Проф. д-р инж. Фантина Рангелова, председател на борда на директорите на „Метрополитен” ЕАД и преподавател в УАСГ: Метрото е обект без аналог по своите мащаби и значение

Проф. Рангелова, на 28 януари отбелязваме 25-ата годишнина на столичното метро. Освен че сте знакова фигура в академичните среди, Вие сте и председател на борда на директорите на „Метрополитен” ЕАД. Разкажете ни малко повече за историята на подземната железница.

Метрото е обект без аналог по своите мащаби и значение не само за София и столичани, но и за страната. Освен като инженерно постижение, то е обект с национално значение от икономическа, социална и екологична гледна точка.

Известен факт е, че първите проучвания и планове за строителството на подземен транспорт в София са извършени още в края на 60-те години на миналия век. През 1972 г. Министерският съвет одобрява технико-икономически доклад, изследващ необходимостта и ефекта от изпълнението на подобен проект, а през 1973 г. е създадена специализираната проектантска организация „Метропроект“. През 1974 г. е приета Генерална схема за развитие на линиите на метрото, съгласно която столичната метромрежа се предвижда да се състои от 3 метродиаметъра с обща дължина 62 км, 63 станции и средно разстояние между тях 1000 м.

На 6 март 1978 г. започват първите строителни работи по изграждането на първи метродиаметър – от жк „Люлин“ до площад „Независимост“, със станции „Вардар“ и „Люлин“. След множество исторически събития, преодолени кризи и трудности на 28 януари 1998 г. е въведен в експлоатация първият участък от него – с дължина 6,5 км и 5 метростанции.

Понастоящем генералната схема за развитие на метрото като устойчив екологичен скоростен масов градски транспорт, осигуряващ свързаност по основните направления в столицата, е обща дължина на линиите 75 км с 69 метростанции, превозна способност около 50 хил. пътници/час, минимален интервал на движение 3 мин., превозване на 1 млн. пътници/ден и заемане на около 60% дял в системата на градския транспорт. Към момента в експлоатация са 52 км с 47 станции, а с реализирането на проекта за разширение на Линия 3 ще се достигне дължина от 61 км с общо 56 станции.

С изпълнението на разширението на Линия 3 (участък „МС „Хаджи Димитър” - жк Левски“ и участък „Ул. Шипка - кв. „Гео Милев” – жк „Слатина” – зала „Арена София”/София Тех Парк – бул. „Цариградско шосе“) се очаква по данни на „Анализ на ползи и разходи на проекта“ да увеличи броя на превозените пътници с 26 млн. годишно, да намали вредните газове в града и региона, да редуцира броя на автомобилите в движение с около 13 хил. дневно, като облекчи трафика и повиши средната скорост на придвижване с градския транспорт с над около 2,5 пъти. Поради значително по-високата скорост на придвижване с метрото в сравнение с останалия транспорт жителите на столицата ще спестят допълнително около 13 хил. човекочаса дневно.

Всички тези числа „говорят“ именно за мащабите и значението на софийския метрополитен, един от най-знаковите проекти на съвременната ни държава.

За мен е висока чест и отговорност да бъда част от „Метрополитен” ЕАД, да имам уникалната възможност да работя с изключителния човек и специалист проф. д-р инж. Стоян Братоев, който е изп. директор на дружеството, чийто неуморен труд и отдаденост са в основата на постигнатите резултати в името на изграждането на София като модерна европейска столица.

Заслужени са почестите за целия колектив на „Метрополитен” ЕАД под ръководството на проф. Братоев и неговия заместник, инж. Красимир Савов.

В изграждането на метрополитена са участвали и участват големи имена и специалисти на инженерно-строителната наука и практика в България, като особено бих искала да спомена проф. дтн инж. Божидар Божинов, който на своята достойна възраст продължава щедро да раздава знания и професионализъм, като играе ключова роля в решаването на едни от най-сложните проблеми при строителството му. Важно е да спомена и името на акад. Ячко Иванов, един от доайените на българския строителен бранш.

Щастлива съм да кажа, че в моята професионална дейност съм имала възможността да бъда част от проектантските колективи, като съм решавала въпросите на организацията и изпълнението на строителството за някои от метротунелите и станциите на подземната железница.

А като преподавател в Строителния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) съм била научен ръководител и консултант по разработването на дипломни работи, свързани с изграждането на Софийското метро.

Ключово събитие в рамките на честването на 25 г. столично метро е предстоящата конференция на 26 и 27 януари.

Домакин на юбилейната Научно-техническа конференция „Иновативни архитектурни, конструктивни и технически решения при строителството на метрополитени“ е УАСГ. Ректорът на университета проф. д-р инж. Иван Марков е част от научния комитет на форума. Съорганизатори на конференцията и честванията са Камарата на строителите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на архитектите в България, Федерацията на научно-техническите съюзи (НТС) в България, НТС по минно дело, геология и металургия, НТС по транспорта, НТС по строителството, МГУ „Св. Иван Рилски“, ВТУ „Тодор Каблешков“, Българското дружество по земна механика и геотехническо инженерство, Политехническият университет в Торино, Техническият университет във Фрайбург, големи български строителни компании, както и международни компании за технологично оборудване.

Не мога да не отбележа, че през годините с изграждането на столичния метрополитен българските строители доказаха своята висока инженерна, технологична и кадрова подготовка и обезпеченост, което им осигурява устойчива конкурентоспособност на национално и международно ниво. Сложните геоложки, хидроложки, инженерни, дори и археологически условия, с които се характеризира изпълнението на проекта, представляваха и представляват сериозно предизвикателство както за проектантите, така и за строителните компании. Като представител на академичната общност в бранша това предизвиква в мен чувство на удовлетвореност и гордост.

Имате над 30 г. професионален опит на национално и международно ниво в областта на строително-инженерната практика, проектантската, консултантската и оценителската дейност, ползвате се с отлична репутация и сте предпочитан експерт за държавни и частни институции, дружества и организации. Какво още Ви вълнува?

Характерно за моята същност е търсенето и приемането на различни предизвикателства. Старая се да се развивам непрекъснато, да разширявам „портфолиото на интересите и квалификацията си“, както се казва на съвременен език, или... „най-хубавото предстои“.

Една от темите, които много ме вълнуват през последните години, е опазването на културното наследство. Част съм от екипа на УАСГ за изграждане на Център за върхови постижения „Наследство БГ“.

Председател сте на УС на Българската асоциация по управление на проекти в строителството, която е сред партньорите по проект „Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство“, на който КСБ е инициатор, съорганизатор и координатор.

С огромно задоволство можем да кажем, че проектът, който е плод на обединените усилия на представителите на академичните и браншовите организации в строителната индустрия на България, е вече факт. През октомври 2022 г. той стартира успешно. Неговите цели са изграждането на център, среда и платформа на национално ниво за дигитализирането на процесите, свързани с изпълнението на строителните инвестиционни проекти през целия им жизнен цикъл, тяхното администриране и управление, както и на всички съпътстващи дейности, в т.ч. обучения и създаването на бази данни, електронни библиотеки и пространства.

Проектът е изключително актуален и необходим и ще даде възможност на българския строителен бранш да бъде достоен партньор в „дигитална Европа“.

УАСГ готви инженери по транспортно строителство, които са бъдещи строители не само на пътна и железопътна инфраструктура, но и на и метрополитена.

Специалността „Транспортно строителство“ и специализацията „Железопътно строителство“ винаги си били актуални, самата аз съм ги завършила. Специалността дава много задълбочена подготовка по основните дисциплини, формиращи строителния инженер, като статика, динамика, устойчивост, а същевременно и решава строго специфични сложни проблеми поради същността на конструкциите и съоръженията, с които се характеризира. Едни от най-изявените наши конструктори са завършили същата специалност. Считам, че добре подготвени студенти, завършили „Транспортно строителство“ и специализация „Железопътно строителство“, са едни от най-конкурентните на пазара с капацитет да решават сложни инженерни задачи.