До април 2010 г. борбата срещу имотната мафия беше обречена на провал. Ами сега?
В началото на седмицата американският посланик у нас Джеймс Уорлик разпали за пореден път страстите около ефективността на съдебната система и МВР. На 5 април, пред участниците в кръглата маса „Националната сигурност – стратегически обхват на престъпността”, организирана от асоциация „Джордж Маршал – България” в столичния Военен клуб, г-н Уорлик разви тезата, че у нас работят две паралелни съдебни системи: една – за богатите, властните и влиятелните хора, и друга – за простосмъртните обитатели на милата ни
татковина.
„Голямото предизвикателство пред България е да установи върховенство на закона, което да гарантира, че няма двоен стандарт в правораздаването – е заявил още американският посланик според публикации в централните печатни и електронни медии. - За това е необходим инструментариум, който да включва на първо място ефективно МВР, което не само да извършва необходимите арести, но и да гарантира правата на гражданите и да събира годни за съд доказателства.”
Още преди кръглата маса във Военния клуб да е приключила, слугите на българската Темида скочиха като ужилени. В съвместна позиция до медиите председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев и главният прокурор Борис Велчев заявяват: „С недоумение посрещаме позицията на Негово Превъзходителство Джеймс Уорлик, изразена на кръглата маса на тема: „Националната сигурност – стратегически обхват на престъпност-та”, за това, че в страната има две съдебни системи – за бедните и за богатите. Това е напълно неоснователна и неприемлива теза, която обижда магистратите в България. Ползваме се от случая да заявим, че както и досега, съдиите и прокурорите ще продължат усилията си за утвърждаване върховенството на закона по отношение на всички български граждани.”
Съвсем естествено, от МВР никой не пожела да коментира случката, защото по това време вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов беше в Мексико, където взе участие в международен форум, организиран от Американската агенция за борба с наркотиците (DEA).
Няма какво да си кривим душите: въпреки че никак не звучи патриотично, американският посланик в София е съвсем прав. Както за двойните и тройните стандарти на съдебната власт, така и за туткавата или некачествената работа на МВР. Особено когато става дума за разбиване на престъпни схеми, действащи на пазара на недвижимите имоти.
Защо тази тема е важна за читателите на вестника, е ясно: едва ли има член на КСБ, който да не се е сблъсквал със следния казус: строителна фирма получава поръчка за жилищен блок, хотел или бизнес сграда, докарва обекта до половината, след което му се налага да „удари катинара”. Причината – инвеститорът е спрял парите, защото собствеността върху терена е станала предмет на тежък съдебен спор. Възможните варианти са няколко, но по същество принципът се свежда до една-единствена схема:
в публичното пространство „циркулират” два нотариални акта,
според които въпросният терен е собственост едновременно на двама души, нямащи нищо общо помежду си.
Последният удар, за който МВР се похвали, че е нанесло на т.нар. имотна мафия, е отпреди седмица. На 31 март председателят на Бургаския административен съд Атанас Вълков и 78-годишната му майка Руска Вълкова бяха арестувани по две обвинения: съставяне на документи с невярно съдържание и пране на пари. Ден по-късно майката на магистрата бе освободена с мярка за неотклонение „подписка”, а слугата на Темида бе оставен от Софийския градски съд зад решетките с най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража”.
Схемата, за която Вълков и майка му ще бъдат съдени, е не само банална, но и… изтъркана от употреба през 90-те години на миналия век. Двамата съставят документи с невярно съдържание, според които през 1953 г. дядото на магистрата - Иван Габровски, влиза в местното ТКЗС като собственик на 12 декара земя в местността Акротия край Несебър. Въз основа на тези „бумаги” в средата на
2008 г. – почти две десетилетия след кончината на Иван Габровски,
поземлената комисия в Несебър връща земята на седмина наследници, сред които е и Руска Вълкова.
След това майката на магистрата „изкупува” от другите наследници дяловете им (по 1000 лв. на декар) - пак чрез фалшиви документи, и обявява целия терен за продажба срещу „скромните” 2,2 млн. евро. Вместо купувач обаче на срещата за финализиране на сделката се явява… служител на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, работещ като агент под прикритие.
По данни на МВР и прокуратурата, за разлика от предишни подобни случаи, сега обвинението разполагало с всичко необходимо за успешното приключване на случая: пишещите машини, на които са съставяни неистинските документи; „средството”, чрез което хартията е била състарявана – зелен чай; хвалбите на магистрата пред близки и познати (сред тях и агента под прикритие), че в най-скоро време ще стане милионер; показания най-малко на двама анонимни свидетели.
Според вътрешния министър разработката на ГДБОП е продължила няколко месеца, проведена е под прякото ръководство на Софийската градска прокуратура, събрани са и достатъчно допълнителни доказателства за фалшифициране на документи по придобитите терени.
И тук вече стигаме до същността на нещата. Ако американският посланик е прав, че българската съдебна система мери с различен аршин своите „пациенти”, предварителното разследване срещу председателя на Бургаския административен съд и майка му ще продължи поне две години, какъвто е максималният срок, разрешен от Наказателнопроцесуалния кодекс. След това обвинителният акт ще бъде внесен в Софийския градски съд, който единствен има право да гледа дела срещу магистрати. Ако не се случи нищо кой знае колко
важно, първоинстанционният процес ще завърши с осъдителни присъди не по-рано от 2015-2016 година.
Но ако се случи „нещо интересно”, например
многократно връщане на делото за отстраняване на процесуални грешки,
допуснати в хода на предварителното разследване, едва ли някой би се наел с някакви точни прогнози. Първо – по въпроса за започването и приключването на първоинстанционния процес. И второ - кога делото ще мине през следващите две инстанции – Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, и в какъв вид ще излезе то от там: с ефективни, условни или оправдателни присъди.
Ако председателят на ВКС Лазар Груев и главният прокурор Борис Велчев са прави, историята трябва да се развие по съвсем друг сценарий. След като полицейската разработка е продължила няколко месеца и се събрани всички необходими доказателства, обвинителният акт трябва да бъде внесен в СГС най-късно до средата на месец май. Първоинстанционен процес – около година, плюс още една година за останалите две инстанции - апелативна и касационна. С други думи – в началото на есента през 2013 г. председателят на ВКС Лазар Груев (за разлика от Борис Велчев, чийто мандат изтича през февруари 2013 г., той ще остане на този пост до 9 ноември 2014-а) ще може да се похвали с
първия корумпиран магистрат, вкаран зад решетките
заради перфектната и безпристрастна работа на МВР и органите на съдебната власт.
Всъщност, ако трябва и ние да си кажем „тежката дума” за задочния спор, в който влязоха Н.Пр. Джеймс Уорлик, председателят на ВКС Лазар Груев и главният прокурор Борис Велчев, оценката ни може да бъде само една: май всички… са прави. Или по-точно, качеството на нормативната уредба е такова, че позволява на всеки полицай, прокурор, следовател или съдия да тълкува законовите разпоредби, както си пожелае. И то без да носи абсолютно никаква отговорност за това свое „фриволно” поведение.
Аргументите са няколко. Първият е свързан със случая, за който досега си говорихме. Председателят на Бургаския административен съд (до редакционното приключване на броя – 6 април, Атанас Вълков не бе отстранен временно от длъжност) и майка му ще отговарят пред закона за две престъпления – за документна измама и пране на пари.
Отсега може да се каже, че второто обвинение въобще няма да издържи пред съда, защото продажбата на „откраднатите” 12 декара не е била реализирана. Тоест сделката, от която Вълков е щял да спечели „мръсните” 2,2 млн. евро, не е била осъществена. А онези 8000 или 12 000 лв., с които Руска Вълкова уж била изкупила парцелите от останалите наследници, също не могат да бъдат вкарани в тази категория. По простата причина, че въпросното изкупуване е станало само по документи, и то документи менте.
Защо на някого му е било удобно да се прави на интересен и да говори
за пране на пари чрез несъстояла се продажба на „откраднат” имот,
засега все още е пълна мъгла.
Другият ни аргумент е малко по-особен. Става дума за един анализ, направен през 2010 г. от Петър Раймундов - шеф на отдел „Анализи” към Върховната касационна прокуратура. Поводът е поредица от семинари, организирани от Нотариалната камара и посветени на борбата срещу имотните измами. А изводът в този анализ е повече от ужасяващ: българската „имотна мафия” е проходила и възмъжала с помощта на… Народното събрание. И то не кога да е, а още през първата половина на 90-те години на миналия век. Оттук нататък „пускаме” най-важното от анализа на върховния прокурор едно към едно. С уговорката, че през периода 1989-2009 г., според Националния статистически институт, за престъпления по чл. 212 и 212а от НК (документни измами) са осъдени общо 2178 души. Но колко от тях са влезли в затвора за „кражба” на недвижими имоти чрез подправени или фалшифицирани нотариални актове или пък чрез измислени договори за покупко-продажби – един господ знае. Сигурно е само, че те едва ли ще са повече от 15-20% от общия брой на осъдените. При това без да е ясно колко са „отървали въжето” след извънсъдебни споразумения, колко са с условни присъди и колко са санкционирани с пробация. И така, приятно четене:
„I. Законодателният подход към имотните измами
При първоначалната редакция на чл. 212, ал. 1 от НК от 1968 г. недвижимият имот не беше включен в предмета на имотната измама.
С Тълкувателно решение № 34 от 1979 г. на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд е прието, че и недвижимият имот може да бъде предмет на документната измама.
Със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИДНК), обнародван в „Държавен вестник”, бр. 28 от 1982 г., разрешението, дадено с посоченото тълкувателно решение, е възпроизведено в чл. 212, ал. 1 от НК, като предметът на документната измама е дефиниран така: „движимо и недвижимо обществено имущество”.
Със Закон за изменение и допълнение на НК, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 10 от 1993 г., разпоредбата на чл. 212, ал. 1 от НК е променена отново в две направления:
а) предметът на документната измама е разширен по отношение на всички видове собственост;
б) едновременно с това
този предмет отново е ограничен само до „чуждо движимо имущество”
При тази законодателна регламентация на чл. 212,
ал. 1 от НК възникна и се разшири явлението „имотна измама”, а неговите извършители бяха наречени от обществото „имотна мафия”.
Липсата на единен наказателен състав, който да отразява изцяло и адекватно явлението „имотна измама”, налагаше към обикновената измама (чл. 209 - чл. 211 от НК) да се търсят и напластяват - при условията на реална съвкупност – извършените документни престъпления, улеснили измамата:
неистински пълномощни;
декларации с невярно съдържание;
официални (нотариални) заверки и презаверки;
саниращи нередовни пълномощни;
фалшифицирани документи за самоличност;
неистински откази от наследства и удостоверения за наследници;
нотариални актове с невярно съдържание и др.
В резултат извършителите на имотните измами не получаваха наказания, съответни на цялостната им престъпна дейност и на действителната степен на обществената опасност на деянието. Обикновено те отговаряха само за доказаното документно престъпление, наказанието за което – в типичните му варианти – е много по-леко, включващо и пробация, със съответно много по-краткия срок на давността за наказателно преследване по чл. 80 и чл. 81 от Наказателния кодекс.
Същевременно за ощетените собственици в резултат на измамата престъплението се разкриваше сравнително по-късно: след като имотът е прехвърлен няколко пъти и се яви т.нар. добросъвестен купувач, който иска принудително изпълнение въз основа на нотариален акт, отразяващ фиктивно създаденото невярно (измамно) положение. Аргументът на измамниците е, че последващите приобретатели са добросъвестни, т.е.
те правомерно са придобили откраднатия – образно казано – имот
Под натиска на общественото мнение, включително и на декларацията за борба с имотните измами, приета на специална национална конференция през октомври 2008 г., Народното събрание предприе определени стъпки към решаването на тези проблеми. Тези стъпки обаче не бяха нито най-адекватните, нито най-ефективните.
Със Закон за изменение и допълнение на НК, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 27 от 2009 г., бяха направени следните изменения:
II. В квалифицирания състав по чл. 308, ал. 2 от НК – за засилена отговорност при съставяне на неистински официален документ или преправяне съдържанието на официален документ, се разшири кръгът на документите, предмет на престъплението. Така към тях бяха включени още:
удостоверения за наследници;
актове за гражданско състояние;
нотариални удостоверения;
нотариални актове;
други документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване право на собственост или на други вещни права.
Очевидно е, че
тези документи са необходими или са свързани с имотните измами
Съгласно съществуващата разпоредба на чл. 308, ал. 3 от НК, ако предходните документи са инкриминирани, освен с цел да бъдат използвани (чл. 308, ал.1 от НК) още и с цел имотна облага, само на това основание наказателната отговорност се повишава до 10 години лишаване от свобода. Съставът по чл. 308, ал. 3 от НК е налице, независимо дали е получена имотна облага, или не е получена. Ако получаването е налице, имотната облага се отнема в полза на държавата. А когато имотната облага липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност.
Още от пръв поглед се вижда, че иначе добрата идея – за засилена наказателна отговорност и при инкриминиране на документи, необходими или свързани с имотните измами – не е вградена безконфликтно в заварената нормативна база (чл. 308, ал. 2 от НК).
Идеята е да се отнема всякога имотната облага, ако е получена от съставителите на документите, визирани в чл. 308, ал. 2 от НК (преди измененията през 2009 година). При имотната измама такова отнемане би било несправедливо за собственика на имота, предмет на измамата. Ето защо на практика е проблематично приложението на този текст като алтернатива на имотната измама по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс.
…
Със Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 26 от 6 април 2010 г., в чл. 212, ал. 1 от НК
в предмета на документната измама – след близо 17 години – отново бе включено недвижимото имущество
Още преди това в теорията и обществената практика бяха формулирани следните проблеми, несъответствия и затруднения при евентуалното приложение на съставите за документна измама по чл. 212, ал. 1 и ал. 2 от НК с предмет недвижимо имущество:
1. Пострадалият не знае и не може да знае за измамата с предмет собствения му недвижим имот. Ето защо той не може да бъде въведен в заблуждение и не може да бъде обект на измамливите действия. Това прави имотната измама несъставомерно деяние независимо от законодателните промени през 2010 година.
2. Терминът „недвижимо имущество”, използван в чл. 212, ал. 1 от НК, не е нормативно определен и може да породи противоречия и затруднения в практиката. Адекватният термин, съгласно чл. 110, ал. 1 от Закона за собствеността, е „недвижими вещи”.
3. Терминът „получи” е неточен от гледна точка на изискванията в Закона за собствеността. По-подходящ е терминът „държи”, но…
4. Неоснователно и съвсем снизходително от предмета на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК са пропуснати ограничените вещни права – правото на строеж, правото на ползване, сервитутите и др.
5. Приложим ли е чл. 212, ал. 1 от НК, когато правото на собственост върху един недвижим имот се признава с нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка въз основа на лъжесвидетелстване, веднага след което имотът е отчужден – пак по нотариален ред? Кой от двата акта е създаден по измамлив начин и какъв е редът за тяхното обезсилване…”
Спираме дотук с анализа на върховния прокурор Петър Раймундов, въпреки че в четивото му има още доста любопитни и прелюбопитни… теми за размисъл. Примерно – какви са тънките професионални разлики между обикновената и имотната измама, заради които през периода 1993-
2010 г. т.нар. кражби на ниви, дворове, апартаменти, зелени тревни площи, горски масиви и незастроени парцели по градове и курорти бяха издигнати едва ли не в ранг на държавна политика. Както на ниво ликвидационни съвети и поземлени комисии, така и с активното участие на десетки и стотици държавни и общински чиновници, служители на МВР и слуги на Темида. Ще си позволим обаче лукса да цитираме още няколко изречения, излезли изпод перото на върховния прокурор Петър Раймундов:
„Няма съмнение, че щом един закон (чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от НК в редакцията му от 1982 г.) е работил безпроблемно повече от десет години, и то при затворено планово стопанство, с императивно регламентирана пазарна размяна, с още по-голямо основание може да се очаква, че същият този закон (чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от НК – в редакцията от
2010 г.) може и няма причини да не работи в условията на отворено пазарно стопанство, свободна конкуренция и зачитане законността на размяната и правото на собственост…”
„След дъжд качулка! Окрадоха де каквото имаше, пък сега щели вече да ги съдят и осъждат!” – гласи реакцията на стотиците и хиляди обикновени данъкоплатци, простили се през годините я с бащиното лозе край морето, я с плодородните дядови ниви в Добруджа или Тракия.
„Една година е малко и няма натрупана практика, за да правим каквито и да било обобщения”, чува се гласът на оптимиста, за когото чашата винаги си остава пълна до половината.
„Дето е текло, пак ще тече”, обобщава средностатистическият песимист. И отсича: „Да сте чували за тартор на престъпна имотна схема, който да е влязъл зад решетките с ефективна присъда?”
Не сме, ама това вече е тема на друг разговор. Той много прилича на сюжетна линия от теорията за световната конспирация и за нейното проследяване само една „гола теория” не е достатъчна. Или поне не е достатъчна в момента…