Зеленият пакт – превръщане на неотложното предизвикателство в уникална възможност

Виолета Ангелиева, директор АСПКМ Димимитър Копаров, директор ОП Предложеният от Европейската комисия Зелен пакт представлява пакет от действия, насочени за справяне с предизвикателствата, свързани с климата и околната среда — определящата задача на настоящото поколение. Атмосферата се затопля и климатът се изменя с всяка изминала година. Европейският Зелен пакт представлява отговор на тези предизвикателства. Това е нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на ЕС в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж не зависи от използването на ресурси. Също така има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на ЕС, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Зеленият пакт е неразделна част от стратегията на настоящата Комисия за изпълнение на Програмата до 2030 г. на Организацията на обединените нации и на целите за устойчиво развитие, както и на другите приоритети, обявени в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен. За да се реализира европейският Зелен пакт, е необходимо да се преосмислят политиките за снабдяване с чиста енергия в сферите на икономиката, промишлеността, производството и потреблението, мащабната инфраструктура, транспорта, храните и селското стопанство, строителството, както и данъчното облагане и социалните придобивки. Трябва да се даде приоритет на енергийната ефективност Рискът от енергийна бедност трябва да бъде отстранен за домакинствата, които не могат да си позволят основни енергийни услуги, за да си гарантират минимален жизнен стандарт. Ефективни програми, като например схеми за финансиране на домакинства с цел обновяване на домовете им, могат да намалят сметките за енергия и да подпомогнат околната среда. Преходът към неутралност по отношение на климата изисква също така интелигентна инфраструктура. Необходими са 25 години - едно поколение, - за да се извърши трансформация на даден промишлен сектор и на всички вериги за създаване на стойност. За да бъдем готови през 2050 г., трябва да се вземат решения и да се предприемат действия през следващите пет години. Преходът е възможност за разширяване на устойчивата и създаваща работни места икономическа дейност Енергоемките промишлени отрасли, като стоманодобива, химическата промишленост и циментовата промишленост, са абсолютно необходими за европейската икономика, тъй като предлагат няколко ключови вериги за създаване на стойност. Декарбонизацията и модернизацията на тези сектори са от съществено значение. Усилията ще се съсредоточат по-специално върху ресурсоемки сектори, като текстилната промишленост, строителството, електрониката и пластмасите. Строителният сектор ще играе ключова роля за постигане целите на публикувания от Европейската комисия през декември 2019 г. Зелен пакт, като акцентът е върху обновяването на сгради. Изграждането, използването и санирането на сгради изискват значителни количества енергия и минерални ресурси (например пясък, чакъл, цимент). Декарбонизацията на строителната индустрия ще бъде едно от основните предизвикателства за политиката на ЕС през следващото десетилетие, като се има предвид мащабът на емисиите, произвеждани от сектора. Следва да се отчетат и емисиите от строителните материали, влагани в строежите - като например стоманата и цимента, които съставляват 11% от глобалните емисии. Сградите и строителството са основен източник на емисиите CO2, като съставляват близо 40% от глобалните емисии на CO2 в ЕС, а също и 40% от крайното потребление на енергия. Днес годишният процент на саниране на сградния фонд варира от 0,4 до 1,2% в държавите членки. Този процент ще трябва най-малкото да се удвои, за да се постигнат целите на ЕС в областта на енергийната ефективност и климата. Успоредно с това 50 милиона потребители трудно поддържат домовете си достатъчно отоплени. Европейско проучване посочва, че около 97% от съществуващия сграден фонд се нуждаят от големи модернизации, за да се постигнат целите за декарбонизация през 2050 г. Друго голямо предизвикателство при прилагането на Зеления пакт е, че над 80% от съществуващите строежи все още ще бъдат в рамките на експлоатационния си срок през 2050 г., т.е. трябва да се обновят и приведат в съответствие с новите изисквания. За да се справят с двойното предизвикателство, свързано с енергийната ефективност и достъпността на цените, ЕС и държавите членки следва да дадат начало на „вълна на саниране“ на публични и частни сгради. Въпреки че увеличаването на процента на саниране е предизвикателство, санирането намалява сметките за енергия и може да намали енергийната бедност. То може също така да даде тласък на строителния сектор и е възможност за подкрепа на МСП и местните работни места. Успоредно с това Комисията предлага да работи със заинтересованите страни по нова инициатива за саниране през 2020 г. Това ще включва открита платформа, обединяваща сградния и строителния сектор, архитектите и инженерите и местните органи с цел преодоляване на пречките пред санирането. Тази инициатива ще включва също така иновативни схеми за финансиране в рамките на InvestEU. Те биха могли да бъдат насочени към сдруженията за жилищно настаняване или дружествата за енергийни услуги, които биха могли да въведат саниране, включително чрез сключване на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат. Основна цел ще бъде организирането на усилията за саниране в по-големи групи, които да се възползват от по-добри условия за финансиране и икономии от мащаба. Комисията също така ще работи за премахване на националните регулаторни бариери, които възпрепятстват инвестициите в енергийна ефективност в сгради под наем и сгради с множество собственици. Особено внимание ще бъде обърнато на санирането на социалните жилища, за да се помогне на домакинствата, които трудно плащат сметките си за енергия. Следва да се обърне внимание и на санирането на училищата и болниците, тъй като средствата, спестени благодарение на ефективността на сградите, ще бъдат на разположение за подкрепа на образованието и общественото здраве. Постигането на амбицията, определена в европейския Зелен пакт, ще изисква значителни инвестиции. Комисията изчисли, че за постигането на текущите цели в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. ще са необходими 260 милиарда евро допълнителни инвестиции годишно, т.е. около 1,5% от БВП на съюза за 2018 г. Този поток от инвестиции ще трябва да остане постоянен с течение на времето. Мащабът на инвестиционното предизвикателство изисква да се мобилизират както публичният, така и частният сектор. Комисията ще представи план за инвестиции за устойчива Европа, който да спомогне за удовлетворяването на допълнителните нужди от финансиране. Този план ще комбинира специално финансиране в подкрепа на устойчиви инвестиции и предложения за уредба, благоприятстваща зелените инвестиции. Бюджетът на ЕС ще има основна роля. Най-малко 30% от средствата по линия на фонда InvestEU ще допринасят за борбата с изменението на климата. Като част от плана за инвестиции за устойчива Европа Комисията ще предложи механизъм за справедлив преход, включително Фонд за справедлив преход, за да няма изоставени. Механизмът за справедлив преход ще се съсредоточи върху регионите и секторите, които са най-силно засегнати от прехода, защото зависят от изкопаеми горива или въглеродно интензивни процеси. Камарата на строителите в България оценява високо амбициозните цели на Европейската комисия за постигане на климатична неутралност - Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999; Планът за действие за кръговата икономика; Новата промишлена стратегия на Европа. Енергийното обновяване на сградите е от ключово значение за намаляване на въглеродния отпечатък и е основен приоритет на КСБ както като мярка за намаляване на икономическата криза у нас и в ЕС, така и за постигане на по-високи цели за намаляване на емисиите от парникови газове до 2030 г., респективно до 2050 г. КСБ смята, че най-реално достижимата цел е предложената „вълна за обновяване“ на сградния фонд като част от Зелената сделка на ЕС. Същевременно би бил много навременен ефективен финансов инструмент, с който да се осъществи мащабно обновяване, в т.ч. енергийно, конструктивно на едно- и многофамилните жилищни сгради, както и осигуряване на достъпност за всички хора, в т.ч. хора с увреждания. Успоредно с това ще се запази и повиши конкурентоспособността на българската икономика, промишленост и строителство, включително създаване на възможности за участие в иновативни схеми за финансиране на малките и средни предприятия. Една от важните икономически мерки е подобряване устойчивостта на сградите в рамките на новата стратегия за устойчива изградена среда, обявена в Новия план за действие за кръговата икономика, а именно устойчиво използване на природните ресурси, рециклиране и повторна употреба на строителните продукти; изграждане на по-голям брой сгради с нулево потребление на енергия, въвеждане на дигитални информационни системи в целия жизнен цикъл на сградите и строителните съоръжения - планиране, проектиране, строителство, експлоатация, разрушаване. Прилагането на принципите на тази стратегия може да се използва като мощен инструмент за излизане от кризата едновременно за: стабилизиране на строителните фирми и създаване на нови работни места, значително намаляване процента на общата безработица и не на последно място - обновяване на сградния фонд и изпълнение на завишените европейски изисквания за намаляване на въглеродните емисии. КСБ настоява нашата страна да се включи активно в новите европейски програми в подкрепа на Зеления пакт още повече, че се препоръчва „мащабно и дълбоко обновяване“ и най-малко удвояване на % на разгънатата застроена площ на жилищни и обществени сгради. За осъществяване на „дълбокото“ обновяване и модернизация трябва да се обединят усилията на целия строителен сектор – строители, предприемачи, производители, проектанти, консултанти, жилищни асоциации и др., за намиране на най-правилните технически решения на ниво сграда в зависимост от външните снабдяващи системи и мрежи и произтичащата им модернизация, съобразена с новите изисквания – не само енергийно, а и конструктивно обновяване, в зависимост от видовете сгради, тяхната възраст, собственост, местоположение, бъдещи климатични промени и др. Същевременно трябва да бъдат осигурени „оборотни (социални) жилища“ за вариант при необходимост от изместване на хора в случай на извършване на основни конструктивни ремонти. Енергийното обновяване не е само идеален инструмент за създаване на зелена икономика, но и става все по-привлекателен сектор за младите хора благодарение главно на дигитализацията на сектора. Увеличаването на приоритетни курсове за обучение и създаването на умения за отделните работи по енергийно обновяване в строителния сектор, в т.ч. от „бяла яка до синя яка“, би помогнало за повишаване на заетостта на младите и/или безработни хора и по този начин би подобрило икономическото, социалното и териториалното сближаване. Изводът, който се налага от направени анализи и проучвания, е, че първата голяма стъпка, която трябва да се направи към неутралитета на климата, е основно обновяване на енергийните характеристики на сградите, включително на прилежащата инфраструктура. Предвиденото със Зеления пакт увеличаване на % на намаляване на емисиите би имало икономически успех само ако индустриалната стратегия на ЕС гарантира конкурентоспособността на индустрията по време на тази мащабна трансформация, тъй като извършването на екологичния и цифров преход ще засегне всеки един сектор от промишлеността, икономиката и обществото като цяло. Преходът от настоящите цели (най-малко -40%) за намаляване на емисиите на парникови газове към предложеното увеличение до 2030 г. - най-малко -50% и до -55%, в сравнение с нивата на емисиите от 1990 г. трябва да бъде плавен и съобразен с предварително извършените задълбочени оценки и анализ на националните особености в отделните държави членки, в т.ч. по отрасли за цената на прехода. Постигането на предложените екстремни изисквания за климатична неутралност ще рефлектира силно върху строителната индустрия, която обхваща дейностите от производството на строителни материали и изделия през проектиране, изпълнение на строителството, поддържане и експлоатация на строежите до тяхното разрушаване. Секторът е изправен пред колосални предизвикателства за създаване и прилагане на нови продукти, услуги, пазари и бизнес модели, иновативни технологии, съпроводени от съответните инвестиции. Производството на строителни продукти е все още енергоемко, независимо от внедрените през последните години технологии (преминаване на природен газ, биомаса и отпадъци), т.е. възможностите им за намаляване на емисиите са технологично ограничени и са възможни само при прилагане нови високотехнологчни решения, които все още не се прилагат масово и в други европейски страни. Същевременно постигането на климатична неутралност до 2050 г. ще рефлектира и върху Европейската схема за търговия с емисии, която дори в настоящия си вид вече представлява проблем за индустрията и енергетиката поради увеличаващата се цена на квотите за емисии на парникови газове и намаляващото количество безплатни квоти, което е непосилна задача за изпълнение не само на строителните предприятия. За ускореното въвеждане на дигитализацията и кръговата икономика в строителството смятаме, че трябва да се разработи Национална пътна карта за внедряване на BIM в целия строителен инвестиционен процес, както и цялостна стратегия за изграждане на устойчиви строежи, в т.ч. интегриране на оценката на жизнения цикъл в законодателството и при възлагане на обществени поръчки. Допълнително бихме искали да подчертаем, че за постигане на целите на Зеления пакт трябва да се прилагат синхронизирано основните политики в строителния бранш, за които и към момента се преработва европейското законодателство – регламенти (Регламент № 305/2011 за строителните продукти), директиви (в областта на енергийната ефективност) и стандарти от приложното им поле. По отношение на политиките по изграждане на устойчиви строежи, включително: устойчиво използване на природните ресурси, рециклиране и повторна употреба на строителните продукти; изграждане на по-голям брой сгради с нулево потребление на енергия, въвеждане на дигитални информационни системи в целия жизнен цикъл на сградите и строителните съоръжения (планиране, проектиране, строителство, експлоатация, разрушаване), все още сме в начален етап на внедряване и компетентните институции трябва да вземат необходимите „ускорителни“ мерки – обезпечени финансово и нормативно. Това, което отличава Зеления пакт от предишните климатични стратегии, е фокусът върху ползите за работните места, като мотото през прехода е „неоставяйки никого след себе си“ или инвестирайте в хората, чиито отрасли потенциално трябва да преминат през значителна промяна. При прехода към нисковъглеродна икономика се очаква откриване нови видове работни места и пренасочване на работната сила, професионално обучение за придобиване на нови умения. Не всички държави членки започват от една и съща точка прехода към зелена икономика. България е сред държавите, които ще бъдат засегнати от прехода към климатична неутралност - и по конкретно във въглищните и енергоемките производства. Проучване посочва, че над 8 милиона европейци са заети в сектори, които са свързани с интензивни въглеродни емисии, като например производството на химикали, минерални продукти и основни метали. Зеленият пакт може да бъде успешен, ако се даде възможност на най-засегнатите региони да подкрепят икономическата диверсификация и модернизация. В тази връзка КСБ смята, че една от най-ефективните икономически мерки за намаляване на безработицата и същевременно носеща най-видими ползи е активизиране на процеса по повишаване на квалификацията и преквалификацията на работната ръка от засегнатите райони и отрасли за придобиване на умения в строителните и монтажни дейности от отрасъл „Строителство“. Камарата на строителите в България е приела „зелената вълна на саниране“ като своя кауза и основен приоритет за своята работа в следващия период на европейско финансиране 2021 - 2027. Днес имаме възможността, ако успеем да ангажираме равномерно и поетапно работата в сектора, да се увеличи многократно заетостта в бранша. Именно така българската държава има възможността да противодейства на нарастващата безработица и задаваща се икономическа криза именно чрез навременни и директни мерки насочени към строителния сектор. България има реалната възможност да противодейства на икономическата криза чрез създаване на нови работни места в сектор „Строителство”,чрез прилагане на основните механизми на европейската солидарност и увеличаване на обема и заетостта.