Г-жо Николаева, как бихте описали столичния район „Красно село” на хората, които никога не са го посещавали?

Район „Красно село“ е сред най-старите в София, той се е формирал след Освобождението. Днес е сред предпочитаните територии за живеене и е гъстонаселен. По официални данни жителите в него са почти 100 хил. души, които са разпределени в жк „Лагера”, жк „Славия”, жк „Хиподрума”, жк „Бели брези”, жк „Красно село”, жк „Борово”, част от жк „Бъкстон”. „Красно село“ е зелен район, запазил историята на Стара София, но в същото време е доста комуникативно място.

Как оценявате състоянието на транспортната инфраструктура на територията Ви? Според Вас какви проекти трябва да се реализират в „Красно село”?

Считам, че в цяла България не се обръща достатъчно внимание на инфраструктурата. От доста години не се взимат цялостни решения за развитието на пътната инфраструктура в столицата. В последно време се построиха нови квартали, много хора се преселиха в София, а пътните комуникации остават на заден план и изостават спрямо увеличаването на населението. През 2024 г. районната администрация кандидатства за финансиране от Инвестиционната програма за общински проекти, с което да изпълним цялостна реконструкция и разширение на ул. „Добротица Деспот“. Тя ще включва СМР по водопровода, ел. мрежите и всички прилежащи съоръжения. Очакваме да подпишем споразумение с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да може да стартираме тръжна процедура за избор на изпълнители. „Добротица Деспот“ е една от старите улици в жк „Лагера“. Навремето тя е изградена в зона с жилищни сгради, която се е разраснала през годините с доста нови блокове. Затова съществуващото трасе трябва да бъде обновено и да се разшири, което ще доведе до по-добра свързаност и ще облекчи трафика.

Характерно за „Красно село“ е, че районът се обгръща от два от най-големите булеварди в столицата - „Цар Борис III“ и „България“. Вътрешната ни инфраструктура не е построена така, че от кварталите да се излиза лесно на двата булеварда. Например жк „Белите брези“, в който има 8 хил. жители, разполага само с 2 изхода, което много усложнява автомобилното движение. Работим по разрешаването на проблемите, като целта ни е да подготвим няколко задания за включване на улици към основния трафик. Едно от трасета е в жк „Славия“, където имаше мащабно строителство и предстои да бъдат въведени в експлоатация 700 апартамента. Там трябва да се направи пробив към бул. „Цар Борис III“ през локалното платно. Но финансовата рамка, с която разполагаме, е недостатъчна. За момента нямаме средства да подготвим проект, за да може след това да се пристъпи към реализацията на тази идея.

Развитието на ВиК мрежата следва ли непрекъснатото нарастване на населението?

Откакто аз съм начело на района – ноември 2023 г., са издадени само две разрешения за строеж от главния архитект на р-н „Красно село“. Аз много категорично заставам зад позицията, че когато документите за повечето обекти се издават от Направление „Архитектура и благоустройство“ към Столичната община (СО), не се съобразява реалната ситуация на съответното място по отношение на развитието на различните инфраструктури. Жилищното строителство от последните 15 години в района, което е значително, не е адекватно на текущата ситуация на инфраструктурата. Например на ул. „Пчела“ са построени 12 нови блока, обособено е трасе за улицата, но не са изградени дъждопреносните шахти, защото се смятало, че наклонът ще отвежда водата. Съответно сега при един по-силен дъжд гаражите и мазетата на блоковете се наводняват. Това може да доведе до компрометирането на сградите. Имаме много такива примери на цялата ни територия.

Канализацията на доста места в р-н „Красно село“ е стара, а към нея се включват все повече нови здания. Тя няма капацитета да приеме допълни количества отпадни води, каквато е ситуацията и при 6-о РПУ с новопостроените жилищни сгради. Ние знаем къде са критичните точки. Такъв проблем имаме и при тунела на ул. „Житница“ и бул. „Гоце Делчев“. Искам да подчертая, че правим всичко възможно това да не се случва – почистваме редовно линейните канали, за да няма завиряване, но това не достатъчно.

Сериозен проблем в СО е липсата на места в детските градини. Каква е ситуацията в р-н „Красно село“ и какви проекти са планирани в това направление?

Факт е, че на територията ни почти няма подходящо място за построяването на нова сграда за детска градина, такава не е изграждана в последните поне 30 г. Колегите ми от предходните мандати са имали възможност да се включат в различни програми за строителство на детски заведения, но това не се е случило поради ред причини. Към момента сме проучили всички налични общински терени в района. Определихме 2-3 локации, където може да се изградят такива обекти. Столичната община има одобрен проект за строителството на детски градини с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като две от тях са в нашия район. СО провежда търгове за изпълнители, но процедурите много се забавиха, има обжалвания пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Ако се предяви жалба и във Върховния административен съд (ВАС), не мога да направя прогноза кога във времето може да стартират същинските дейности. Продължавам да се надявам, че ще успеем да усвоим средствата по НПВУ. Определеният срок за строителството на тези две градини е 400 дни. За съжаление всеки ден забавяне е от значение и може да се стигне до загуба на финансиране. Тогава проектите ще трябва да се изпълнят със средства от бюджета на СО.

По отношение на училищата имаме същия проблем. Направихме проучване и търсим терен, който да отговори на нуждите на такова учебно заведение. В момента капацитетът на повечето училища в района е надвишен. Например от 12 учебни заведения само 2 са на едносменен режим на обучение, имаме училище с 8 паралелки в първи клас и т.н. Работим и по подобряване на материалната им база. 25-о ОУ „Д-р Петър Берон“ в жк „Лагера“ е с компрометирана конструкция и течащ покрив. Проведохме пазарни проучвания за стойността на проектирането на ремонта на сградата. Бяхме заложили 200 хил. лв. за тези дейности, но експертите потвърдиха, че не може да се подготви проект за ремонт на 110-годишна сграда с тези средства. Все пак обявихме търг за избор на проектант, но той беше обжалван в КЗК. Спечелихме делото, но сега очакваме решението на ВАС.

Програмата за саниране на жилищни сгради с финансиране от НПВУ предизвика ли интерес в район „Красно село“? Имате ли одобрени проекти и стартирали обществени поръчки?

По първия етап на програмата имаме одобрени 5 блока, но за един от тях нямаме сключено споразумение с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), така че работим за реализацията на 4-те сгради. Други 12 блока са включени в резервния списък. Документите за този етап от програмата са се приемали през май 2023 г. Тогава временно изпълняващият длъжността кмет на р-н „Красно село“ е преценил поръчките за четирите обекта да се проведат на два етапа – проектиране и след това строително-монтажни работи, което ще забави много изпълнението. Уведомила съм МРРБ за този факт, оказва се, че два столични района сме в подобна ситуация. Водим преговори със зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова. Споразуменията за финансиране с МРРБ се сключиха към 15 януари т.г. и ние към този момент нямахме възможност да променим процедурата. Ако го бяхме направили, щяхме да имаме забавяне от още два месеца, докато преподпишем договорите и преминем към изпълнение на инженеринг.

Вече започна предаването на проектите от екипите, които ги подготвяха. Предстои обявяване на търгове за СМР и ще се наложи да минем по съкратени срокове за избор на изпълнители. Междувременно работим и по доказването на липсата на птици, които да гнездят на блоковете. Размножителният период, когато може да се направи такова проучване, е през май-юни. Проведени са наблюдения и засега са установени само единични гълъби, но това не е необичайно. Ако се окаже обаче, че има и други птици, ще се наложи да се откажем от проектите. Не мога да не отбележа, че има огромно забавяне по програмата.

_{Районната адмиистрация ще продължи да обновява тротоарите}

Към втория етап на програмата, където имаше изискване за съфинансиране, имаше ли интерес?

Имаме 6 одобрени блока по втория етап. Провели сме разговори с всички представители на етажните собствености, за да потвърдят своето участие. За тези обекти процедурите ще бъдат обявени на инженеринг, но все още не можем да ги стартираме, защото нямаме сключени споразумения за финансиране с МРРБ.

Тук ще споделя, че в нашия район имаме и два блока, които са одобрени за финансиране от вече приключилата Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, но те не са санирани. Единият изключително проблемен е бл. 231 в жк „Борово“. Направено е проектиране и има подписан договор с изпълнител за извършване на СМР. Но те не са реализирани заради ковид пандемията и проектът не е прекратен. Нещата буксуват, защото Областната администрация София-град е страна в процеса. Трябваше да подпишем с тях анекс към договора до април 2024 г., какъвто сключихме с Българската банка за развитие (ББР). От областната администрация не изтъкват мотив защо не искат да подпишат документа. Провеждаме разговори с МРРБ да прекратим процедурата и СО да върне парите за проектиране към ББР и санирането на тази сграда да бъде финансирано по втората национална програма. За другия блок проведохме процедура за избор на изпълнител, но процесът бе спрян отново заради подадена жалба в КЗК. Надявам се до края на май институцията да излезе с решение.

Изпълнявате ли обекти по Инвестиционната програма за общински проекти в района?

Освен реконструкцията и разширението на ул. „Добротица Деспот“, за което говорих, с такова финансиране ще бъде извършено проектиране на ремонта на ул. „Нишава“. Тази улица е изключително натоварена както в частта преди бул. „Цар Борис III“, така и след него. Към момента нямаме подписано споразумение с МРРБ.

Имаме проектна готовност да предложим обекти, които да бъдат финансирани от бюджета на Столичната община. През 2024 г. бяха отпуснати средства за проектиране на различни обекти и ние се възползвахме максимално от тази възможност. Искаме да реализираме проектите за ремонта на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „Братя Бъкстон” в частта, която не е ремонтирана и не е в добро състояние. Подготвили сме проект за ремонт на бул. „Ген. Едуард И. Тотлебен“, който е получил одобрение в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Това е необходимо, защото на него има павета. Очаквам отговор от СО и за ремонта на бул. „Пенчо Славейков“ от бул. „Прага“ до бул. „Цар Борис III“. Има сключен договор с изпълнител, но нищо не се прави за реализацията му от 2022 г.

_{Обновено е игрището в 25-о ОУ „Д-р Петър Берон”}

Няколко пъти споменаваме в разговора бул. „Цар Борис III“. Обмисля ли се подготовката на проект за неговия ремонт?

Идеен проект е правен преди години, но към момента отзивите за ремонта на това трасе са отрицателни заради настилката. Паветата са естетически красиви, но придвижването по тях не е особено комфортно. Друг проблем е, че подземната инфраструктура там е на 60-70 г. Това е важен проект и трябва да се потърсят средства за неговото реализиране. Но преди това би следвало да се отделят средства за проектиране. Искам да наблегна и на още един факт – за толкова години СО не е закупила машина за полагане на павета, каквито има на много места в града.

Какво свършихте през 2024 г. по програмата на Столичната община за обновяване на тротоарите? Какви средства са необходими, за да изпълните нужните дейности, с които съоръженията да придобият приемлив вид и за да се изградят такива на места, където липсват?

Проблемите с тротоарите са се натрупали, защото преди 2023 г. в района са се правели само по три тротоара, финансирани от СО по това перо. Средствата, които се полагат на района по тази програма, но не са били изразходвани, не бяха върнати в бюджета на Столичната община, а останаха за администрацията. Така през 2024 г. разполагахме с висок ресурс за тази дейност и реализирахме ремонт на 32 хил. кв. м. През 2025 г. сме предвидили с финансиране от СО да обновим 8 хил. кв. м, а допълнително със собствени средства сме направили възлагане на още 15 хил. кв. м.

Приоритетно работим по съоръженията около административни сгради, ясли и детски градини, училища и болнични заведения. Направили сме обследване на всички тротоари и данните са нанесени в карта, в която са категоризирани като липсващи, в лошо състояние и такива в задоволително състояние. Общата сума, която е необходима на район „Красно село“, за да поднови съоръженията от последната категория, е 36 млн. лв., като за 2025 г. може да разчитаме на 2 млн. лв.

Друг проблем, с който се сблъскваме, е състоянието на дърветата. Преди 60-70 г., когато е направено масово озеленяване на София, не са съобразявани дървесните видове, които се засаждали. Никой не е мислел, че населението на столицата ще се увеличи до настоящата степен. Понякога се налага да се премахват дървета, за да може да се направи ремонт на тротоарите. Например в централната част на града имаме пространство, където тротоарите са с гранитни бордюри, които са недвижима културна ценност. Там има дървета, които увреждат бордюрите, и за да ги обновим, трябва да ги премахнем.

Какви са предложенията, които ще отправите към СО за новия бюджет на района - към какви проекти се насочвате? Какви средства ще искате?

Вече отправихме предложения за включване на наши обекти в бюджета на общината за 2025 г. няколко пъти. Проведохме среща със зам.-кмета на София по „Финанси и здравеопазване“ Иван Василев, на която посочих критичните проблеми на територията ни. Но за съжаление в представения проектобюджет на СО не е включено нито едно наше предложение. Сред нещата, които са много важни за нас, е ремонтът на покрива на сградата на районната администрация, който е компрометиран и тече. Тук съхраняваме архива на р-н „Красно село“ от 1888 г. до сега - от времето, когато се е казвал Кирковски район. Имаме документи с висока историческа стойност. Налага се при всеки дъжд да поставяме найлони, за да ги предпазим. Отделно от това сме закупили уреди за аспирация на влагата, които работят денонощно. Засега нямаме категоричен отговор от страна на СО, затова кандидатстваме по Проект „Красива България“, очакваме класиране и се надявам да получим финансиране.

Друг въпрос, който стои пред нас, е обновяване на зелените площи. През 2024 г. не сме работили по нито едно такова пространство. Имаме подготвени проекти и издадени разрешения за строеж, но ни трябва финансиране. Искаме да се направи ремонт на Дебърската градина в центъра на София. Това е място, създадено от дебърските македонци, когато са се преселили в България, а паркът е в много лошо състояние. Там има и дървета на повече от 100 г. и трябва да ги запазим. Направили сме проектиране и проектът е внесен за одобрение в НИНКН, както и в Министерството на културата.

Предвиждаме ремонт на моста на ул. „Коломан“, който осъществява връзка между „Красно село“ и „Овча купел“. Това е пешеходно съоръжение, което излиза в улица тупик. Наше проучване показва, че индикативната стойност на дейностите възлиза на 300 хил. лв., а в предложения бюджет на СО за 2025 г. са заложени 2,5 млн. лв. Осигуряват се в пъти повече средства за моста на ул. „Коломан“, а в същото време са изключени редица наши предложения за ремонт. Например на 162-ра ДГ „Вихрогонче“, която е в недобро състояние и се нуждае от конструктивно укрепване, въпреки че имаме проектна готовност. Поискахме средства за ремонта на детски площадки, за подмяна на ВиК инсталацията на 107-а ДГ „Бон-бон“, но и тя не е предвидена за финансиране. Изпратих писмо до СО, с което искам средствата за моста да бъдат преразгледани и ни се отпуснат такива за други проекти в района.