Инж. Манолов, Законопроектът за държавния бюджет за 2026 г. бе приет от Народното събрание, но за поредна година общините бяха принудени да работят без приети финансови рамки повече от шест месеца. Как това се отрази върху изпълнението на планираните проекти и инвестиции? 

Липсата на приет държавен бюджет винаги поставя местните власти в трудна ситуация, защото работим в условия на несигурност и не можем да планираме нормално дейността си. За една община като Павликени това означава, че сме принудени да бъдем много внимателни с всеки разход, докато същевременно трябва да гарантираме, че всички услуги за хората ще продължат да функционират без прекъсване. Най-голямото предизвикателство е, че се забавя изпълнението на част от инвестиционната ни програма. Не можем да започнем нови проекти със същата увереност, с която бихме го направили при ясна финансова рамка, а това влияе върху темпото на строителството, ремонта на общинската инфраструктура и подготовката на нови обществени поръчки. Въпреки това сме предприели необходимите мерки, за да не допуснем забавяне на основните услуги. Във връзка с инвестиционните обекти вече имаме прието решение на Общинския съвет за трансформиране на част от целевата субсидия за капиталови разходи, предоставяна от държавния бюджет. Тези средства са около 593 хил. евро и ще ги вложим в текущ ремонт на общински пътища, улична мрежа и на сгради, които са публична общинска собственост. Тази възможност ни е дадена от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Продължаваме да осигуряваме нормалното функциониране на детските градини, училищата, социалните услуги, сметосъбирането, уличното осветление и всички дейности, пряко свързани с ежедневието на хората. Работихме по разчетите от 2025 г. Разбирате, че предвид увеличените разходи – заплати, горива, материали – средствата не са достатъчни. За изминалите шест месеца от годината нямаме неразплатени задължения, защото съумяхме да разпределим правилно средствата си. Натрупаният опит в управлението на европейски и национални проекти ни позволява да запазим стабилността и да продължим изпълнението на важните инвестиции. Разбира се, подобна ситуация не може да се превръща в практика. Общините имат нужда от предвидимост, защото инфраструктурните проекти се планират месеци, а понякога и години напред.

Местните власти до приемането на държавен бюджет трябваше да одобрят разчети за приходите и разходите, с които да обезпечат разплащанията си, както и капиталовите си програми.

Разчетът ни беше готов още през февруари и го следвахме стриктно. Възможностите ни да финансираме обектите от капиталовата ни програма обаче са силно ограничени, тъй като още редица разходи зависят от собствените ни приходи – уличното осветление, издръжката на пенсионерските клубове, покритият ни плувен басейн, издръжката на зоопарка, на общинския приют за безстопанствени кучета и редица други. Нямаме и алтернатива да увеличим собствените си приходи. Дългогодишен разговор е, че местните власти трябва да имат повече финансова свобода. От една страна, е темата за децентрализацията и запазването на част от данъка върху доходите на хората в общината, където те живеят. От друга – да се преодолеят редица проблеми като този с данъчните оценки на имотите, които не са променяни от 2009 г., а от тях зависи размерът на местния данък „сгради“. Нерешен остава и въпросът с преминаването на земеделска и горска техника, регистрирана в Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и храните, а не в КАТ - често претоварена, по общинските пътища. Тези МПС не плащат данък, но амортизират инфраструктурната мрежа. Същото важи и за тежкотоварните автомобили с инертни материали за автомагистралите „Хемус“ и „Русе – Велико Търново“ – те преминават по нашите общински пътища, а данъкът за тях се внася в администрацията, където е седалището на съответната фирма. Разширяването на полето от собствени приходи би ни позволило по-активна политика към инфраструктурните обекти.

Изпълнявате ли проекти за обновяване на ВиК инфраструктурата в населени места от общината. Какво е състоянието й?

Проблемът с водоснабдяването не е възникнал днес и няма как да бъде решен за кратко време. Той е резултат от десетилетия недостатъчни инвестиции в инфраструктурата, а през последните години ситуацията се усложнява допълнително от засушаването, което засяга все по-сериозно Северна България. От началото на моя първи мандат тази тема е сред основните приоритети на община Павликени. Постоянно поставяме въпроса пред държавните институции и работим в тясно сътрудничество с оператора „ВиК Йовковци“ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за намиране на трайни решения. Основният проблем е, че голяма част от водопроводната мрежа е изградена преди десетилетия и е силно амортизирана. Загубите по нея са значителни, което означава, че дори когато има достатъчно вода във водоизточниците, немалка част от нея не достига до хората. ВиК проектите са изключително скъпи и няма как да бъдат реализирани единствено със средства от общинския бюджет. Затова използваме всяка възможност за привличане на външно финансиране за обновяване на водопроводната инфраструктура. В момента изпълняваме три проекта за реконструкция на вътрешните водопроводни мрежи в селата Бутово, Дъскот, Горна Липница, Долна Липница, Патреш и Лесичери по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. По друг проект се извършва реконструкция на около 10 км водопровод в с. Недан, като стойността на инвестицията е около 2,55 млн. евро без ДДС, осигурени от държавния бюджет. Средствата са насочени към най-проблемните участъци, от които зависи надеждността на водоснабдяването. През годините успяхме да реализираме редица важни инвестиции във ВиК инфраструктурата. Изградихме градската пречиствателна станция за отпадъчни води и подменихме канализационната мрежа на Павликени. Чрез седем отделни проекта обновихме значителна част от водопроводната мрежа в града. Реализирахме редица дейности и в мрежите на с. Караисен и Бяла черква, допълнителното водоснабдяване на с. Върбовка и довеждащия тласкател към с. Вишовград. Наред с големите инвестиции предприемаме и множество по-малки, но важни мерки. Финансираме проучвания и сондажи за откриване на алтернативни водоизточници, извършваме обследвания на водопроводните мрежи със специализирана техника за установяване на скрити аварии и съдействаме за тяхното своевременно отстраняване.

С какво финансиране разполагате по Инвестиционната програма за общински проекти. Какви проекти реализирате в това направление?

Стойността на проектите ни в това направление възлиза на около 15,56 млн. лв., или 7,95 млн. евро. Сред най-мащабните обекти са първият етап от модернизацията на водоснабдителната система в с. Недан, за която вече споменах, и продължаващата рехабилитация на общинската пътна мрежа в участък от пътя Павликени – Дъскот – Паскалевец. Със средства от държавния бюджет през миналата година бяха изготвени техническите проекти за реконструкция на водопроводните мрежи в шестте села, които в момента изграждаме с финансиране от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. Правим ремонт и реконструкция на лекоатлетическата писта на стадион „Ганчо Панов“, което е поредната стъпка да обновим спортните обекти в общината. Завърши реконструкцията на улица „Ловец“, която е сред важните артерии в града. Работим по ул. „Трети март“. Със средства от държавния бюджет направихме и поредния етап от водопроводната мрежа на Павликени. 

На Националната среща на местната и централната изпълнителна власт, организирана от НСОРБ, беше поставен въпросът за осигуряване на необходимите средства за Инвестиционната програма за общинските проекти. Как ще се справи Павликени със своите обекти, ако няма достатъчно финансиране?

Както казах, нашите възможности са силно ограничени. Тези инвестиции са с много висока стойност, която в някои случаи дори надхвърля годишния размер на собствените приходи на общината. Имаме още два важни проекта, които бяха включени в Приложение 3 към Закона за държавния бюджет за 2025 г., но досега не сме подписали договори за финансирането им. Единият е за последния участък от пътя Павликени – Дъскот – Паскалевец – трасето от края на селото до границата с община Велико Търново, около 3,8 км. Неговото възстановяване ще струва приблизително 2,3 млн. евро (4,5 млн. лв.). Имаме сключен договор с изпълнител и бихме могли да започнем работа много скоро, ако подпишем споразумение с МРРБ. Другият проект е за първи и втори етап (от общо 4) на водопроводната мрежа на Бяла черква, която е общо четири етапа. Там имаме съгласуван технически проект, но не сме провеждали процедура за избор на изпълнител, защото и за него нямаме подписано споразумение с МРРБ. Междувременно цените растат и е напълно вероятно заложените средства (преди две години) да се различават драстично от реалната пазарна ситуация.

Проектите, които се реализират с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост, трябва да бъдат финализирани. В предишно интервю за в. „Строител“ разказахте, че работите по 6 обекта – на какво ниво на изпълнение са? Санират ли се жилищни сгради по НПВУ?

По Плана имаме шест важни проекта. Завърши и е отчетен проектът ни за модернизация на системите за външно изкуствено осветление за двата града в общината на стойност 467 322 хил. евро (914 хил. лв.). В Павликени бяха поставени 1408 LED осветителя, в Бяла черква бяха монтирани 471 LED осветителя. Онлайн система извършва дистанционно GSM управление на уличното осветление в двата града. През юли проведохме заключителната конференция по проекта за модернизация и пристрояване в Дома за стари хора в с. Караисен. Наред с обновената среда изградихме и малка пречиствателна станция за отпадъчни води и поставихме фотоволтаична инсталация. Проектът е на стойност 1,77 млн. евро (3,48 млн. лв.). Завърши и проектът ни за инсталиране на фотоволтаична система на Комплекса за социални услуги и на два центъра за настаняване от семеен тип. Пак по него закупихме електрически автомобил и монтирахме зарядна станция. В Професионалната гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски“ се изпълняват два проекта по НПВУ. Открихме учебен център към Центъра за високи постижения на стойност 1,8 млн. евро. Той е единственият във Великотърновска област и има за цел да подготвя висококвалифицирани специалисти за пазара на труда в различни професионални направления. По проекта е изградена нова сграда, в която са разположени четири специализирани работилници – по полиграфия, растениевъдство, металообработващи машини с цифрово програмно управление и земеделска техника. Всяка от тях разполага с високотехнологично оборудване. Също по НПВУ е и обновяването на общежитието към гимназията. Там строителните дейности напредват и след като приключат, училището ще може да привлича ученици от много по-широк регион. Това е и проектът ни с най-висока стойност по НПВУ – 3,06 млн. евро (5,99 млн. лв.). По НПВУ изграждаме и обекти за резидентна грижа за пълнолетни лица с деменция в двора на бившия Дом за деца в с. Михалци, който ще бъде рехабилитиран и превърнат в Център за специализирана подкрепа за лица с увреждания и техните семейства. Стойността на инвестицията е 2,16 млн. евро (4,23 млн. лв.). Чрез друг проект изпълнихме голям ремонт на ОУ „Св. Климент Охридски“ в Павликени на стойност 1,62 млн. евро (3,17 млн. лв.). Колкото до възможността да се санират многофамилни жилищни сгради със средства от НПВУ, община Павликени през 2023 г. подаде 5 предложения по програмата. Нито едно не беше одобрено и те са в резервите. Изпратихме официално възражение срещу резултатите от проведената от МРРБ процедура, но така и не получихме финансиране. 

Един от проблемите, за които алармират и местните власти, и строителният бранш, е свързан със забавянето на плащанията от страна на държавата за проектите с финансиране от НПВУ и от Инвестиционната програма за общински проекти. Каква е ситуацията при Вас ?

Плащанията действително са забавени. Не сме получавали средства от времето на последния редовен кабинет – нито едно при служебно, нито досега от редовното правителство няма преведени средства. Очакваме междинно плащане по проектите за водопроводите в с. Недан, лекоатлетическата писта и пътя за с. Паскалевец и окончателно плащане за водопровода в град Павликени.

Какви са възможностите на община Павликени за превръщане в атрактивна туристическа дестинация? Организирате ли културни събития в тази посока?

Павликени има потенциал за развитие на културен и исторически туризъм. Разполагаме с богатство, което трудно може да бъде открито на друго място – уникално археологическо наследство, съхранени традиции, красиви природни дадености и активен културен календар. Безспорно най-ценният ни туристически обект е Античният керамичен център – един от най-добре проучените производствени комплекси от римската епоха, заедно с останки от вилата на важен местен владетел. Работим активно за неговото популяризиране и развитие, защото вярваме, че той има потенциала да се превърне в една от водещите културно-исторически дестинации в Централна Северна България. На 5 септември там за поредна година ще се проведе фестивалът „Древна балканска земя“, който пресъздава живота в центъра преди 2000 години. Съществен принос за интереса към Павликени има и Историческият музей, който през 2025 г. отвори след сериозен ремонт и обновяване на експозициите. Общината организира богата програма от фестивали и събития, които вече са се утвърдили като разпознаваема част от културния календар. Най-голям сред тях е Празникът на яйцето, който тази година привлече хиляди посетители. Други знакови събития са Националният фолклорен фестивал „Северняшка китка“, Международният пленер „Павликени и светът“, възстановката на последната битка на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в местността Канлъ дере и др. През последните години инвестираме целенасочено в подобряването на туристическата инфраструктура, обновяването на публичните пространства и популяризирането на местните забележителности. В тази връзка са и намеренията ни да придобием за 10 г. управлението на Лесичерския стълб, който също е от римско време и е най-високият запазен обелиск в България. Напредва работата ни и за реставриране на старото килийно училище в с. Михалци, което е имало ключова роля през Възраждането.

 Как работите с КСБ и специално със структурата на браншовата организация във Велико Търново?

Винаги съм смятал, че най-добрите резултати се постигат, когато институциите и професионалните организации работят в партньорство. Подхождам с огромно доверие към КСБ и експертизата на членовете на Областното представителство във Велико Търново. Браншът е сериозен източник на информация за фирмите с добра репутация и тези, които строят некачествено. В много случаи, преди да обявим обществени поръчки, провеждаме пазарни консултации за остойностяване на СМР, които предвиждаме по различни проекти. КСБ е ценен източник на данни и в тази посока. Поддържаме добър диалог с ръководството на ОП на КСБ – Велико Търново. Обменяме мнения по въпроси, свързани с изпълнението на строителните обекти, прилагането на нормативната уредба и предизвикателствата пред сектора. Общата ни цел е ясна – да реализираме качествени проекти, които подобряват условията за живот в община Павликени и създават по-добра среда за хората и бизнеса. Пред всички колеги кметове в страната говорим с добри думи за строителните фирми от Велико Търново. 

Какво е мнението Ви за съвместната рубрика на в. „Строител“ и НСОРБ „Общини: кметовете говорят“?

Смятам, че тази съвместна инициатива на вестник „Строител“ и НСОРБ е изключително полезна, защото дава възможност да се чуе гласът на местната власт и да бъдат представени реалните предизвикателства, с които общините се сблъскват всеки ден. За нас подобна платформа е ценна, защото строителството и местното самоуправление са тясно свързани. А в. „Строител“ е професионално издание, което проследява процесите в сектора, поставя актуалните теми на дневен ред и създава пространство за обмен на идеи и опит, с което е много ценно. Като кмет винаги съм вярвал, че успешните практики трябва да бъдат споделяни. В този смисъл рубриката „Общини: кметовете говорят“ изпълнява и още една важна функция – тя насърчава диалога между местната власт, строителния сектор и обществото. Благодаря за поканата да бъда Ваш гост. Надявам се, че с представянето на опита на община Павликени на страниците на в. „Строител“ ще допринесем за този полезен диалог и ще покажем, че с последователност, добро планиране и в партньорство могат да се постигат устойчиви резултати в развитието на българските общини.