Историята, която ще ви разкажем, е уникална. В смисъл такъв, че досега сме се сблъсквали с какви ли не чудеса от храброст само и само съответната богоизбрана фирма да спечели наддаването. Виждали сме например как никому неизвестни „капацитети” декласират световни строителни гиганти, защото вътрешнофирмените комуникационни и управленски практики не съответствали на изключително високите български стандарти в тази област. Срещали сме и случаи, когато едната фирма отпада, защото управителят й е прекалено рус, а другата фирма е изхвърлена от конкурса, защото управителят й е много висок. Ама строителна фирма да бъде дисквалифицирана, защото началниците й са повече руси, отколкото високи – е те такова животно, както е казал шопът за жирафа, нема и не може да има.
Преди две седмици и половина - на 14 май, Българският туристически съюз (БТС) отчете дейността си за 2010 година. Форумът на най-старата и най-масова неправителствена организация в милата ни татковина бе проведен в Банкя. Няколко са вероятните причини за този избор: градът е близо до столицата, пристигането и заминаването става по равно и асфалтирано шосе, градският транспорт е повече от редовен, а ако човек реши да удари две-три големи питиета - спокойно после може да се прибере и с такси. Ако не реши да преспи в някой от лъскавите хотели и да се почерпи на сутринта я с джакузи, я с едночасов масаж. Е, и още една причина има, ама с нея няма да се занимаваме, защото на вестник като „Строител” заиграването с голямата политика не му е присъщо.
Неслучайно започваме малко по-отдалеко. Според информацията, качена в интернет страницата на Българския туристически съюз, високият форум е протекъл при следния дневен ред: точка първа - откриване на събранието от председателя на БТС и кмет на Благоевград - Костадин Паскалев; точка втора - отчетен доклад за дейността на сдружение „Български туристически съюз” през 2010 г., изнесен от Венцислав Удев, изпълнителен секретар на БТС; точка трета и точка четвърта – докладите на Инспектората и Бюджетната комисия на БТС, не ни интересуват в момента, защото нямат отношение към темата. Оттук нататък цитираме най-важ-ното от „репортажа” за събитието така, както е публикуван в сайта на БТС:
„...В отчетния доклад Венцислав Удев посочи, че изминалата година е била сериозно изпитание за БТС. „Много е важно да се обсъди къде стои БТС в общественото пространство в условията на все още в силата си икономическа криза, как се отразява тя пряко върху работата, има ли достатъчно сили и средства БТС, за да преодолее този труден период”, каза Удев.
За да стане ясно за какво става дума, той направи сравнение с приходите на туристическите дружества за 2009 и 2010 година. „Разликата е близо 2 милиона лв. в полза на 2009 година”, каза Венцислав Удев. Той изтъкна, че в последните години целевите средства за изпълнението за държавния спортен календар и за ремонт и поддръжка на високопланинските хижи рязко намаляват, като за 2010 г. напълно са спрени. Ако средствата от Министерството на физическото възпитание и спорта (МФВС) за изпълнение на държавния спортен календар през 2009 г. са били в размер на 100 000 лв., а за 2010 г. – 70 000 лв., то през 2011 г. те са нула лева. За ремонт на високопланинските хижи също не е отпусната и стотинка, посочи Удев...”
Звучи трогателно, на­ли? Туристическият съюз прави дори невъзможното, за да превърне българина от обикновен тюфлек (т.е. домошар, за когото най-тежкото физическо уси­лие е натискането на дистанционното за телевизора) в запален планинар, пък тя – държавата мащеха, не ще и една стотинка да похарчи за тази благородна кауза.
Нищо подобно. Като „мелодрама” и „бутафория” са два от най-елегантните епитети, с които човек може да опише сиромашията на БТС и „отчетната” горест на неговото ръководство. А поводи за подобни квалификации – дал господ.
На 5 септември 2007 г., във форума на един от най-популярните туристически сайтове www.bulgaria-mountains.com, анонимен потребител увековечава впечатленията си от едно приказно райско кътче в Рила:
„До езерото на хижа „Мусала” се строи нов хотел, мнооого голям. Кой го е разрешил такъв голям и толкова високо в планината - няма отговор. Край строежа няма табела с имената на инвеститор, собственик, строителна фирма. Затова пък има гръм и трясък, и което е наистина зловещо - яко замърсяване на широк терен наоколо. Валма строителна вата, железа, пирони, найлони и „све що си требе” за класически мърляв български строеж в ромско изпълнение. Не са виновни строителните работници, разбира се, виновни са необявените инвеститор, собственик, строителна фирма. Както ни каза един приветлив млад ром, вечер работниците се мият в езерото, в което плуват найлонови торбички, виждат се и други находки като около блок в жк „Люлин”. Езерото, уви, изглежда мъртво, погледнато отвисоко. Ако някой може да помогне със сигнал или намеса, дано не го домързи и го направи! Може би още не е късно...”
Две години по-късно – на 20 септември 2009 г., друг популярен туристически сайт - www.bgizlet.com, пръв обявява радостната вест:
„Тази година през есента ще се сбъдне мечтата на много туристи – суперлуксозна хижа ще посреща всички планинари, които изкачват най-високия ни връх Мусала”, е информацията, разпространена от БТС. Тя щяла да има 45 двойни стаи, ресторант, столова, конгресна зала, зала за тихи игри, ски гардероб, локално парно отопление и най-важното - вълшебен планински пейзаж. Хижата била започната още през 1984 г. на брега на Мусаленското езеро при надморска височина 2500 метра. С идването на демокрацията грандиозният строеж се оказал непосилен и за БТС, и за държавата. Затова през 1993 г. проектът окончателно е замразен. През 2006 г. обаче спортната агенция (днес Министерство на физическото възпитание и спорта – бел. ред.) отпуснала средства за довършването на сградата...”
И наистина, почти едновременно с тази „дописка” в интернет страницата на Българския туристически съюз се появява следната ценна информация:
„Хижа „Мусала” (стара)
Местоположение: Из­­­точна Рила, край северния бряг на седмото Мусаленско езеро, 2380 м надморска височина.
Описание: Сграда с капацитет 65 места, външни санитарни възли, отоп-
ление на твърдо гориво, собствено електрозахранване, туристическа столова, бюфет, ски писти, ски влекове.

Хижа „Мусала” (нова)
Описание: Триетажна масивна сграда с капацитет 130 места - в стаи с 2 и 4 легла, със самостоятелни санитарни възли и бани, локално отопление, собствено електрозахранване, ресторант, туристическа столова, летен бюфет, ски гардероб, рецепция, конферентни зали, зали за тихи игри, ски писти, ски влекове.”
Какво от цитираното дотук прави впечатление? Много просто – от една страна БТС е беден като църковна мишка, защото държавата категорично не дава никакви пари за ремонт и поддържане на високопланинските хижи. От друга страна обаче, тайно и полека – само за някакви си 24 календарни месеца - в подножието на Мусала отваря врати истинско туристическо бижу, което е собственост на... същия този беден като църковна мишка съюз.
Ако бяхме средностатистическо медицинско издание, отделяме още малко място на темата за раздвояването на лич-ността, освобождаваме от морална и наказателна отговорност въпросната „раздвоена личност” и работата заспива. Вестник „Строител” обаче е издание от съвсем друг калибър и затова... продължаваме с абсурдното разминаване между „отчетната” мизерия на БТС и безобразията около споменатото високопланинско бижу.
Датата е 11 март 2011 година. От появата на вестта, че новата хижа „Мусала” предлага 130 легла със собствени санитарни възли са минали горе-долу 18 месеца. Време, напълно достатъчно новата придобивка да бъде амортизирана и да се нуждае от леко освежаване. На бял свят обаче се появява „нещо” съвсем друго: Решение №6.4/25 от 11.03.2011 г., с което председателят на Българския туристически съюз - Костадин Паскалев, чрез своя пълномощник – изпълнителния секретар на БТС Венцислав Удев, открива процедура за възлагане на обществена поръчка (открит конкурс) по реда на НВМОП с предмет... „Доизграждане и ремонт на високопланински туристически обект хижа „Мусала”.
Какво има да се доизгражда и ремонтира на обект, който от година и половина се рекламира като действащ – никой не знае. Още по-голяма загадка е откъде, след като през последните три години държавата не е дала нито стотинка за поддържане на високопланинските хижи, а приходите на съюза от дарения и спонсорство са символични, БТС изведнъж намери 700 000 лв. суха пара за финансиране на поръчката? А най-голямата мистерия е, че за победител в конкурса бе определена фирмата, предложила да довърши хижата срещу... 746 708 лева.
В началото стана ду­ма за богатия опит на в. „Строител” в разчитането на конкурсни условия, писани с идеята за безаварийно уреждане на богоизбрани фирми. Случилото се обаче около доизграждането и ремонта на хижа „Мусала” надхвърля и най-извратените представи за манипулиране на обществени поръчки.
Доколкото на нас ни е известно, съгласно действащата нормативна уредба, между едно обявление за обществена поръчка (без значение дали тя е малка или голяма) и съответната документация не би трябвало да има никакви цифрови, словесни или смислови разминавания. Ето какво гласи част от „нашето” обявление, публикувано в сайта на Агенцията по обществени поръчки (АОП): „Обособени позиции: НЕ...”. А ето какво пише в съдържанието на документацията, за която всеки участник в конкурса е броил по 60 лв.:
„Приложение 16.1 – Техническа спецификация (лот 1);
Приложение 16.2 – Техническа спецификация (лот 2);
Приложение 17 – Ценово предложение по лот 1 и лот 2;
Приложение 17.1 – Количествени сметки за лот 1;
Приложение 17.2 – Количествени сметки за лот 2...”
Пак според нормативната уредба, след като си купи документацията за участие в дадена обществена поръчка, всеки потенциален изпълнител би трябвало да е наясно какво конкретно трябва да прави, с колко работници може да го направи, каква техника ще му е необходима и колко ще струва целият масраф.
За да бъде обаче всичко точно, в сайта на БТС е открита и специална секция за въпроси и отговори, чийто анонс звучи така: В меню „Въпроси и отговори” може да видите вече зададените въпроси и техните отговори относно активната в момента обществена поръчка „Доизграждане и ремонт на високопланински туристически обект хижа „Мусала”. Може да задавате въпросите си през електронната форма „Задай въпрос” или директно на следния електронен адрес: porachka.musala@abv.bg.“
Четем само три от опитите за комуникация с възложителя в стил „Вие питате, ние отговаряме”:

Въпрос: „Както е известно, теренът до
х. „Мусала” е силно пресечен и достигането до обекта е възможно единствено с високопроходими автомобили. Тъй като в  минималните изисквания за технически възможности от участника се изисква да разполага с бетоновоз, моля да ни разясните за какви точно цели ще бъде използван той, предвид на това, че при такъв наклон на терена бетонът ще се разлива от бетоновоза при транспортирането му до обекта?”
Отговор: Според раздел IV, точка 4.2. от документацията за участие, участникът трябва да разполага със следното минимално строително оборудване:
1. Багер комбиниран – 1 бр.;
2. Самосвали с висока проходимост – 2 бр.;
3. Бетоновоз – 1 бр.;
4. Компресор с агрегат – 1 бр.;
5. Бетонобъркачка преносима – 2 бр.;
6. Варомешалка преносима – 2 бр.;
Предвид достъпността на обекта от бетоновоз промени в този раздел не са допустими.”
Въпрос: В Приложение №17.1 в позиции 29, 30 и 31 са посочени количества за кофраж на плоча, греди и колони, както и 4494 кг армировка, но липсва позиция за бетон. Моля да ни отговорите ще се изпълняват ли бетонови работи и какво е количеството на бетона.
Отговор: Позицията на бетона е 34 - полагане бетон плоча на 20% наклон.

Въпрос: В Приложение № 17.1 „Количествена сметка”, т. 1 „Доставка и направа на вътрешна варова мазилка по стени и тавани” е посочена мерна единица М3 и количество 4865,04. Бихме искали да уточните мерната единица по тази позиция.
Отговор: В Приложение №17.1 „Количествена сметка”, т. 1 „Доставка и направа на вътрешна варова мазилка по стени и тавани” е посочена мерна единица М3 и количество 4865,04. Правилната мерна единица е М2.

Сайтът на БТС мълчи по въпроса колко фирми са си направили труда да се обърнат към възложителя с молба за допълнителни разяснения или три-четири фирми са задавали по няколко въпроса наведнъж. Статистиката обаче е... многозначителна: изпратени са 27 електронни писма, въпросите и отговорите са прочетени от близо 3000 потребители на сайта, но за участие в конкурса подават оферти само... 6 (шест) строителни „субекта” – три фирми, два консорциума и едно обединение. Датата е 4 май 2011 г., а на следващия ден започва... големият цирк.
Според Протокол №1 от 5 май 2011 г. в конкурса участват „Вием строй” ООД, консорциум „Мусала”, обединение „Красстрой–Виана”, „Главболгарстрой” АД, консорциум „Мусала 2011” и „Радми 90” ЕООД. По никому неизвестни причини само трима от участниците изпращат свои представители на церемонията по отварянето на офертите – обединение „Красстрой–Виана”, „Главболгарстрой” АД и консорциум „Мусала 2011”.
Поради липса на достатъчно място се налага да прескочим доста сериозна част от описаните в протокола детайли, въпреки че повечето от тях са доста любопитни. Четем директно решението на комисията, изиграло ролята на първа цедка:  
1. Отстранява от по-нататъшно участие консорциум „Мусала” – гр. Сандански. Комисията ре­ши, че отстранява от уча­стие в процедурата консорциум „Мусала 2011” (точно така – грешката е вярна, защото в Протокол №1 комисията няколко пъти не прави разлика между консорциум „Мусала” и консорциум „Мусала 2011” – бел. ред.) на основание чл. 21, ал. 1, т. 4 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки – пликовете не са запечатани. Консорциум „Мусала” нарушава изискванията на раздел V - документацията за участие, в който се казва, че всяка оферта се подава в три отделни запечатани непрозрачни и надписани плика в смисъла на чл. 11 от НВМОП: Плик №1, Плик №2 и Плик №3.
1. Отстранява от по-нататъшно участие обединение „Красстрой–Виана” – гр. Самоков. Комисията единодушно реши, че са налице основанията на чл. 21, ал. 1, т. 4 от НВМОП и отстранява от по-нататъшно участие обединение „Красстрой–Виана”. Комисията смята за недопустимо пликовете да не са номерирани и последвалото отваряне на ценовата оферта прави невъзможно по-нататъшното участие на обединение „Красстрой–Виана”.
(Важно уточнение: пли­ковете на обединението не са номерирани, а върху всеки от тях е изписано с думи „Документи за подбор”, „Техническо предложение за изпълнение на поръчката” и „Предлагана цена”. Кой знае защо, членовете на комисията отварят най-напред плика с ценовата оферта, виждат две РVС папки, осъзнават гафа си, но... връщане назад няма – бел. ред.)
2. Отстранява от по-нататъшно участие фирма „Вием строй” ООД – гр. Благоевград, тъй като тя не отговаря на минималните изисквания за икономическо и финансово състояние на участниците, и то конкретно в точка 3.1, където е казано, че „в процедурата могат да участват лица, чийто оборот от строителство за всяка една от последните три години (2008, 2009, 2010) е не по-малко от 1 400 000 лв. без ДДС”. Оборотът на „Вием строй” ООД е, както следва: 2008 г. – 435 910 лв., 2009 г. – 305 061 лв., 2010 г. – 641 249 лева...”
Вторият епизод от мелодрамата се разиграва пет дни по-късно – на 10 май, когато пред „Страшния съд” се изправят представителите на „Главболгарстрой” АД, консорциум „Мусала 2011” и „Радми 90” ЕООД. Този път работата на комисията е много по-лека и далеч по-приятна.
Още с отварянето на пликовете с техническите предложения „Главболгарстрой” и консорциум „Мусала 2011” моментално са изстреляни в заключителната трета фаза, защото бият конкурента си „Радми 90” както по срок за изпълнение на поръчката, така и по средни гаранционни срокове. На всичкото отгоре се оказва, че ЕООД-то е направило още един „пропуск”: техническото му предложение не съдържа минималната методология, която е изискана от възложителя в т. 2.1 от документацията за участие. Тоест линеен график за изпълнение на всички дейности по предоставените количествени сметки (Приложение № 17.1 и Приложение №17.2) за всяка обособена позиция, която да включва описание на отделните дейности и т.н. А защо са необходими кавичките? Много просто – авторите на документацията за участие явно не правят разлика между понятията „етап” и „обособена позиция”, за разлика от авторите на обявлението за обществената поръчка, където – както вече стана дума – срещу графата „Обособени позиции” стои категоричното НЕ!
Последното изстискване на „камъка” – отварянето на ценовите оферти, се разиграва на 17 май. На финалната права застават „Главболгарстрой” АД и консорциум „Мусала 2011”, които имат в актива си следните показатели:
„Главболгарстрой”: срок на изпълнение – 100 точки, гаранционен срок – 100 точки, Методология Тм1 – 14 точки, Методология Тм2 – 18 точки, Методология Тм3 – 12 точки, Методология Тм4 – 11 точки. Общ резултат – 255 точки.
Консорциум „Мусала 2011”: срок на изпълнение – 88 точки, гаранционен срок – 83 точки, Методология Тм1 – 20 точки, Методология Тм2 – 24 точки, Методология Тм3 – 23 точки, Методология Тм4 – 23 точки. Общ резултат – 261 точки.
Докато музиката свири туш, правим едно много важно съобщение: основният критерий, по който ще става отсяването на участниците, е икономически най-изгодна оферта. Тоест победителят, който и да е той, трябва да е в състояние да задоволи едновременно три „претенции” на възложителя: да работи бързо, да гарантира високо качество и да не „изсмуче” от възложителя всички 700 000 лв., заделени с къртовски усилия за довършването на хижа „Мусала”.
Изведнъж настава гро­бовна тишина. Ценовите оферти са отворени. Крайният резултат е потресаващ: „Главболгарстрой” ще изпълни поръчката за 2,6 месеца, обещава среден гаранционен срок от 144 месеца и иска за всичко това 656 369,58 лева. Но за краен победител е обявен консорциум „Мусала 2011”, който ще изпълни поръчката за 2,98 месеца, обещава среден гаранционен срок 120 месеца и е оценил труда си на... 749 708,07 лева.
Звучи невероятно? Изглежда абсурдно? Нищо подобно. Както вече стана дума в началото, председател на Българския туристически съюз е кметът на Благоевград - Костадин Паскалев. В консорциум „Мусала 2011” влизат две фирми – „Галчев инженеринг груп” АД и „Ай Ти Ди Груп” ЕООД. А в сайта на „Галчев инженеринг груп” АД, в секцията „Партньори”, под №17 (само защото подредбата е по азбучен ред) фигурира... община Благоевград.
Завеса. Опция за преминаването на свенливите ръкопляскания в бурни нестихващи овации не съществува. Засега, защото преди три дни адвокатите на обединение „Красстрой–Виана” обжалваха изхвърлянето си от конкурса пред Комисията за защита на конкуренцията. Като едновременно с това изрично поискаха от антимонополния орган да спре процедурата (чл. 120а от ЗОП) и да я върне на възложителя за ново разглеждане, оценка и класиране на участниците. При това със задължителни указания по тълкуването и прилагането на Закона за обществените поръчки.
Ами сега?