлинна и хладилна техника, придоби нова и модерна визия, като по този начин съществено допринесе и за подобряване на облика на градската среда в района, което е и една от основните цели на ФГР.
Друг значим проект, реализиран с финансиране от фонда, е изграждането на Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас, който през 2023 г. спечели специалната награда на публиката в конкурса Regiostars 2023, организиран от Европейската комисия. Най-любопитното е, че проектът е реализиран с комбинирана подкрепа – БФП в размер на 3,64 млн. лв. и близо 6 млн. лв., осигурени чрез финансов инструмент от фонда. Свидетелство за изключителния интерес към библиотеката е фактът, че тя е първата в страната, която работи денонощно.
На церемонията бяха отличени проекти, финансирани от ФГР. На какъв принцип бяха определени категориите и победителите? Трудно ли Ви беше да изберете кои са най-добрите?
Надя Данкинова: Всеки от финансираните от фонда проекти може да бъде награден. Това е първото ни събитие след успешно завършения цикъл на инвестиране. Тепърва ще представяме и останалите и ще търсим възможност да ги популяризираме.
Колкото до избора, предоставихме възможност на екипите, които водиха проектите, да предложат и да изберат по един от тях във всяка категория. В някаква степен подходът беше емоционален, но и събитието ни беше такова.
Както казах на церемонията, може би няма по-разнообразен портфейл, както по отношение на крайните получатели, така и като сектори на инвестиции. Това е огромно богатство и ние ще продължим да представяме проектите на различни форуми и събития, надявам се и чрез вестник „Строител“.
Как ще продължат да се използват финансовите инструменти през настоящия програмен период 2021-2027 г.? Ще има ли нови възможности, как ще се надгражда постигнатото?
Стоян Ставрев: Ефективността от прилагането на финансови инструменти през изминалите два периода беше безспорно доказана в практиката. Това е и една от основните причини през настоящия 2021-2027 г. средствата, заделени за интервенции чрез финансови инструменти, да бъдат увеличени и обхватът на допустимите инвестиции разширен с образование, здравни и социални услуги. Източник на публичния ресурс ще бъде Програма „Развитие на регионите 2021-2027“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие.
Най-голямото нововъведение е възможността за комбинация между грант и финансов инструмент в една операция, което ще означава, че фонд посредникът може да предоставя и безвъзмездния ресурс по правилата на финансовия инструмент. За периода 2014-2020 г. тази комбинация беше в две операции за проекти за културна инфраструктура и за културно наследство, което затрудни крайните получатели и доведе до забавяния в изпълнението.
Какви предизвикателства очаквате в забавилия се програмен период 2021-2027 г.?
Добромир Добрев: Основните са свързани с по-късното стартиране на набирането на проектни предложения, което ще доведе до по-кратки срокове за изпълнение на инвестиционните идеи. Въпреки това фондът е в непрекъснат диалог с потенциални крайни получатели и поддържа актуален списък с проекти идеи, които биха били допустими за финансиране през 2021-2027 г.
Другото предизвикателство, което поставя пред нас, е свързано с новите възможности, предвидени за програмен период 2021-2027 г., като комбинацията на безвъзмездна финансова помощ и инструменти в една операция; отварянето към нови сектори като здравеопазване и образование; вграждането на техническа подкрепа. През 2023 г. стартираха пазарните консултации за нови ФГР, като партньорите във фонда взеха участие в среща с представители на ФМФИБ и изразиха своето желание за продължаване на дейността и в започналия програмен период, посочвайки част от научените уроци от изминалия 2014-2020 г.
Г-жо Данкинова, Вие сте и изп. директор на Фонд ФЛАГ. Как приключи 2023 г. за този инструмент и какво предстои през 2024 г.?
2023 година бе особено динамична, напрегната и успешна за Фонд ФЛАГ. Приключихме с общ портфейл от всички дейности в размер на близо 400 млн. лв. и 256 активни кредита без кредитите чрез дъщерното ни дружество Фонд за устойчиво градско развитие. На практика преизпълняваме целите, поставени в бизнес програмата за 2023 г. особено през последното тримесечие, когато помогнахме десетки проекти да бъдат успешно завършени и отчетени за програмен период 2014-2020 г.
През 2024 г. ще продължим да развиваме конкурентните си предимства като основна финансираща институция за общините при изпълнението на техните проекти, предлагайки разнообразни и гъвкави решения и продукти, както и необходимата експертна помощ.
Продължаваме да работим за развитие и създаване на целеви инструменти и продукти за реализация на проекти за постигане на целите за преход към чиста енергия и кръгова икономика. През 2024 г. ще представим на нашите клиенти първия си специализиран продукт в тази посока и се надяваме той да стане устойчив.
Очакваме търговете за новите градски фондове и ще работим в посока на това да бъдем един от финансовите посредници.
Местните власти, както и всички други инвеститори, които имат проектни идеи, подкрепящи градското развитие и зелената трансформация, могат да разчитат на Фонд ФЛАГ.
Г-жо Данкинова, г-н Добрев, г-н Ставрев, как може да Ви бъде полезен в. „Строител“? Следите ли изданието?
Сътрудничеството ни с изданието на КСБ – специализирана медия, която предоставя информация за добрите практики, източниците на финансиране и други въпроси, които касаят строителния бранш, е ползотворно.
Камарата на строителите в България е важен партньор и ние се надяваме и занапред чрез в. „Строител“ да популяризираме възможностите, които предоставяме като финансиращи институции, както и успешните проекти, които са реализирани с наша подкрепа.