Както е тръгнало, скоро с такси по Тарифа № 4 на МВР ще бъдат обложени и тухлите, и арматурата

Тайно и полека българският данъкоплатец взе да се отърсва от идеята, че лекарство срещу наглостта и лакомията на бюрокрацията съществува само в научната фантастика.
Допреди два месеца 98-99% от грамотното население на България дори не подозираше за съществуването на Гражданска инициатива „Справедливост”. И почти никой не знаеше, че ръководството на тази неправителствена организация, начело с адвокат Иван Груйкин, от пет-шест години води неистова битка за отмяна на данъците, събирани незаконно под формата на държавни, съдебни и общински такси. Информационната „желязна завеса” около дейността на „Справедливост” рухна на 10 юни 2011 г., когато тричленен състав на Административен съд – гр. София, отмени „боклукчийския” текст (чл. 27) от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. И постанови: размерът на такса смет няма и не може да има нищо общо с големината на един имот, определящо е колко хора и по кое време на годината живеят или работят в него.
Горе-долу същата е работата и с даренията. От две десетилетия най-различни
субекти - физически лица, частни и държавни фирми, български и задгранични неправителствени организации, европейски и американски структури – непрекъснато „нещо” наливат в МВР. И то по всички възможни направления.
Като се започне от конвенционалните дарове - офис мебели, телевизори, компютри, принтери, копирни машини, факс апарати, мобилни телефони и стационарни телефони, хладилници, хладилни витрини, автомати за топли и студени напитки…
Мине се през професионалните „улеснения” – високотехнологични фотоапарати и скенери, криминологични комплекти за снемане на отпечатъци, оборудване за лаборатории, софтуерни продукти за създаване на специализирани бази с данни, оръжие, боеприпаси, бронежилетки, каски, инфрачервени очила, радиостанции, автомобили, горива, масла и резервни части…
И се стигне до най-сладката екстра: пари в брой. При това  без някой да се вълнува дали иде реч за долари, левове или евро. И без на никого да му прави особено впечатление що за персона е дарителят и за какво се бори, по какъв начин е заработил парите си и „осчетоводени” ли са тези пари преди това през Националната агенция за приходите.

Резултатите от „дарителския” скандал са известни.
В началото на август в сайта на МВР бе публикувано едно прелюбопитно четиво. То е озаглавено „Одитен доклад на Сметната палата № 0100005011 за извършен одит на годишния финансов отчет на Министерството на вътрешните работи за 2010 година”. От този доклад, чийто обем е близо 60 стандартни машинописни страници (формат А-4, 30 реда по 60 знака), за нас най-важни (що се отнася до днешната тема, разбира се) са няколко числа:
- Субсидия от държавния бюджет – 927,635 млн. лв.;
- Отчетени са приходи в общ размер на 106,878 млн. лева. С най-голям относителен дял са тези по сключени договори за охрана с полиция и със сигнално-охранителната техника, следвани от приходите по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси;
- По параграф 24-00 „Приходи и доходи от собственост” са отчетени 80,929 млн. лв.;
- По параграф 28-00 „Глоби, санкции, неустойки, наказателни лихви, обезщетения и начети” са отчетени общо (приходи, естествено) 6,087 млн. лева.
Съвсем естествено медиите тутакси „захапаха” доклада на Сметната палата и в продължение на няколко дни надълго и нашироко разнищиха темата в… „правилната” посока: в системата на МВР работят близо 60 000 души и макар целокупният бюджет на ведомството да надхвърля умопомрачителната сума от 1,3 милиарда лева, на практика парите не стигат. Ето защо даренията са нужни и за да си дойде всичко на мястото, те трябва да бъдат извадени на светло по единствения възможен начин: създаване на ясни правила, огласяване самоличността на дарителите и публичен отчет за израз-
ходване на даренията.
Кога и как ще се случи това – по онова време никой не каза нищо съществено. Чу се, че занапред вътрешното ведомство ще приема дарения само от общини, фирми с държавно участие и международни партньорски структури и организации. Но докато трезвомислещите люде осъзнаят безумието на логическата конструкция „Кметове на затънали в многомилионни дългове общини пишат чекове на вътрешния министър” (досущ като прословутата картина на Иля Репин „Запорожките казаци пишат писмо на турския султан”), ние правим опит да отговорим на логичния въпрос: „Защо обаче издание като „Строител” се набърква в разправии, които по принцип нямат нищо общо със строителния бизнес и по никакъв начин не се вписва в тематичната ни концепция?“
Отговорът е елементарен. Чрез споменатата вече „Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси”, два вида бизнесмени са обърнати (в буквалния смисъл на думата) на брашнени чували: охранителите и строителите.
За нас по-интересна е  втората категория брашнени чували, т.е. строителите.
Неведнъж досега е ставало дума, че съгласно Закона за Камарата на строителите в България в милата ни татковина никой няма право да сложи тухла върху тухла, ако не е вписан по надлежния ред в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС). Да си повтаряме колко са фирмите, фигуриращи в ЦПРС, няма никакъв смисъл. По-важното е, че според неофициалните статистики в България има не по-малко от 9000 юридически лица и еднолични търговци, които си вадят хляба с дюлгерство. От тях половината са законни, а другата половина работят в сивия сектор. Тоест понякога са подизпълнители на легитимни строители, а от време на време „избачкват” някой и друг обект хей така – между другото.
Най-малко пет пъти, откакто рубриката „На прицел” съществува в сегашния й вариант, сме отваряли приказка за изумителното количество нормативни актове, регламентиращи дейността на дирекция „Национален строителен контрол” (ДНСК) - над 500 „бройки” от всякакъв калибър – закони, правилници, инструкции, наредби и т.н.
Съвсем надлежно в сайта на ДНСК – секция „Списък на действащата нормативна уредба…”, в раздел № 10 – „Пожарна и взривна безопасност”, са фиксирани десет документа, сред които и „нашата” Наредба № 4 за МВР таксите.
И тук се сблъскваме с първия парадокс. „Намирайки” се в сайта на ДНСК като нормативен акт, съвършено задължителен за спазване от всички участници в строителния процес, въпросната наредба би трябвало да прави разлика между легитимен строител и дюлгерин от сивия сектор. Така както тази разлика е направена във всички ресорни нормативни актове.
Нищо подобно. Според наредбата строителите са длъжни да плащат на МВР такси най-малко по 120-130 позиции. Под благовидния предлог, че по този начин те (строителите) гарантират и на себе си, и на инвеститорите, и на потребителите, че пожарната и аварийна сигурност на обектите е… бетон. Ама кои са строителите, правоспособни ли са те да осъществят точно тези строително-монтажни работи, за които си плащат, и кой носи отговорността в случай на проблем – наредбата мълчи. Нищо не се казва по въпроса за лицензираните и незаконните строители и в Закона за МВР.
И това, колкото и параноично да звучи, може да бъде обобщено с печално известния „тротоарен” израз: „Не е важно какъв си, а какво име ще ти излезе”.
Просим мил пардон, уважаеми читателю, но трябва с очите си да видиш какви пари плащаш на МВР, след което сам да си отговориш на въпроса „Защо?”. Вярно, оттук нататък текстът сигурно ще ти заприлича на мазен тефтер, забравен от квартален лихвар на неподходящо място, но… това е положението. Такива са нормативните актове, които обикновените данъкоплатци сме длъжни да спазваме. Или обратното – понеже управниците ни знаят, че ще спазваме всичко, пускат в употреба каквито им хрумне нормативни актове. И така… приятно четене и жална ни майка, ако тази тарифа оцелее още година и половина-две, макар че тук ще ти спестим поне 75% от отрицателните емоции. Поради липса на място, естествено.
„За издаване на сертификати, протоколи, разрешителни и становища за пожарна безопасност на обекти в експлоатация, извършено по искане на физически или юридически лица, се събират следните такси:
1. За обекти с категория на производство:
а) „А” по пожарна опасност - 0, 20 лв. на 1 кв. м разгъната застроена площ на сградите и 0, 05 лв. на
1 кв. м от територията, незаета от сградите;
б) „Б” по пожарна опасност - 0, 15 лв. на 1 кв. м разгъната площ за сградите и 0, 05 лв. на 1 кв. м от територията, незаета от сградите;
в) „В” по пожарна опасност - 0, 10 лв. на 1 кв. м разгъната застроена площ за сградите и 0,05 лв. на
1 кв. м от територията, незаета от сградите…”
Някой случайно да е открил трите разлики в току-що изброените позиции? Ако няма, продължаваме по-нататък. Вярно, цитатите ще приличат на пунктирана линия, но няма как – каквото четивото, такова и възприятието:
„За обекти от инженерната инфраструктура на населените места:
а) водопроводи, електропроводи, пътища и други подобни - 0, 05 лв. на линеен метър…”
По какъв начин авторите на наредбата и техните достойни „инкасатори” смятат, че един водопровод или едно шосе се нуждае от пожарна защита – световният опит мълчи. Министерският съвет и Сметната палата също, щото досега никой никъде не е калкулирал поради какви нужди МВР ще обезопасява водопроводи, електропроводи и пътища от противопожарна гледна точка. Още по-малко пък някой си е задал въпроса какво се крие зад понятието „и други подобни”, заради което съответните МВР органи събират кой знае от кого кой знае какви такси.
„… За хотели и мотели:
а) до 10 легла включително - 30 лв.
б) от 11 до 50 легла - 120 лв.
в) от 51 до 150 легла - 200 лв.
г) от 151 до 300 легла - 300 лв.
д) от 301 до 500 легла - 400 лв.
е) над 500 легла - 500 лв.
…
За театри, кинотеатри, киносалони, циркове, спортни зали, културни домове и други подобни със зрителни зали:
а) до 300 места включително - 80 лв.
б) от 301 до 800 места - 100 лв.
в) над 800 места - 150 лв.
…
За търговски обекти с обща разгъната площ:
а) до 10 кв. м включително - 60 лв.
б) от 11 до 50 кв. м - 70 лв.
в) от 51 до 100 кв. м - 80 лв.
г) от 101 до 300 кв. м - 100 лв.
д) от 301 до 500 кв. м - 120 лв.
е) от 501 до 1000 кв. м - 160 лв.
ж) над 1000 кв. м - 200 лв.
…
За ресторанти, дискотеки, барове, кафе-сладкарници и други подобни:
а) до 20 места включително - 60 лв.
б) от 21 до 50 места - 80 лв.
в) от 51 до 100 места - 100 лв.
г) от 101 до 150 места - 150 лв.
д) от 151 до 300 места - 200 лв.
е) над 300 места - 250 лв.
…
За административни сгради, за сгради на научноизследователски институти и други подобни:
а) до 3 етажа - 20 лв.
б) до 5 етажа - 40 лв.
в) над 5 етажа - 80 лв.
…
За жилищни сгради:
а) до 2 етажа - 20 лв.
б) до 4 етажа - 40 лв.
в) до 8 етажа - 60 лв.
г) над 8 етажа - 80 лева…”
Май не ви се вярва, че някой може да изпадне в педантизъм чак до такава степен, че да си търси таксите от собственици на заведения с една маса или три стола? Нищо подобно. Това беше само загрявка, защото според Тарифа № 4, преди някой да отвори болница, санаториум, старчески дом, дом за сираци и „други подобни” (явно лечебни заведения за психично болни), е длъжен да се отчете пред МВР по следния ценоразпис:
- до 50 легла - 40 лв.
- от 51 до 100 легла - 60 лв.
- от 101 до 200 легла - 100 лв.
- над 200 легла - 150 лв.
Отчисленията за поликлиники и амбулатории са по 100 лв., за самостоятелни лекарски или стоматологични кабинети - 50 лв., за детски ясли и градини – 20 лв. (тук не е ясно за какво се плаща – за легло, за столче, за цукало или за „други подобни”).
Приходите по линия на културата, науката и образованието също не са за подценяване, защото се „харчат” по следните тарифи:
- музеи, картинни галерии, библиотеки, изложбени зали, книгохранилища, архивохранилища и други подобни с разгъната площ:
а) до 100 кв. м включително - 50 лв.
б) от 101 до 200 кв. м - 70 лв.
в) от 201 до 300 кв. м - 80 лв.
г) над 300 кв. м - 160 лв.
- учебни заведения:
а) училища и техникуми - 50 лв.
б) висши училища - 100 лева…”
На глава от населението, на килограм живо тегло или на линеен метър – в наредбата не е указано. В Закона за МВР – още по-малко.
Безумието обаче продължава…
„За обекти на:
а) железопътния транспорт (гара и депо) - 120 лв.
б) автомобилния транспорт:
- подземни гаражи - 80 лв.
- едно- и многоетажни гаражи и автосервизи - 100 лв.
- открити паркинги - по 0,50 лв. на паркомясто
в) водния транспорт (речни и морски гари) - 120 лв.
г) въздушния транспорт (пътнически терминал, хангари и други сгради и помещения за техническо обслужване и ремонт на летателната техника) - 150 лева…”
И… продължава, защото в името на пожарната и аварийната безопасност МВР е „принудено” да инкасира дори такива приходи:
„… За проверка на обезопасеността от пожари на земеделската техника, участваща в кампанията по прибиране на зърнено-житните култури, се събират следните такси:
1. на зърнокомбайн - 15 лв.
2. на трактор - 5 лв.
3. на товарен автомобил - 5 лв.
4. на сламопреса (балиращи машини) - 3 лв.
5. на ремарке - 2 лв.
…
За издаване на сертификати, протоколи, разрешителни и становища за пожарна и аварийна безопасност на обекти в експлоатация и за изготвяне на становище за разрешаване ползването на строежите, извършено по искане на физически или юридически лица, се събират следните такси:
1. За обществено обслужващи сгради:
а) в областта на образованието: единни среднополитехнически училища, общообразователни училища, колежи, висши учебни заведения, детски градини и ясли, учебно-възпитателни заведения, лагери и лагер-школи, специални училища за деца с увреждания, метеорологични станции, обсерватории и сгради и лаборатории за научноизследователска дейност - 50 лв. плюс 0,10 лв./
кв. м разгъната застроена площ (РЗП);
б) в областта на здравеопазването и социалните грижи: лечебни заведения за извънболнична помощ (в т.ч. родилни домове и ветеринарни лечебници) - 30 лв. плюс 0, 10 лв./кв. м РЗП;
в) в областта на културата и изкуството - 30 лв. плюс 0,15 лв./кв. м РЗП;
г) с култово и религиозно предназначение: храмове за богослужение, катедрали, църкви, параклиси, джамии, синагоги и др., крематориуми и обредни домове - 50 лв. плюс 0, 15 лв./кв. м РЗП;
д) за административно обслужване: административни сгради, банкови и небанкови финансови институти, обслужващи сгради към производствени обекти, представителни сгради, пощи, сгради на централните и териториалните администрации, правителствени сгради, центрове за провеждане на конференции и конгреси, сгради на съда, прокуратурата и др. - 100 лв. плюс
0, 10 лв./кв. м РЗП;
е) в областта на търговията, общественото хранене, хотелиерството и услугите - 50 лв. плюс 0,20 лв./кв. м РЗП;
ж) в областта на транспорта и съобщенията - 50 лв. плюс 0, 20 лв./кв. м РЗП;
з) спортни сгради за всички видове спортове - 50 лв. плюс 0, 20 лв./кв. м РЗП;
и) в областта на озеленяването: атракционни паркове, паркове за отдих, зоологически и ботанически градини, аквапаркове, дендрариуми, защитни насаждения и гробищни паркове - 50 лв. плюс 0,20 лв./кв. м РЗП;
…
2. За жилищни сгради - 10 лв. плюс 0,20 лв./кв. м РЗП;
3. За сгради и помещения с категория на производство по пожарна опасност „А” - 50 лв. плюс 0,20 лв./кв. м РЗП и 0,05 лв./кв. м от територията, незаета от сградите;
4. За инфраструктурни строежи, обекти и съоръжения:
а) пътна инфраструктура:
аа) автомагистрали, пътища и улици - за една лента от пътното платно на километър по 1 лв.;
бб) пешеходни надлези и подлези - 120 лв. на съоръжение;
вв) мостове - 150 лв.;
гг) тунели - на всеки 100 м по 50 лв.;
б) железопътна инфраструктура:
аа) жп линии - за всеки коловоз на километър по 1 лв.;
бб) контактна жп мрежа - за всеки километър по 3 лв.;
вв) пешеходни надлези и подлези - 150 лв.;
гг) мостове - 180 лв.;
дд) тунели - на всеки 100 м по 50 лева…”
Спираме дотук, защото на вас ви стана досадно да четете, а на нас – отвратително да пишем. Въпреки необикновената гимнастика на въображението, чрез която трябва човек да установи по какъв начин МВР ще осигури пожарната безопасност на 100 километра железопътна линия, на 250 километра двулентово асфалтово шосе или… как точно строителите на магистралите „Люлин”, „Тракия” и „Марица” са платили на вътрешното ведомство – на педи в едната посока или на сантиметри в другата. На платно или според дебелината на осевата линия…
Шегата настрана. Колкото и в. „Строител” да уважава двете замесени тук институции – Сметната палата и Министерството на вътрешните работи, някак сметките в одитния доклад не излизат. По простата причина, че има и…Национален статистически институт. Според който:
- през периода 2004 – 2010 г. в експлоатация са пуснати 17 708 жилищни сгради, чиито собственици разполагат точно с…
243, 457 млн. кв. метра полезна жилищна площ;
- през 2010 г. на „пазара” има 22 046 хотела и ресторанта, в които работят над 122 000 души;
- през 2000 г. действащите магазини са били
98 192, а в началото на миналата година – 121 039;
- рез 2000 г. в България е имало 1830 бензиностанции, а в края на 2009 г. – 2804;
- в края на 2009 г. са регистрирани и 19 306 предприятия, които се занимават с транспорт, складиране и пощенски услуги и в които работят
161 079 души.
Иначе казано – по квитанциите бихме я открили. Голямата разлика между Тях – Лигата на инкасаторите, и нас – Кастата на брашнените чували. Щото да знае някой Народното събрание или Министерският съвет да са си плащали (като инвеститори) пожарни такси на МВР?
А да е чул и видял друг шефовете на МВР (независимо от цвета на партийните им книжки) да са признавали пред съответните органи колко милиона са заработили по Тарифа № 4 и да са облекчили правопропорционално държавната хазна?
Или пък тия милиони (независимо кога са били инкасирани – през 2005, 2007 или 2009 г.), целево да са били инвестирани в професионалното развитие и усъвършенстване на пожарникарите, които все пак носят отговорност за съдържанието на сертификатите, под които са сложили подписите си? Няма такова нещо.  
А това вече е прецедент. При това – опасен…