Гл. ас. д-р инж. Георги Ангелов, преподавател в Лесотехническия университет: ЛТУ е с дългогодишни традиции в преподаването на строителни дисциплини

Д-р Ангелов, разкажете ни защо един инженер, доктор по технология на изграждане на сгради с дървена конструкция от ВСУ „Любен Каравелов” е избрал да стане преподавател в ЛТУ?

Всички хубави неща, казват, че стават случайно, но човек трябва да има желание и да положи усилия, за да се случат. Още докато бях студент във ВСУ „Любен Каравелов”, исках да стана докторант, но след завършването ми трябваше да замина за чужбина и мечтата остана на заден план за около три години. Понякога е по-добре човек да изчака, а не да се хвърля с главата напред. Затова аз поех по път, където сам трябва да направиш нещо и да гледаш в перспектива. Напуснах пределите на България, учих чужд език и работих, докато не се откри възможност за започване на докторантура във ВСУ. Тогава се прибрах в София и започнах редовна докторантура след проведен конкурсен изпит. Не си спомням кога точно се появи желанието за преподаване, но го имаше. Почти бях приключил с докторантурата по „Технология на изграждане на сгради с дървени конструкции“, когато се отвори шанс за преподавателско място (като асистент) в Лесотехническия университет. Отново преминах успешно конкурс и станах преподавател по дисциплината „Механика и строително дело” на първи курс, специалност „Горско стопанство”, и на четвърти курс от същата специалност по дисциплина „Горски пътища”. Така вече 7 г. преподавам строителни дисциплини на студенти от редовно и задочно обучение „Горско стопанство” в Лесотехническия университет.

ЛТУ има дългогодишни традиции в преподаването на строителни дисциплини. Например интересен исторически факт е, че проф. Хиския Нисимов става преподавател по строителни конструкции в ЛТУ през 1954 г. и го е правил до 1974 г. Проф. Константин Делев също е преподавал строителство от 2000 до 2008 г.

Горското дело не е само отглеждане на горски фонд и дърводобив. Какво трябва да знаем за този вид икономическа дейност?

Горите в България са около 1/3 от територията на страната ни. За да се отгледа една здрава гора, са необходими много усилия, които горските инженери полагат. Основните приходи в горското стопанство се постигат чрез дърводобив, така че двете дейности са взаимосвързани. Освен това в горите се извършват противопожарни дейности, лов, риболов, туризъм, събиране на гъби и билки и други.

Всички възможни дейности не могат да се осъществят без наличието на горски пътища, по които да преминават тежките дърводобивни машини, камиони за извоз на добитата дървесина, автомобили с работници, ловци и т.н. Гъстотата на горските пътища в страната ни е около 7,9 m/ha, която е една от най-ниските в Европа – около пет пъти по-малка от тази в Австрия, три пъти от тази в Словакия и почти два пъти по-ниска в сравнение с Румъния. Това показва, че в България има недостатъчно развита горскопътна мрежа, която не се и поддържа на необходимото ниво. Тези негативи водят до влошени условия на труд, на места и до непроходимост на пътищата и до намаляване на приходите от дърводобив. Има затворени дърводобивни басейни, които не са достъпни поради липсата на пътища, а това води до неусвояване на подходяща за строителни цели дървесина.

Напоследък има и позитивни индикатори, като много стопанства решават да инвестират в закупуване на собствена строителна техника – основно комбинирани багери-товарачи или булдозери. С тяхна помощ изграждането на нови пътища и поддържането на съществуващите се улеснява значително. С тези машини също се извършват противопожарни дейности и служат за разчистване на пътните платна през зимата и по този начин се осигурява непрекъснат работен процес през почти цялата година.

Гъстотата на горскопътната мрежа е много важен фактор, както и състоянието й, но строителните дейности не се изчерпват само с изграждането на пътища. В горските стопанства има нужда от строителство на административни сгради, складове за растителна продукция и захранки за дивите животни, обори за работните животни, навеси и гаражи за дърводобивните машини, сушилни, ловни чакала, хранилки, пожаронаблюдателни кули, мостове и други пътни съоръжения, стени за противопожарни или рибовъдни водоеми (земнонасипни, зидани или стоманобетонни) и много други. Те, освен веднъж построени, трябва периодично да се поддържат чрез извършването на строително-монтажни работи, а за да се направи задание за изпълнението на тези СМР и контрола по качеството им, горските инженери трябва да са запознати с видовете и технологиите за осъществяване на отделните дейности. Поради тези причини е изключително важно горските специалисти да са добре подготвени и на ти с широкия спектър на строителните дейности по време на университетското си образование, защото те ще им потрябват по време на работата им.

ЛТУ обучава своите студенти не само в залите и лабораториите на учебното заведение, провеждате и много практики извън кампуса.

Да, почти във всеки курс има по една практика, изнесена или в учебно-опитните университетски, или в някое от държавните горски стопанства. Част от ЛТУ са две учебно-опитни горски стопанства (УОГС) – в с. Юндола и в с. Бързия. Всяко от тях има различни природо-производствени условия, които обогатяват практическите познания и запознават студентите с проблемите, които биха могли да срещнат при бъдещата си работа като специалисти и решенията им.

Например в УОГС „Г. Аврамов”, с. Юндола, младите хора се запознават с дърводобивната дейност, отглеждането на дървесни култури, ловни дейности, работата на разнообразни машини за извършване на механизирани процеси, състоянието на пътищата и съоръженията и т.н. Може би важна информация за строителните специалисти и предприемачи от региона е, че УОГС в с. Юндола притежава цех за фасониране на качествена строителна дървесина, като продукцията е под формата на греди, дъски и други. Освен описани те дейности учебните стопанства предлагат и хотелска база за отдих, а също и за лов. В същите бази отсядат нашите възпитаници по време на практиките си, които продължават цяла седмица.

По дисциплината „Строителни конструкции в горското стопанство”, по която също преподавам, водя студентите на строителни обекти с цел те да имат реална представа за етапите на изграждане на сградите и съоръженията. Смятам, че политиката на ЛТУ по отношение на това да има голям брой практики е правилна и трябва да се възприеме и от други университети.

Изграждането на противопожарни водоеми е сред особено важните дейности на държавните горски стопанства. Достатъчен ли е броят им в страната?

Тези водоеми са от голямо значение за бързото овладяване на възникнали горски пожари, но са недостатъчно и затова би трябвало да се увеличи изграждането им. Те обикновено са със земнонасипни стени с глинено ядро или еднородни и имат трапецовидна форма. Понякога се правят зидани или бетонни/стоманобетонни стени, но те оскъпяват строителството на водоемите, поради което болшинството са с преградни стени от земна маса. Добре е от външната страна да се затреви, за да се намалят ерозионните процеси, а откъм водната повърхност да се заскали, за да се понижи пропускливостта и съответно да се увеличи устойчивостта на стените.

Тези водоеми освен за противопожарни цели могат да служат и за риболов, така комбинираме полезното с приятното. Да не говорим, че могат да служат за водопой на дивите животни и да придадат неповторима естетическа стойност за туристите и ловците, като отразяват в огледалната си повърхност дърветата и небето. Все пак ние сме част от природата и трябва да се грижим да запазим и поддържаме красотата й.