Г-н Петков, 2026 г. е поредната година, която започна без приет държавен бюджет. Какви са предизвикателствата пред местната власт в тази ситуация?

Винаги когато държавата, общината или която и да е институция има приет бюджет, тя има ясно разписани цели и финансови параметри, в които да се вмести. При липсата обаче на такава рамка всички ние сме изправени пред доста предизвикателства. Удължаването на действието на държавния бюджет за 2025 г. до приемането на нов, което беше предложено от служебното правителство и прието от Народното събрание, ни дава някакво спокойствие, че могат да бъдат разходвани определени средства. Но в същото време всеки един капиталов разход трябва да минава през решение на Общинския съвет. Липсва цялост за дейността през годината. Например в момента имаме неразплатени средства за проект, изпълнен през 2025 г., и изплащането на дължимите суми трябва да мине през решение на Общинския съвет. Капиталовата програма на община Ловеч за 2026 г. също ще се гласува проект по проект. Чак когато има държавен бюджет, ще приемем капиталова програма в цялост. Някои общини определиха рамки, съгласно които могат да разходват средства до определен размер, но ние ще продължим да работим проект по проект след съответното разглеждане от Общинския съвет.

Какви проекти реализирате в момента в общината?

Тъй като нямаме приет бюджет, капиталовите ни разходи са в размер на целевите средства, които получаваме от държавата – около 2 млн. евро. Като се има предвид, че цените на строителните материали постоянно се покачват, с тези пари можем да изпълним една голяма улица в града. Част от постъпилите средства насочваме за извършване на текущи ремонти на пътна инфраструктура. На много места това е наложително, защото парите за поддръжка на пътната мрежа винаги са недостатъчни, а тя се амортизира.

Изпълняваме и проекти, които са финансирани от европейски програми. По тях имаме ритмични плащания, нямаме забавяния. Но ако и този източник спре, ще се сблъскаме с много сериозни проблеми. Ако даден европейски проект не бъде завършен, от една страна, ще ни бъдат наложени санкции от държавата, а от друга - ще трябва да разплатим и довършим със средства на общината.

Какво е състоянието на ВиК мрежата и какви са плановете за нейното развитие?

Европейските проекти по отношение на ВиК инфраструктурата ни заобикалят, защото Ловеч не е консолидиран член на Асоциацията по ВиК, тъй като ВиК дружеството в Троян е общинско. С помощта на държавата останалите седем общини в област Ловеч търсим решение на проблема. Посоката, в която се върви, е да ни бъде позволено да кандидатстваме по европейски програми. Когато застанах начело на общината през 2023 г., заварих един незавършен проект за подмяна на ВиК инфраструктурата в кварталите „Младост“ и „Колю Фичето“, който с екипа ми успяхме да приключим. Това доведе до намаляване на загубите на вода и съкращаване на режима, който се прилага през летните месеци. Извършихме и няколко спешни аварийни ремонта, чрез които преодоляхме загуби на вода между 8 и 10 л в секунда. Благодарение на това през 2025 г. в града имахме воден режим само в продължение на 2 седмици, и то през нощните часове.

Най-големият проблем за нас е, че не се прави реконструкция на довеждащия водопровод „Черни Осъм“. Неговият експлоатационен срок е изтекъл още през 2019 г. Съоръжението е стоманено и на места е доста изтънено. Само и единствено държавата може да извърши необходимия основен ремонт, тъй като водопроводът е изключителна държавна собственост. Провеждал съм разговори по темата с представители на правителствата, които са управлявали от 2023 г. до сега, но няма поет ангажимент, че реконструкцията ще се случи. Според мен първо трябва да се обнови това съоръжение и чак тогава да се мисли дали ще се изгражда язовир „Черни Осъм“. Това ще e много сериозна инвестиция, а и има значителна съпротива срещу язовира от страна на местната общност. За Ловеч е жизненоважно да бъде ремонтиран довеждащият водопровод. Предходното редовно правителство обедини двата проекта, което затруднява реализацията им.

През 2023 г. заварихме и два проекта за ремонт на ВиК инфраструктура в села от общината. Осигурихме финансиране за тях от Инвестиционната програма за общински проекти. И двата обекта са с проведени обществени поръчки и имат избрани изпълнители. Единият строител обаче се отказа, тъй като според него средствата за реализация са недостатъчни. Поискали сме индексация, но такава ще може да се случи при редовен държавен бюджет. Този проект е за най-голямото ни село Александрово, където живеят над 2 хил. души. Изключително важно е да се ремонтира ВиК инфраструктурата, тъй като там водата е помпажна и съответно цената й е по-висока.

Вторият проект е за ВиК инфраструктурата на с. Умаревци. Надявам се, че дейностите по него ще стартират в следващите дни.

Със средства на общината правим проектиране на вътрешната ВиК мрежа в Ловеч Проектите ще обхванат бул. „Освобождение“, кв. „Продимчец“ и кв. „Здравец“. Последният проект е одобрен от Министерството на финансите по Инвестиционната програма и се надявам в кратки срокове да получим разрешение за строеж и да подпишем споразумение с МРРБ. Отделно планираме да подменяме съоръжения по 8 улици, където имаме проблем с регулацията, но се надявам до лятото да се справим с трудностите. Ще остане проектът за смяна на тръбите в кв. „Вароша“, но там под калдъръма по улиците има бетон, тръбите преминават от двор в двор. Кварталът е архитектурен паметник и проектът е много сложен.

Какви са плановете на администрацията на общината по отношение на капиталовата програма за 2026 г., която очаквате да изпълните?

Получихме писмо от министъра на регионалното развитие и благоустройството инж. Николай Найденов, че Концепцията за интегрирани териториални инвестиции на Ловеч е класирана на първо място. Тя ще се реализира в партньорство с Техническия колеж - Ловеч, който е част от структурата на ТУ - Габрово, и с общините Летница и Плевен. Предстои да кандидатстваме за финансиране с проекти за обновяване на сгради от образователната инфраструктура – зданията на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в кв. „Гозница“, двете общежития на Профилираната езикова гимназия „Екзарх Йосиф І“, както и две детски градини и една ясла. Очакваме инвестицията да е в размер на над 20 млн. лв.

Част от средствата в капиталовата програма за 2026 г. отново ще бъдат насочени за извършване на текущи ремонти. Например за 2025 г. вложихме 1,2 млн. лв. за обновяването на пътната инфраструктура, защото средства за цялостно асфалтиране не можем да осигурим.

През тази година имаме заложени СМР на покривите на няколко читалища – за реализирането на един такъв обект са нужни поне 100 хил. евро. Планираме и ремонт на 1 улица в Ловеч. В историческата част на града - кв. „Вароша“, ще бъдат инвестирани много малък обем средства. Калдъръмът по ул. „Марин Поплуканов“, която води към Драсовата къща, към паметника на Левски и Ловешката средновековна крепост, не е в добро състояние и ще работим за обновяването му в някаква степен.

С финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) реализират ли се дейности, свързани с обновяване на публични обекти?

Изпълняваме два проекта от образователната инфраструктура. Единият е свързан с обновяване на ученическото общежитие в кв. „Здравец“, където дейностите се изпълняват с добри темпове. Модернизираме и Средно училище „Тодор Кирков“. С финансиране от НПВУ се извършва ремонт и на един старчески дом, но там СМР малко се забавиха спрямо предварителните планове.

В ход е изпълнението на програмата за саниране на жилищни сгради с финансиране от НПВУ. Колко обекта са одобрени и на какъв етап е тяхното реализиране?

В община Ловеч одобрение получиха 16 блока. Дейностите по внедряване на мерки за енергийна ефективност са в ход на всички обекти, като имаме 12 различни изпълнители. Много е важно проектите да бъдат завършени в заложените срокове, очаквам да има забавяне в не повече от три сгради. Повечето от строителните фирми са успели да си набавят необходимите материали предварително и се справят със заложените в обществените поръчки цени.

По Инвестиционната програма за общински проекти, освен за ВиК, имате ли подадени други обекти?

Всички общини много разчитаха на този източник на финансиране. Първоначално подадохме 40 предложения. Впоследствие се наложи да ги редуцираме и към момента имаме сключени само 10 споразумения за финансиране. По тях имаме договори за проектиране на ВиК мрежата в кв. „Здравец“, проектиране на ремонта на 3 читалища в селата Слатина, Славяни и Радювене. В тази програма са включени вече споменатите ремонти на водопроводите в с. Александрово и с. Умаревци, както и обновяването на ул. „Кубрат“ и на част от ул. „Стара планина“.

Един от проблемите, за които алармират и местните власти, и строителният бранш, е свързан със забавянето на плащанията от страна на държавата за проектите с финансиране от НПВУ и от Инвестиционната програма за общински проекти. Каква е ситуацията при Вас?

Веднъж по време на заседание на Общинския съвет се пошегувах, че имаме малко на брой подписани споразумения с МРРБ и съответно малко средства ни дължат. Проблем имаме с плащанията за ремонт на улица – трасе, което до определена част е ул. „Васил Левски“, а след това преминава в ул. „Кубрат“ и достига до в.з. Синан тепе. Това направление е свързващо към селата Пресяка, Смочан и Гостиня. За този проект нямаме отпуснати никакви средства – нито аванс, нито междинни преводи, нито окончателно плащане. Проектът е изпълнен и е приет. Казаха ни, че има някакви недостатъци в документацията, но информация за това получихме близо година след началото на дейностите по обекта. През март отново сме подали искане за плащане, като сме нанесли корекции, но имам съмнения, че в рамките на бюджета на Инвестиционната програма за общински проекти ще останат пари за нас. Проведох срещи в МРРБ и поставих въпроса, защото изпълнителят има право да ни съди за неразплатените средства.

А как стои въпросът с дейността на Регионалното депо за неопасни отпадъци? През миналата година РИОСВ наложи глоба на общината?

Опитваме се да решим този проблем, тъй като е от доста години. Общинският съвет ни разреши да вземем кредит, с който да доизградим Клетка 2 на депото, тъй като тонажът на Клетка 3 е пълен от 2022 г. Този проект също беше подаден за финансиране към МРРБ, но не получихме одобрение. Очаквам да бъде подписан протокол за избор на банка и в рамките на строителния сезон тази година Клетка 2 да бъде изградена, което ще ни даде сигурност.

Какви са плановете на местната власт за развитие на Ловеч като туристическа дестинация? С какво можете да бъдете интересни както за българските, така и чуждестранните посетители?

За нас развитието на туризма в общината е много важно. През последната година приходите на обектите ни бележат спад, но пък работата на местния бизнес се увеличава. Това е някаква специфика за района. Имаме желанието да създадем Общинско предприятие „Туризъм“, което да спомага развитието на туристическия продукт, който предлагаме. На всички изложения в това направление общината участва, като дори аз се включвам лично. В сектор „Туризъм“ има потенциал за развитие на малкия и среден бизнес на Ловеч. Като проблем мога да отчета обаче липсата на достатъчно леглова база, което е определящо за това какъв ще бъде туристопотокът. Когато се съберат няколко празнични дни или при провеждането на различни празници и фестивали недостатъчната леглова база връща гостите ни и те остават с усещането, че градът е препълнен с хора. След това съответно не правят опити да посетят Ловеч отново. Например голям празник за нас е Цветница и ние рекламираме събитието. Мога да кажа, че Цветница е по-обичана от официалния празник на Ловеч на 11 май.

Как си сътрудничите с Областното представителство на Камарата в Ловеч?

Проведох няколко срещи с представители на ОП на КСБ – Ловеч. В много добра комуникация сме. Опитвам се да съм солидарен с тях и да има разбиране от наша страна. За някои от проектите в Ловеч обаче местните строителни фирми не кандидатстват. Например поръчките за саниране на 16-те блока бяха пуснати без авансови плащания и те не се включиха. За съжаление през годините броят на местните компании от бранша намаля.