Eлица Илчева   Малък град на голяма история. Така Нина Христовска, директор на местния исторически музей, нарича града, разположен в полите на Рила. Доскоро се смятало, че основаването му е от времето на турските завоевания. От 2004 г. обаче излизат разкопки, които доказват, че тук е имало много стари поселища и добив на желязо още през II в. Столетия са формирали и утвърждавали чертите на града, станал известен като град на желязото, град на най-прочутата и най-многобройна художествена школа на Балканския полуостров, град на първата Комуна. Територията, върху която е възникнал и на която постепенно се оформял като стопански, административен и културен център, е била обитавана още от праисторически времена. Основна предпоставка за възникването на днешния град, началото на който трябва да търсим в годините на Втората българска държава (XII-ХIV в.), е било производството на желязо от богатите с руда земи около него. С железодобива, най-типичното производство до Освобождението тук, са свързани развитието и процъфтяването на града. Високото поле, разположено в северната част на красивата планина, давало богатствата си, а съоръжението „самоково”, което чрез водата сам ó изковавало желязото - името на селището. По време на Възраждането (края на XVIII в. до Освобождението) железодобивът и скотовъдството създават условия за развитието и разцвета на множество занаяти. През 1856 г. Антон Унтерберг - лекар по професия, основава първата в града стъкларска фабрика, а десет години по-късно се създава и спиртната фабрика на братя Хаджигюрови. Градът се замогва. Населението му достига 12 000 жители. Успоредно с икономическия процъфтява и културният живот в Самоков. В края на XVIII в. се формира художествена школа, която в продължение на десетилетие дава огромен принос в културното изграждане на нашата нация. Талантливо е майсторството на самоковските дърворезбари, украсили домове, църкви и манастири из цялата страна. Първата печатница в България също е основана тук през 1828 г. Самоковци са горди, че градът им е родното място и на Константин Фотинов - основоположник на българския периодичен пачат.  

Кметът Владимир Георгиев: Знаем какво искаме и го правим със замах

След година и малко начело на града с какво искате да се похвалите, г-н Георгиев?

С много неща може да се похвали общинската администрация. Знаем какво искаме и го правим със замах. Доволен съм от работата, която свършихме, но още в началото искам да кажа, че не бяхме обременени с лошо наследство от предишното ръководство на общината, което беше много важно.

Гордея се с това, което правим в историческата местност с крепостта, известна като „Цари мали град“. При разкопки там излязоха много интересни неща и подготвихме мащабен и новаторски проект. Ще превърнем останките от IV в. във величествен паметник на културата. Инвестицията е на стойност над 5 млн. лв., финансирането е по линия на ОП „Регионално развитие”. Около 15 месеца ще траят възстановителните дейности. Мисля, че поне с 5,6 месеца предсрочно ще го открием. При полагането на първата копка поставихме капсула на времето, която да запази днешния ден и за бъдещите поколения. Само на няколко метра от крепостта на север са останките от няколко храма, строени през различни епохи. Крепостта е била охранителен център на пътищата от Кюстендил, Сапарева баня, Самоков и Пловдив, но в същото време в нея е кипяла и стопанска дейност - добив на желязо, злато, отглеждали са земеделски култури и др. Мястото е стратегическо, защото околните планини са богати на руди. Около зданието се образува ветрило от връзки с манастири и светилища. Такова ветрило има около Царичино и Царевец. На територията на цяла България няма такъв обект. С него откриваме нова дестинация. В голям процент вече са възстановени кулите и експозицията, нашият музей има филиал там, направихме го заедно със спомоществователи и фондация „Белчин“, която се оглавява от вашия почетен председател Симеон Пешов. Той, както знаете, също е от Белчин. Тепърва ще се гордеем с построеното там.

Насоката, в която сме тръгнали да се развиваме, е изцяло туризъм във всеки един диапазон - с минералните извори, с историята и традициите. Нали сред моите ангажименти е и този да работя като рекламно лице на общината. Често казвам, че ако имахме море, нито едно друго място не би могло да се мери с нашето.

Много съм доволен също, че изградихме водопроводи и канали в Доспей и Белчин. От 24 села само две бяха включени в пречиствателни станции и имат водопровод.

На последната права сме да подпишем договор за водопровод и канали на Боровец. Покрай служебното правителство и предизборната обстановка сега се притеснявам дали ще се случи, защото е изключително важен този проект. Но ние сме свършили всичката работа. Няма забележки по книжата, така че не би следвало да има проблем. Още повече че изграждането на подземната инфраструктура в курорта е и с национално значение. Там има пречиствателна станция, но не целият Боровец е заустен, защото липсват тръбите на места. Финансирането е по Оперативна програма „Околна среда“.

Доизградихме и корекцията на р. Боклуджа, сега е заустена в Искър. Проектът беше за близо 1 млн. лв., подписахме го миналата година и го приключихме успешно.

Докъде стигнахте с проекта за регионалното депо?

Миналата година приключихме на първа фаза и този проект. Когато влязох в кметския кабинет, работата едва беше започнала, а вече договорът е подписан от бившия министър Нона Караджова. Ще се инвестират 9 млн. лв., като за момента единствената пречка е обжалването на ОВОС от местен инициативен комитет. За да не изгубим парите обаче, ние ще направим обществените поръчки под условие, докато се чака решението на съда. Така, ако то е в наша полза, ще стартираме изграждането. Трябва да се справим, защото не може да се развиваме като туристическа дестинация, без да сме създали условия. Когато дойде туристът, трябва да е спокоен, че водата, която пие, е чиста, а отпадъците отиват на сигурно място. Екотуризмът не означава само разходки сред природата…

Виждам, че и повечето от училищата ви са обновени.

Да, а през 2012 г. подписахме договор с Министерството на труда и социалната политика за изграждането на съвсем нова детска градина и социално-консултативен център като първи етап от проекта. Той вече е готов и само изчакваме момента, за да прережем лентата. Детската градина също е завършена като строеж и сега търсим средства да я довършим отвътре и да я оборудваме. Иначе сградата е газифицирана, много е красива, цветна, създава настроение.

В процедура сме за саниране на основно училище „Неофит Рилски“. Там работим с Националния доверителен екофонд.

Колко училища има в общината?

Функционират 9 и всички са газифицирани, със сменена дограма. Остана ни да довършим „Неофит Рилски“, където се прави цялостно обновяване - стени, дограма, покрив и всичко останало.

В момента тече процедура за избор на изпълнител и за изграждането на жилища от семеен тип. Предишният общински съвет беше против на територията на града да има такива жилища, но настоящият прие идеята и минахме всички процедури, ходихме при министър Томислав Дончев и успяхме да подпишем. Искрено се надявам до една година да приключим проекта. Идеята е, освен да социализираме децата от града, които имат нужда, в условия, близки до семейната среда, да осигурим и работа на 12 души. Ние имаме добри работници, специалисти с образование, защото общината ни винаги е била социално насочена.

По какви други проекти работите?

Преди две седмици подписахме по „Красива България“ санирането на центъра за рехабилитация. Бяхме една от 34 общини, които получиха одобрение. Съфинансирането е планирано, парите са заделени в бюджета. Общата стойност на средствата от проекти за 2012 г. е над 12 млн. лв. при бюджет 22 млн. лв. Тази година бюджетът ни е 26 млн. лв. без програмите, а проектите са за около 20 млн. лв.

В началото на миналата година стартирахме много мащабна реконструкция на болницата. Договорът е по ОП „Регио­нално развитие“ за над 3,5 млн. лв., 260 хил. лв. е съфинансирането от нас. Осигурили сме го изцяло и нямаме притеснения. Много ще бъдем внимателни за изпълнението, няма да прекъсваме работата на болницата. Над 7 нови клинични пътеки ще има след ремонта.

Амбициите ни са големи, защото здравното заведение е едно от малкото в страната, които не са на загуба. Не само защото екипът ни работи добре и има достатъчно пациенти, но и защото от много години общината финансира всички необходими подобрения и купува апаратура. Сега, за празника на лекарите - 7 април, закупихме микробус за бол­ните на хемодиализа. Нашата болница обслужва общините Костенец, Дол­на баня, Ихтиман и 24-те ни села.

Имате ли готовност с проекти за новия програмен период?

Беше голяма битката Самоков да попадне между онези 72 общини, за които ще има финансиране по програмата за регионално развитие. Така вече можем да си правим интегрираните планове. А преди 2-3 месеца от Софийска област не попадаше нито един град. Така че на тази основа за подготовка работим много сериозно. Завършваме интегрирания план, работим и по общия устройствен на цялата община, а този на града е приет.

С 24 села вероятно работите доста и по Програмата за развитие на селските райони.

Не. Ние сякаш сме никъде - нито с големите градове, които може да кандидатстват за по-мащабни проекти - например за обновяване на центъра, нито с по-малките населени места, които са допустими по „Селските райони“, защото сме над 40 000 жители. Единствено сме допустими по мярка 321, което ни причиняваше голям дискомфорт.

През новия период вече ще работим и по двете програми. По селата хората имат нужда най-вече от водопроводи и канали. От собствени приходи заделяме по над 1 млн. лв. всяка година, но нямаме общинско ВиК и таксите отиват в държавното софийско дружество.

Имаме договор и по мярка 226 за изграждането на кулите за видеонаблюдение против пожар. Знаете, че ние сме планински район, с най-старото общинско лесничейство. 18 хил. дка е територията на горите, които стопанисваме. Предприятието ни носи доходи и превантивните мерки са много важни.

Излиза, че разполагате с доста пари в капиталовата програма.

Тази година тя не е много голяма и предвиждаме основно съфинансиране. Предишните години със собствени средства изградихме общинския хотел и спортната зала, общински блок, хотел в Боровец. Него сега се опит­ваме да продадем, за да не ни носи разходи.

Над 1,5 млн. лв. сме предвидили за асфалтиране, изграждаме детски площадки в кварталите. Освен това имам намерение да си разкрасим крайречните зони. За миналата година сме създали 400 работни места по програмите за заетост. С тези хора се оправиха паркови пространства, кръгови кръстовища. По този начин работим там, където не сме допустими по програмите. За Седмицата на гората направихме едно мащабно мероприятие за залесяване в парковете. Работим за това да свържем с велоалеи крайречната зона с двата парка, като сме заделили средства и за изграждане на фонтани, включително и в реката.

А как привличате външни инвеститори и има ли интерес към региона?

Искам да направим инвестиционен профил на общината. И всеки, който прояви интерес, да може да избира. Ще обособим територии с парцели, на които има развита инфраструктура - газ, ток, вода. Започнахме второто електрозахранване, което е много важно, защото до момента се захранваме само от едно място. Миналата година изградихме паралелна втора връзка между града, подстанцията и курорта Боровец, за да може при тежка зима да няма проблеми. Това за инвеститорите е много важно. За част от парцелите, които предвиждаме за инвестиции, чакаме да се приеме общият устройствен план, за да ги урегулираме за производствени цели. Имаме и нови терени, които можем да предложим на големи вериги.

Какво се случва със „Супер Боровец“?

Проектът е продаден на омански фонд. Криза е и явно не върви.

Но вие сте „за“ проекта, нали? Подкрепяте инициативите на планинските общини, които се борят с еколозите да развиват курортите си.

Опитвам се да докажа, че ако направим природата по-достъпна, няма да й навредим. Заставайки зад проекти като „Супер Боровец“, не съм против природата. Да, искаме да развиваме планински туризъм и в Боровец, и в Говедарци, и с нова дестинация между Сапарева баня и Самоков. Идеята е да се развият повече проекти, да се създаде конкурентна среда. Ние сме апортирали земи, но инвестициите в лифтовите съоръжения са важни. Аз се надявам, че задвижвайки малките проекти, ще тръгне и големият. За Боровец има екологична оценка и мисля, че няма да има проблеми с еколозите. Но да ви кажа, никак не ми харесва състоянието на горите. Нека зелените да помагат, да възпитават гражданското общество, да правят пейки, пътеки...

От всичко, казано дотук, оставам с впечатлението, че сте стабилни финансово за разлика от повечето общини. Така ли е?

Ние сме в добро състояние, но трябва и да се внимава. Общината има депозити, но работим много добре с фонд ФЛАГ. Освен ниския процент на лихвите върху кредитите с фонда допълнително контролираме финансирането на проектите.

Как работите с общинския съвет?

Каузата е Самоков. На тази база е консенсусът в ОбС.

Аз съм от БСП, председателят - от ГЕРБ, те са с мнозинство, но нямаме проблеми да работим за развитието на града. Обясняваме всяка преписка, която внасяме, анализираме всяка ситуация, представяме нещата и в повечето случаи ни подкрепят. Трудна е работата с хора, но се справяме добре.

Какво се случва в кризата с местните строителни фирми?

Каквото навсякъде. Конюнктурата е такава, че на пазара по-добре стоят по-големите фирми. Имах­ме преди години доста малки, защото имахме програма да строим със собствени средства. Тогава политиката ни беше следната: продаваме общински земи и парите вкарваме в строителство. Това даваше хляб на фирмите. Сега и на тях им е трудно, и ние изпитваме затруднения. Но трябва да кажа, че разчитам на сътрудничество с КСБ. Присъствах вече на организирани от Камарата и в. „Строител“ форуми и мисля, че това е пътят да решаваме проблеми заедно. Като ги обсъждаме, като си споделяме трудностите и търсим взаимноизгодни решения. Законът създава все повече трудности за подизпълнителите. Иска ми се да дават повече правомощия на местната власт. Защото ние сме отговорни пред хората.

Искам да споделя с читателите ви един проблем - тежката ни работа с ДНСК. Ние сме голяма община, много строителни разрешения издаваме, но не може да очакват от мен да назнача още 5 човека, които да са им на разположение по всяко време. Те са непрекъснато тук, създават стрес у чиновниците със санкции. И незаконното строителство трябваше да е дейност на държавата, не да ни го прехвърлят. Ние тук всички се познаваме, много по-добре е решения за премахване на обекти да се вземат от независими органи отвън.

Как подобрявате административния капацитет?

15 млади специалисти съм назначил по различни програми - публична администрация, ландшафтни архитекти...

Привличаме току-що завършили младежи, за да не ги изпуснем да отидат по големите градове. Много трябва да мислим за това, защото нямаме проблем с детски градини, с училища. Имаме ледена пързалка и басейн, плащаме на 14 треньори, имаме ученическа спортна школа. На 60 км от София сме и имаме 20 вилни зони с постоянно живеещи.

Кметовете от години мечтаят за децентрализация. Какво е вашето мнение?

Искрено се надявам тя един ден да се случи. Нека я има областната администрация, нека да контролира, но не до степен да ни се бъркат, да спират инвестиционни намерения. Миналия месец бях с председателя на планинските общини във Франция. Той не може да си представи, че държавата дава концесии за пистите, които са на територията на общините. Пита как кметовете контролират, как създаваме ниво на туризма, ако не сме ние тези, които се разпореждаме. Именно тук трябва да се прояви децентрализацията. Когато хората имат проблем с водата, те не отиват в дружеството в София, те идват при нас. Трябва да се мисли и за това.