Иван Алексиев, кмет на община Поморие: България се нуждае от ново административно-териториално деление

Г-н Алексиев, в разгара на туристическия сезон сме. Какво показват дан­ни­те за посещаемостта? Как върви сезонът?

С удоволствие Ви казвам „добре дошли в Поморие“. Градът е пълен с туристи, вече сме в пик-сезона. Заетостта е на 100%. Сезонът обаче тръгна малко трудно. Никой не отчете едно голямо събитие в Европа, а то не бе за подценяване - това бе Европейското първенство по футбол 2024. Футболът е социален феномен и особено когато има европейско първенство, това се отразява. Докато приключи то, сезонът вървеше по-слабо. Посещаемост имахме основно през уикендите, но въпреки това и тогава Поморие беше най-пълният туристически град по Българското Черноморие. Заявявам го най-отговорно. И в момента ние имаме най-много туристи от всички туристически градове по Черноморието. Защо? Защото Поморие много се разви в последните години. Градът не само се разрасна, но и се разви. И в тази връзка не мога да не отбележа категоризацията, която Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) прави относно общините. В нея община Поморие е поставена на четвърто ниво в сферата на развитие на инфраструктурата. Не мога да се съглася с МРРБ, никой не е питал местните власти и никой не е свеждал до нас някаква информация преди включването ни в тази категория. Съвсем накратко ще Ви кажа какво направихме ние по основната инфраструктура, или по т.нар. пътна свързаност на територията на общината. Ние имаме между 67 и 70 км общинска пътна мрежа. Направихме основен ремонт на пътя Поморие – Каменар – Каблешково, който свързва населените места от вътрешността с общинския център. В момента приключваме ремонт на другия важен път Медово – Бата – Страцин. Чакаме само приемателна комисия. Наесен ще започнем другата много важна пътна отсечка Порой – Гълъбец – Горица. С реализирането на тези три основни пътни отсечки ние подобряваме свързаността на територията на общината, защото голяма част от хората от вътрешността работят извън населените си места - някои в Поморие, други в Бургас, трети в кк Слънчев бряг. Тази пътна свързаност, особено след COVID-19, който насочи хората към малките населени места - да живеят там, а да работят в по-големите, им дава възможност да могат да имат нормална работа. Давам за пример и обхода на Поморие и на Ахелой, който направихме. Той доведе до това, че отсечката Поморие - Несебър се взема за 20 минути, като няма тапи и задръствания, а преди отнемаше минимум час и половина. Така че аз не мога да се съглася, че на територията на община Поморие инфраструктурата не е достатъчно добра. Явно МРРБ без допитвания до общините правят някакви констатации. Аз разбирам, че това е свързано и с финансирането по оперативните програми, по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), но не може по този начин да се определят общините, и то без тяхното пряко участие. Какво се случи по НПВУ? Общините, в това число и Поморие, имаха ясни параметри и критерии, по които да кандидатстват за енергийно обновяване на многофамилните жилищни сгради, т.нар. панелни блокове. Ние спазихме всички изисквания. В последния момент, когато трябваше да бъдем одобрени с 21 сгради, Управляващият орган промени критериите и правилата за кандидатстване. В един момент община Поморие остана с 1 блок от 21. Някои общини останаха с 0, други с по 4-5, а трети обраха каймака. Не може по този начин да се правят оценки и критерии без прякото участие на общините. Защо казвам всичко това, кое тежи и боли? Последната информация, която излезе, е, че с новия Закон за ВиК, който НСОРБ ясно и категорично на база на мнението на общините отхвърля, отново – само че под формата на консолидация в кавички – пак се прави централизация. Първият програмен период 2007-2014 общините бяхме бенефициент по ВиК проектите, т.нар. водни цикли. Ние реализирахме тогава първия етап на водния цикъл - в новия и част от стария град е подменена водопроводната и канализационната мрежа. Вторият етап беше планиран за втория програмен период 2014-2021, в него бе предвиден довеждащ водопровод за Поморие и два резервоара за питейна вода в старата градска част, която е архитектурен паметник на култура и проектът трябваше да се съгласува с НИНКН. Отделно за населени места между 2 и 10 еквивалент жители трябваше да се изграждат водни цикли. Ние имаме две такива - Каблешково и Ахелой. Бяхме готови с прединвестиционните проучвания за втория етап на проекта за тези две населени места. В последния момент под давление на държавата и на МРРБ се промени програмата, реши се бенефициенти да бъдат ВиК дружествата. Те спечелиха, само че програмният период мина и ние останахме без втори етап на проекта, а доколкото знам, той дори е отпаднал от приоритетите на ВиК Бургас. И сега - нито са ни изградени довеждащият водопровод, нито резервоарите за питейна вода, нито Каблешково и Ахелой са предвидени за ВиК цикли. На всичкото отгоре, защото не можаха да реализират проекта в програмния период, изядоха и парите на общините за ВиК. Ако не се вземат мерки, нещата ще станат още по-тежки. Много общини искат да напускат ВиК асоциациите и община Поморие е една от тях. Ние не виждаме нищо добро от тази ВиК асоциация. Имаме само щети и никакви ползи. Как се случиха нещата с плажовете? Те са изключителна държавна собственост и се дават на концесия от държавата. Водени са многократни разговори с Министерството на туризма. Най-накрая разбраха, че независимо че плажовете са изключителна държавна собственост, те са територия на съответната община, и ни дадоха едни нормални правомощия. Искам ясно да се разбере, че ние не искаме някакви големи правомощия. Ние искаме нормални правомощия, но да може да въздействаме. От три години не само Поморие, а и другите колеги нямаме проблеми с концесионерите, защото е ясно, че трябва да си партнираме. По отношение на Закона за ВиК ние представихме позицията на НСОРБ, обаче никой не я прие. Как ще работим? Пак казвам - държавата сме ние, хората по места. Нека да направя препратка към миналите през юни парламентарни избори. Защо била толкова ниска избирателната активност? А защо на местни избори имаше такава висока избирателна активност? Защото масово хората припознават своя човек тук, на място, а не тези хора, които са там горе, които не мислят за тях, а за себе си. Проводникът, който прокарва държавната политика на място, е кметът. Ако държавата не се съобразява с мнението на кмета, няма как да се случат нещата. Една къща, за да е здрава, тя трябва да има здрава основа. Основата на нашата държава са общините. Който пренебрегне общините, да не очаква силна държава. Жалко е, но е факт и мога да го кажа от опита, който имам като кмет - тръгнат ли да работят добре общините и държавата се притесни от силните си кметове, тогава става лошо. В момента сме в такава ситуация. Държавата е притеснена от силните си кметове и не взима под внимание това, което искат те. Опитват се да си измиват ръцете с Европейския съюз, това били изисквания от Брюксел и т.н., но как тогава, когато кандидатстваме директно в Брюксел, печелим много по-лесно проекти и много по-бързо ги реализираме? Защото Брюксел има ясни и точни правила. Спазваш ли ги, нещата се получават. А ние искаме да ги заобиколим типично по балкански и по български – е, няма да се получи. Затова и НПВУ се бави, затова оперативните програми не напредват и ред други неща.

Видяхме позицията на НСОРБ по Закона за ВиК, както и информацията за срещата с МРРБ, където се посочва, че не е била особено конструктивна, става ясно, че Сдружението не е срещнало разбиране и че няма чуваемост.

Много правилно казано - първо, няма чуваемост, второ, няма добра комуникация. Това е проблем. Нужна е комуникация, нужна е чуваемост, за да се влезе в проблема и да се вникне в него. Не е вярно, че общините не са добър стопанин. Тъжно и жалко е, но ще го кажа - държавата не е добър стопанин. Ние си ремонтираме общинските пътища. Да, едни от тях са с финансиране от държавния бюджет, но сме успели да защитим пред държавата тези пари, които са необходими за общински пътища. А на републиканския път Бургас - Каблешково и през Дюлинския проход едва сега започна ремонтът, който е важен, защото отпушва трафика през Обзор. От пет години се говори за този ремонт, а чак сега започва. Искам обаче да кажа, че ние имаме едни от най-добрите строители в Европа. Всички пътуваме в други държави и виждаме тук как се строи. Те са изключително отговорни и подобряват живота на хората. Много от нещата в проектите минават за сметка на строителя. Без тях ние, общините, не можем да се справим. Чест правят на българските строители търпението и толерантността, които проявяват към държавата като цяло. Пак ще се върна на Брюксел. Ние кандидатствахме по един проект, за три месеца бяхме одобрени и след 3 месеца започнахме реализация. А какво се случва при нас? От подаване на документите до подписване на последното споразумение и стартиране на проекта минават минимум 2 години. Дори при една стабилна икономическа обстановка има някаква промяна на цените. Само че строителят е закован с цени отпреди 2 години. И работи на себестойност, за да си запази кадрите, защото в компаниите има инженери, техници - това не са случайни хора. В Румъния реагираха и казаха: трябва да се съкрати този срок. В рамките на 6 месеца трябва да има одобрение, подписан договор и избран изпълнител и на шестия месец да се започне. И отпуснаха индексация на всички.

Това е голямата битка на КСБ, но за съжаление към момента няма удовлетворителен резултат.

Битката е обща - и на строителите, и на общините. В Румъния три пъти направиха индексация - 30%, 50% и мисля, че стигнаха до 70%. Там има масово усвояване на европейски пари, в Гърция също. А ние - връщаме пари. И после казват - общините не се справят. Защо не се справяме - защото трябва да си признаем, че Управляващите органи (УО) не се справят. Нека да минем на финансовите корекции. Знаете ли кое е най-честото оправдание на УО - че методиката била сбъркана. Ама ние минаваме предварителен контрол през Управляващия орган, след това минаваме последващ контрол отново през УО, някои минаваме и контрол на случаен принцип през Агенцията по обществени поръчки (АОП), провеждаме процедури, финализираме проекта и отчитаме, че е приключен, и в един момент същият този УО казва, че е сбъркана методиката, и налага 25% корекция. Влиза се в съда и започваме да се съдим. А върхът на наглостта на УО е, като дойдат от ЕК наблюдаващи, да ги доведат на точно този проект и да се похвалят с него. И на въпрос: защо водите гостите тук, като проектът е с финансова корекция, отговорът е - тях не ги интересува финансовата корекция, интересува ги, че е реализиран проектът. А той е реализиран пряко сили и общината, и изпълнителят са ощетени.

Казахте, че са орязани проектите Ви от програмата за саниране, имате ли други обекти по НПВУ? Всъщност има ли реално стартирали проекти по Плана?

При нас няма стартирали проекти по Плана, нямам информация въобще има ли такива. Ние, както казах, сме одобрени с един блок за саниране при частните сгради. При публичните имаме само 1 или 2 читалища, макар че кандидатствахме с всички възможни сгради - пак около 30 обекта. Не сме поканени да подпишем договор и не можем да пуснем обществената поръчка, защото трябва да я пуснем под условие, а това не е добре за строителите. Не може да искаме всичко от тях - гаранции, застраховки, а накрая да чакат 1 година и цените вече да са различни. Имаме един проект, който задвижваме - за училище и детска градина. Одобрени сме и за подмяна на уличното осветление в 15 населени места. Първият етап за Поморие, Ахелой и Каблешково e реализиран, одобрени сме за втори етап. За там също не сме подписали договор, а имаме и наше съфинансиране. При 100% безвъзмездна финансова помощ, която трябваше да дойде от Плана за възстановяване и устойчивост, имаме 1 училище и 1 детска градина на стойност 1,5 млн. лв., ако това е устойчивост и по този начин ще бъдем устойчиви - не знам. Другото, което е интересно - имаме Интегриран план за градско възстановяване и развитие, имаме приета Генерална транспортна схема, имаме Генерален план за развитие на града, който предстои да бъде официално приет, а в един момент се оказва, че сме четвърто ниво на развитие и нямаме право да кандидатстваме. И питам - защо ги правим тогава тези стратегически документи?

А след като сте ги подготвили и сега не можете да ги реализирате, какво се случва?

Стоят в шкафа и това е. Казаха ни, че София и 28 областни града имат право да кандидатстват с тези стратегически документи. Тогава защо ни карат всички да ги подготвяме? Програма за опазване на околната среда, Програма за опазване на земеделските земи, за шума - разработваме куп програми, които на нас ни костват пари. Правим стратегически документи, които стоят на рафта и събират прах 7 години. А има и актуализация, която пак струва пари. И тези стратегически документи не можеш да ги предложиш никъде и да кажеш: финансирайте ни.

А какви проекти предвиждате да изпълнявате по т.нар. Общински инвестиционен фонд към бюджета?

Ние имаме право до 30 млн. лв., в тази категория влизаме. Внесохме проекта за пътя Порой – Гълъбец - Горица, който е за 20 млн. лв. и процедурата е на финала, очакваме подписване на договор и сме готови в началото на октомври да стартираме реализация. Търговете са обявени, избран е изпълнител. Много е важно, че с МРРБ сме подписали споразумения за 4 проекта и даже за единия вече сме получили финансиране. Условието е избран изпълнител, сключен договор и започване на дейността. Имаме един проект, на който стойността не е голяма, но е важен за Поморие. Това е изграждане на много натоварено кръгово кръстовище при влизането в стария град на бул. „Княз Борис“ и бул. „Европа“. Така ще отпушим трафика - една част ще влиза по крайбрежния булевард, друга част по бул. „Европа“, който отвежда към хотелските комплекси и санаториумите, а „Княз Борис“ ще отвежда към централна градска част. Там първия етап го реализирахме, като свързахме крайбрежния булевард, на Акт 10 сме заради активния туристически сезон. След 15 септември, когато пада забраната за строителство, започваме реализирането на кръговото. Имаме и един много голям проект с избрани изпълнител и надзор, сключени договори, но заради активния туристически сезон не сме го стартирали и това ще стане октомври - „Основен ремонт и благоустрояване на централна градска част“. Той включва две от основните улици и централния градски площад с подмяна на водопровод, канал, изграждане на дъждовна канализация, отводняване на целия район, преасфалтиране, нови тротоари, улично осветление. Стойността е доста голяма и в рамките на една година трябва да бъде реализиран - 5,5 млн. лв. Четвъртият проект е за изграждане на многофункционална спортна зала - по-скоро тренировъчна ежедневна зала, а не от типа арена. Ще има и закрит плувен басейн до нея, за да може да реализираме един хубав закрит спортен комплекс, тъй като това е огромна липса за Поморие и има нужда от него. Ще се намира в кв. „Свети Георги“, където има терен от 9 дка, бившата Изба 2.

Какви други проекти предстои да се реализират до края на годината?

Голям проблем ни е паркирането и усилията ни са насочени към осигуряване на нови паркинги. За сезона открихме 2, използваме и част от двора на училище, като това не пречи на децата да играят. Имаме проект, който предстои да стартира наесен на ул. „Проф. Стоянов“ в посока на калните бани, санаториума, балнеокомплексите, които са разположени там. Предвиждаме стесняване на тротоарите, които са много широки, и изграждане на джобове за паркиране, ще бъде направено цялостно преасфалтиране, нови тротоари, ново улично осветление. Трябва да е готово до следващия сезон. Там ще се открият над 100 места за паркиране. Също ще направим ремонт на крайбрежния булевард. Планираме да го направим еднопосочен и там да разкрием още 160 места за паркиране. Чрез благоустрояването на определени зони, райони и територии ще разкриваме допълнителни места за паркиране. Другото, върху което работим много активно, е зелената система на града. Получи се едно презастрояване. То беше всеобщо. Няма как да върнем времето и няма как да събаряме сгради. В момента се разработва проект за цялостно озеленяване на Поморие, което ще се извърши поетапно с изграждане на поливни системи. Предвиждаме и подмяна на растителността към малко по-сухолюбива, южни видове растения, които виреят при нас.

По отношение на ВиК инфраструктурата има ли проекти, които предстоят?

ВиК Бургас са възложили проектирането и очакваме изграждането на довеждащ водопровод, което е много важно. Довеждащият водопровод от деривация „Камчия“ е много стар и постоянно излизаме в аварии. Това се случва през лятото и Поморие остава без вода. Предвидено е също изграждане на резервоари за питейна вода и така Поморие да има резервно водоподаване, защото се оказа, че сме единственият град по Черноморието, който няма такова. Това е проблем от далечните 2003-2005 г. 20 години се блъскаме за един довеждащ водопровод и 2 резервоара, може ли да си представите?! Другият проблем на Поморие е ел. захранването. Ние сме към подстанция „Слънчев бряг“. Така, ако се случи авария, Слънчев бряг ще има ток, защото е с приоритет, а Поморие ще остане без електричество. 12 години се боря, за да имаме самостоятелна подстанция в Поморие. Имам уверение, че догодина ще стартира изграждането и до 2027 ще бъде реализирана. Ако се изградят ел. подстанция „Поморие“ и довеждащият водопровод с резервоарите, то два от основните ни проблеми като туристически град и като град за един нормален живот, мисля, че ще бъдат отстранени.

Колко е населението на общината след последното преброяване?

При последното преброяване бяхме 14 700. Хубавото е, че от 2011 до 2021 г. нямаме спад в населението, даже се е увеличило. Имаме ръст в раждаемостта и това е много добре. Тази година ще имаме 4 паралелки първи клас в едно от училищата ни. Имахме доста, но вече намаля броят на руснаците, които няма как да ги отчетем колко са. Имаме доста украинци, които са постоянно живущи. Според мен населението е около 20 хил. души. През активния туристически сезон, особено сега, през август, се увеличава броят на хората 3-4 и до 5 пъти. Август ставаме около 100 хил. души. Не може 2 месеца да сме около 100 хил. и да нямаме проблеми - трябва да се развием като един 100-хиляден град, за да може да функционираме нормално. Това се опитвам да обясня - градовете по морето не бива да се броят като община с Х жители. Трябва да се отчита ръстът. Искаме да разширяваме сезона. Можем го чрез балнеологията и ние растем. Какво ще стане, когато станем 50 хил.? Обръщам се към МРРБ и централната власт - дайте ни опция да се развиваме. Не ни свивайте в рамка. Вижте перспективата на всеки град, на всяка община. Не искам да ощетяваме никоя община, но мисля, че в училище така сме се учили - който учи, получава отлична оценка и бонуси, а двойкаджията повтаря. Защо отличниците трябва да бъдем спирани, а двойкаджиите да бъдат толерирани, защото нямали възможност за развитие. Оперативните програми дават равен старт на всички. Не мога да се съглася, че общините не работим достатъчно. Напротив. Ние в момента имаме един затворен комплекс с 3 хил. легла. Там има над 3 хил. туристи, но и над 1000 души персонал, да не кажа 1500. В момента се строи нов комплекс - разрастваме се. Трябва да се гледа в перспектива. Сложени сме в 4-та категория, защото сме били 15 хил. души. Аз не искам да бъдем с областните центрове, но трябва да сме от ранга на Димитровград, Казанлък и този тип градове. А ни пращат някъде назад и ни казват, че нямаме право да кандидатстваме за обществен транспорт. Защо да нямаме право?

Тази категоризация не може ли да се промени с предложение на НСОРБ?

Поставяли сме въпроса. Има една концепция за пространствено развитие на България. Писахме становище, но до момента нищо. Иска се от нас мнение, но никой не го взима предвид. Просто проформа, за да се каже, че от общините е взето становище. България се нуждае от ново териториално-административно деление. Има общини с по 900 жители, има градове-общини. Дават град-община за пример. А ако има още 15 малки населени места в тази община? А пътищата до селата, а улиците в тях, а канал, а вода?

Очевидно цялата нормативна база е остаряла и би следвало да се преразгледа.

Абсолютно. Но трябва и воля. И то воля на висшите политици.

Оперативните програми също не напредват, както се вижда. Там какво сте заложили, има ли Ваши проекти?

Имаме проекти, но чакаме да отворят програмите, за да може да кандидатстваме. Ако предварително тръгнем да правим някакви проекти, когато отворят програмата, типично по български в последния момент всичко се променя. Затова чакаме да отворят програмите, да видим критериите и условията за кандидатстване, имаме готовност да действаме бързо, тъй като срокът за кандидатстване е 3 месеца. Тези 3 месеца включват проект, съгласуване с всички експлоатационни дружества и разрешение за строеж. Това е много кратък срок, така не може да продължава. Ние в момента работим пряко сили - никой не печели от това, най-малко обикновеният човек, защото той не може да усети полза от европейската солидарност. Връщам се отново на темата за програмата за саниране. Ето - ние направихме обществени обсъждания, хората бяха доволни, че блоковете ще се санират. Ние им казваме, че имаме 15 млн. лв. ресурс, че 21 блока са гарантирани и за още 21 ще направим обследвания и ако останат пари за втория етап на програмата, защото те ще бъдат по-малко, ще ги включим. Но от 21 блока е одобрен само 1 и хората ме питат какво става? При публичните сгради е същото - само 1-2 одобрени. Как да имаш хъс за работа? Хората губят доверие. И като ги събереш, казват: кмете, хубаво говориш, ама онези отгоре нищо не вършат, не им вярваме, дай да не си губим времето. Действай, пък каквото се случи.

А към втория етап имаше ли интерес, защото на много места казват, че няма кандидати?

При нас 1 блок кандидатства, тук има и ресурс, и блоковете са малко, и хората участват с парите си. Трябваше отдавна решението да е излязло, процедурата да е проведена и наесен да започне саниране.

Доколкото разбрах, има страни като Словакия, които вече са усвоили 90% от парите за саниране?

Сигурно. Ако у нас причината е политическата нестабилност и липсата на правителство, тогава политиците, които мислят за народа, да седнат на една маса, да се разберат кое им е по-мило - хората или личните им амбиции. Ако са хора, да направят стабилно правителство, пък те в НС да се карат колкото си искат. Да направят читави закони, да направят читави правила, да дадат повече правомощия на общините и да оставят хората на мира, а те да си стоят в НС и да си говорят колкото си искат - никой няма да им пречи. Кои реализирани обекти отчитате като успех? Първо е този път, за който казах. Той е финансиран от държавния бюджет – Медово – Бата – Страцин, изключително важен, връзката ни със съседната община Руен, защото от там доста хора работят в Слънчев бряг. Той е много значим за общината като цяло и за региона. Много важен е проектът за Рибарското пристанище, което стана едно от най-добрите по цялото Черноморие. Основно реновирани са всички училища и детски градини на територията на Поморие. Имаме много туристически атракции, които са направени. Последната ни атракция е плаващият фонтан, който е в морето. Това е единственото такова съоръжение в морска вода, работи на 100%.

Как работите с ОП на КСБ – Бургас, и със строителния бранш?

Много добре работим с областната структура на КСБ в Бургас, с инж. Николай Николов и цялото ръководство, в чудесна комуникация сме и със строителите от цялата страна, защото нашите обществени поръчки са отворени и са за всички. Пак казвам: чест им прави на българските строители, че проявяват разбиране и влизат в проблемите на общините. Фактът, че доста сериозни събития на ОП на КСБ - Бургас, се провеждат в Поморие, показва доброто взаимодействие, това е един знак на уважение към нас. Мисля, че тези добри взаимоотношения дават и добрия резултат, който е видим - всичко, което е изградено. За трети път ще го кажа - строителите и общините заедно спасяват в момента държавата. Казвам го съвсем отговорно. Ние имаме проекти, цените по които са отпреди две години и половина, въпреки това фирмите проявяват отговорно отношение, играят на поръчки, печелят, работят и реализират впечатляващи обекти. Ако не са строителите, държавата ще замине, те спасяват България.

Ние с НСОРБ правим съвместно рубриката „Кметовете говорят“. Следите ли я, полезна ли Ви е? 

Искате ли да Ви призная, че вследствие на интернет инвазията, макар че съм от по-старото поколение, което не е дигитално, единственият вестник, който чета на хартия, е „Строител“. Тук има интересни неща - не само опитът на моите колеги в „Кметовете говорят“, но има и добри практики, добри примери, добри проекти. Тук намираш контакти с добри строители, добри проектанти. Единственият печатен вестник, който чета, е „Строител“, защото ми е много полезен.

През тази година станахме на 15. Какво ще ни пожелаете?

15 години е възраст, в която се излиза от тийнейджърството и се влиза в една по-зряла възраст. Надявам се да сте узрели вече, за да продължите напред, да пишете за успехите на българските строители, за успехите на българските общини, за успехите на България, защото без самочувствие няма как да продължим напред. Самочувствието се получава, когато резултатите се виждат и добрите неща се показват. А Вашият вестник прави точно това - показва добрите резултати, добрите практики и добрите неща. Аз не съм на принципа, че само лошата новина е новина, а напротив. Трябва всеки ден да се говори за доброто, за позитивното, за градивното, което Вие правите във вестник „Строител“. Пожелавам на целия екип да сте живи и здрави, с такъв ентусиазъм да работите много, много години, но да продължавате по този начин - градивно и позитивно да представяте развитието и постиженията на България.