С 21-ото Общо събрание Камарата на архитектите в България обяви началото на честванията по повод 85-ата годишнина от създаването си. По този повод е планирана мащабна изложба, която ще гостува последователно на всички 28 регионални колегии на КАБ. Паралелно с изложбата ще се провеждат и професионални лекции и дискусии на архитектурна тематика във всеки един от регионалните центрове. В рамките на честванията ще се проведе и конкурсът “Български архитектурни награди 2022”. 

Общото събрание бе официално открито от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Стефан Аспарухов, който очерта пред форума приоритети в работата на МРРБ. Като акцент той изведе нуждата от предефиниране на отговорностите на участниците в инвестиционния процес и отношенията между тях и повишаване ефективността на строителния контрол със спешни промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане.

Сред първите промени, които трябва да са готови през тази година, са в Наредба 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. „Другата спешна задача пред екипа на МРРБ е електронизация на административните услуги и намаляване на административната тежест в инвестиционния процес, заяви заместник-министърът. За да бъде изпълнена тази „мисия“, е необходим диалог и съвместна работа между държавните институции и представителите на архитектурния бранш“, каза още арх. Аспарухов.

Именно в посока облекчаване на административната тежест в инвестиционния процес е изпратеното от МРРБ указателно писмо до главните архитекти на общини за прилагането на разпоредби на Закона за устройство на територията. Целта е да се оптимизира контрола върху инвестиционните проекти, като съгласуването им се състои в проверка на съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели и не включва повторна оценка на съответствието.

„Отношенията архитект – главен архитект трябва да се преосмислят“, заяви още заместник-министърът. Той беше категоричен, че ролята на главния архитект трябва да се концентрира по-скоро в устройственото планиране и разработване на градоустройствените политики на местно ниво, а не в повторен контрол върху оценка на съответствието на инвестиционните проекти.