Ангел Стефанов, кмет на столичния район „Овча купел“: Завършването на втория етап от Линия 3 на метрото доведе до бум на строителството в „Овча купел“
Със средства от държавния бюджет ще изградим две нови улици – „Никола Милев“ и „Синьо езеро“
Г-н Стефанов, в началото бихте ли направили равносметка на свършеното през 2024 г. в район „Овча купел“ по отношение на развитието на образователната, транспортната, културната и социалната инфраструктура?
Изминалата година беше доста динамична. „Овча купел“ е сред най-бързоразвиващите се райони в Столичната община (СО), като ние сме на трето място по увеличаване на броя на населението. На територията ни се изпълнява мащабно ново строителство. Изграждат се доста частни сгради, както и много инфраструктурни проекти. Завършването на втория етап от Линия 3 на метрото доведе до бум на строителството в р-н „Овча купел“. Поели сме много ангажименти за изграждане на довеждащата инфраструктура до новите сгради. С оглед на строителния подем и увеличаването на населението сме подложени и на постоянен натиск за отваряне на повече места в детските градини.
За 2024 г. мога да отчета, че завърши ремонтът на ул. „Народно хоро“. Приключихме строителството на моста над р. Владайска и обновяването на ул. „Народен герой“ в частта от бул. „Цар Борис III“ до ул. „Любляна“. Обновихме и голям участък от ул. „Александър Вейнер“. През миналата година продължихме облагородяването на зоните, където има „кални точки“. „Софийска вода“ АД започна изграждане на канализация в старата част на „Овча купел“. Открихме и нови групи в детските градини на територията на района.
В „Овча купел“ изпълняват ли се обекти по Инвестиционната програма за общински проекти? Успяхте ли да се възползвате от този източник на финансиране?
На територията на района са одобрени два обекта, които ще се реализират със средства от държавния бюджет. Единият включва строителството на две нови улици – „Никола Милев“ и „Синьо езеро“, заедно с които трябва да се изгради и подземната инфраструктура. Трасетата на двете улици преминават покрай новата детска градина в кв. „Горна баня“. За тяхното реализиране има подписано споразумение с Министерството на регионалното развитие благоустройството (МРРБ), проведена е тръжна процедура и са избрани изпълнители. Открита е строителната площадка и очакваме авансово плащане, за да може да стартират дейностите.
Другият проект е за изграждане на професионално футболно игрище при бл. 601, бл. 603 и бл. 608 в кв. „Овча купел“. За този обект все още не е подписано споразумение с МРРБ и съответно не е проведена обществена поръчка. За съжаление бавно се случват нещата. Все пак тези средства за местните власти бяха гласувани в края на 2023 и началото на 2024 г. Вече сме 2025 г. - по единия проект има някакъв документален напредък, докато по втория нищо не се случва.
Реализират ли се публични обекти с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)?
С финансиране от НПВУ в район „Овча купел“ няма да се реализират публични сгради, но имаме одобрен проект по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“. Той е за обособяването на парк „Здравето“. На финалната права сме по отношение на проектирането и очакваме през 2025 г. или 2026 г. да стартира изграждането му. Предвижда се паркът да е на площ от 17 или 18 дка.
Имаме също така одобрен обект за финансиране от Националния доверителен екофонд. Той е свързан с въвеждането на мерки за енергийна ефективност в 88-о СУ „Димитър Попниколов“ в жк „Овча купел 1“. Очакванията са работите да бъдат изпълнени в рамките на годината.
Имаше ли интерес по програмата за саниране на жилищни сгради по НПВУ? По първия етап, където финансирането е 100% безвъзмездно, има ли одобрени сгради в района? И съответно какви са резултатите по втория етап?
За разлика от останалите райони на София при нас интересът към първия етап на програмата беше много слаб. Администрацията търси всякакви начини да мотивира етажните собствености да подадат документи. Но не постигнахме желания ефект и в крайна сметка бяха подадени проекти за три сгради от район „Овча купел“. Само една от тях е включена в резервния списък на одобрените проекти от МРРБ.
На какви средства разчита р-н „Овча купел“ по програмата на СО за обновяване на тротоари? Какъв обем дейности трябва да изпълните, за да придобият съоръженията приемлив вид?
Особеност на района е, че не е приложена уличната регулация. Това се дължи на факта, че сме нов район с динамично развитие. Оказва се, че съществуващи тротоари попадат в частни имоти. Това е пречка да изградим такива съоръжения на местата, където те са най-необходими и биха били с най-значим социален ефект. За 2024 г. успяхме да реализираме около 1 линеен километър тротоари по улиците „Урал“ и „Николай Хрелков“, както и по „Маестро Кънев“. Общата сума на възложените дейности през миналата година е около 1,3 млн. лв. Планираме 2025 г. отново да работим в същите рамки като средства и дейности. Програмата за обновяване на тротоарите на СО се финансира от заем и за времето на нейното действие район „Овча купел“ може да разчита на около 5 млн. лв.
Един от големите проекти, които се реализират на територията Ви, е обновяването на сградата на минералната баня. На какъв етап е изпълнението? Какво ще е предназначението на тази сграда, след като бъде реновирана?
Очаква се първият етаж на сградата да се използва като баня с мъжко и женско отделение, както и за модерна СПА зона, докато вторият етаж ще бъде превърнат в научен център. Основният казус е кой ще стопанисва обекта. Имаше три идеи и концепции за управлението на минералните бани в София, които Столичната община трябваше да развие и обоснове, и след това да се вземе решение. Единият вариант беше звено от администрацията да управлява всички бани, вторият – общинско предприятие, и третият – търговско дружество.
Има и друг проблем, който трябва да се реши. Проектът за реновиране се изпълнява с европейско финансиране и обхваща само сградата. В него не са включени външните връзки – ток, ВиК, газ и т.н. Дейностите са на финалната права, но сградата не може да бъде въведена в експлоатация заради външните връзки. Това води до риск да се загубят средства от ЕС. Полагат се усилия да се осигурят външните връзки, но има проблем със собствеността и я изясняваме с Националната специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация. Надяваме се да намерим решение на въпроса.
Парк „Кукуряк“ е идея, която предстои да се случи в район „Овча купел“. Но в обхвата му попадат терени, които не са общинска собственост. Какви стъпки трябва да се предприемат, за да се предотвратят всички претенции към тези имоти?
Има два важни детайла по проекта за парк „Кукуряк“. Единият е свързан с това, че през 2023 г. Столичният общински съвет (СОС) прие леко орязан вариант на парка. Причина за решението на СОС е, че имаме спор с частни лица, които претендират чрез обстоятелствена проверка по давност, че са собственици на имот от 7 дка, който попада в обхвата на парка. Ние от своя страна като администрация имаме всички актове за общинска собственост и твърдим, че въпросните имоти са наши. Но понеже трябваше да бъде приет вариант на Подробен устройствен план (ПУП) от СОС, документът беше утвърден без тези частни имоти.
Другият казус, който не е решен, е с Българска академия на науките (БАН). Институцията има стари актове за държавна собственост на част от терена, върху който ще е паркът. Но от 1970 г., откогато са датирани техните документи, те не стопанисват тези имоти и не ги използват за научни цели. През 2007 г. този факт позволява на тогавашното ръководство на СО да направи актове за общинска собственост на тези терени, за които претендира БАН. От началото на предходния мандат започнахме разговори с научната институция, за да намерим решение на въпроса, защото алтернативата беше да действаме по съдебен ред. Преговаряме как да стане отписването на собствеността от БАН и прехвърлянето й към СО и как Столичната община да гарантира изграждането на планетариум или астрокомплекс за нуждите на БАН в парк „Кукуряк“. През 2024 г. при подготвящата се смяна на ръководството на БАН изведнъж те представиха искане СО да ги обезщети с 16 дка плюс да запазят собственост върху терена, върху който ще е планетариумът. Трите години, през които водим разговори с БАН, са загубени. Сега СО търси общински имоти, с които да успее да обезщети БАН. Преглеждаме и всички останали варианти, чрез които може да решим казуса. Разглежда се и възможността за отчуждаването на терените и предоставянето им на СО за изграждане на парк „Кукуряк“.
През територията на район „Овча купел“ ще преминава трасето на Софийския околовръстен път (СОП). На какъв етап е реализирането на този проект?
Да си призная, аз не бях голям оптимист, че проектът ще се реализира, но това беше до момента, в който бе решено, че Националната детска болница ще се изгради в нашия район на терен между кв. „Горна баня“ и жк „Овча купел“. Надявам се покрай изпълнението на здравното заведение и проектът за СОП да се задвижи. Информацията, която имам, е, че проектът за участъка от Националната детска болница до кръговото кръстовище на АМ „Люлин“ е почти готов и предстои изработването на задание и възлагане на инженеринг. Има някаква надежда, че в следващите от 1 до 2 години може да стартират дейностите. Другата част от трасето в кв. „Павлово“ е по-назад. Има идеи кръстовището с бул. „Цар Борис III“ отново да бъде преразглеждано. Последният вариант, който е предложен, може да не е най-доброто възможно решение, но ние сме съгласни дори и той да се реализира, само и само нещо да се случи.
Какви проекти ще предложите за финансиране в бюджета на СО за 2025 г.?
Както споменах, район „Овча купел“ е изключително бързоразвиващ се и за да отговорим на това, трябва да разширяваме публичната инфраструктура. Имаме идеи и проекти – например възложили сме проектиране за две нови сгради за детски градини. Очакваме финансиране, за да може да започнем да работим. Затова се надявам средствата да бъдат заложени в бюджета на СО за 2025 г.
Изработихме проект за двор и ограда на 149-о СУ „Иван Хаджийски“. Това е едно от малкото учебни заведения, които нямат прилежащ двор. За този проект също ще поискаме средства от СО.
Имаме проекти и за облагородяване на междублокови пространства и детски площадки, които също ще предложим за финансиране. Разполагаме и с проект за обособяване на кръстовище на бул. „Овча купел“, бул. „Президент Линкълн“ и ул. „Ал. Геров“. Това съоръжение ще осигури достъп на близо 3 хил. жители на района до транспортната инфраструктура, тъй като има квартално пространство, което е заключено между трамвайните релси и река Владайска. Тези хора нямат регламентиран достъп и преминават през релсите, за да достигат до града.
През 2024 г. се забави проектирането на ул. „Любляна“, но се надявам и това да се случи. Очаквам да започнат и конкретни действия за възстановяване на сградата на банята в кв. „Горна баня“. И там имаме проблем със собствеността, но се надяваме бързо да го отстраним и да започне проектиране.
Как според Вас районната администрация на „Овча купел“ може да си сътрудничи с представителите на КСБ и по-специално с Областното представителство на Камарата?
Работим добре със строителите. Когато има някакви чувствителни локации, където активно се строи, за да избегнем напрежение, се опитваме да решаваме въпросите съвместно със строителите и жителите на района, за да се намери баланс. Изграждането на участъка от Линия 3 на метрото, където допреди това бяха основно тревни площи, предполага появата на ново строителство. Този факт остава чувствителна тема за гражданите, но именно заради това се стараем да търсим алтернативни решения, като такива вече има в „Овча купел 2”. Там забавяме приемането на ПУП, за да успеем да ги запазим. Опитваме се да работим оперативно, да упражняваме необходимия контрол.