Кметът инж. Пенка Ганева: Хисаря отстоява правото си да се нарича зелен град

Инж. Ганева, проектът „Античният град Диоклецианопол - перлата на балнеолечението в Римската империя”, звучи интригуващо към днешния ден, когато Вашата община развива със сериозни темпове туристическата индустрия. Разкажете за него.

Интересно формулирана теза. Трите големи обекта, които развиваме, са „Римските терми”, Римската порта „Камилите” (южната крепостна порта) и Североизточната кула, където за първи път в България в основите на такова съоръжение се открива самата крепостна стена.

Но позволете ми да спомена за дейността на ген. Тодор Марков - родолюбив наш съгражданин, който е бил аташе в Цариград, управляващ посолството ни там през 1923-1925 г. – човекът, който създава Археологическия музей в града ни. Защото именно той предприема инициативата портата да не бъде разрушена и да се превърне в символ на Хисаря.

Сега започваме по „Камилите” реставрационни и консервационни дейности, като намеренията са да премахнем някои бетонни изпълнения, за да коригираме тухления ред на места.

Активно работим по осмоъгълната Североизточна кула, която ще бъде издигната до четвърти тухлен пояс, за да се очертае. Естествено е, че и всичко друго, което строим, преустройваме, изграждаме, е насочено към голямата цел – развитие на туристическата инфраструктура, за да функционира градът като балнеологичен център през цялата година. Защото това е основният поминък в нашата община.

Подобни градове имат богата история, знаем, че и с Вашия е така.

Хисаря, наричан Аугуста, Диоклецианополис, Севтополис, Алексиополис, Топлица, наистина има хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Праисторическото селище е отпреди V-IV хил. пр.Хр. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища. От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел.

След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голямо римско селище. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа. Затова имаме всички основания да се развиваме и днес като международен център. Дори последните години с COVID и близка до границите ни война, инфлация и без бюджет сме участвали в изложения в Италия, Румъния, Германия, където сме представяли нашия туристически и СПА продукт по забележителен начин.

Управлявате 11 села, общинския център и Старосел, познат в цяла България с Тракийския култов комплекс.

Археологическите находки в района на нашето село Старосел свидетелстват за древни поселения отпреди 7-8 хилядолетия, а Тракийският култов комплекс, разкопан от д-р Георги Китов през 2000 г., е най-големият открит царски комплекс с мавзолей. Гробницата - хероон, има внушителна ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромна кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти.

Могила Хоризонт е единствената гробница – хероон, в Тракия с колонада. Докато на други места има по 1-2 колони, там броят им достига 10. Колоните са с капител в ранен дорийски стил.

Трябва да поясня, разбира се, че Тракийският култов комплекс е изключителна държавна собственост. За разлика от резервата, който ни е предаден за стопанисване от държавата.

Достатъчна за нарастващото потребление ли е лечебната вода на Хисаря?

Разбира се, всеки собственик иска да има минерална вода в своя хотел, което е лоша политика на държавата, но за това аз не вземам решенията. Един пример от Полша. Направи ми впечатление в техния град Сопот, че всички хотели имат право да ползват СПА центъра, който е изграден на популярно място извън хотелите. И всички хора, настанени в базите, ходят по определен ред за СПА процедури, а не водата да се разпилява навсякъде. При нас всеки хотел предлага водни процедури, градът постоянно е в разкопки, за да се прекарат водопроводите, а голямата ни балнеолечебница стои неизползваема. Иначе като собственост общината има две минерални бани. Нека да е ясно, ние се стремим наред с хотелската база да развиваме и квартирния туризъм, който засега изостава. Разбира се, хората строят своите красиви къщи за гости, посрещат туристите, развиват своя семеен бизнес, но има още какво да се желае.

Казаното от Вас е свързано и с необходимостта от реконструкцията на ВиК мрежата в общинския център.

Да. Работим активно за постоянното захранване на града ни с питейна вода от сондажни кладенци в землището на гр. Баня, на р. Стряма. Тя идва до водоемите в кв. „Момина баня”, откъдето върви към града с кварталите, а и към селата Черничево и Старо Железаре. Това, което отличава Старо Железаре от всички останали в България, а може би и в света, са стотиците изображения, изрисувани върху дуварите и къщите, което е един своеобразен опит за вдъхване на нов живот на малкото селище. С успех според мен.

В момента подменяме подземната инфраструктура в централната градска част, на места в кварталите „Момина баня“ и „Веригово“. В предишния мандат подменихме и водопреносната мрежа. Изградената канализационна мрежа, която се зауства в ПСОВ, е разчетена за 20 000 е.ж. Когато е изчисляван капацитетът на пречиствателната станция, обаче не е отчетено нарастването на броя летовници, гости в хотелите и прочие.

Ако човек направи една по-подробна разходка из града, освен новите сгради от балнеоложката система ще му направи впечатление и многото растителност. Хисаря отстоява правото си да се нарича зелен град, струва ми се?

Напълно сте прав. И в центъра, и в кварталите нашият град наистина отстоява правото си да се нарича зелен град. Имаме голям парк, който води към кв. „Момина баня”. Развитие има и в нашия кв. „Миромир“, първото селище от Южна България, което приема католицизма, там също е помислено как децата и възрастните хора да имат обособените зелени площи. В кв. „Веригово“ парковите зони са ситуирани на още две места. С други думи, нашият балнеоложки център разполага с над 700 дка зелени площи, които общината поддържа по най-добрия начин. Част от тях са и в обхвата на бившата и неизползваема днес станция на УБО, където има много интересни дървесни видове.

Как вървят обичайните летни ремонти на пътната инфраструктура?

Твърдя отговорно, че всичките ни пътища са в първокласно състояние. Нямаме улици, които да изискват основен ремонт. В началото на този мандат сме ремонтирали и 12 км четвъртокласна мрежа. Върху тези шосета в момента поставяме необходимата маркировка, независимо че са държавни пътища и са грижа на други институции. Мотивите, че няма заделени пари за това, никак не успокояват обществеността и ние затова взехме решение поне осевите линии да бъдат нанесени. Хората ни не се интересуват дали пътят е общински или държавен. Те искат да пътуват безопасно и община Хисаря им осигурява това.

Имате ли ръст на строителството от началото на тази година?

Близо 60 са строителните разрешения досега, които основно включват жилищни сгради в собствени терени. Българинът строи, като за отбелязване е, че в последните години има „миграция” – хората се връщат от големите градове и започват сериозни ремонти на изоставените си бащини къщи по селата. Аз например живея в с. Паничери и само там се вдигат 10 нови къщи.

Подсетихте ме, че на Вашето село е наименувана седловина в Антарктида – Паничерската седловина.

Да, това е уникален факт. Но да продължа с настоящето. След пандемията хората определено гледат да се устроят в селища, където могат да живеят спокойно, далеч от градските порядки, на чист въздух и тишина, но с всичките удобства на съвременния свят. Например в Паничери - с около 1000 души население, има добра мобилна мрежа, магазини, поддържани пътища.

Имаме и къщи за гости. Българинът, като се види в пари, започва да строи – да има за децата, за внуците, а и за нас. Народопсихология.

Икономическият живот извън туризма?

Основно селско стопанство. Нямаме промишлени предприятия, освен фабриката за бутилиране на минералната хисарска вода. От друга страна това значи, че нямаме и промишлени замърсители и в този смисъл сме един прекрасен в екологично отношение регион.

По-рано имаше цехове към ВМЗ, а сега в дворовете им се строят фотоволтаици. Това е „зелено” производство от частни инвеститори. Знаете, в природата нищо не се губи, а само се видоизменя.

За малкия и семейния бизнес има какво да се каже. Той се определя от занаятчийски работилници – сервизи, дърводелство и т.н., но това не е икономиката, която да развие един град. Жегват ме въпросите на младите момичета, които завършват средното си образование и ме питат: „Госпожо кмет, ние само за сервитьорки ли ставаме?“

А има ли нужда от ремонт сградата на Вашето училище, как са детските градини?

Всички са ремонтирани, даже и началните училища в селата. Открихме и нова градина в Красново. Догодина впрочем на дневен ред ще бъде разширяването й с база за още една група. Това ме радва. Край това село, в местността Дъбравата, се намира най-големият тракийски некропол в България с над 270 могили на сравнително малка територия.

Но ще допълня, че относителното нарастване на населението се дължи и на грижата на нашата администрация за градската среда. Имаме разрешение от Държавен фонд „Земеделие” да стартираме проект за изграждане на водопроводна мрежа в части от Старосел, Кръстевич и Беловица. Подписали сме договора и в момента се водят разговори с изпълнители.

И накрая да завършим традиционно – какво още има да каже на своите съграждани кметът на община Хисаря, на своите колеги от страната, с които заедно се готвите за изборите, а и на българските строители, които преобразиха и преобразяват зеления град край „Камилите”?

В общината в. „Строител” се получава редовно и освен колегите от отдел ТСУ и аз най-редовно го чета в петък. Сериозен, професионално списван вестник. Разбира се, най ми допадат интервютата с колегите. Защото си сверявам часовника и следя пулса на живота в страната. Други такива редовни публикации няма за съжаление.

На българските строители желая здраве, защото това, което те строят, остава за векове. А на моите съграждани обещавам да отстоявам доверието, което те ми гласуваха.