Г-жо Христова, 2026 г. е поредната година, която започна без приет държавен бюджет. Какви са предизвикателствата пред местната власт в тази ситуация?

Липсата на държавен бюджет вече не може да се разглежда като временно затруднение – тя се превръща в системен риск за работата на общините и има пряк негативен ефект върху хората и бизнеса. Когато няма ясна финансова рамка, изчезва най-важният елемент за местното управление – предвидимостта. Това означава затруднено планиране, забавени инвестиции и по-висока несигурност за всички, включително за строителния сектор.

Настоящата политическа обстановка допълнително задълбочава проблема, защото липсва реална гаранция кога ще бъде приет държавният бюджет и съответно кога общините ще могат да приемат своите финансови рамки в нормален цикъл. Това за пореден път през последните пет години поставя местната власт в сложна ситуация.

Особено неблагоприятно е, че към момента не разполагаме с възможност да използваме капиталовите субсидии в удължения бюджет за 2025 г. Това означава, че дори при готови проекти и проведени процедури реалното движение по инвестиционната програма е затруднено. А когато инвестициите се забавят, ефектът не е само административен – той се усеща пряко от хората и бизнеса чрез отложени подобрения на средата, инфраструктурата и услугите.

В тази ситуация отговорността на общините става още по-голяма. Ние трябва едновременно да гарантираме всички жизненоважни функции – социални услуги, образование, поддръжка на градската среда – и да се стремим да не губим темпото на развитие. Това обаче не може да бъде устойчив модел за дълъг период. Местните власти имат готовност, проекти и капацитет да работят, но е необходима стабилна и предвидима финансова рамка, която да позволи нормално планиране и изпълнение на инвестициите.

Какво предвиждате като развитие на ВиК, образователната и пътната инфраструктура? Кои са важните проекти, които предстои да се изпълняват?

Въпреки финансовата несигурност нашият подход остава последователен – да работим интегрирано и дългосрочно за изграждане на качествена, устойчива и екологична градска среда. За нас инфраструктурата не е сбор от отделни обекти, а система, която трябва да подобрява ежедневието на хората и да създава условия за икономическо развитие. Именно затова най-мащабните ни проекти са обединени в трите интегрирани териториални инвестиции, чрез които трансформираме цели градски зони и важни обществени пространства.

По отношение на ВиК инфраструктурата продължаваме с един от най-важните приоритети – водоснабдяването на малките населени места. Благодарение на последователни инвестиции над 30 габровски села, които само допреди няколко години бяха на режим през летните месеци, вече са с добро водоснабдяване. В момента се прави проектиране за ВиК за нови групи села. Паралелно с това следваме ясен принцип – всички големи ремонти на улици и благоустрояване в кварталите започват с подмяна на ВиК инфраструктурата, за да не се допуска последващо разкопаване и загуба на ресурси.

„ВиК“ ООД – Габрово, започна реализацията на нов воден проект по Програма „Околна среда“. Чрез него ще бъдат реконструирани 14 км външна водопроводна мрежа, 14 км вътрешна мрежа и 5,7 км канализация, което ще подобри качеството на услугата и ще намали авариите в пет квартала в гр. Габрово. Имаме готовност и за водоснабдяването на „висока зона“ в кв. „Гачевци“, както и за основни ремонти на улици, тротоари, спортни площадки и междублокови пространства.

В образователната инфраструктура продължаваме модернизацията с фокус върху устойчивост и иновации. Детските градини „Мики Маус“ и „Младост“ и ясла „Зора“ вече внедриха първата в града система за мониторинг и управление на енергията – пилотен модел в рамките на инициативата „Климатично неутрално и умно Габрово“. Подобрихме дворните пространства и зоните за игра, а сме готови и с проекти за благоустрояване на още три детски градини.

Един от най-значимите акценти през годината е започналата реконструкция на бившето училище „Радион Умников“, което ще се превърне в Център за дигитални умения и иновации. Завърши и ремонтът на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“, от 24 февруари той е отворен за ползване по график и отново ще посреща ученици, спортисти и любители на плуването, а следващата стъпка е обновяване на обслужващите помещения.

На какво финансиране разчитате по Инвестиционната програма за общински проекти и какви проекти се изпълняват в това направление?

Подходихме изключително амбициозно към възможността по тази програма Габрово да получи подкрепа за реализация на проекти със стратегическо значение за социално-икономическото развитие. Доказателство за това са 44-те проекта, които са включени в Приложение 3, на стойност близо 25 млн. евро. Те са насочени към най-важните за хората сфери – подобряване на транспортната свързаност, обновяване на улици и прилежащи пространства, изграждане на велоалеи и енергоефективно улично осветление, подмяна на ВиК мрежи в крайни квартали, инвестиции в спортна инфраструктура, както и изграждане на довеждащи водопроводи и асфалтиране в габровските села. Това са инвестиции, които не просто решават текущи проблеми, а създават по-добра среда за живот и работа в дългосрочен план.

Още от началото на програмата положихме сериозни усилия в подготовката – от техническата документация до провеждането на обществени поръчки и избор на изпълнители. Към момента имаме приключени обекти, а голяма част са в режим на текущо изпълнение. Сред по-значимите реализирани или в процес на строителство обекти са новото кръгово кръстовище при бул. „Васил Априлов“ и ул. „Юрий Венелин“, аварийното укрепване на терена зад спортното хале на стадион „Христо Ботев“, изграждането на прожекторната осветителна уредба на стадиона, както и реконструкцията на улиците „Свищовска“ и „Транспортна“, основният ремонт на пътя Габрово – Киевци, на ул. „Евтим Дабев“, ул. „Христо Ботев“ и междублокови пространства.

Особено важни за габровци са проектите, свързани със създаване на нови и обновяване на съществуващи паркови пространства. Сред тях са изграждането на парк в кв. „Младост“ и проектът за обновяване на парк „Баждар“. Той включва цялостна модернизация на алейната мрежа, зелената система и зоните за отдих и спорт, нови детски площадки, велосипедни алеи, екстремен велопарк и пространства за активен начин на живот. За нас това не е просто благоустрояване, а инвестиция в качеството на градската среда и в начина, по който хората използват публичните пространства.

Силен акцент в плановете ни е модернизацията на съществуваща и изграждане на нова спортна инфраструктура. Благодарение на програмата изградихме модерно прожекторно осветление на стадион „Христо Ботев“, което е пример за проект, който надгражда възможностите на града – създава условия за спортни събития и показва, че Габрово може да развива инфраструктура, отговаряща на най-високите съвременни стандарти.

Сериозен ресурс е планиран за подобряване на качеството на живот в много от габровските села – инвестиции за проектиране, изграждане на довеждащи водопроводи за решаване на проблема с водата, благоустрояване на улици и подобряване сградния фонд на читалища.

Като цяло Инвестиционната програма е важен инструмент за общините. За нас най-същественото е тези средства да се превръщат в реални видими резултати – по-добра инфраструктура, по-функционална градска среда и устойчиво развитие, което хората усещат в ежедневието си.

С финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) реализират ли се дейности?

Да, реализираме проекти по НПВУ, насочени към обновяване и модернизация на ключови публични сгради. За нас това не е само възможност за повишаване на енергийната ефективност, а инструмент за дългосрочно подобряване на публичната среда и качеството на услугите, които предоставяме на хората.

В момента се изпълняват СМР по два проекта – за административната сграда на община Габрово и Дома на хумора и сатирата. Общата им стойност е близо 3 млн. евро. Въвеждат се мерки за ЕЕ, които ще доведат до намаляване на енергопотреблението, спестяване на емисии CO₂ и по-добро функционално използване на сградите.

Паралелно с това по НПВУ се реализира и проект за изграждане на две фотоволтаични системи в социални услуги. Те ще покриват нуждите на Дневния център за деца с увреждания и Центъра за настаняване от семеен тип в кв. „Велчевци“, както и на Дневния център за пълнолетни лица с увреждания. Тук ефектът е не само икономически, но и социален – защото инвестираме в по-добра и по-сигурна среда за хората, които имат най-голяма нужда от подкрепа.

Тези проекти не са самоцелни ремонти, а са част от по-широката ни стратегия за модернизация на публичната инфраструктура, така че сградите да бъдат по-устойчиви, по-функционални и по-адаптирани към съвременните изисквания. Именно чрез подобни инвестиции можем да гарантираме, че публичният сектор ще бъде по-ефективен и ще отговаря на очакванията на хората в дългосрочен план.

Имаше ли интерес към програмата за саниране на жилищни сгради по НПВУ? Одобрените проекти трябва да се изпълнят до лятото – на какъв етап са?

Интересът към програмата за енергийно обновяване на многофамилни обекти в Габрово беше изключително голям. По първия етап на процедурата по НПВУ бяха подадени проектни предложения за 84 сгради, но за съжаление одобрение за финансиране получиха само 8. Въпреки ограничения ресурс общината и етажните собствености на тези 8 обекта реагираха бързо – проведени са необходимите обществени поръчки, сключени са договори с изпълнители и към момента във всички сгради се изпълняват СМР. Ако не възникнат непреодолими обстоятелства, очакваме поетапно приключване на строителните работи и завършване на проектите до април.

Положителното е, че благодарение на активната работа на общинския екип и ангажираността на гражданите още 15 обекта получиха одобрение и сключиха договори по втория етап на процедурата по НПВУ.

В същото време трябва да бъдем откровени – много сгради остават без финансиране. Това създава реално разочарование сред хората, защото те вече са инвестирали усилия и средства в подготовка на документация, която с времето губи своята актуалност. Именно затова е важно програмите да бъдат предвидими и с достатъчен финансов ресурс, за да отговорят на реалния интерес.

След приемането на Постановление №22 на МС от 29 януари 2026 г. и възлагането на дейности на Българската банка за развитие предстои сградите от втория етап да се изпълняват по новоутвърдената програма със 100% безвъзмездна помощ. Това е добра стъпка, но остава предизвикателството как да осигурим продължение на санирането за сградите, които все още не получават финансиране.

В началото на юли 2025 г. стана ясно, че община Габрово получава близо 17 млн. лв. за развитие на иновационна долина. Бихте ли представили този проект – има ли вече първи резултати от неговото реализиране и какви ще са ползите за Габрово и региона?

Проектът за иновационната долина е изключително силно послание за това как виждаме развитието на Габрово в ерата на дигиталната и технологична трансформация. Чрез него насочваме усилията си към развитие на иновации, образование и предприемачество – области, които ще определят конкурентоспособността на градовете през следващите години. Той е част от по-широка концепция за интегрирана териториална инвестиция, чрез която създаваме условия за икономика, базирана на знание, технологии и партньорство между институции, бизнес и образование.

Габрово традиционно е силно индустриален регион, но през последните години виждаме ускорено развитие на информационните технологии, дигиталните услуги и творческите индустрии. Затова нашият фокус е ясен – дигитална трансформация и утвърждаване на града като „умен” и иновативен център, който предлага възможности на младите хора и на бизнеса.

Един от първите видими резултати е началото на ремонтните дейности в бившето училище „Радион Умников“, което ще бъде трансформирано в Център за дигитални умения и иновации. Това е символична и много важна стъпка – даваме нов живот на емблематична сграда, която ще се превърне в пространство за създаване на бъдещето. Там ще се развиват обучения по роботика и автоматизация, ще има високотехнологични лаборатории, пространства за виртуална реалност, 3D креативност и прототипиране, насочени основно към деца и ученици. Ключово за успеха на проекта е партньорството с Техническия университет – Габрово, и РИЦ „Амбициозно Габрово“. Заедно ще изградим „Къща на бъдещето“ – пространство, което интегрира интелигентни технологии, енергийна ефективност и нови форми на обучение и предприемачество. Друга ключова дейност е изграждане на производствено хале, в което стартиращи компании ще могат да тестват и развиват свои продукти – инициатива, която ще даде възможност за създаване на още по-силна предприемаческа връзка между образованието, науката и икономиката.

За нас концепцията за иновационна долина не е отделен проект, а заявка за нова вдъхновяваща идентичност на Габрово – град, който е амбициран да капитализира силните индустриални традиции и да ги инвестира в следващото поколение. Това означава повече възможности за младите хора, по-висока добавена стойност за бизнеса и по-силна конкурентоспособност на региона като цяло.

Друг важен проект, който ще изпълнявате заедно с Пловдив, е свързан с трансформация на градски пространства в двата областни центъра. Бихте ли казали малко и за него?

Проектът „Брегове на съвремието“ е най-мащабната трансформация на градски пространства, която Габрово предстои да реализира през следващите години. Партньорството ни с Пловдив има ясна логика – това е град, който вече успешно премина през процес на културна трансформация, а ние споделяме сходен профил и силни традиции в културните политики и творческите индустрии. С този проект обединяваме усилия, за да създадем нови публични пространства по бреговете на реките Янтра и Марица – места за култура, социални срещи, спорт и активен градски живот.

В Габрово основният фокус е крайречната зона по поречието на р. Янтра – в участъка от Дома на хумора и сатирата, Спортна зала „Орловец” до моста на ул. „Христо Ботев“. Предвижда се цялостно благоустрояване, което ще свърже съществуващите пешеходни алеи и веломаршрути с нови пространства по двата бряга на реката чак до парка на Колелото. Ще бъдат създадени зони за отдих и спорт, велоалея, автомобилни подходи, ще бъде построена пешеходна връзка през р. Янтра, която ще свързва улиците „Васил Левски“ и „Петър Берон“. За младите хора и за почитателите на активния начин на живот е предвидено изграждането на първата в Габрово екстремна писта тип „пъмптрак“ за велосипеди и скейтбордове.

Паралелно с трансформацията на крайречната зона предстои и обновяване на няколко ключови сгради и пространства. Домът на хумора и сатирата ще бъде реорганизиран с нови експозиционни площи и модерни фондохранилища. Центърът „Кристо и Жан-Клод“ е замислен като ново ядро на международния културен живот, като първата стъпка е изборът на най-доброто архитектурно решение чрез международен конкурс. Спортна зала „Орловец“ също ще бъде модернизирана – с мерки за енергийна ефективност, обновено игрално поле, нови седалки и модерна сценична механизация.

Проектът вече навлиза в по-активна фаза на реализация. Обявена е обществената поръчка за работен проект за Дома на хумора и сатирата, а процедурите за спортната зала и благоустрояването на крайречната зона са на етап предварителен контрол. През март т.г. ще обявим международния конкурс за проектиране на Център „Кристо и Жан-Клод”.

Паралелно с това работим и по третата ни интегрирана териториална инвестиция – „Синергия за нови възможности“, която е насочена към образование, здравеопазване и социални услуги. Тя включва модернизация на три училища, пет детски градини, разкриване на нови социални услуги и обновяване на сгради в с. Враниловци и кв. „Велчевци“.

Очакваният резултат от всички тези дейности е не просто физическа промяна на отделни пространства, а нова връзка между хората, реката и градската среда – по-жив, по-достъпен и по-привлекателен град, който съчетава култура, спорт и качество на живот.

Как си партнирате с КСБ и по-специално с Областното представителство на Камарата в Габрово?

Ефективното сътрудничество започва с добрия и постоянен диалог. За мен е важно общината и професионалните организации да работят като партньори, защото именно строителният сектор е ключов за реализацията на публичните инвестиции и за качеството на средата, която създаваме.

В Габрово вече е традиция в началото на всяка година да провеждаме срещи с представителите на строителния бранш от региона. Това ни позволява да представим навреме предстоящите обекти и инвестиции, да обсъдим реалните предизвикателства пред сектора и да създадем по-добра предвидимост както за общината, така и за бизнеса. Тази откритост изгражда доверие и улеснява работата по проектите.

Освен по конкретни строителни дейности партнираме и в различни общински инициативи, защото когато институциите и професионалните общности работят заедно, резултатите са по-добри и по-близо до хората. В крайна сметка вярвам, че имаме обща цел и тя е да работим за Габрово така, че да създаваме по-добро качество на живот.

Четете ли в. „Строител“ и доколко рубриката „Кметовете говорят“, която реализираме съвместно с НСОРБ, е полезна за Вас?

Рубриката „Кметовете говорят“ е ценна инициатива, защото създава пространство за споделяне на реален опит между общините и за разговор по важни теми, като устойчивото местно развитие, климатичната неутралност, енергийните общности и ефективното използване на европейските инструменти за растеж. Именно чрез подобни формати местната власт може да показва добри практики и да се учи от решенията на други общини.

Признавам, че ежедневието на един кмет често е динамично и невинаги ми остава време да следя редовно всички публикации във в. „Строител“, но ценя платформи като „Кметовете говорят“. Те дават възможност не само да представим проектите, по които работим, но и да поставяме важни теми от дневния ред на местната власт – предизвикателствата, които срещаме, и решенията, които търсим.

За мен е важно, че чрез такива инициативи се изгражда по-силен диалог между общините, институциите и професионалните общности. В крайна сметка доброто местно управление се развива именно чрез обмен на опит и партньорство.

Разговорът с Таня Христова е проведен преди приемането на удължителния закон за бюджета за 2025 година